22.10.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№544 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Ф.С.С. - чрез адв.Ч., против Решение №1012-26-203-1 от 19.05.2021г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково. С Определение от с.з. 24.09.2021г. са конституирани като жалбоподатели наследниците на починалата Ф.С.С. – Ш.В.С., Б.Ш.К. и Б.Ш.В., всички представлявани от адв.Ч.. Твърди се, че обжалваното решение, с което била отхвърлена жалба срещу Разпореждане №**********-2140-26-241/19.03.2021г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно било приложено материалното право и не било зачетено времето като трудов стаж на неработеща майка, както и времето на изплащане на обезщетение за безработица, за периода от 21.04.1993г. до 16.10.1993г. Неправилно било незачетено и времето, през което било получавано обезщетение по чл.222 от КТ. Обжалваното решение било постановено при нарушение на разпоредбите на чл.37 и сл. от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. На административния орган били представени заверени копия от раждането на двете деца на жалбоподателката, но в оспорения акт не били изложени мотиви относно зачитане или не на този признат от закона трудов стаж.
Иска се да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменено Решение №1012-26-203-1 от 19.05.2021г.,
издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково, а
административната преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново
разглеждане при правилно прилагане на материалното право, като бъдат присъдени
и направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, чрез процесуален представител счита, че жалбата е неоснователна
и недоказана. Дори да бъдел зачетен осигурителният стаж за майчинство на
второто дете, то същият не бил действителен съгласно пар.1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендират
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е подала заявление пред
ТП на НОИ Хасково вх.№Ц2113-26-1980/23.11.2020г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като са представени документи, доказващи осигурителния стаж.
След обсъждане на представените документи
с Разпореждане №**********-2140-26-241/19.03.2021г.
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
разпореждането е обжалвано със съображения относно зачитане като действителен
трудовия стаж на неработеща майка, както и времето на изплащане на обезщетение
за безработица за периода от 21.04.1993г. до 16.10.1993г., а също и времето на
изплащане на обезщетение по чл.222 от КТ. От данните в пенсионната преписка е
било установено, че Ф.С. е родена на ***г., като към датата на заявяване – 23.11.20г.
имала навършена възраст от 66г., 06м, 00 дни и осигурителен стаж с прекъсване,
положен за периода от 01.01.1974г. до 16.10.1993г.: осигурителен стаж от трета
категория труд – 14г., 10м, 22 дни; общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд - 14г., 10м, 22 дни; от които
действителен осигурителен стаж – 14г., 03м., 27 дни. При установения
осигурителен стаж и възраст пенсионният орган счел, че за жалбоподателката не
се следва пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като няма най-малко
15 години действителен осигурителен стаж. Относно незачетения стаж за периода
на изплатено обезщетение по чл.222 от КТ за времето от 16.03.1993г. до
16.04.1993г., както и времето на получено обезщетение поради безработица от
21.04.1993г. до 16.01.1993г. – 05м., 25 дни, е прието, че не може да бъде
действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1 от ДР на КСО. В мотивите на оспореното
решение е изложено, че в разгледаното Разпореждане №**********-2140-26-241/19.03.2021г.
пенсионният орган правилно е зачел осигурителния
стаж, както и правилно същият е достигнал до извод за периода на изплатено обезщетение
по чл.222 от КТ от 16.03.1993г. до 16.04.1993г., както и времето на получено
обезщетение поради безработица от 21.04.1993г. до 16.01.1993г., че не е
действителен осигурителен стаж. Изрично е посочено, че по преписката не са
налични доказателства, който да дават обосновано предположение за съществуващ
друг освен зачетения осигурителен стаж.
Приложен е опис на осигурителен стаж,
както и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 13.08.2020г., декларация от жалбоподателя, че за
периода от 1989г. до 16.03.1993г. е работила в ТКЗС с.Зорница, Удостоверение от
27.06.1985г. за трудов стаж от две години през 1974-1975г. ТКЗС с.Зорница,
Удостоверения за раждане на две деца, с посочена майка в тях –
жалбоподателката, и дата на раждане на децата – 10.04.1079г. и 10.05.1984г.,
Удостоверение от 23.02.2020г. относно 331 дни трудов стаж, положен от 04.1992г.
до 12.1992г., трудова книжка №595.
Допълнително е постъпило становище от ответната страна
– вх.№5715 от 13.10.2021г., в което се уточнява, че за периода от 25.02.1979г.
до 25.02.1980г. и от 26.03.1984г. до 31.12.1984г. е зачетен трудов стаж, а
периодът от 01.01.1985г. до 26.05.1985г. не е зачетен за трудов стаж.
Видно от представеното в с.з. удостоверение за
наследници жалбоподателката е починала на 27.08.2021г. - след образуване на настоящото
производство, като е оставила за наследници своите съпруг и две пълнолетни
деца.
Оспореното решение е постановено на 19.05.2021г.,
като жалбата е подадена в ТП НОИ Хасково на 28.05.2021г.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи
решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО. В случая законоустановения
ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е решението на директора
на ТП на НОИ Хасково, което е издадено от компетентния и посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен орган.
При установената фактическа обстановка съдът счита, че
обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена
жалбата срещу разпореждане на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ Хасково, за отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО, е незаконосъобразно.
Приложимата норма на чл.68,
ал.3 от КСО
предвижда, че ако лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2 през 2020г., те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 66 години и 06 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Ф.С. е
родена на ***г. и към момента на подаването на процесното заявление за
отпускане на пенсия на 23.11.2020г. тя е навършила 66 години, 06 месеца, като е
било налице условието за достигната възраст. По отношение на другото условие, касаещо стажа, следва да се има
предвид понятието "действителен осигурителен стаж". Легалното определение за
действителен стаж е дадено с разпоредбата на пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Тази норма определя
като действителен стаж действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски.
На първо място, между страните съществува
спор относно зачетения осигурителен стаж - на жалбоподателката не е зачетен от пенсионния орган стажа за времето
на изплащане на обезщетение за безработица за периода от 21.04.1993г. до
16.10.1993г., както и за времето, през което било получавано обезщетение по
чл.222 от КТ – обезщетение при
уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в
щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни
дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или
неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено
място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност
трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или
служител, заемал преди това същата длъжност. Като се има предвид вече
посоченото легално определение за действителен трудов стаж, то периодът, в който едно
лице е безработно и получава обезщетение за това, не представлява действителен
стаж, макар да се зачита на осигурителен стаж по силата на чл.9, ал.2, т.4 от КСО. С разпоредбата
на чл.
9, ал. 2, т. 4 от КСО
законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение
за безработица на осигурителен стаж, единствено за целите на придобиването
правото на пенсия по смисъла на чл.68,
ал.1 от КСО,
но не и с оглед изискването за "действителен стаж".
На второ място жалбоподателят спори, че неправилно
било приложено материалното право, като не бил зачетен трудовият стаж на
неработеща майка и в тази връзка сочи, че дори не били обсъдени представените
удостоверения за раждане на двете деца на жалбоподателката. Това действително е
така, тъй като административният орган не е обсъдил представените пред него
удостоверения за раждане на деца с майка – жалбоподателката, а общо е посочил,
че от представените доказателства не може да бъде направено обосновано
предположение за съществуващ друг - освен зачетения, осигурителен стаж. В
настоящия случай обаче следва да бъде изяснено дали има период, който да бъде
причислен към действителния стаж, необходим за пенсиониране по чл.68, ал.3 от КСО на Ф.С., тъй като в този период тя е била „неработеща майка“.
Административният орган не разглежда периода на право на отпуск поради
бременност и раждане, както и допълнителния отпуск за отглеждане на дете, за
което има данни по делото, а жалбоподателят не сочи конкретния спорен период. Допълнително
административният орган сочи в писмо, представено в с.з., че е зачетен за
трудов периода от 26.03.1984г. до 31.12.1984г., а от 01.01.1985г. до
26.05.1985г. – не е зачетен. Така като се има предвид представените по
преписката удостоверения за раждане на деца, първото от които на 10.04.1979г.,
а второто – на 10.05.1984г., а също и безспорните данни за установен и признат
стаж за периода от 01.01.1976г. до 31.12.1984г. – общо 07г. 06м. 01д /т.3 от
Опис на осигурителен стаж, осигурител Смесена бригада с.Николово/ съдът приема,
че при раждането на първото дете органът е приел зачетения стаж като
действителен. По отношение на раждането на второто дете следва подробно да
бъдат обсъдени на основание пар.9, ал.1 от ПЗР на КСО действалите разпоредби до
31.12.1999г., като се прецени периода и действителността на стажа. Приложимата материалноправна разпоредба към датата на
раждане на второто дете – 10.05.1984г., е нормата на чл.80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите - отм., съгласно която за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите - отм., се
зачита и времето, прекарано като законно установения платен и неплатен отпуск,
който се признава по Кодекса на труда. Като се има предвид разпоредбата на Инструкция №2492 за реда и начина
за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. - отм., че времето на
ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен
отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП, а също и че
съгласно Постановление на Министерския съвет №61 от 1967г. за насърчаване на
раждаемостта, обн. ДВ, бр.2 от 1968г., времето за бременност (45 дни преди
раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след
31.12.1967г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се
признава за трудов стаж, то следва да се отчете, че както по предишно
действащата, така и по сега действащата уредба, законодателят не прави разлика
между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени,
които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване
при майчинство, вкл. и в хипотезите на чл.68, ал.1-3 от КСО. Съгласно
чл.9, ал.2, т.1
и т.2 от КСО
за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на
отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, а в същия смисъл е и чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж.
Предвид тези разпоредби административният орган
е следвало да извърши преценка на периода на отпуск при раждането на второто
дете съгласно чл.60, ал.1 и 4 от действащия към този момент КТ от 1951г. –
отм., приложима редакция ДВ бр.53/06.07.1973г. във вр. с пар.29 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение та КТ, ЗП, ЗОО и ЗДОД. Жалбоподателката е
имала право на отпуск поради бременност и раждане 150 дни, както и на
допълнителен отпуск за отглеждане на детето до навършването на двегодишна
възраст, тъй като детето към 01.07.1985г. не е навършило 2 години. Освен това в
настоящия случай следва да се има предвид, че трудовото правоотношение на
жалбоподателката е било прекратено на 31.12.1984г. и така е било прекъснато
ползването на отпуск за отглеждане на детето, но като се има предвид вече
изложеното за липсата на разлика при общественото осигуряване при майчинство
между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени,
които полагат труд и са осигурени за този риск, то следва да се приеме, че
неправилно не е бил зачетен периода на неработещата
майка след 31.12.1984г. до 10.05.1986г. /навършване на двегодишна
възраст на детето/ като действителен трудов стаж.
Тъй като на жалбоподателката са нужни 8м.,
03д., за да има необходимите 15 години действителен осигурителен стаж, то след
признаване на периода на майчинството от 31.12.1984г. до 10.05.1986г. този
минимум ще бъде достигнат, дори и надвишен, а с оглед и навършената възраст от
над 66г., 06м., оспорващата безспорно доказва да има придобито право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Неправилното прилагане на материалния
закон от страна на ответника обосновава извод на съда, че неговото решение е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на атакувания
акт, ведно с потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане и преписката по
заявлението
на Ф.С. следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
С оглед крайния извод на съда за
основателност на жалбата ответната страна следва да заплати на жалбоподателите
направените по делото разноски – 10 лева за д.т. и 550,00 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ш.В.С., Б.Ш.К., Б.Ш.В.,
всички като наследници на Ф.С.С. ***, Решение №1012-26-203-1 от 19.05.2021г.,
издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково, с
което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане №**********-2140-26-241/19.03.2021г.
на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление
с вх.№Ц2113-26-1980/23.11.2020г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.3 от КСО при съобразяване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на Ш.В.С.,
ЕГН **********, Б.Ш.К., ЕГН **********, и Б.Ш.В., ЕГН **********, всички с адрес ***, направените разноски
по делото в размер на 560,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението
до страните.
Съдия: