Р Е
Ш Е Н
И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 10.04. 2019г.
Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВА
ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД
№400/2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се
произнесе съобрази следното :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 15-0000665 от 09.11.2018 г. на ***,с което на *** ***,
представлявано от С.П. ***с ЕГН ********** / от В.Ц.Б. към датата на
съставянето / на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева за нарушение по чл. 1, ал. 2 от КТ във вр.
с чл. 62, ал. 1 от КТ.
Недоволен от наложеното наказание е
останал жалбоподателят С. ***, която в срока
по чл. 59 от ЗАНН го обжалва пред Районен съд
Плевен.
В съдебно жалбоподателят, редовно
призован се представлява от Управителя С. ***, която намира, че не е осъществен
състава на нарушението, за което дружеството-жалбоподател е санкционира с
наказателното постановление. Моли съда да отмени като незаконосъобразно
Наказателното постановление. Излага аргументи в тази насока.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от
ст. юрк. ***, която взема становище, че жалбата е неоснователна и
незаконосъобразна. Твърди, че от доказателствата по делото се установява по
несъмнен начин, че ***е извършило нарушението на трудовото законодателство, за
което е ангажирана административно наказателната му отговороност. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против ***
*** за нарушение,констатирано при извършена проверка на 03.10.2018г. в 15:00
часа на място в обект фитнес клуб *** и документална проверка в офиса на ДИТ
Плевен на 11.10.2018г.,като се констатирало нарушение на трудовото
законодателство, а именно: Работодателят ***, стопанисващ гореописания обект е
допуснал до работа лицето ***с ЕГН **********, работещо в момента на проверката
в обекта като администратор, лично декларирано от лицето, без отношенията с
работоателя да са уредени като трудови правоотношения, липсва трудв договор в
писмена форма.
Така възприетата от
административнонаказващият орган фактическа обстановка е отразена в АУАН №
15-0000665 от 11.10.2018г., както и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите М. ***/актосъставител/
и Х.Р., според които на 03.10.2018г. в 15:00 часа идвършили проверка в обект
фитнес клуб ***, стопанисван от *** ***,където заварили лицето *** да извършва
трудови функции на администратор без отношенията с работодателя да са уредени
като трудови. Лицето лично попълнило и подписало съответната декларацията,
предоставено му от инспекторите.
Като доказателства за отразеното са
приобщените писмени доказателства, а именно: НП № 15-0000665/09.11.2018 г., АУАН
№ 15-0000665/11.10.2018 г., заверено копие от известие за доставяне, заверено
копие от постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
03.10.2018 година, заверено копие от декларация от *** от 03.10.2018 година,
заверено копие от протокол за извършена проверка изх. № 1835220/11.10.2018
година, заверено копие от Търговския регистър за актуалното състояние на ***, Удостоверение
от Агенция по вписванията изх. № 20190218110418/ 18.02.2019 година,незаверено
копие от протокол от с.з. по АД№959/2018г. на Административен съд гр.Плевен,
заверено копие от Решение № 55/04.02.2019 година на Административен съд –
Плевен.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства,
налагат категоричният извод, че лицето *** е престирала работна сила, в обекта,
стопанисван от ***-Плевен без отношенията с работодателя да са уредени като
трудови, при липса на писмен трудов
договор.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на
акта е издадено и процесното наказателно
постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Така установеното от АНО правилно било
квалифицирано като нарушение по чл. 1, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 62, ал. 2
от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
За да е налице нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е
достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор
сключен в писмена форма между него и съответния работодател. В настоящия случай
контролните органи на Дирекция инспекция по труда гр. Плевен са констатирали
именно това. Контролните органи на
инспекцията по труда не са приложили първо разпоредбата на чл. 405а от КТ, а
направо са пристъпили към съставяне на АУАН и издаване на НП. Това не
съставлява нарушение.Достатъчно в тази насока е да се посочи, че обявяването на
трудово правоотношение е правна възможност на контролния орган, съществуваща
независимо от института на ангажиране на административно наказателната отговорност.
По делото се събраха доказателства, че е издадено постановление за обявяване
съществуването на трудовото правоотношение по реда на чл. 405а от кодекса, т.к.
беше представено Решение №55/04.02.2019г. на Адм.Съд
Плевен.
На така установеното нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ безспорно
съответства приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 414, ал.3 от КТ,
която предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В
случая АНО справедливо е наложил имуществена санкция в минимален размер.
Същевременно, нарушението не може да бъде третирано като
«маловажно», съобразно специалната разпоредба на чл. 415в ал.2 от КТ /изключваща приложението на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН/,
която изключва нарушението по чл.
62, ал.1 от КТ от кръга на маловажните случаи.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0000665 от 09.11.2018 г. на ***, с което на *** ***,
представлявано от С.П. ***с ЕГН ********** на основание чл. 416, ал. 5 във вр.
с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева, за нарушение по чл. 1, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 62, ал. 2
от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
Административен съд в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: