№ 2676
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110109130 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо производство”
от Гражданския процесуален /ГПК/.
Образувано е по исковата молба на Т. К. Ж., ЕГН ********** срещу К. Н.
Ж., ЕГН **********. Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК,
обективно кумулативно съединен с иск по чл. 149 СК вр. чл. 144 СК за
заплащане на месечна издръжка на учащо се пълнолетно дете от родител в
размер на 500,00 лв. месечно, считано от 03.12.2023 г. /датата на навършване
на пълнолетие на ищцата/ до завършване на средно образование /30.05.2024
г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. Твърди се,
че последната е навършила пълнолетие на 03.12.2023 г. и е записана като
ученичка в Национална природо-математическа гимназия „Акад. Любомир
Чакалов“, гр. София. Сочи нужди от разходи за задоволяване на ежедневни
потребности, обучение и други. Твърди наличие на възможност на ответника
да заплаща издръжка. В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в
който искът се оспорва изцяло, при твърдения за заплатена за процесния
1
период издръжка в размер на ½ от заявения размер. Заявява влошено
здравословно състояние, липса на възможности да заплаща издръжка,
предвид размера на получаваните от него доходи и поради полагани грижи за
издръжка на навършило пълнолетие дете, учащо във висше учебно заведение.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. С
депозирано по делото становище от 28.01.2025 г. прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, ако
учат, се дължи, само ако не съставлява особено затруднение за родителите.
Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се
установи, че детето учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то
не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си,
като даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за
родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволят без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Ищцата Т. К. Ж., ЕГН ********** е дете на ответника и е навършила
пълнолетие към датата на подаване на исковата молба, като не е навършила
двадесет години към датата на устните състезания по делото, а и към крайната
дата, до която се претендира да бъде присъдена издръжката – 30.05.2024 г. /л.
7/. С навършване пълнолетие от страна на ищцата е прекратило действието си
задължението на ответника за издръжка, на която е осъден с влязло на
12.02.2015 г. в сила решение по гр. д. № 22883/2014 г. по описа на СРС, 117-ти
състав, в частта относно издръжката /л. 8/. От служебна бележка, издадена от
Национална природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“, гр.
София, се установява, че ищцата е записана като ученик в 12в клас в
посоченото учебно заведение за учебната 2023/2024 г. /л. 9/. Видно от
изисканата от гимназията справка /л. 192/ пълнолетната учаща не е
получавала стипендия за процесния период. От свидетелските показания на
св. Никола Ж. – брат на ищцата, се установява, че към датата на проведеното
съдебно заседание /16.10.2024 г./ ищцата е студент първи курс в Софийски
2
университет „Св. Климент Охридски“. Свидетелят заявява, че преди
кандидатстване във висшето учебно заведение, ищцата е посещавала курсове
по рисуване. Ходела 2 пъти седмично на уроци, като единичното посещение
възлизало на 40 лв. и месечните разходи от около 300 лв. заплащала майката
на ищцата. Свидетелят Ж. заявява, че разходите за абитуриентския бал и
роклята на ищцата също били заплатени от майка им, като бащата отказал да
поеме разходи. Показанията на св. Ж. съдът кредитира, тъй като същите
възпроизвеждат непосредствени възприятия на свидетеля, като обективни и
непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, след като
ги прецени по реда на чл. 172 ГПК.
Установява се, че за 2023 година ответникът има декларирани изплатени
доходи по трудови правоотношения от Сдружение „Асоциация на
индустриалния капитал в България“, „Специализирани бизнес системи“ АД и
„Агроинвест Тунджа“ АД в размер на 79 940,26 лв.; изплатени доходи,
различни от трудови – в размер на 10 125,00 лв.; приходи от наеми в размер на
2160 лв., както и деклариран средномесечен начислен облагаем доход за
периода от м. 01.2024 г. до м. 06.2024 г. в общ размер на 80 271,15 лв. или
13 378,53 лв. на месец /л. 195-201/. Ответникът притежава в собственост
апартамент и гараж в гр. София /л. 103/. Установява се от представените
платежни нареждания, че ответникът е заплатил на ищцата за периода от
м.12.2023 г. до м. 05.2024 г. месечна издръжка в размер на 250 лв. /л. 49-56/. Не
се установява ответникът да има задължения за издръжка на пълнолетно
учащо във висше учебно заведение дете. Представените доказателства за
превод на 1500 евро на 08.11.2023 г. за обучение на Никола Ж. – син на
ответника, не са относими доказателства за задължения за издръжка,
доколкото учащият е навършил двадесет и пет години на 09.02.2022 г. /л. 8/ и
направените от ответника разходи са изцяло по негово желание и
възможности, но не и изпълнение на алиментно задължение. На следващо
място видно от представени по делото Договор за банков револвиращ кредит
№ 0792/677/06072021 от 06.07.2021 г. /л. 85-90/, същият е сключен между
„Уникредит Булбанк“ АД и дружество, представлявано от ответника, като
последният е и солидарен длъжник по кредита. По делото не се представиха
доказателства ответникът да заплаща в лично качество задължения по този
договор за кредит. Същият извод е относим и към представения Договор за
поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит № 3-
3
263/15.12.2009 г. /л. 91/. Видно от представения НА за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 1, том I, рег. № 210, дело № 1 от
2011 г. при Нотариус с рег. № 041, с район на действие СРС, на основание
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 2 – TR3132994 от
11.01.2011 г., с който са предоставени от „Уникредит Булбанк“ АД на
ответника 205 000 лв. за покупка на недвижим имот в режим на СИО и
довършителни работи, в полза на кредитора е учредена договорна ипотека
върху имота, останал в дял при ответника доброволната делба извършена с
майката на ищцата. Солидарни длъжници по този договор са били ответникът
и майката на ищцата и не се установява ответникът да заплаща задължения по
този кредит. За процесния период ищцата не е имала сключени, изменени или
прекратени трудови договори /л. 265-268/. и не е реализирала доходи /л. 265-
268/. В проведеното открито съдебно заседание на 16.10.2024 г. при отговор на
въпрос, поставен от ответника по реда на чл. 176 ГПК, ищцата заявява, че не
полага труд, а понякога превежда документи за компанията на майка си срещу
което получава джобни пари, около 50-80 лв. за статия или документ. Не се
установява наличие на възможност ищцата да може да се издържа от свои
доходи или от използване на имуществото си, тъй като не се установява
същата да е страна по трудови правоотношения или да има други доходи,
които да подлежат на деклариране. Не се установи в производството ищцата
да е получавала средства от фондация и от продажба на недвижими имоти.
Останалите документи съдът не обсъжда, доколкото ги намира за неотносими
към процесния период, а част от тях – и към предмета на доказване. Не се
установяват конкретни разходи, които ответникът да прави във връзка със
здравословното си състояние.
Предмет на установяване по иска с правно основание чл. 144 СК са
нуждите на ищеца и възможностите на ответника да заплаща издръжка за
пълнолетното си дете, без това да съставлява за него особено затруднение,
поради което възможностите на други задължени за издръжка към ищеца лица
са без правно значение. Право на кредитора, разполагащ с вземане срещу
множество длъжници е да избере срещу кого да насочи претенцията си /в този
смисъл определение № 84 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 853/2011 г., IV г.
о., ГК/. В тази връзка възможностите на майката на ищцата да осигурява
издръжката й, не освобождава ответникът от заплащането на такава, ако това
няма да съставлява за него особено затруднение. Следва да се има предвид, че
4
според статистическите данни на НСИ, средният разход за едно лице за
процесния период възлиза на около 880 лв. и претендираният размер
издръжка е под тази сума.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. По отношение на същите
страната, която носи доказателствената тежест, следва да проведе главно
доказване, което поради това трябва да бъде и пълно, т.е. такова, което да
създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване. В конкретния
случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира,
че ответникът би могъл без особено затруднение да заплаща на дъщеря си
месечна издръжка в размер на 500,00 лв. Видно от представените
доказателства, ответникът е продължил да заплаща на ищцата издръжка и
след навършването й на пълнолетие, без да е било налице изпълнително
основание, но влошената комуникация между страните в производството им е
попречила както да споделят важните житейски моменти, така и да постигнат
съгласие относно размера на издръжката.
Като съобрази гореизложеното, съдът счита, че исковете се явяват
основателни до размер от 250,00 лв. месечно, предвид направените от
ответника плащания от по 250,00 лв. на месец за процесния период.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата месечна издръжка в
размер на още 250,00 лв. на основание чл. 144 СК и на основание чл. 149 СК
/безспорно е установено по делото, че ищцата към процесния период е била
записана като редовна ученичка в средно учебно заведение и е навършила
пълнолетие, като не е навършила 20-годишна възраст/, считано от 03.12.2023 г.
до 30.05.2024 г. По тези съображения претенцията следва да бъде уважена за
размер от 250,00 лв. месечно и за периода от 03.12.2023 г. до 30.05.2024 г., като
в останалата си част същата следва да бъде отхвърлена.
Относно изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал.1, предл. първо ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори
и без искане на страните.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за
5
уважената част от исковете, а ответната страна - за отхвърлената част от тях.
Претенция за разноски е предявена единствено от ищцата. Същата е доказала
направата на разноски по делото в размер на 600,00 лв., платено адвокатско
възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие от 15.02.2024 г. /л. 35/, договореното възнаграждение в размер 600
лв. е платено в брой и договорът в тази му част има характера на разписка за
заплатената сума. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по
дела за издръжка минималното възнаграждение за оказаната от адвоката
правна помощ за процесуално представителство, защита и съдействие е в
размер на 500 лв. Претендираното възнаграждение е със сто лева повече от
минималния размер. Следва да се вземе предвид, че по делото са проведени
две открити съдебни заседания с участието на адв. Б.. Предвид уважената част
на исковете, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в размер на 300,00 лв. Ищците по иск за издръжка са
освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото за
отхвърлената част от обективно кумулативно съединените искове следва да
остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да заплати в
полза на съда държавна такса върху уважената част от същите в размер на
60,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.144 СК и чл.149 СК К. Н. Ж., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Ж., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 250,00 лв., считано от 03.12.2023 г. до 30.05.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 144 и чл.149 СК вр. чл. 144 СК над уважения
размер от 250,00 лв. месечно до пълния предявен размер от 500,00 лв.,
считано от 03.12.2023 г. до 30.05.2024 г., като неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1, предл. 1-во ГПК предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Н. Ж., ЕГН **********, ДА
6
ЗАПЛАТИ на Т. К. Ж., ЕГН **********, сумата 300,00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК К. Н. Ж., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд сумата 60,00 лв.,
представляваща държавна такса върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7