Р Е Ш Е Н И Е № 103

 

гр.София, 29.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 17-ти юли две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Ради Йорданов

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д.№253 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.463 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.55 ал.2 КСО и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищците П.С.В. с ЕГН**********, с адрес: ***, Е.В.В. с ЕГН********** с адрес: ***, действаща лично и чрез  своята майка П.С.В. и И.В.В. с ЕГН********** с адрес: ***, всички представлявани от адв. М.Д. са  предявили срещу „З.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, пл. „Позитано” №5, субективни съединени искове с правно основание чл.463, КЗ във вр. с чл.55 от КСО и по чл.86 ЗЗД.

Ищците П.С.В., Е.В.В. и И.В.В. са наследници по закон на В. Е. В., ЕГН **********, починал на 10.11.2017г., съгласно удостоверение за наследници №7701- 901/27.11.2017г.

Приживе В.В. е бил служител на дружеството „М.” ООД, ЕИК ., на длъжност машинен оператор печатарство, назначен с трудов договор №1089/29.09.2017г. на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ. Съгласно Трафика за работа за месец ноември 2017г., пострадалият е бил на работа - нощна смяна от 22:00 ч. на 09.11.2017г. до 06:00 ч. на 10.11.2017г.

В.В.е напуснал работното си място и е поел към дома си със собствения си автомобил л.а. „Рено Меган” с peг. № С07759АР. Около 06:15 ч. В. Е.В.се движел по главен път 1-8, с посока на движение от гр. К. към гр. С., а в същото време по пътя от гр. С.към гр. С.се е движел л.а. „Мерцедес Ц220Д” с peг. № СО 0060 АН, управляван от Р.Ц. А.. В района на 28-ми километър, е настъпил сблъсък между л.а. „Рено Меган” и л.а. „Мерцедес Ц220Д”.

За пътнотранспортното произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №74, издаден от ОДМВР - СПП. В резултат от произшествието и двамата водачи - Валентин Вангелов и Росен Асенов, са починали. По случая е образувано досъдебно производство № 77-ПР/2017г. по описа на ВОП-София, което в последствие е изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура София, където производството е образувано под №498/2018г. С влязло в сила постановление изх. № 498/2018 г. от 18.07.2019 г., досъдебното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл 24, ал. 1, т. 4 и чл. 199 НПК.

За злополуката работодателят „М.” ООД е уведомил Националния осигурителен институт (НОИ) с декларация за трудова злополука № 5101-22-97 от 15.11.2017г. Въз основа на нея е съставен Протокол № 5103-22-23 от 14.12.2017 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, настъпила на 10.11.2017 г.

С Разпореждане №5104-22-105 от 12.12.2017г. на ТП-НОИ С.Област, декларираната трудова злополука с вх. №5101-22-97 с В. Е.В., настъпила на 10.11.2017г., е призната за трудова на основание чл.55, ал. 2 от КСО. Установено е, че смъртта е настъпила по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене. Разпореждането не е обжалвано от заинтересованите страни и е влязло в сила.

Съгласно чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите срещу риска „Трудова злополука” и т. 1 от Раздел „покрити рискове и застрахователни обезщетение” от Застрахователна полица №20/045650Т, в случай на смърт на застрахования работник в резултат на трудова злополука, на законните наследници се изплаща застрахователна сума в размер на седем годишни брутни заплати.

Видно от представеното Удостоверение за наследници, наследници по закон на В.В. са ищците - И.В.В., Е.В.В. (дъщери) и П.С.В. (съпруга).

Налице е настъпило застрахователно събитие — смърт вследствие на трудова злополука, по повод на което ответникът З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД дължи изплащане на застрахователно обезщетение.

В резултат на смъртта на своя баща и съпруг, ищците са претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди - мъка, болка и страдание. Приживе помежду им са съществували силна привързаност и обич. Загубата на баща от непълнолетната Е. се преживява изключително тежко и неутешимо - ищцата е останала без баща в ранна възраст, което неминуемо ще даде отражение за целия й живот от тук насетне. Загубата е не по-лека и за съпругата на починания - П.В.. Бракът им е бил стабилен, разбирали са се и са живели в хармония в продължение на 26 години. Голямата дъщеря на починалия В. - И., също изключително тежко преживява загубата на баща си. Цялото семейство е живяло в едно домакинство, в което е царяло разбирателство, любов и сплотеност. В резултат на загубата на техния близък В. В., семейството е съкрушено и мъката им скоро няма да отмине.

Независимо от горното, в настоящия случай считат, че изплащането на обезщетение от страна на ответника не е обвързано от доказване на претърпените неимуществени вреди. Правилото на чл.52 от ЗЗД е неприложимо при задължителната застраховка на работниците и служителите срещу риска „Трудова злополука”, доколкото размерът на застрахователното обезщетение е предварително определен в т. 1 от Раздел „покрити рискове и застраховтелни обезщетение” от Застрахователна полица №20/045650Т и чл.8, ал.2 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите срещу риска „Трудова злополука”.

На основание чл.9 и чл.10 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите срещу риска „Трудова злополука”, ищците са подали до З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД искане за изплащане на застраховтелно обезщетение. Съгласно т. 1 от Раздел „покрити рискове и застрахователни обезщетения” от Застрахователна полица №20/045650Т и чл.8, ал.2 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите срещу риска „Трудова злополука”, размерът на дължимото застрахователно обезщетение е в размер на седем годишни брутни заплати. Изчислено по отношение на починалия работник В. Е.В., то възлиза на 96 348,00 лева (1174,00 лв. х 12 месеца х 7 години = 96348,00 лв.)

Съгласно Пар. 9 от „Други условия” към Застрахователна полица № 20/045650Т от дата 25.10.2017г., застраховката покрива събития съгласно чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване и Общите условия по застраховка „Злополука и „Заболяване”.

Ответникът е бил поканен да изпълни задължението си с Покана за доброволно изпълнение вх. № 02-319#1/09.03.2018г. В отговор на отправената покана, ответникът с документ изх. № 02-319#1 /26.03.2018г. е отказал изплащане на дължимото обезщетение с мотив, че В.Е.В. не е застраховано лице по смисъла на уговореното в застрахователния договор. Оспорена е и представителната власт на пълномощника на ищците. С писмо вх. № 02-319#1/26.03.2018г., ищците са поискали от ответника да преразгледа отказа си, като са представили и декларации, с които потвърждават извършените от адв. Д. действия, както и ново пълномощно в негова полза. Отговор на това писмо от страна на ответника не последва.

Ищците считат отказа на застрахователя за неоснователен. Със Застрахователна полица № 20/045650Т от дата 25.10.2017г., ответното застрахователно дружество се е съгласило срещу заплащане на премия да застрахова риска от настъпване на трудова злополука при работодателя „М.” ООД, ЕИК ., за групова застраховка „Злополука”. Срокът на застраховката е уговорен на 12 месеца - от 01.11.2017г. до 31.10.2018г. Застрахованият брой служители на работодателя е бил 306 бр., като на тази база е определена и застрахователната премия, която е уговорено да бъде заплатена наведнъж на 01.11.2017г.

Между „М.” ООД и З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД са съществували предходни застрахователни правоотношения по отношение на риска „трудова злополука на работниците”. Застрахователна полица №20/045650Т от дата 25.10.2017г. е представлявала подновяване на предходен застрахователен договор.

Съгласно Пар. 1 от раздел „Други Условия”, работодателят се е задължил на всяко тримесечие от договора да предостави на застрахователя списък на служителите с трите имена и ЕГН, като отделно се посочат освободените и новоназначените лица с три имена, ЕГН и брутно месечно възнаграждение за всяка от групите. Съгласно пар. 3 от раздел „Други условия”, за новоназначените служители застрахователната премия се изчислява пропорционално за периода, оставащ до края на договора.

По време на действието на предходната застрахователна полица, сключена между „М.” ООД и З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, в изпълнение на задължението си съгласно пар. 1 от раздел „Други условия”, работодателят „М.” ООД е представил на застрахователя поименен списък с 309 работници, актуален към дата 30.09.2017г. В този списък не е фигурирал починалият В. В., тъй като той е назначен на работа при работодателя „М.” ООД на 02.10.2017г.

При отправяне на предложение за сключване на Застрахователна полица №20/045650Т от страна на З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД към „М.” ООД, застрахователят се е ръководил от представения и актуален към дата 30.09.2017г. списък, за да определи броя на застрахованите лица към дата 25.10.2017г. (датата на сключване на Застрахователна полица № 20/045650Т), без да е изисквал от работодателя актуален списък на работниците към тази дата. В изпълнение на задължението си на всяко тримесечие да представя актуален списък на работниците си, работодателят „М.” ООД е уведомил чрез имейл застрахователя за постъпилите и напусналите работници за четвъртото тримесечие на 2017г., съдържащ поименно изброяване на работниците, включително новоназначените, сред които на позиция №48 фигурира и В. Е. В., със забележка „назначен на 02.10.2017 г., на работа до 10.11.2017г.”

Съгласно Пар. 2 от раздел „Други условия” на Застрахователна полица №20/045650Т, застрахователят се е задължил да носи авансови риска за новоназначените лица, които по-късно ще бъдат включени в списъка по Пар. 1, от датата на регистрирането на договорите им в НАП. Трудовият договор на В. В. е бил регистриран в Национална агенция по приходите (НАП) на 29.09.2017 г.

С оглед на гореизложеното, ищците молят съда да приеме, че към датата на процесната трудова злополука (10.11.2017г.), починалият работник В. Е. В. е бил застрахован работник - „новоназначено лице” по смисъла на пар. 2 от раздел „Други условия” на Застрахователна полица №20/045650Т. Уведомлението за назначаването на Валентин Вангелов е подадено до НАП (видно от Удостоверение изх. № 22388173508277/29.09.2017г.), поради което следва да се приеме, че ответникът е носил риска за настъпването на трудова злополука с него.

Вместо да приеме гореизложеното за основателно и да заплати претендираното от наследниците на В.В. обезщетение по Застрахователна полица № 20/045650Т, ответникът на 07.03.2018г. изпраща на работодателя, подписан от негова страна документ с наименование „Добавък № 1 към застрахователен договор (полица) № 20/045650Т”, датиран от 26.01.2018 г., съдържащ списък на застрахованите лица към този добавък. В списъка от страна на застрахователя умишлено не е включен починалият В.В., е цел застрахователят да се освободи от отговорността си по отношение на него.

Документът с наименование „Добавък 1” и списъка към него не са подписани от страна на „М.” ООД. В отговор на предложението, което е целяло да ощети „М.” ООД, последният отговаря със заявление, с което категорично отказва да подпише така представения добавък, ведно с неверния списък.

            Ето защо ищците П.С.В., Е.В.В. и И.В.В. молят съда да осъди ответника З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на П.С.В., Е.В.В. и И.В.В. в качеството им на законни наследници на В.Е.В., починал на 10.11.2017 г., следните суми:

96 348,00лв. - застрахователно обезщетение, дължимо по Застрахователна полица № 20/045650Т за В. Е. В., починал при злополука на 10.11.2017г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на сумата.

15176,02лв. мораторна лихва, изчислена за периода от 26.03.2018г. (датата, на която ответникът отказа изплащане на дължимото се обезщетение) до 13.10.2019 г.

            Претендират се и присъждане на направените разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение.

            В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът „З.” АД е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

По основателността на предявените искове в отговора се излага следното:

Не оспорва сключения застрахователен договор между З. "Б.Ж.И.Г." ЕАД и „М." ЕАД, обективиран чрез застрахователна полица №20/045650Т, валидна от 01.11.2017г. до 31.10.2018г., с която застрахователят е застраховал по задължителна застраховка "Трудова злополука", регламентирана в Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука", обн. В ДВ бр. 25/2006г., работниците и служителите на застраховащия работодател за събития, настъпили в резултат на следните рискове: смърт на застрахованото лице в резултат на трудова злополука, трайна загуба на работоспособност в резултат на трудова злополука и временна неработоспособност в резултат на трудова злополука. Неразделна част от горепосочената застрахователна полица е списъкът на работниците и служителите на дружеството, общо 306 на брой, като дължимата застрахователна премия е определена на тази база.

Не оспорва, че към датата на събитието между З. "Б.Ж.В.И.Г." ЕАД и "М." ООД е била сключена валидна полица по задължителна застраховка "Трудова злополука" на работниците и служителите.

Не оспорва, настъпването на 10.11.2017г. на злополука, представляваща ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на служителя на „М." ООД – В. Е. В., която злополука е призната за трудова по смисъла на чл.55 ал.2 от КСО, като разпореждането на ТП НОИ С.Област не е било обжалвано и съответно е влязло в сила.

Оспорва включването на загиналия служител на „М." ООД в списък на застрахованите лица (работници и служители), представляващ неразделна част от действащия застрахователен договор, като твърди, че същият не е имал качеството на застраховано лице, поради причина, която следва да бъде вменена на застраховащия работодател.

Оспорва твърдението и определянето на настъпилата трудова злополука, като застрахователно събитие/злополука.

Ответникът счита, че предявеният срещу З. "Б.Ж.В.И.Г." ЕАД иск е неоснователен, поради което оспорва този иск и по основание и по размер, поради следното:

Загиналият В. Е. В.не фигурира в посочения по-горе списък на работниците и служителите на дружеството, неразделна част от сключената застрахователна полица, въз основа на който и посоченото в него брутно трудово възнаграждение, е определена дължимата от застраховащия застрахователната премия по договора. Внимателният прочит на имената на застрахованите служители по полицата, неминуемо води до категоричния извод, че името В. В. не фигурира в този списък, т.е. посоченият служител не е бил застрахован по цитираната застрахователна полица;

Застрахователната полица е сключена на 01.11.2017г., като броя на застрахованите лица и дължимата застрахователна премия по договора, са определени въз основа на представените от застраховащия работодател списък на служителите.

Към 01.11.2017г., т.е. към началната дата на действие на процесната застрахователна полица, служителят В. В.не е бил новоназначен служител. Последния е сключил своя трудов договор на 02.10.2017г. и към датата на сключване на полицата е бил вече служител на застраховащия, който обаче не е бил включен от работодателя си в списъка на застрахованите служители.

Безспорно е, че страните са договорили възможност всички новоназначени служители да бъдат включени към застрахователното покритие, предоставено по силата на сключения застрахователен договор. Съгласно Параграф 1 от Раздел „Други условия" на Общите условия към полицата, работодателят се е задължил всяко тримесечие да подава на застрахователя списък на служителите, съдържащ три имена и ЕГН и брутно трудово възнаграждение на всеки служител, като отделно се посочват новоназначените работници и служители, както и тези от тях, които са напуснали през същия период

Към 25.10.2017г., т.е. датата на подписване и сключване на застрахователната полица, служителят В.В., също не е бил новоназначен служител.

Нито към датата на сключване на застрахователната полица, нито към началната датата на покритие на застрахователната полица, В.В. следва да се определи като новоназначен, тъй като и към двете посочени по-горе дати, последният е бил назначен в дружеството и съответно е изпълнявал трудовите си задължения.

Съгласно определението на „Новоназначен служител" по смисъла на сключения застрахователен договор, това са служители, чиито трудови правоотношения със застраховащия работодател са възникнали след началната дата и по време на срока на уговореното застрахователно покритие.

Неоснователно е твърдяното в исковата молба, че е налице авансово носене на риска по полицата за новоназначени служители, тъй като В. В. не е бил новоназначен служител, нито към момента на сключване на застрахователната полица, нито към началния момент на застрахователно покритие, нито към момента на настъпване на трудовата злополука, трудовото му правоотношение със застраховащия работодател е било възникнало преди датата на сключване и влизане в сила на застрахователния договор;

Застрахователният договор със застраховащия работодател е сключен, като с него се застраховат определен брой служители, които са индивидуализиарни по списък, като авансовото застрахователно покритие възниква предварително само и единствено по отношение на лица, които са встъпили в трудово правни отношения с работодателя след сключването на застрахователната полица/договор.

Както безспорно се установява, В.В.постъпва на работа в дружеството преди тези две дати, т.е. преди подписването на застрахователната полицата и преди началото на действия на застрахователния договор, поради което същият не е „новоназначен" служител. Причината, поради която последният не е застрахован при действието на застрахователната полица, вероятно се дължи на пропуск на съответните служители на застраховащия работодател и не следва да бъде вменена на застрахователя. Застрахователят договоря, подготвя договора и изчислява дължимата застрахователна премия по него в пълно съответствие с представената от работодателя информация, представляваща т.нар. пълен списък на работниците и служителите, съдържащ техните имена, ЕГН и брутно трудово възнаграждение.

Не на последно място, застрахователният договор е писмен, формален и възмезден. Формата на договора е форма за неговата действителност, като страните в писмена форма, обективирана чрез застрахователна полица са договорили броя на застрахованите работници и служители, както и обхвата на предоставеното застрахователно покритие, като дължимата застрахователна премия е била определена въз основа на данните за работниците и служителите, предоставените от застраховащия работодател.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците П.С.В., Е.В.В. и И.В.В. са подали допълнителна искова молба.

Ищците чрез техния пълномощник считат, че твърденията на ответника, с които се опитва да докаже, че формалното изключване от негова страна от списъка на застрахованите лица към Застрахователна полица №20/045650Т от дата 25.10.2017г., направено в електронно писмо от 07.03.2018г., е неоснователно. С цел изясняване на фактическото положение пояснява хронологично хода на събитията, свързани с отношенията между „.М.” ООД, и З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, и настъпилата трудова злополука:

В периода между 01.11.2016г. до 31.10.2017г. между страните е имало сключена предходна застраховка на работниците и служителите на работодателя „М.” ООД.

На 30.09.2017г. работодателят „М.” ООД изпраща поименен списък с имената на работниците, които са назначени към тази дата, като в него не фигурира работника В.В., тъй като същият е назначен на 02.10.2017г.

На 25.10.2017г. страните подписват Застрахователна полица №20/045650Т със срок на покритие от 01.11.2017г. до 31.10.2018г., като на дата на подписването й към полицата не е съставен списък.

На 10.11.2017г., настъпва трудова злополука, при която загива работника В.В..

На 31.12.2017г., „М.” ООД изпраща поименен списък с работниците от четвъртото тримесечие на 2017 г., в който фигурира името на В. В., в отбелязване на коя дата е назначен и на коя дата е прекратено трудовото му правоотношение поради настъпилия инцидент. Ответникът З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД не изпраща подписан екземпляр от приложения списък, нито събира премия за всички посочени 336 работници.

Вместо това, ответникът изпраща подписан от негова страна списък с работници, от който умишлено е премахнат работникът В.В.. Независимо че не е включен в този списък, ответникът е носил за него риска, предвид обстоятелството, че същият е бил работник при застрахованото дружество „М.” ООД и с работника е настъпило застрахователно събитие (трудова злополука) по време на действието на застрахователния договор.

С оглед на гореизложеното, всякакви опити от страна на ответника да се освободи от отговорността си по отношение изплащането на застрахователно обезщетение на наследниците на починалия работник са незаконосъобразни и представляват злоупотреба с право. Недобросъвестно ответникът отказва да включи починалото вече лице в актуалния списък за 4-тото тримесечие на 2017 г. с назначените и напуснали лица. По същината си този отказ представлява признание от страна на ответника, че е бил наясно че следва да носи риска за новоназначените спрямо предходно изпратения списък с работници. Вместо това обаче, представителят на З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД умишлено се е опитал да изключи именно починалото лице В.В., тъй като е следвало да заплати застрахователно обезщетение за него в съответствие със застрахователната полица.

Обстоятелството, че З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД не е изискало актуален списък на работниците на „М.” ООД към датата на подписване на Застрахователна полица №20/045650Т от дата 25.10.2017 г., не бива да бъде вменявано във вина на работодателя. Точно обратното - застрахователят е бил наясно, че последният изпратен списък от работодателя е от 30.09.2017г. и че всички лица, назначени след тази дата, имат качеството на „новоназначени служители” и застрахователят е носил риска за тях авансово. Разминаването на датите на изпращане на поименни списъци на работниците за съответното тримесечие и датите на подновяване на застрахователните полици (през период от 365 дни), не следва да се вменява във вина на работодателя, предвид обстоятелството, именно застрахователят има интерес да знае колко работници е застраховал и каква премия трябва да събере за тях. Настъпването на факта на сключване на трудов договор със служител, който не е бил включен в предходно изпратения от работодателя списък, и уведомяването на НАП за постъпването на този работник на работа, представлява юридически факт, който поражда отговорността на застрахователя по отношение на този работник и неговото здраве и живот, които могат да бъдат засегнати от трудова злополука.

            Ищците молят съда да осъди ответника З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, да заплати застрахователно обезщетение в общ размер на 96 348,00 лв., ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в общ размер на 15 176,02 лв., на П.С.В., Е.В.В. и И.В.В., в качеството им на законни наследници на В.Е. В., починал на 10.11.2017г., в качеството им на законни наследници на В. Е. В., при дялове по 1/3 за всеки от наследниците, както следва:

За П.С.В. - общо 37 174,67лв., от които: 32 116лв. - главница и 5 058,67 лева - мораторна лихва;

За Е.В.В. - общо 37 174,67лв., от които: 32 116лв. - главница; 5 058,67 лева - мораторна лихва;

За И.В.В. - общо 37 174,67лв., от които: 32 116лв. - главница; 5 058,67 лева - мораторна лихва, както и всички разноски, сторени в настоящото производство.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът „З.” АД е подал допълнителен отговор, с който поддържа всички направени с първоначалния оспорвания, възражения и доказателствени искания, както и наведените в същия правни и фактически твърдения.

            З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД оспорва изцяло твърдените от ищците обстоятелства, че настъпилата трудова злополука представлява застрахователна злополука, т.е. че е налице покрит по полицата риск.

Загиналият в ПТП служител на застраховащия не е бил застраховано лице по смисъла на сключената между страните застрахователна полица.

Застраховащият не е заплатил застрахователна премия за загиналия служител и застрахователят съответно не е бил в риск.

Нито към момента на сключване на застрахователния договор, нито към момента на настъпване на застрахователното събитие, загиналият служител е бил застраховано лице.

З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД счита, че претенциите на ищците са неоснователни и недоказани по съображенията посочени по-долу.

Загиналият служител В. Е. В. не фигурира в списъка на работниците и служителите на дружеството, представляващ неразделна част от застрахователна полица.

Посоченият списък на застрахованите по полица №20/045650Т, работници и служители е подписан, както от застрахователя, така и от застраховащия. Последният съдържа трите имена и ЕТН на всяко застраховано лице, както и размера на брутното трудово възнаграждение.

Дължимата от застраховащия застрахователна премия е определена и съответно начислена въз основа на информацията за размера на брутното трудово възнаграждение на работниците и служителите, съдържащи в посочения списък, който е неразделна част от полицата.

Застрахователна премия за служителя В. Е. В. не е била начислявана и съответно не е била заплащана, тъй като последният не е бил включен в списъка, представен от работодателя. Доколкото застрахователният договор е възмезден и застрахователят предоставя покритие по него при заплатена застрахователна премия, посоченият служител не е бил включен в покритието по полицата;

Не е от значение причината, поради която служителят не е бил включен в списък по полицата, но безспорен факт е, че списъка на работниците и служителите, които са застраховани по полицата е бил предоставен от работодателя;

Застрахователната полица е сключена на 01.11.2017г., като броя на застрахованите лица и дължимата застрахователна премия по договора, са определени въз основа на представените от застраховащия работодател списък на служителите.

Към 01.11.2017г., т.е. към началната дата на действие на процесната застрахователна полица, служителят В. В. не е бил новоназначен служител. Последния е сключил своя трудов договор на 02.10.2017г. и към датата на сключване на полицата е бил вече служител на застраховащия, който обаче не е бил включен от работодателя си в списъка на застрахованите служители.

Към датата на подписване на застрахователната полица - 25.10.2017г., служителят В. В., също не е бил новоназначен служител. Нито към датата на сключване на застрахователната полица, нито към началната датата на покритие на застрахователната полица, В.В. следва да се определи като новоназначен, тъй като и към двете посочени по-горе дати, последният е бил назначен в дружеството и съответно е изпълнявал трудовите си задължения.

Пропускът от включването на загиналия служител в списъка на работниците и служителите, който е неразделна част от застрахователната полица, не може да се вмени на застрахователя. Застрахователят подготвя и издава застрахователна полица въз основа на данните предоставяни от застраховащия, което е ноторно известен факт.

Сочените от ищците обстоятелства за списъци на работници и служители и тяхното изпращане, които са различни от този, който е неразделна част от полицата, са ирелевантни, същите нямат каквото и да е отношение към сключения застрахователен договор, поради:

Застрахователният договор е писмен, формален и възмезден договор.

Съгласно чл.344 от КЗ, формата на договора е форма за неговата действителност, като страните в писмена форма, обективирана чрез застрахователна полица са договорили броя на застрахованите работници и служители, както и обхвата на предоставеното застрахователно покритие, като дължимата застрахователна премия е била определена въз основа на данните за работниците и служителите, предоставените от застраховащия работодател.

Застрахователен договор между З. "Б.Ж.И.Г." ЕАД и „М." ЕАД, обективиран чрез застрахователна полица № 20/045650Т, валидна от 01.11.2017г. до 31.10.2018г., с която застрахователят е застраховал по задължителна застраховка “Трудова злополука", регламентирана в Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука", обн. В ДВ бр. 25/2006г., е писмен застрахователен договор.

Не е налице електронно издадена застрахователна полица под формата на електронен документ.

В този смисъл, несъстоятелни са съжденията за електронни списъци или такива, изпращани по електронен път от работодателя при положение, че е налице писмен застрахователен договор, който е подписан от страните, включително и приложените към него документи, представляващи неразделна част;

Волята на страните по договора е била обективирана в застрахователна полица №20/045650Т, който е формален договор.

Всички останали други действия и възможности, които не са били договорени от страните или по които страните не се постигнали договорка и съответно поради това не са намерили отражение в застрахователния договор, нямат каквото и да е било отношение към договора и неговото изпълнение.

Цитираният списък на работниците и служителите застраховани по полица №20/045650Т е подписан от страните в деня на подписването на застрахователната полица - 25.10.2017г.

Твърденията, че не е налице подписан от страните списък на служителите, които са застраховани по полицата към датата на нейното подписване, липсата на изготвен списък на служителите и т.н, са крайно несъстоятелни, поради което моли да се приеме представените от З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД застрахователна полица №20/045650Т и приложеният към нея списък, подписани от страните, предвид извършеното с допълнителната искова молба оспорване.

Формата за действителност на застрахователния договор определя необходимостта от наличие на писмен документ - полица или договор, който да е подписан от страните, тъй като подписите на страните по полицата са задължителен реквизит на застрахователната полица, съгласно чл. 345, ал.1, т.11 от Кодекса за застраховане.

Права по действителна застрахователна полица могат да бъдат предявени от правоимащото лице, но не и права или претенции които не почиват на основата на сключен договор.

Твърденията за наличие на други списъци с работници и служители са несъстоятелни, доколкото същите на са били подписани от страните и не представляват неразделна част от действителна застрахователна полица.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

            В.Е. В.е бил служител на дружеството „М.” ООД, , на длъжност машинен оператор печатарство, назначен с трудов договор №1089/29.09.2017г. на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, постъпил на работа на 02.10.2017г. Съгласно Трафика за работа за месец ноември 2017г., пострадалият е бил на работа - нощна смяна от 22:00 ч. на 09.11.2017г. до 06:00 ч. на 10.11.2017г.

            Видно от справка на НАП трудовият договор на В.Е.В. е регистриран от „М.“ ООД на 29.09.2017г.

Със Застрахователна полица №20/045650Т от дата 25.10.2017г., ответното застрахователно дружество се е съгласило срещу заплащане на премия да застрахова риска от настъпване на трудова злополука при работодателя „М.” ООД, за групова застраховка „Злополука”. Срокът на застраховката е уговорен на 12 месеца - от 01.11.2017г. до 31.10.2018г. Застрахованият брой служители на работодателя е бил 306 бр., като на тази база е определена и застрахователната премия, която е уговорено да бъде заплатена наведнъж на 01.11.2017г.

Съгласно т.1 от Раздел „покрити рискове и застрахователни обезщетение” от Застрахователна полица №20/045650Т, в случай на смърт на застрахования работник в резултат на трудова злополука, на законните наследници се изплаща застрахователна сума в размер на седем годишни брутни заплати.

На 10.11.2017г. В. Е. В. е напуснал работното си място и е поел към дома си със собствения си автомобил л.а. „Рено Меган” с peг. № С07759АР. Около 06,15ч. В.Е.В. се движел по главен път 1-8, с посока на движение от гр. К. към гр.С., а в същото време по пътя от гр. С. към гр. С. се е движел л.а. „Мерцедес Ц220Д” с peг. № СО 0060 АН, управляван от Р.Ц.А.. В района на 28-ми километър, е настъпил сблъсък между л.а. „Рено Меган” и л.а. „Мерцедес Ц220Д”.

За пътнотранспортното произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №74, издаден от ОДМВР - СПП. В резултат от произшествието и двамата водачи - Валентин Вангелов и Росен Асенов, са починали.

            Ищците П.С.В., Е.В.В. и И.В.В. са наследници по закон на В. Е.В., починал на 10.11.2017г., съгласно удостоверение за наследници №7701- 901/27.11.2017г.

            При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Съдът намира, че субективно съединените искове по чл.463 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.55 ал.2 КСО и по чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими, но неоснователни.

            Фактическият състав за ангажиране на отговорността на ответника предполага доказване на следните юридически факти:

            Наличие на трудово правоотношение между работник и служител. По делото се доказа, че В. Е. В. е бил работник при третото лице помагач „М.“ ООД.

Сключена задължителна застраховка злополука между работодателя „М.“ ООД като застраховащ и застрахователя  „З.” АД, ответник по настоящото дело. По делото се доказа наличие на сключена задължителна застраховка злополука със Застрахователна полица №20/045650Т от 25.10.2017г., със срок на застраховката - от 01.11.2017г. до 31.10.2018г.

Настъпване на смъртта на работника в срока на действие на застрахователното правоотношение, признато за трудова злополука. По делото се доказа, че  смъртта на В.Е. В. е настъпила на 10.11.2017г. и събитието е признато за трудова злополука с разпореждане №5104-22-105 от 12.12.2017г. на ТП-НОИ С.Област, на основание чл.55, ал.2 от КСО. Събитието е настъпило в срока на действие на застрахователното правоотношение по застрахователна полица № 20/045650Т.

            По тези факти страните не спорят и те са доказани от ангажираните от страните доказателства. Настоящият правен спор се свежда до това след като В.Е. В. не е бил включен в списъка на работниците и служителите на „М.“ ООД при сключване на застрахователния договор по застрахователна полица № 20/045650Т, попада в кръга на застрахованите лица, за които застрахователят отговаря и смъртта му представлява ли застрахователно събитие. Настоящият съдебен състав счита, че  В. Е.В. е новоназначен работник по смисъла на §2 от датата на регистрирането на договора в НАП по застрахователна полица №20/043877Т, със срок на действие 01.11.2016г.-31.10.2017г. Трудовата злополука станала на 10.11.2017г. е извън действието на това застрахователно правоотношение.

Съгласно чл.344 от КЗ, формата на договора е форма за неговата действителност, като страните в писмена форма, обективирана чрез застрахователна полица са договорили броя на застрахованите работници и служители, както и обхвата на предоставеното застрахователно покритие, като дължимата застрахователна премия е била определена въз основа на данните за работниците и служителите, предоставените от застраховащия работодател.

След като при сключване на застрахователна полица № 20/045650Т от  25.10.2017г., „М.” ООД, ЕИК ., не е включил В. Е. В. в кръга на застрахованите лица, за него не е платена застрахователна премия, не е подаден размера на възнаграждението му, не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника. Освен неделима част от застрахователния договор това са съществени обстоятелства от значение за застрахователния риск, които са били известни от застраховащия „М.“ ООД при сключване на застрахователния договор. Наличието на повече работници увеличава застрахователния риск от настъпване на трудова злополука и не би могло да се квалифицира като несъществено при условията на чл.366 КЗ. Преди настъпването на злополуката страните по застрахователния договор са могли по взаимно съгласие да го изменят с включването на допълнителни лица, (чл.20а ЗЗД), в случай че е имало пропуск при сключването му, което не е сторено.

Ето защо съдът намира, че трудовата злополука, при която на 10.11.2017г. е загинал В. Е. В. не представлява застрахователно събитие по застрахователна полица № 20/045650Т, за която да се ангажира отговорността на ответника „З.” АД, поради което исковете са неоснователни.

            При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищците следва да понесат разноските на ответника за юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100,-лв.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.463 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.55 ал.2 КСО и по чл.86 ал.1 от ЗЗД на П.С.В. с ЕГН**********, с адрес: ***, срещу „З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, пл. „Позитано” №5 за присъждане на следните суми общо 37 174,67лв., от които: 32 116лв. - главница и 5 058,67 лева - мораторна лихва, представляващо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 20/045650Т от 25.10.2017г. за починалия В. Е. В.при трудова злополука  на 10.11.2017г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.463 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.55 ал.2 КСО и по чл.86 ал.1 от ЗЗД, Е.В.В. с ЕГН********** с адрес: ***, действаща лично и чрез  своята майка П.С.В. срещу „З. ” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, пл. „Позитано” №5 за присъждане на следните суми;  общо 37 174,67лв., от които: 32 116лв. - главница; 5 058,67 лева - мораторна лихва, представляващо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 20/045650Т от 25.10.2017г. за починалия В. Е. В. при трудова злополука  на 10.11.2017г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.463 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.55 ал.2 КСО и по чл.86 ал.1 от ЗЗД на И.В.В. с ЕГН********** с адрес: *** срещу „З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, пл. „Позитано” №5 за присъждане на следните суми - общо 37 174,67лв., от които: 32 116лв. - главница; 5 058,67 лева - мораторна лихва, представляващо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 20/045650Т от 25.10.2017г. за починалия В. Е. В. при трудова злополука  на 10.11.2017г.

Решението е постановено при участието на „М.“ ООД с ЕИК. със седалище ***, като трета подпомагаща страна на страната на ищците.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК П.С.В. с ЕГН**********, с адрес: ***, Е.В.В. с ЕГН********** с адрес: ***, действаща лично и чрез  своята майка П.С.В. и И.В.В. с ЕГН********** с адрес: ***, да заплатят на „З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, пл. „Позитано” №5, сумата от 100,-лв. (сто лева), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: