Р Е
Ш Е Н
И Е № 223
гр. Бургас, 06.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Тодорка С. като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско
дело № 463 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от „УниКредит
Булбанк“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл.“Св.Неделя“ № 7, чрез юрисконсулт Красимир Дашков, съдебен адрес: гр.София,
ул.“Гюешево“ № 14, срещу А.С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, с който се претендира за установяване по отношение на ответницата
съществуването на задължения към кредитната институция, за които има издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 5349/2015г. по описа на РС Бургас
за следните суми: 35 614,30 лв.- изискуеми и неизплатени вноски за
главница по договор за банков кредит № 277/06.06.2006г., дължими за периода
20.04.2013г. -20.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.08.2015г. до окончателното изплащане; 21 512,51 лв.- изискуеми и
неизплатени вноски за лихви по договор за банков кредит № 277/06.06.2006г.,
дължими за периода 20.04.2013г. -20.07.2015г.; 336,09 лв.- дължими такси по
кредита. Претендират се и направените разноски в размер на 1149.26
лв. в заповедното производство.
Ищецът
твърди в исковата молба, че е предоставил по договор за банков кредит №
277/06.06.2006г. на К.Х.С. като кредитополучател и А.С.С. като солидарен длъжник сума в размер
на 109 000 лв. Кредитът е усвоен изцяло като К.С. се е задължил да го погасява на месечни анюитетни вноски, дължими на
20-о число на съответния месец, считано от 20.07. 2006г. с краен срок на
погасяване 06.06.2016г.
Кредитополучателят се ангажирал да заплаща и годишна лихва, чийто размер
се формира от сбора на базовия лихвен процент на Булбанк (който към момента на
сключване на договора е бил 3,30 пункта) и надбавка в размер на 3,50 пункта.
Съгласно чл.4.2 и чл.4.3 от договора при настъпили просрочия на дължими вноски
за главница или лихва се изчислява лихва в размер на 2% или 5%. Съгласно
договора и приложенията към него А.С. се е задължила спрямо кредитора
„УниКредит Булбанк“АД да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията
му по погасяване на кредита, включително лихви, такси, комисионни и разноски.
Към 18.08.2015г. нито кредитополучателят, нито солидарният длъжник са изплатили
дължимите суми за главница, лихви и такси по кредита, с настъпил падеж в
периода 20.04.2013г.-20.07.2015г., поради което банката е подала заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 ГПК и изпълнителен
лист пред БРС срещу К.Х.С. и А.С.С.. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 5349/2015г.
по описа на БРС и на 21.08.2015г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, а на 24.08.2015г.- изпълнителен лист, с който длъжниците солидарно са
осъдени да заплатят сума в общ размер 57 462,90 лв., дължима въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката по договор за банков кредит №
277/06.06.2006г., от която сума 35 614,30 лв. представляват изискуеми и неизплатени вноски за главница,
дължими за периода 20.04.2013г.- 20.07.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.08.2015г. до окончателното изплащане; 21 512,51
лв.- изискуеми и неизплатени вноски за лихви, дължими за периода 20.04.2013г.
-20.07.2015г.; 336,09 лв. дължими такси по кредита, както и 1149,26 лв.-
разноски в заповедното производство. След подаване на възражение от страна на
ответницата за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на настоящия
иск. Банката посочва още, че по отношение на длъжника К.С. има влязло в сила решение по иск с правно основание чл.422 ГПК по
т.д.№ 650/2015г. на Окръжен съд Бургас.
Ответникът
с отговора на исковата молба изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Заявява, че претендираните от ищеца вноски
по банковия кредит са изцяло изплатени. Посочва, че през 2013г. ищцовото
дружество се е снабдило с изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2482/2013г. по описа на
БРС, като заповедният съд е уважил изцяло молбата на заявителя, приемайки че
целият кредит е предсрочно изискуем, включително и вноските, които се
претендират в настоящото производство. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 201370440400823 на ЧСИ Иванка Миндова, с рег.№
704 на КЧСИ, изпратено впоследствие на ЧСИ Деница Станчева с рег.№ 889 на КЧСИ
и район действие ОС- Пазарджик, където е образувано изпълнително дело №
20158890400945/2015г. Сочи още, че след подадено възражение по реда на чл.414 ГПК от А.С. е било образувано т.д.№ 616/2013г.по описа на БОС, приключило с
влязло в сила решение, с което съдът е приел за установено, че А.С. дължи на
„УниКредит Булбанк“АД сумата от 14431,38 лв. главница, 4384,27 лв. лихва по
договор за банков кредит № 277/06.06.2006г. за периода 20.12.2011г. до
28.03.2013г., както и 122,26 лв. разноски за обслужване на кредита, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 29.03.2013г. Ответникът твърди, че
в хода на исковия процес, в образуваното въз основа на издадения изпълнителен
лист изпълнително производство са събрани суми, за които същият се е снабдил с
нарочно удостоверение, представено по делото. Посочва, че според нормата на
чл.422 ал.1 ГПК установителният иск се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като този момент не следва да
се тълкува само в смисъл, че съществуването на материалното право се установява
единствено и само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от
значение за съществуването му към приключване на съдебното дирене. Събраните по
изпълнителното дело суми са платени от длъжниците преди образуването на
ч.гр.д.№ 5349/2015г. и независимо от това „УниКредит Булбанк“АД е поискало издаване на заповед за изпълнение
за вноски, които са изплатени.
В
случай, че съдът приеме за установено, че претендираните суми са дължими,
ответникът прави възражение за прихващане с дължимите от Уникредит Булбанк
АД на А.С. суми по изпълнително дело №
20178010400816/2017г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с рег.№ 801 на КЧСИ и
район на действие БОС.
Възражението
за прихващане е с правно основание в чл.103 ЗЗД.
Ищецът с
допълнителната искова молба поддържа изложеното в исковата молба, като
пояснява, че поради преустановяване плащанията по договора след 20.12.2011г.,
банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем, считано от 20.06.2012г.,
за което е изпратила уведомление до длъжниците и което уведомление не е
получено от С.. Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.417, т.2 от ГПК, образувано е ч.гр.д.№ 2812/2013г. и съдът е
издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист, според които длъжниците следва
да заплатят на банката-заявител следните суми: 61 130,31 лв.- главница по
договор за банков кредит от 06.06.2006г.; 10816,56 лв.- лихви по кредита за
периода 20.12.2011г.- 28.03.2013г.; 122,26лв.- разноски за администриране на
кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Въз
основа на така издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 2013704040400823
на ЧСИ Иванка Миндова. След подадено възражение от страна на А.С. срещу
заповедта е образувано т.д. № 616/2013г. по описа на БОС, с решението по което
установителната претенция на банката е отхвърлена изцяло. С решение по т.д. №
148/2015г. на БАС първоинстанционното решение е частично отменено и е признато за
установено, че С. дължи на Уникредит Булбанк АД
сумата от 14431,38 лв.- главница по договор за банков кредит от
06.06.2006г. за периода 20.12.2011г.- 29.03.2013г.; 4384,27 лв. - лихви за
периода 20.12.2011г.- 28.03.2013г. и 122,26 лв.- разноски по обслужване на
кредита. В хода на производството по изпълнително дело № 2013704040400823 на
ЧСИ Иванка Миндова е извършена публична продан на недвижим имот,
ипотекиран в полза на банката, която
получава сумата от 71104лв. След частичното уважаване претенцията на банката по
т.д. № 616/2013г. по описа на БОС, в полза на А.С. е издаден обратен
изпълнителен лист за сумата от 56 645,61 лв., представляваща разликата
между получената в хода на изпълнителното производство сума в размер на 71104 лв. и сумата, за която
искът по чл.422 ГПК е уважен. Заявява се, че получените от банката суми в хода
на изпълнителното дело нямат отношение към вземанията, предмет на ч.гр.д. №
5349/2015г., защото за тях ответницата се е снабдила с обратен изпълнителен
лист, т.е. няма как един път тя да счита, че дългът й към банката по кредита е
погасен и в същото време тя да има вземане към банката по обратния изпълнителен
лист. По отношение възражението на ответницата излага становище, че същото не
може да породи последици, тъй като такова прихващане вече е настъпило въз
основа на извънсъдебно волеизявление на банката, обективирано в уведомление
изх.№ 41-003158 от 29.11.2017г., получено от А.С. на 30.11.2017г. Счита, че
това прихващане не следва да бъде съобразявано в настоящото производство, тъй
като същото е обвързано с разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д.№5349/2015г., което разпореждане не подлежи на
проверка в настоящия процес.
Ответницата в допълнителния отговор на исковата
молба изразява несъгласие с извода на ищеца, че сумите, които банката е
получила в хода на изпълнително дело № 2013704040400823 нямат отношение към
вземанията по ч.гр.д.№ 5349/2015г. Задълженията на А.С. към банката произтичат
от договор за банков кредит № 277/06.06.2006г. и респективно всички събрани
суми погасяват тези задължения. Наличието на обратен изпълнителен лист в полза
на С. не означава, че с постъпилите парични суми не са се погасявали
задълженията на ответницата. Посочва, че по отношение дължимостта по
изпълнителния лист е образувано гр.д.№ 1881/2017г. по описа на БОС, като
производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК до
приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че по силата на договор №277 от
06.06.2006г., банката-ищец предоставила на К.С. кредит в размер на 109 000 лева с краен срок на погасяване
06.06.2016г. Не са налице и различни позиции относно факта на поетата от
ответницата А.С. солидарна отговорност за изпълнение задълженията към
кредитора, както и относно спирането на плащанията по договора, считано от
20.12.2011г. Безспорно е също така, че по повод на образувано ч.гр.д.
№2812/13г. по описа на БРС срещу ответницата и кредитополучателя С. са издадени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.417 ГПК. Снабдена с горните документи банката предприела действия по
принудително изпълнение срещу длъжниците, по повод на които е образувано изп.
дело № 2013704040400823 по описа на ЧСИ Иванка Миндова. След подадено
възражение от С. и предявена установителна претенция от банката срещу нея и в
хода на образуваното т.д.№616/13г. по описа на БОС, впоследствие в.т.д.№
148/2015г. на БАС са установени задължения към кредитната институция в размер на
14 431.38 лева- главница, дължима за периода 20.12.2011г.- 29.03.2013г.;
4384,27 лв. - лихви за периода 20.12.2011г.-
28.03.2013г. и 122,26 лв.- разноски по обслужване на кредита. Докато
спорът се разглеждал от исковия съд по изпълнителното дело е извършена публична
продан на недвижим имот, ипотекиран в полза на банката, която получила сума в
размер на 71104лв. след извършеното разпределение от ЧСИ. Предвид частичното
уважаване претенцията на банката по т.д. № 616/2013г. по описа на БОС, в полза
на А.С. е издаден обратен изпълнителен лист за сумата от 56 645,61 лв.,
представляваща разликата между получената в хода на изпълнителното производство
от банката сума в размер на 71104 лв. и сумата, за която искът по чл.422 ГПК е
уважен.
Не са
налице противоположни становища на страните и относно обстоятелството, че с
получената сума от продажбата на ипотекирания апартамент банката приспаднала
дължимите и посочени по-горе суми по т.д. №616/13г. на БОС, като остатъка е
разходван за погасяване на други вземания на кредитната институция, предмет на
други облигационни правоотношения, включително направени разноски по т.д.
№1/14г. по описа на БОС.
Безспорен
е и фактът на издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
5349/2015г. по описа на БРС, с който ответницата е осъдена солидарно с
кредитополучателя да заплати сума в общ размер 57 462,90 лв., дължима въз
основа на извлечение от счетоводните книги на банката по договор за банков
кредит № 277/06.06.2006г., от която сума 35 614,30 лв. представляват
изискуеми и неизплатени вноски за главница, дължими за периода 20.04.2013г.-
20.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.08.2015г. до окончателното изплащане; 21 512,51 лв.- изискуеми и
неизплатени вноски за лихви, дължими за периода 20.04.2013г. -20.07.2015г.;
336,09 лв. дължими такси по кредита, както и да заплати сумата от 1149,26 лв.-
разноски в заповедното производство.
По
делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която е установила
размера на непогасените задължения на ответницата по договора, а именно: 35
614.30 лева- главница и 21 606.40 лева- лихви, дължими за периода
20.04.2013г.-20.07.2015г., както и такси към банката в размер на 336.09 лева. В
допълнително заключение вещото лице е отговорило на въпроса как точно са
усвоени и осчетоводени сумите, преведени на банката, след извършената публична
продажба на апартамента, в хода на производството по изпълнително дело №
2013704040400823 по описа на ЧСИ Иванка Миндова. Констатирано е, че след
разпределяне на дължимите суми по решение на БОС по т.д. №616/13г., остатъкът е
разходван чрез прихващане на друго вземане на банката за разноски по търговско
дело №1/14г. и разноски по заповедно производство по ч.гр.д.№2514/13г., както и
за погасяване на други вземания на кредитора по съдебни спорове.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като намира, че е
изпълнило задачите си компетентно и професионално, отговаряйки изчерпателно и
коректно на поставените му, от страните, въпроси.
При така установените изискуеми задължения към банката в посочените
по-горе размери към датата на подаване на заявлението в тежест на ответницата е
да докаже своите правопогасяващи възражения, а именно: че е изпълнила същите,
като е заплатила претендираните от ищеца суми или при условията на
евентуалност, че ги е погасила чрез другия, въведен от нея, под формата на
възражение, способ за погасяване- прихващане с вземането и по обратния
изпълнителен лист срещу ищеца. Такова успешно доказване, според настоящия
състав, по делото не е проведено. Конкретни данни за направени от ответницата
плащания за погасяване на сумите, предмет на процесната искова претенция отсъстват.
Такъв извод не може да се формира и след внимателно обсъждане на всички,
приобщени в хода на производството писмени материали. Ответницата следва да
установи, че е изпълнила задължението, обективирано в издадената заповед
№3037/21.08.2015г. по чл.417 ГПК, като е платила именно него, погасявайки
сумите, описани в същия документ. Позоваването на настъпило изпълнение в хода
на друг процес за установяване съществуването на вземания, предмет на друга
заповед за изпълнение няма как да бъде приравнено и зачетено като погасяване на
процесните задължения. Още повече, че релевирането на такова възражение,
свързано с факти, за които се твърди, че са настъпили след подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение не следва да се кредитира,
доколкото се касае за осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес, а не за доброволно плащане. Следователно, за
да бъде прието за основателно правопогасяващото възражение за плащане трябва да
са ангажирани доказателства на първо място, че такова е извършено, както и че
същото е направено по повод задължението, предмет на процесната заповед за
незабавно изпълнение от 21.08.2015г., поставила началото на производството по
установяване съществуването на вземането в полза на банката-ищец. Съвсем
отделен е въпросът дали към датата на подаване на заявлението и впоследствие
към момента на издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е имало
суми по сметка на банката, от които кредитната институция би могла да се
удовлетвори и които са били недължимо платени. Изясняването на това
обстоятелство обаче е встрани от предмета на настоящия спор. Как е трябвало да
процедира банката с постъпилите по сметката и суми и законосъобразно ли е
извършеното от нея прихващане с вземането и за разноски срещу Стамболиев също е
въпрос, който няма отношение към фактите подлежащи на установяване в процеса.
Недоказано е останало и направеното в условията на евентуалност възражение
за прихващане с вземането на ответницата по
изпълнително дело № 20178010400816/2017г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с
рег.№ 801 на КЧСИ и район действие БОС, тъй като от една страна обратния
изпълнителен лист или заверено копие от същия документ, издаден в полза на С.
не са представени и приети като доказателство по делото, а от друга липсват
писмени документи, свидетелстващи не само за образуване на цитираното по- горе
изпълнително производство, но и за размера на вземането на ответницата към
банката, което се иска да бъде прихванато.
При отсъствие на данни за извършено плащане от С. на процесната сума и
при съобразяване неуспешно проведеното доказване на горното правопогасяващо
възражение за прихващане, предявените срещу нея искови претенции са основателни
и доказани и следва да се уважат, като бъде прието за установено съществуването
на вземането в полза на кредитната институция за посочените в исковата молба
размери.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в тежест на ответницата следва да се възложат
направените от банката- ищец разноски.
Основателно се явява направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, търсено от ищеца. С
оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на производството по
делото справедливо се явява минималното, предвидено в Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, такова за процесуално
представителство, а именно сумата от 2353 лева. Ето защо и размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до тази сума. При това
положение и при съобразяване размера на намаленото адвокатско възнаграждение ответницата следва да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски в размер на
4102.26 лв.,
от които 1149.26 лева- държавна такса, 2353 лева- адвокатски хонорар и 600
лева- депозит за вещо лице.
Ответницата
трябва да заплати и направените от ищеца разноски по ч.гр.д. №5349/15г. по описа на Районен съд гр.Бургас на стойност 1 149.26 лева- държавна такса.
Ето защо
на основание чл.422 вр. чл.124 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***
съществуването на вземане на „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, пл.“Св.Неделя“ № 7, за което има издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 5349/2015г. по описа на РС Бургас
за следните суми: 35 614,30 лв. /тридесет и пет хиляди шестстотин и
четиринадесет лева и тридесет стотинки/- изискуеми и неизплатени вноски за
главница по договор за банков кредит № 277/06.06.2006г., дължими за периода
20.04.2013г. -20.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.08.2015г. до окончателното изплащане; 21 512,51 лв./двадесет и една
хиляди петстотин и дванадесет лева и петдесет и една стотинки/- изискуеми и
неизплатени вноски за лихви по договор за банков кредит № 277/06.06.2006г.,
дължими за периода 20.04.2013г. -20.07.2015г. и 336,09 лв./триста тридесет и
шест лева и девет стотинки/- дължими такси по кредита.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Св.Неделя“ № 7 направените в настоящото производство разноски в размер на 4102.26 лв. /четири хиляди сто и два лева и
двадесет и шест стотинки/, от които 1149.26 лв./хиляда сто четиридесет и девет
лева и двадесет и шест стотинки/- държавна такса, 2353 лв./две хиляди триста
петдесет и три лева/- адвокатски хонорар и 600лв./шестстотин лева/- депозит за
вещо лице, както и разноските, направени в хода на
заповедното производство по ч.гр.д. №5349/15г. по описа на Районен съд гр.Бургас на стойност 1 149.26 лв./хиляда сто четиридесет и девет лева и
двадесет и шест стотинки/- държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия
: