О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 06.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 7 състав, в закрито
съдебно заседание на шести януари
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ : Гергана Христова - Коюмджиева
като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 3219 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII
от ГПК
Производството
е образувано по предявен от „П.И.Б.” АД срещу Л.Д.А., ЕГН **********, и П.М.М.,
ЕГН **********, иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.430, ал.1 ТЗ, за признаване за установено по отношение на
ответниците, че дължат в режим на солидарна отговорност на „П.И.Б.” АД сумите:
- 22 098.66 евро - просрочена главница,
ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението 03.07.2018г. до
окончателното изплащане на вземането;
- 6 505.65 евро - непогасена договорена
лихва;
- 6 550.69 евро - обезщетение за забава
за просрочените плащания,
- 665.40 евро -непогасени разсрочени такси,
- 220.98 евро -непогасени комисиони,
- 61.36 евро
- разноски за нотариални покани, за които суми в полза на банката ищец е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
43623 /2018г. по описа на СРС, ГО, 179 състав,
и срещу която заповед е депозирано възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК. Претендира се
присъждане на направените разноски в заповедното производство.
В хода на отстраняване на нередовности на
исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК, с молба вх.№636070 от 02.07.2020г ответниците Л.Д.А. и П.М.М. чрез адв.Г.А.
правят изявление за отказ от възражението срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение ч.гр.д.№ 43623 /2018г. по описа на СРС, ГО, 179 състав ./л.29 от
делото/.
Съобразно дадените указания на съдилищата с т.10а от
ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК, правото на иск за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието
освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му
упражняване. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно
извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда,
разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по
чл. 414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал.2 ГПК за подаването му
пред съда по заповедното производство.
Постоянната практика на ВКС, както и правната доктрина
приемат, че възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за
правото на иск на страната, в чиято полза е издадена заповед по чл. 417 ГПК,
доколкото наличието на това възражение формира правния интерес от самия иск.
Съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, следи за
наличието на интерес през цялото време на висящност на спора и не е обвързан
при тази преценка от действията на съда по заповедното производство.
Възражението по чл. 414 ГПК е оттегляемо. При
наличие на предприето оттегляне на възражението срещу заповедта за незабавно
изпълнение от страна на длъжника, съдът разглеждащ установителния иск по чл.
422 ГПК следва да прекрати производството по него, поради отпадане на правния
интерес. За настъпването на сочените последици е правно ирелевантно кога е
предприето оттеглянето и доведено ли е до знанието на заявителя. В тази насока
е Определение № 520/20.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 468/2011 г. на ВКС, IV г. о,
Определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 910/2012 г., II т. о.,
ТК; Определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г., II т.
о., ТК; Определение № 520 от 20.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 468/2011 г.,
IV г. о., ГК. При валидно направено оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК,
заповедта за изпълнение влиза в сила и направо въз основа на нея кредиторът
може да получи, съответно да продължи принудителното изпълнение за
удовлетворяване на вземането си, съществуването на което вече не може да се оспорва
от длъжника. Узнаването от кредитора за предприетото от длъжника оттегляне на
възражението, няма значение за горната последица, а следва да се вземе предвид
само при възлагане на разноските, сторени от страните в исковото производство
по чл. 422, ал. 1 ГПК - доколко ищецът е бил добросъвестен и при
неоснователното възражение на длъжника, е бил принуден да потърси и искова
защита, с оглед на което да стори допълнителни съдебно -деловодни разноски
/арг. чл. 78, ал. 2 и чл. 3 ГПК /.
Съдът
намира, че в случая за ищеца, липсва правен интерес от съдебно установяване на
паричните притезания, предмет на издадената в полза на праводадтеля му заповед
за изпълнение. Длъжниците са оттеглили възражението, поради което и заповедта е
влязла в сила, а формираната въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение изпълнителна сила е стабилизирана.
С влизане в
сила на заповедта за изпълнение съществуването на вземането по нея вече не може
да се оспорва от длъжника и при непредявено възражение по чл. 414 ГПК против заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК, липсва правен интерес от предявяване на
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В случай, че такъв е вече
предявен, то производството е недопустимо, поради което подлежи на
прекратяване.
По
разноските:
Тъй като, с поведението на
ответниците е даден повод за завеждане на иска по реда на чл.422 ГПК във вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, то разноските за водене на делото следва да бъдат присъдени
изцяло в полза на ищеца в размер от 1640, 12лв, от които 1490,12лв. внесена
държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът следва да присъди
сторените в исковото производство разноски по арг. от т.12 от същото ТР №
4/2013 г. именно поради запазване изпълнителната сила на издадената заповед с
оттегляне на възражението срещу нея.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 3219/2020г.
на СГС, ГО, І-7 състав, инициирано по предявен от „П.И.Б.” АД срещу Л.Д.А., ЕГН **********, и П.М.М., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.430, ал.1 ТЗ, за признаване за установено по
отношение на ответниците, че дължат в режим на солидарна отговорност на „П.И.Б.”
АД сумите: 22 098.66 евро - просрочена главница, ведно със законната лихва от
деня на подаване на заявлението 03.07.2018г. до окончателното изплащане на
вземането; 6 505.65 евро - непогасена договорена лихва; 6 550.69 евро -
обезщетение за забава за просрочените плащания, 665.40 евро-непогасени
разсрочени такси, 220.98 евро -непогасени
комисиони, 61.36 евро - разноски за нотариални покани, за които суми в полза на
банката ищец е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 43623 /2018г. по описа на СРС, ГО, 179 състав, на основание чл.130 ГПК.
ОБЯВЯВА,
че издадената по ч.гр.д.№ 43623 /2018г. по описа на СРС, ГО, 179 състав Заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК е влязла в
сила на основание чл. 416 ГПК, поради оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК
от ответниците в хода на исковото производство.
ОСЪЖДА Л.Д.А., ЕГН **********, и П.М.М., ЕГН **********, да заплатят на „П.И.Б.” АД, сторените
разноски в размер на 1490,12 лева заплатена д.т. за исковото производство както
и 150 лева ю.к.възнаграждение за исковото производство, на осн.чл. 78 ГПК.
След влизане на настоящото в сила препис да се изпрати за прилагане по
ч.гр.д.№ 43623 /2018г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред САС с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: