№ 19
гр. С., 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20211800900*0 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
М. Г. СЛ. е предявила срещу „Б. И.” АД обективно съединени искове за плащане на
сумата 45000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 17.09.2019 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
05.03.2020 г. – датата, на която според ищеца е изтекъл срокът за произнасяне от
застрахователя, до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: Ищцата
пострадала при ПТП, настъпило на 17.09.2019 г. в гр. Е.П. на бул. „Н.“ между л. а. „Хюндай
Сантафе“ и л. а. „Пежо 206“. Вина за настъпване на ПТП имал водачът на л. а. „Хюндай
Сантафе“, който предприел маневра завиване наляво за навлизане в крайпътна територия –
бензиностанция „Пегас“, като отнел предимството и не пропуснал насрещно движещия се л.
а. „Пежо 206“, в резултат на което настъпил сблъсък между двата автомобила. При ПТП
пострадала ищцата, която пътувала на предна дясна седалка в л. а. „Пежо 206“, като били
причинени телесни увреждания, описани като вид и медико-биологичен характер в исковата
молба, където са описани и характерът и интензитетът на търпените болки и страдания и
проведеното лечение. Към датата на ПТП относно л. а. „Хюндай Сантафе“ имало действащ,
сключен с ответника, договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Ищцата предявила извънсъдебна претенция пред застрахователя за
плащане на обезщетение, но липсвало окончателно произнасяне на застрахователя, поради
което се предявяват настоящите искове.
1
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение, оспорва причиняването на деликт от сочения като виновен водач и
механизма на ПТП, като в тази връзка излага доводи относно липсата на материална
доказателствена сила на представените писмени доказателства досежно механизма на ПТП.
Навежда възражение за прекомерност на търсеното обезщетение и възражение за
съпричиняване от страна на ищцата поради това, че е пътувала без поставен обезопасителен
колан.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения протокол за ПТП се установява, че на описаните в исковата молба
дата и място настъпило ПТП между л. а. „Хюндай Сантафе“, управляван от С.А.С., и л. а.
„Пежо 206“, управляван от Ц.И.А.. В графата „Обстоятелства, причини и условия за ПТП“ е
записано, че л. а. „Хюндай Сантафе“ извършва маневра наляво за навлизане в крайпътна
територия - бензиностанция „Пегас“, не пропуска и отнема предимство на движещия се
направо л. а. „Пежо 206“, като го блъска челно и реализира ПТП с материални щети и по
двата автомобила.
От показанията на свидетелите се установява следното: Свид. А., живеещ на
съпружески начала с ищцата и управлявал л. а. „Пежо 206“ при ПТП, установява, че след
прибиране от работа в посока с. С. към гр. Е.П. при навлизане в гр. Е.П., при
бензиностанцията на ДАП, видял кола, движеща се насрещно, която изчаквала да минат, но
като се приближили, колата им отнела предимството, като се опитала да влезе в
бензиностанцията, завивайки наляво. Свидетелят се опитал да спре, но тъй като
разстоянието между двата автомобила било малко, не могъл да спре навреме и настъпил
удар между двата автомобила. Ищцата пътувала на пасажерското място до шофьора и била
с предпазен колан. След удара за известно време била в безсъзнание, докато дойде
линейката се била свестила, но била неадекватна. Около два часа и половина след
откарването с линейката ищцата била върната на мястото на ПТП, като преди това били
направени рентгенови снимки. При прибирането си вкъщи ищцата била със силно
главоболие и болки в гърдите, имала белези от предпазния колан по тялото. В следващите
месеци се наложило да ходи при невролог в болницата в гр. Е.П., тъй като главоболието
продължавало, появили се и болки във врата. Предписали лекарства, но те само намалили
главоболието, не преминало изцяло. Настъпвали кризи, при които главоболието било с дни,
започвала да повръща и да се подува лицето , почти не спяла, когато настъпела такава
криза, в повечето случаи била и на легло. И към момента се появявали такива кризи, не била
в състояние да излиза, напуснала работа, тъй като условията на труд не били подходящи за
такава травма, страхувала се да шофира и да управлява автомобил. Свид. Славчев – брат на
ищцата, установява, че първоначално не знаел за инцидента, видял сестра си чак през м.
2
януари 2020 г. и му направило впечатление, че си говори сама и изглежда неадекватна. През
следващите 4-5 месеца, посещавайки я сутрин, забелязал, че лицето ѝ е подуто, оплаквала му
се, че много я боли главата.
От заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза се установява
следният механизъм на ПТП: На 17.09.2019 г. около 15.45 ч. в гр. Е.П. по бул. „Н.“ в посока
от гр. Е.П. към с. С. се движел л. а. „Хюндай Сантафе“ с peг. № СО 9349 СХ, управляван от
С.А.С.. Приближавайки бензиностанция „Пегас“, която се намира вляво по посока на с. С.,
л. а. .,Хюндай Сантафе“ се движел със скорост около 5 км./ч. В същото време по същия път
в противоположна посока със скорост около 50 км./ч. се движел л. а. „Пежо 206“ с peг. №
СО 9408 АТ, управляван от Ц.И.А.. В този лек автомобил освен водача пътувала и М. Г.
СЛ., която се намирала на предна дясна седалка. Водачът на л. а. „Хюндай Сантафе“
предприел маневрата ляв завой по посока на движението си за навлизане в
бензиностанцията. Когато л. а. „Пежо 206“ се намирал на 12.5 м. от мястото на удара, л. а.
„Хюндай Сантафе“ навлязъл в дясната пътна лента, по която се движел л. а. „Пежо 206“. В
средата по широчината на тази пътна лента настъпил удар между двата автомобила.
Причина за настъпилото ПТП е предприетата маневра от водача на л. а. „Хюндай Сантафе“ -
извършеният завой наляво по посока на движението, спиране, след което отново тръгване и
навлизане в насрещната пътна лента, по която се движел л. а. „Пежо 206“. Водачът на л. а.
„Хюндай Сантафе“ би могъл да предотврати ПТП, ако се е огледал внимателно за пътната
обстановка, преценил е правилно разстоянието, на което е бил движещият се по насрещната
пътна лента л. а. „Пежо 206“ и е спрял, за да го пропусне.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и от обясненията
на вещите лица в о. с. з. се установява следното: В резултат на ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания: травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща
се от контузия на шията /множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки
на шийния отдел на гръбначния стълб/ и травма на нервните коренчета на шийния отдел на
гръбначния стълб; травма на гръдния кош, изразяваща се с контузия на дясна гръдна
половина на гръдния кош с палпаторна болка в областта на стернума-парастернално
двустранно без рентгенови данни за счупване на ребра и клинични данни за хемо- или
пневмоторакс и дихателна недостатъчност. По своя вид и тежест описаните травматични
увреждания имат следната медико-биологично характеристика: контузията на шията
/множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб/ без рентгенови данни за счупване на тела и израстъци, както и
разместване /луксация/ на прешлени и без магнитно-резонансни данни за контузия на
подлежащия гръбначен мозък е реализирала медико-биологичния критерий разстройство на
здравето, неопасно за живота; травмата на нервните коренчета в шийния отдел на
гръбначния стълб е реализирала медико-биологичния признак разстройство на здравето,
неопасно за живота; контузията на дясна гръдна половина на гръдния кош с палпаторна
болка в областта на стернума-парастернално двустранно без рентгенови данни за счупване
на ребра и клинични данни за хемо- или пневмоторакс и дихателна недостатъчност е
3
реализирала медико-биологичния критерий разстройство на здравето, неопасно за живота.
Контузията на шията /множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на
шийния отдел на гръбначния стълб/ е травматична увреда, получена по механизма на
внезапна флексия с ротация и последваща екстензия в областта на шийния сегмент на
гръбначния стълб по време на инцидента. При нея се получават разкъсвания на ставни
капсули и ставни връзки, на мускулни влакна, на сухожилия в залавните им места по телата
на прешлените. Получават се хематоми, които след тяхното организиране предизвикват
фиброзни изменения, които водят до изява на болки в шията. Най-уязвими при тази травма
са ставите в шийния отдел. По данни от последния преглед на ищцата подвижността в
шийния отдел на гръбначния стълб е болезнено ограничена. Диагнозата травма на нервните
коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб е поставена въз основа на съобщените от
ищцата оплаквания от болка в шията при прегледа от невролог на осмия ден от травмата и е
в графата „придружаващи заболявания“. Основната диагноза при този преглед е
постконтузионен синдром. Според вещите лица диагнозата при ищцата е контузия на шията
/множествено навяхване и изкълчване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб/, имайки се предвид механизма на травмата. При контузия на шията
/множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб/ лечебният план включва: Поставяне на мека шийна яка за срок от 5-7 дни
/тъй като от практиката е установено, че продължителното носене на яка при такава увреда
не се препоръчва - води до инактивитетна атрофия на мускулатурата, което удължава
оздравителния процес/. На пациентите се препоръчва след свалянето на яката възобновяване
на нормалната шийна активност чрез обичайните движения като най-ефективно средство за
преодоляване на острите шийни болки, нестероидни противовъзпалителни медикаменти,
витамини С и В, микроелементи - цинк, магнезий, а при продължаващи болеви усещания се
включват физиопроцедури и кинезитерапия. Относно интензивността на болките вещите
лица сочат, че в медицинската практика няма обективен метод за оценка на болката. Прагът
на болева чувствителност е индивидуален при всеки отделен човек и от него зависи силата и
продължителността на оплакванията. Ищцата е изпитвала най-интензивни болки в първите
двадесет - двадесет и пет дни. След този период болковите пътища са станали прекомерно
възбудими - хипералгезия, което означава прекомерна чувствителност на рецепторите
възприемащи болевите усещания и персистиране на оплакванията. Друга причина за
персистиращите болеви усещания при ищцата са установените дегенеративни изменения
при проведеното високотехнологично невроизобразително изследване /магнитно-резонанена
томография/ - лявоконвексна сколиотична деформация. Междупрешленните дискове са с
редуцирани височина и водно съдържание. Лордозата е важна за правилната позиция на
главата и хоризонталния поглед. При нея почти 2/3 от компресивното натоварване на шията
се поема от задните елементи, а предните отдели понасят останалите 1/3. Загубата на
височина на дисковете с дехидратация причинява загуба на лордозата, прехвърляйки
компресивното натоварване от задния към предния отдел. В тази променена поза задната
шийна мускулатура е поставена под повишено напрежение, за да поддържа изправена
главата и погледа напред. С времето това довежда до настъпване на бърза умора и мускулен
4
спазъм, което се изявява с болеви синдром. Най-честите симптоми при промяна на
лордозата към кифоза са аксиални шийни болки, дължащи се на мускулна умора.
Контузията на шията /множествено изкълчване и навяхване на ставите и навяхване на
ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб/ се характеризира със
следните оплаквания: изявен болеви синдром в шиен отдел /това е най-чест симптом/,
болките обичайно се изявят веднага или в рамките на 24-72 часа след травмата, времето на
тяхната поява в голяма степен зависи от вида и големината на лезиите в меките тъкани;
активните и пасивните движения в шийния отдел на гръбначния стълб са ограничени и
болезнени; главоболие и болки в тилната област на главата /оплакванията се дължат на
травматичната увреда на ставите във високите шийни нива/. По време на инцидента от
настъпилите внезапно флексия с ротация и последваща екстензия в шийния и поясен отдели
на гръбначния стълб са възможни поява на чувство на изтръпване в крайниците /каквото е
налице при ищцата според оплакванията /. Контузията на дясната гръдна половина с
палпаторна болка в областта на стернума-парастернално двустранно без рентгенови данни
за счупване на ребра и клинични данни за хемо- или пневмоторакс и дихателна
недостатъчност е причинила на ищцата болки и страдания за период от 10-15 дни. По данни
от последния преглед ищцата не е съобщила оплаквания от страна на гърдите. Установява се
още от заключението и от обясненията на вещите лица в о. с. з., че контузията на шията е
настъпила на терена на предшестващи дегенеративни изменения, установени при магнитно-
резонансната томография. Към датата на травмата ищцата е била на 44 навършени години.
Измененията в шийния сегмент на гръбначния стълб започват от втората декада на живота,
като според вещите лица от практиката е установено, че няма корелация между
установените при образните изследвания промени в гръбначния стълб и клиничната
картина. При изследвания с магнитен резонанс на безсимптомни пациенти е установена
дегенеративна дискова болест в шиен отдел при пациенти над 40 години в 60 %, под 40
годишна възраст в 25 %. В шийната част на гръбначния стълб най-често измененията се
срещат в най-мобилната му част -нивата С5-С6 ,С6-С7 и С4-С5, каквито са установени при
изследването на ищцата. Възстановителният период при контузия на шията /множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб/
зависи основно от големината на получените травматични увреди в мускулатурата,
лигаментите, сухожилията и ставния апарат на шийния сегмент. Според вещите лица по
данни от практиката 70 % от пациентите оздравяват за период от около шест месеца. При
част от пострадалите оплакванията продължават и след този период. Травмата при ищцата е
протекла без рентгенови данни за счупване на тела и израстъци, както и разместване
/луксация/ на прешлени и без клинични и магнитно-резонансни данни за контузия на
подлежащия гръбначен мозък. В този аспект според вещите лица не следва да има трайни
последици за здравето на ищцата. В бъдеще с напредване на възрастта на ищцата ще
напредват и дегенеративните изменения в шийния сегмент на гръбначния стълб.
Заболяването с хронично с прогресивен ход и по данни от практиката /според вещите лица/
контузията на шията /множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки
на шийния отдел на гръбначния стълб/ води до ускоряване на дегенеративния процес.
5
Измененията са постоянни и те в една иди друга степен ще повлияват ежедневието на
ищцата. Желателно е провеждане на физикални процедури и лечебна физкултура за
подобряване и поддържане тонуса на шийната мускулатура, която е отговорна за
движенията. Установява се също от заключението и от обясненията на вещите лица в о. с. з.,
че, тъй като се касае за травма при пасажер, заемащ предна дясна седалка в л. а., който се
удря в друг автомобил, предприел маневра завой наляво, навлязъл в насрещната лента и не
пропуснал първия, в случая е настъпил камшичен удар с рязко сгъване и разгъване на шията
и притискане на гърдите от диагоналната лента /главата е свободна, не е фиксирана от
колана/. При този механизъм на ПТП не могат да бъдат ограничени травмите, получени от
ищцата, чрез ползване на колан. Установява се от заключението и от обясненията на вещите
лица о. с. з. и че мигрената е заболяване, което няма връзка с претърпяната контузия на
шийния отдел на гръбначния стълб, като по данни от медицинската документация на
ищцата тя /мигрената/ е предшествала инцидента.
Представените по делото писмени доказателства подкрепят така установеното.
Не се спори по делото относно наличието на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника относно управлявания
от С.А.С. лек автомобил, действал към датата на ПТП.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Исковете са процесуално допустими, а при разглегждането им по същество съдът
намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен – до размера от 30000 лв., до който следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 45000 лв. следва да бъде отхвърлен по
следните съображения:
Установи се от събраните по делото доказателства, че са налице елементите на
фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника.
Доказа се по делото наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищцата
са причинени телесни увреждания, които са причинили болки и страдания; установи се, че
деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено от С.А.С., установи се
противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените на
ищцата телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания. Установи се и вината на
С.А.С. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив - ангажираните
доказателства установиха неговата вина/. Установи се също така, че към момента на
настъпване на ПТП е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” относно управляваното от С.А.С. МПС, сключен с
ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към
6
ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 30000 лв. би
бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени
вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това
обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на
уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено
деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на
пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства:
Следва да се има предвид на първо място видът и характерът на получените от ищцата
телесни увреждания – травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща се от
контузия на шията /множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на
шийния отдел на гръбначния стълб/ и травма на нервните коренчета на шийния отдел на
гръбначния стълб; травма на гръдния кош, изразяваща се с контузия на дясна гръдна
половина на гръдния кош с палпаторна болка в областта на стернума-парастернално
двустранно без рентгенови данни за счупване на ребра и клинични данни за хемо- или
пневмоторакс и дихателна недостатъчност. Тези увреждания са причинили на ищцата болки
и страдания, както и двигателни ограничения - активните и пасивните движения в шийния
отдел на гръбначния стълб са били ограничени и болезнени, ищцата изпитвала и главоболие,
както и болки в тилната област на главата. Най-интензивни болки ищцата е изпитвала в
първите двадесет - двадесет и пет дни. След този период болковите пътища са станали
прекомерно възбудими - хипералгезия, което означава прекомерна чувствителност на
рецепторите, възприемащи болевите усещания и персистиране на оплакванията. Следва
обаче да се отчете и това, че има още една причина за персистиращите болеви усещания при
ищцата - установените дегенеративни изменения /лявоконвексна сколиотична деформация/,
които с времето довеждат до настъпване на бърза умора и мускулен спазъм /подробно е
изяснено това в заключението/, което се изявява с болеви синдром. Т. е. оплакванията на
ищцата не се дължат само на травмата, същевременно обаче травмата е ускорила
дегенеративните процеси, установени при нея, които са необратими, което също следва да се
отчете. Гореизложените обстоятелства безспорно са влошили значително качеството на
живот на ищцата за периода на възстановяване, а предвид ускорилите се в резултат на
травмата дегенеративни процеси в една иди друга степен ежедневието на ищцата ще бъде
повлияно и за в бъдеще /независимо че от травмата сама по себе си - без рентгенови данни
за счупване на тела и израстъци, както и разместване на прешлени и без клинични и
магнитно-резонанени данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък - не се очаква
настъпване на трайни последици за здравето на ищцата/.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно
7
съществуващи, съобразени и с възрастта на ищцата, а също и с оглед критерия
справедливост съдът намира, че горепосочената сума от 30000 лв. би била справедлива и
достатъчна, за да обезщети ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на
причинените телесни увреждания /съответно основателно е възражението на ответника за
прекомерност на търсеното обезщетение/.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата –
по делото не се установи тя да е пътувала без поставен обезопасителен колан, освен това
предвид механизма на ПТП и вида и разположението на травмите, причинени на ищцата,
очевидно е, че същите биха били нанесени независимо дали е била с или без поставен
обезопасителен колан /в каквато насока е и заключението по допуснатата СМЕ/.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния иск за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди също е частично основателен и следва да бъде уважен частично - по отношение на
уважения размер на главния иск. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава
– същото се дължи от 06.03.2020 г. /тъй като извънсъдебната претенция е депозирана пред
застрахователя на 05.12.2019 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на
05.03.2020 г. - присъствен ден - и от следващия ден ответникът е в забава/, съответно за
периода от един ден искът следва да бъде отхвърлен. Съобразно изложеното акцесорният
иск следва да бъде уважен частично, като се присъди обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 30000 лв. за периода от 06.03.3020 г. до окончателно
плащане, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер на главния иск от 45000
лв. за същия период искът следва да бъде отхвърлен, както и следва да бъде отхвърлен
изцяло – по отношение на целия предявен размер на главния иск, за периода от един ден –
05.03.2020 г.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за
присъждане на разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за производството по делото, но
преди освобождаването е направила разноски в общ размер от 1*6 лв. за държавна такса и
за възнаграждения на вещи лица. Тези разноски се претендират с представения списък по чл.
80 ГПК, съответно съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят
разноски в размер на 757.33 лв. за държавна такса и за възнаграждения на вещи лица. С
представения списък по чл. 80 ГПК се претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /съответно не следва да се обсъжда
8
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение/. Дължимото в
случая възнаграждение съобразно размера на исковете при уважаването им изцяло би било
такова в размер на 1880 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата, съответно
съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъди възнаграждение в размер на
1253.33 лв. Това възнаграждение следва да бъде присъдено на адв. Д..
Ответникът не е представил списък по чл. 80 ГПК, в последното по делото о. с. з. е
поискал присъждане на разноски, по делото са налице доказателства само за направени от
него разноски в размер на 300 лв. за възнаграждения на вещи лица. Съответно съразмерно с
отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100
лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка
на СОС държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а
именно такава в размер на 1200 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д.Б.“ №*, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., да плати на М. Г.
СЛ. с ЕГН **********, адрес: с. Г. Е.П., ул. „Р.К.“ № 7, бл. *, вх.*, ет.*, ап.* сумата от
30000 /тридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП,
настъпило на 17.09.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 06.03.2010 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. СЛ. с ЕГН **********, адрес: с. Г. Е.П., ул. „Р.К.“
№ 7, бл. *, вх.*, ет.*, ап.* срещу „Б. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ №*, представлявано от изпълнителните директори С.П. и
К.К., обективно съединени искове за плащане на сумата от 45000 лв. /четиридесет и пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 17.09.2019 г., телесни увреждания,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 05.03.2020 г. за
разликата над уважения размер на главния иск от 30000 лв. /тридесет хиляди лева/ до
пълния му предявен размер от 45000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика за
периода от 06.03.2020 г. до окончателното плащане, както и изцяло /по отношение на
цялата сума от 45000 лв. на предявения главен иск/ акцесорния иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази цяла сума за период от един
ден - 05.03.2020 г.
9
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д.Б.“ №*, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., да плати на М. Г.
СЛ. с ЕГН **********, адрес: с. Г. Е.П., ул. „Р.К.“ № 7, бл. *, вх.*, ет.*, ап.* сумата от
757.33 лв. /седемстотин петдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и за възнаграждения на вещи лица
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д.Б.“ №*, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., да плати на адв.
Я.Д. Д. от САК с личен № ********** сумата от 1253.33 лв. /хиляда двеста петдесет и три
лева и тридесет и три стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска защита на М. Г. СЛ. по делото съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА М. Г. СЛ. с ЕГН **********, адрес: с. Г. Е.П., ул. „Р.К.“ № 7, бл. *, вх.*,
ет.*, ап.* да плати на „Б. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Д.Б.“ №*, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи
лица съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д.Б.“ №*, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., да плати по
сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 1200 лв. /хиляда и
двеста лева/ върху уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10