Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 279 по
описа за 2019г. и взе предвид следното:
Производството е по предявени от „Е.“ ЕООД
срещу „Ч.Е.Б.“ АД при условията на обективно кумулативно съединяване:
1) частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ за сумата 39 288,48 лв. (при заявен общ размер на
вземането от 68 866,86 лв.) – неизплатена цена за произведена електрическа
енергия от ФвЕЦ, находяща се в УПИ VІІ-366, кв. 36 по плана на с. Тодоричене,
общ. Луковит, в периода от 01.08.2015г. до 31.12.2016г.;
2) частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 244,55 лв. (при заявен общ размер на
вземането от 13 203,91 лв.) – лихви за забава, изтекли върху главните
вземания за цена на произведена електрическа енергия в периода от 01.03.2016г.
до 10.02.2019г.
С определение от 12.02.2020г. е допуснато
увеличение на иска с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ до размера от
52 137,11 лв., а на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размера
от 9 164,25 лв.
Ответникът „Ч.Е.Б.“ АД оспорва исковете с
възражения, че цената за произведена електрическа енергия от процесната ФвЕЦ в
процесния период е платена на ищеца в пълния й дължим размер съгласно §18 от
ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.) и решение №Ц-14/07.01.2014г. на
КЕВР при отчитане на получената от ищеца безвъзмездна финансова помощ за изграждане на електрическата централа по
договор №11/312/00851 от 12.10.2010г., сключен с ДФ „Земеделие“.
„Н.е.к.“ ЕАД, конституирано като трето лице
помагач на страната на ответника, оспорва исковете с идентични възражения и
възражение за изтекла погасителна давност.
Изявленията на страните при проведената
двойна размяна на съдебни книжа обусловят липса на спор относно собствеността
на ищеца върху процесната ФвЕЦ, датата на въвеждането в експлоатация на
централата, мощността на централата, обема на произведената от централата и
изкупена от ответника електрическа енергия в процесния период от 01.08.2015г.
до 31.12.2016г.
Също безспорно е между страните, че ответникът
е заплатил на ищеца цена за произведената енергия в посочения период, изчислена
съобразно т. 14 от решение №Ц-14/07.01.2014г. на КЕВР и за енергия от ФЕЦ,
изградена с над 70% до 80% безвъзмездно финансиране от национална или
европейска схема за подпомагане.
Безспорни между страните са и основанията и
размера на получената от ищеца безвъзмездна финансова помощ по представените с
исковата молба договор №11/312/00851 от 12.10.2010г., сключен с ДФ „Земеделие“,
включително обстоятелството, че заявлението на ищеца за подпомагане, въз основа
на което е сключен цитираният договор, е подадено преди влизане в сила на ЗЕВИ.
Спорът между страните е изцяло правен и се
концентрира върху въпроса дали получената безвъзмездна финансова помощ от ищеца
по договора №11/312/00851 от 12.10.2010г. представлява средства от национална
или европейска схема за подпомагане по смисъла на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ,
бр. 56 от 24.07.2015г.) и чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ, респективно основание за
определяне на цената на произведената от ищеца електрическа енергия от
процесната електроцентрала по реда на цитираните разпоредби и в размерите,
приети с решение №Ц-14/07.01.2014г. на КЕВР.
Становището на ищеца е, че разпоредбите на
чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ и §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.),
както и цените, определени с решение №Ц-14/07.01.2014г. на КЕВР, не са
приложими в правоотношенията му с ответника по договора за изкупуване на
електрическата енергия, произведена от процесната ФвЕЦ.
Съображенията, изложени в подкрепа на това
становище, са следните:
Безвъзмездната финансова помощ по договора
№11/312/00851 от 12.10.2010г. с ДФ „Земеделие“ е предоставена по мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., която не представлява
национална или европейска схема за подпомагане на производство на енергия от
възобновяеми източници по смисъла на §1, т. 21 ЗЕВИ.
Предоставените суми по договора с ДФ
„Земеделие“ не финансират изграждането на процесната електроцентрала, а
откриването и поддържането на работни места в енергийния обект.
Хипотезите на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ и §18 от ПЗР
на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.) не са налице и защото процесната
ФвЕЦ е изградена със средства на ищеца (според твърденията и представените
доказателства по делото средствата са
получени по два договора с кредит с „Първа инвестиционна банка“ АД).
В отношенията между ищеца и ответника
разпоредбата на §18, ал. 1 ЗИДЗЕ не намира приложение, тъй като действието й е
дерогирано от специалната разпоредба на §11 ЗЕВИ.
В отношенията между ищеца и ответника цените
по решение №Ц-14/07.01.2014г. на КЕВР не намират приложение, тъй като
„последната определена цена“ по смисъла на §18, ал. 1 ЗИДЗЕ е цената,
определена от КВЕР към датата на въвеждане в експлоатация на съответната
централа, а не цената, определена с последното решение на КЕВР преди влизане в
сила на преходната законова разпоредба.
Решение №Ц-14/07.01.2014г. на КЕВР не
определя цените на електрическа енергия от възобновяеми източници, чието
изграждане е финансирано със средства от национална или европейска схема за
подпомагане, съгласно изискванията на чл. 21, ал. 2 от Наредба №1 от
14.03.2017г. и при изчисляване на стойността на регулаторната база на активите
на преференциалните цени.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
С разпоредбата на §18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ
(обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.) е предвидено, че за производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са
изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по
отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на
ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ, които последно са определени с
решение на КЕВР към датата на влизането в сила на ЗИДЗЕ.
До приемането на цитираната разпоредба и
съгласно §11 ЗЕВИ цените по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ се прилагат само по отношение на
енергия, произведена от обекти, изградени със средства от национална или
европейска схема за подпомагане, за които заявленията за подпомагане са
постъпили след влизане в сила на ЗЕВИ.
Несъмнено разпоредбата на §18, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.) преурежда възникналите
правоотношения по изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници,
произведена от енергийни обекти, изградени със средства от национална или
европейска схема за подпомагане по заявления, постъпили преди датата на влизане
в сила на ЗЕВИ (какъвто обект се явява и процесната електроцентрала), но
възраженията на ищеца, че като последица от разпоредбата се накърняват
възникнали по силата на закона и договора между страните по делото имуществени
права и легитимни правни очаквания е безпредметно да бъдат обсъждани, тъй като
с решение №5 от 11.05.2017г. по конституционно дело №12/2016г. на КС е
отхвърлено искане за обявяване на разпоредбата за противоконституционна и
несъответна на чл. 63 ДФЕС.
Съображенията на ищеца, че мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., по която му е
предоставена финансовата помощ по договор №11/312/00851 от 12.10.2010г. с ДФ
„Земеделие“, не представлява национална или европейска схема за подпомагане на
производство на енергия от възобновяеми източници по смисъла на §1, т. 21 ЗЕВИ
и §18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.), вр. чл. 31, ал.
8 ЗЕВИ, не могат да бъдат споделени, като достатъчно в тази връзка е да се
посочи, че именно възможността за едновременно финансиране на производството на
енергия от възобновяеми източници чрез предоставяне на средства по мярка 312 от
ПРСР 2007-2013 за изграждане на обекти за производство на енергия от
възобновяеми източници наред с регламентираното в закона задължително
изкупуване на тази енергия по преференциални цени представлява част от
основанията за приемане на разпоредбата на §18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ (изрични
в този смисъл са и мотивите на цитираното решение №5 от 11.05.2017г. по
конституционно дело №12/2016г. на КС).
Съображенията на ищеца, че финансовата помощ
по договора с ДФ „Земеделие“ не е предоставена за изграждането на процесната
електроцентрала, а за откриването и поддържането на работни места в периода на
използването й, са опровергани дори и само от съдържанието на самия договор и
приложението към него, представени от ищеца с исковата молба.
Въпросният договор №11/312/00851 от
12.10.2010г., приложението към него, с което са определени одобрените за
инвестиция СМР, последващите анекси към договора, а включително и съдържанието
на нормативните актове, в чието приложение е предоставена финансовата помощ по
договора (в това число и цитираната от ищеца Наредба №29 от 11.08.2009г.),
предпоставят единствения възможен извод, че средствата по помощта се отпускат
именно за заплащане на част от стойността на разходите на ищеца за изграждане
на процесната електроцентрала, а не за заплащане на разходи за работни заплати
на служители в периода на експлоатация на електроцентралата.
Обстоятелството, че разходите за изграждане
на процесната ФвЕЦ първоначално са посрещнати със средства на ищеца, получени
по договори за банков кредит, а частта от тези разходи, за които е уговорена
безвъзмездна финансова помощ, са възстановени с плащания след изграждане на
електроцентралата, в противовес на съображенията на ищеца по никакъв начин не
може да обуслови извод, че изграждането на електроцентралата не е подпомогнато
със сумите, платени по договора за безвъзмездна финансова помощ, респективно извод,
че по отношение на цената на енергията, произведена от тази електроцентрала, не
са приложими разпоредбите на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от
24.07.2015г.) и чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ.
Неоснователни са и съображенията на ищеца, че
разпоредбата на §11 ЗЕВИ представлява специален закон спрямо разпоредбата на
§18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.) и изключва приложението
на последната. Достатъчно в тази връзка е посочи, че видно и само от
съдържанието на двете разпоредби, същите имат различен предмет на регулиране.
Разпоредбата на §11 ЗЕВИ регулира цената на енергия, произведена от
подпомогнати енергийни обекти, за които заявлението за подпомагане е подадено
след влизане в сила на ЗЕВИ, а разпоредбата на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ,
бр. 56 от 24.07.2015г.) регулира цената на енергия, произведена от подпомогнати
енергийни обекти, за които заявлението за подпомагане е подадено преди влизане
в сила на ЗЕВИ.
Съображенията на ищеца, че „последната
определена цена“ по смисъла на §18, ал. 1 ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от
24.07.2015г.) е цената, определена от КВЕР към датата на въвеждане в
експлоатация на съответната централа, а не цената, определена с последното
решение на КЕВР преди влизане в сила на преходната законова разпоредба, са в
очевидно противоречите с текста на самата разпоредба, в която изрично е
посочено, че по отношение на производителите на енергия от възобновяеми
източници, подали заявления за подпомагане преди влизане в сила на ЗЕВИ, се
прилагат именно цените по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ, които последно са определени с
решение на КЕВР към датата на влизане в сила на ЗИДЗЕ.
Последното решение на КЕВР, с което са
определени цени по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ преди влизане в сила на ЗИДЗЕ (обн. ДВ,
бр. 56 от 24.07.2015г.), представлява именно решение №Ц-14/07.01.2014г. на
КЕВР.
Както се посочи по-горе между страните по
делото е безспорно, че ответникът „Ч.Е.Б.“ АД е заплатил на ищеца цена за
енергията, произведена от процесната електроцентрала в процесния период от
01.08.2015г. до 31.12.2016г., в размер, определен съобразно решение
№Ц-14/07.01.2014г. на КЕВР и на база инсталираната мощност на централата и
процента на подпомогнатите разходи за изграждането й (за който между страните
също е безспорно, но се и установява от договора за финансова помощ и анексите
към него, че е именно в диапазона между 70 и 80%, въз основа на който
ответникът е изчислил и платил цената на изкупената енергия).
Предявеният иск за присъждане на цена за
произведената и изкупена енергия над така определения размер се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне, което предпоставя същия изход по
предявения акцесорен иск за лихви за забава.
Възраженията на ищеца, че решение
№Ц-14/07.01.2014г. на КЕВР не определя цените на електрическа енергия от
възобновяеми източници, чието изграждане е финансирано със средства от
национална или европейска схема за подпомагане, съгласно изискванията на чл.
21, ал. 2 от Наредба №1 от 14.03.2017г. и при изчисляване на стойността на
регулаторната база на активите на преференциалните цени, не могат да обусловят
различни изводи. На първо място, защото цитираната наредба е приета след
решението на КЕВР, но също и след периода, за която е предявен искът за цена на
произведена енергия. На второ място, защото упражняването на косвен контрол за
законосъобразност на решението на КЕВР от съда в настоящото производство
поначало е недопустимо съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК (ищецът е адресат на
последиците на цитираното решение и има право на жалба срещу решението по реда
на АПК).
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК
основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е заявена и от името на третото лице помагач, но това искане не може да бъде
уважено с оглед изричния текст на чл. 78, ал. 10 ГПК
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.“ ЕООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** срещу „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** Бизнес Център осъдителен иск с правно
основание чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ за сумата 52 137,11 лв. – неизплатена цена за
произведена електрическа енергия от ФвЕЦ, находяща се в УПИ VІІ-366, кв. 36 по
плана на с. Тодоричене, общ. Луковит, в периода от 01.08.2015г. до
31.12.2016г., и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9 164,25
лв. – лихви за забава, изтекли върху главните вземания за цена на произведена
електрическа енергия в периода от 01.03.2016г. до
10.02.2019г.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център на основание чл. 78, ал.
3, вр. ал. 8 ГПК сумата 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Н.е.к.“
ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** като трето лице
помагач на страната на ответника „Ч.Е.Б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: