Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 2322/2019г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по жалба на Л.С.Б., ЕГН **********
***, со “Добрева чешма“, ул.“З.“ № 14, чрез адв.Н.Г. против Заповед № 388/
18.07.2019г. на Ректора на Технически университет – Варна. На първо място
жалбоподателят счита обжалваната заповед за нищожна, тъй като Ректора на ТУ –
Варна няма компетентност да издава индивидуални административни актове. В
условията на евентуалност счита същата за неправилна и незаконосъобразна -
заповедта е издадена в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК – при липса на
фактически и правни основания. Моли съда да обяви заповедта за нищожна, а в
условията на евентуалност да я отмени като незаконосъобразна. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител счита жалбата за недопустима, а в условията на
евентуалност за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане
на разноски по делото.
По допустимостта на
произвоството.
На оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК пред административния съд подлежат индивидуалните административни актове,
които по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК са властнически волеизявления на органи на държавно управление, с които се
създават права или се засягат законни интереси на граждани или юридически лица.
Индивидуални административни актове са тези, които са издадени в сферата на
изпълнителната власт и с които се осъществяват пряко функциите на държавното
управление. Една от основните характеристики на властническия характер на
волеизявлението е то да поражда едностранно права и задължения за трети лица
независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е непосредствената
(директната) му принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда.
Също така съгласно чл.21 ал.5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията и действията на
административния орган, които са част от производството по издаване на
индивидуални административни актове. В конкретния случай оспорената заповед има
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на закона.
Жалбоподателката е адресат на същата и с нея безспорно се засягат нейни права и
интереси, като в случая й се налага определено ограничение, а именно достъпа до имот, който е
публична държавна собственост.
По основателността на
жалбата.
Предмет на оспорване в производството е Заповед № 388/ 18.07.2019г. на
Ректора на Технически университет - Варна, с която на жалбоподателката, както и
на нейни представители, пълномощници и всички трети лица действащи от нейно име
и по нейно поръчение е забранен достъпа до двора на университета, в това число
и в поземлен имот с ид. № 10135.2555.2633 по КККР на гр.Варна. За да издаде
заповедта Ректора се е позовал на писмо изх.№
90-04-244/11.07.2019г. на зам.Министъра на РРБ и на влязъл в сила съдебен акт
по гр.д.№ 2522/2010г. по описа на ВОС. С цитираното писмо ТУ – Варна е
уведомен, че в МРРБ е изпратена по компетентност образуваната в Областна
администрация – Варна преписка с вх.№
ДИ-19-9400-10/06.06.2019г. по искане на Л.С.Б. за отписване от актовите книги
за имотите – държавна собственост на поземлен имот с идентификатор №
10135.2555.2633. Цитирания съдебен акт по гр.д.№ 2522/2010. На ВОС е във връзка
с иск по чл.108 от ЗС, предявен от Б. ***.
Съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:
Действително съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗВО актовете на органите за
управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Неговите правомощия, както и актовете които
може да издава са изрично посочени в нормата на чл.32 от ЗВО и в Правилника за
вътрешния трудов ред в ТУ – Варна. Съгласно чл.32 от ЗВО ректорът представлява
висшето училище; по право е член на академичния съвет и негов председател; сключва
и прекратява трудови договори, а с избрания декан и директор на филиал или
колеж сключва съответно допълнително споразумение по чл. 119 и 107 от Кодекса
на труда; решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването
и преместването на студенти, докторанти и специализанти; подготвя и предлага за
приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище, годишния
доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, както и
резултатите от функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане
качеството на обучението; отчетите и годишният доклад с финансовите и
натуралните показатели на висшето училище се публикуват, включително и на
интернет страницата на висшето училище, в тримесечен срок от приемането им; предлага
на академичния съвет кандидатурите на хабилитирани преподаватели за избор на
един или повече заместник-ректори; назначава и освобождава помощник-ректор,
който може да не е член на академичния състав на висшето училище; при
необходимост може да свиква органите за управление на основните звена и
филиалите на висшето училище; назначава за срок до три месеца на незаети
изборни длъжности временно изпълняващи длъжностите; изпълнява други функции,
произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание.
Следователно извън правомощията на
ректора е да издава заповеди, насочени към определено лице, което не е
служител, не е член на академичния състав, студент, докторант и др. т.е. външно
по отношение на университета и с които да му налагат определени ограничения.
Издавайки процесната заповед Ректора на ТУ – Варна е излязъл извън правомощията
си дадени му със ЗВО и Правилника на вътрешния трудов ред.
Само на това основание следва да се обяви нищожността на акта, без да е
необходимо произнасяне по неговата незаконосъобразност. Независимо от това
съдът намира за необходимо за пълнота да посочи констатиран и друг порок на
заповедта. Същата е и незаконосъобразна поради допуснато съществено процесуално
нарушение, поради това, че не съдържа фактически и правни основания, съгласно изискването
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като мотиви за издаването й е посочено „
На основание и във връзка с писмо изх.№ 90-04-244/11.07.2019г. на
зам.Министъра на РРБ и влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№ 2522/2010г. на по
описа на ВОС“. Цитираните в заповедта писмо и решение на ВОС по никакъв начин
не обосновават необходимостта от нейното издаване. Същите не представляват
фактически и правни основания по смисъла на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Видно от
представените по делото доказателства е, че се касае за частно правен спор,
който следва да бъде разрешен по исков път.
С оглед изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде
уважена, като се обяви оспорената заповед за нищожна.
Предвид изхода на спора, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените по делото разноски, доказани в размер на общо
1210лв., съобразно представения списък.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНА Заповед № 388/ 18.07.2019г. на Ректора на Технически
университет - Варна, с която на Л.С.Б., както и на нейни представители,
пълномощници и всички трети лица действащи от нейно име и по нейно поръчение е
забранен достъпа до двора на университета, в това число и в поземлен имот с ид.
№ 10135.2555.2633 по КККР на гр.Варна.
ОСЪЖДА Технически университет - Варна да заплати на Л.С.Б., ЕГН ********** ***, со“Добрева чешма“, ул.“З.“ № 14 съдебно деловодни разноски общо в размер на 1210лв./хиляда двеста и десет/.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението му чрез настоящия съд пред Върховен
административен съд на Република България.
Административен съди: