Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./08.07.2020г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от председателя адм.д.
№ 64/2020г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на “М.Д.ХХХХ”
ООД, ЕИК XXXXXXXXX, със седалище и адрес на управление : гр. Генерал Тошево,
ул. “XXXXXXXXX, представлявано от управителя А.Г.К., срещу ревизионен акт №
Р-03000319001980-091-001/22.10.2019 г. на орган по приходите при ТД на НАП –
Варна, потвърден с решение № 308/08.01.2020 г. на директора на дирекция “ОДОП”
– Варна при ЦУ на НАП, в частта на извършеното преобразуване на финансовия
резултат на жалбоподателя
със сумата от 49160, 98 лева за 2017 г. и следващите се
от това допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в
размер на 4916, 10 лева и лихва за забава в
размер на 871, 81 лева (погрешно в жалбата е посочена главница в размер на 5505,
69 лева, която е в резултат от преобразуването на финансовия резултат за 2017
г. в посока увеличие с още две суми, които не са оспорени по административен
ред и РА в тази си част е влязъл в сила). В жалбата се твърди, че
ревизионният акт в оспорваната му
част е
незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния
и процесуалния закон. Излагат се доводи за допуснати
нарушения на чл.16, ал.1 от ЗКПО, чл.116, ал.2 от ДОПК и §1, т.3 от ДР на ДОПК.
Твърди се, че
неправилно ревизиращият екип е приел, че анекс от 18.12.2017 г. към договор за
цесия от 16.06.2016 г., с който е изменен размерът на цесионното възнаграждение,
е сключен при условие, което води до отклонение от данъчното облагане. За да е налице отклонение от данъчно облагане, е необходимо
да се изследват условията, при които е сключена конкретната сделка и
резултатите от нейното изпълнение в правната сфера на двете страни, като
доказателствената тежест за установяване на симулативна сделка с цел отклонение
от данъчно облагане е на органа на приходите с оглед на липсата на законова
презумция за вярност на констатациите на ревизионния доклад и общите принципи
на доказване. Твърди се, че в хода на ревизионното производство не е изготвяна
пазарна оценка на цесионното възнаграждение по договора за прехвърляне на
вземане. Неправилно ревизиращият екип е приел първоначалната стойност на
сделката за пазарна цена, без да приложи доказателства в подкрепа на
твърдението си. Сключеният договор за цесия е възмезден, поради което, за
да бъде правилно определена данъчната основа по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО,
ревизиращият орган следва да знае или да разполага с доказателства за пазарната
цена на сделката от същия вид, целяща постигане на същия икономически резултат.
Счита се за неправилен изводът на ревизиращия орган, че липсват основания за изменението
на покупната цена, защото в представените в хода на ревизионното производство писмени обяснения от ревизираното
лице изрично е посочено, че увеличаването на цената на прехвърленото
вземане е в резултат на неговото цялостно събиране през 2017 г. Съгласно чл.20а
от ЗЗД страните са свободни да променят клаузите на договора за цесия,
включително и да променят покупната му цена. Изменената цена съответства на
размера на самото вземане, поради което не може да се твърди, че извършеното действие съставлява основание за отклонение от
данъчно облагане. Не се споделят доводите на ревизиращия орган, че цесионното
възнаграждение не може да бъде увеличено вследствие събирането на цялото
вземане и извършеното изменение не е икономически обосновано. Твърди се, че
ревизиращият орган не е дал отговор на въпроса съставлява ли анексираната цена
пазарна такава по сделки, идентични с процесната, поради
което изводът му за наличие на предпоставките по чл.16, ал.1 от ЗКПО е
незаконосъобразен и необоснован. Сочи се, че в §1, т.8 от ДР на ДОПК е дадено
определение на понятието пазарна цена и след като не са събрани доказателства
за това каква би била цената при същите условия за идентична или сходна стока
или услуга по сделка между лица, които не са свързани, данъчният резултат на
дружеството не може да бъде преобразуван на законно основание. Оспорват се
изводите в потвърждаващото акта решение, че
страните по сключения договор за цесия и анекса по него са “свързани лица” по
смисъла на §1, т.3, б.”а” и б.”б” от ДР на ДОПК, поради което тежестта за
доказване съответствието на цената на извършената сделка с действителната
пазарна цена е на ревизираното лице съобразно чл.116,
ал.2 от ДОПК. Твърди се, че страните по договора за цесия не са свързани лица
нито по първата хипотеза, защото единият от контрагентите е юридическо лице,
нито по втората хипотеза, защото цедентът Д.М.К.не работи в дружеството –
цесионер, респективно управителят на това дружество не работи в дружеството – длъжник,
поради което ревизираното лице няма задължение по силата на
чл.116, ал.2 от ДОПК да доказва в ревизионното производство
съответствието на договореното цесионно възнаграждение с пазарната му цена. Твърди
се, че посочената правна норма не освобождава приходната администрация от
задължението да изясни всички факти и обстоятелства, които имат значение за
определяне на вида и размера на данъчните задължения, поради което неправилно е
разпределена доказателствената тежест между страните в ревизионното производство.
По изложените съображения се иска отмяна на оспорения
ревизионен акт, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Счита, че ревизионният акт е
постановен при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл.15 и чл.16
от ЗКПО. Сочи, че икономическият ефект от предприетите действия е негативен,
както и че всички участници в сделката (пряко или косвено) са свързани лица,
което налага несъмнения извод, че се касае за сключена сделка с цел отклонение
от данъчно облагане. Оспорва възраженията на жалбоподателя, че органите по
приходите не разполагат с доказателства за пазарната цена на сделката, като се
позовава на чл.116, ал.2 от ДОПК. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. (изм. ДВ, бр.45 от 15 май 2020 г.).
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:
Ревизионното производство е образувано въз основа на ЗВР № Р-03000319001980-020-001/01.04.2019 г., изменена със ЗВР № Р-03000319001980-020-002/05.07.2019
г., издадени от началник сектор
„Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна, с които на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е
възложено извършването на ревизия на „М.Д.ХХХХ" ООД за определяне на задълженията му по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад № Р-03000319001980-092-001/24.09.2019 г. от ревизиращите органи, срещу който е подадено възражение по реда на чл. 117,
ал. 5 от ДОПК.
На 22.10.2019 г. е издаден обжалваният ревизионен акт № Р-03000319001980-091-001, с който за ревизирания период на дружеството е установено
задължение за внасяне на корпоративен данък по ЗКПО за 2017г. в размер на 5505, 69 лева и лихва в размер на 871, 81 лева.
В хода на ревизията е установено, че с договор за продажба на вземане от
16.06.2016 г. Д.М.К.прехвърля на „М.Д.ХХХХ” ООД вземането си срещу “М.Д.” ООД в размер на 79160, 98 лева за сумата от 20 000 лева, платими на 10
равни годишни вноски от по 2000 лева, всяка от които с падеж 15.12. на
съответната година, като първата е дължима на 15.12.2016 г., а последната - на
15.12.2025г. Цедираното вземане е погасено чрез банков превод на парична сума на 22.06.2017г. На 18.12.2017 г. е
сключен анекс към договора за цесия, по силата на който цесионерът се задължава
да заплати за вземането цена в размер на 69160, 98 лева, платими на 10 равни
годишни вноски от по 6916, 10 лева, всяка от които с падеж 15.12. на
съответната година, като първата е дължима на 15.12.2018 г., а последната - на
15.12.2027г. Изискани са документи и писмени обяснения за причините за
подписването на анекса и промяната на цената, в отговор на което са представени
писмени обяснения от ревизираното лице, в които е посочено, че съгласно чл.20 и
чл.20а от ЗЗД страните са свободни да променят клаузите на договора,
включително и покупната му цена. Констатирано е, че в обясненията не са посочени конкретни причини, довели до промяна на цената на
изкупеното вземане, в резултат на което е направен извод, че „М.Д.ХХХХ” ООД незаконосъобразно е увеличило задължението си към
цедента - Д.К.от 20000,00 лева на 69160,98 лева. Констатирано е също, че Д.М.К.е съдружник и управител на „М.Д.” ООД, като представеното от физическото лице предизвестие
за прекратяване на съдружие от 10.09.2015г. не е отразено в Търговския регистър
и към датата на издаване на обжалвания ревизионен акт. Всички документи, по които е страна „М.Д.” ООД, са подписвани от Д.М.К.в качеството му на управител
и съдружник, въз основа на което е прието, че физическото лице е било наясно с всички сключени между „М.Д.” ООД и „М.Д.ХХХХ”
ООД сделки. След анализ на събраните в
хода на ревизионното производство доказателства органите по приходите са направили извод, че Д.М.К.е прехвърлил вземането
си срещу парична сума в размер на 20 000,00 лева и извършената промяна на
цената на изкупеното вземане (шест месеца след погасяването
му) не съответства на обичайните търговски отношения, фиктивна е и цели намаляване на реализираната от „М.Д.ХХХХ” ООД
печалба за 2017г. Въз основа на тези фактически констатации и на основание
чл. 16, ал. 1 от ЗКПО счетоводният финансов резултат на дружеството за 2017г. е увеличен
със сумата от 49160, 98 лева, получена като разлика между събраното вземане от
длъжника „М.Д." ООД в размер на 79160, 98 лева и цената на придобиване на вземането по
процесния договор в размер на 20000,00 лева. Декларираният от „Мийт - Дропла 2004” ООД счетоводен
финансов резултат за 2017 г. е преобразуван с още две суми в размер съответно
на 663, 76 лева и 5232, 10 лева (неоспорени от жалбоподателя), като с РА е установен данъчен финансов резултат - печалба в
размер на 92164, 08 лева и дължим корпоративен данък за 2017 г. в размер на
9216, 41 лева. След приспадане на внесения от дружеството данък в размер на
3710,72 лева е определено задължение за довнасяне в размер на 5505,69 лева и
лихва за забава в размер на 871,81 лева.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на
дирекция “ОДОП” – Варна, който с решение № 308/08.01.2020 г. го е потвърдил. В
мотивите към решението е посочено, че спорът по същество се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон
и по-специално налице ли е отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 15
и чл. 16 от ЗКПО и условия за преобразуване на финансовия резултат на
дружеството за ревизирания период. Коментирана е
разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, съгласно която при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се приема в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Прието е, че тълкуването може да
се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед на обстоятелствата, изявленията и поведението на страните
при сключването на договора, както и според обкръжаващите сключването на
договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия
текст не може да се открие точната воля. Когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост по
установените в договора клаузи, при тълкуването им следва да се има
предвид и да се изследват
обстоятелствата, при които е сключен договорът, породените към този момент отношения и произтичащото от
това поведение на страните, които обстоятелства
водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. В съответствие с това ревизиращите органи са изследвали и анализирали взаимоотношенията между цесионера и
длъжника, както и с цедента с оглед на установяване, дали се касае за предприети от страните
действия, които не съответстват изцяло или частично на действителните им
отношения или които не съответстват на обичайните търговски
взаимоотношения, вследствие на което е налице намаление
или цялостно избягване на данъчно задължение при едната или двете от тях. Прието е, че в случая „М.Д.ХХХХ” ООД не е представило убедителни доказателства, с оглед на което е направен извод, че се касае
за поведение, целящо отклонение от данъчно облагане. Констатирано е, че управител и съдружник на дружеството - цедиран длъжник,
е Д.М.К.– цедентът, който пък е съпруг на А.Г.К. – съдружник и управител на
дружеството – цесионер. Съдружници в това дружество са и двамата синове на
Димитър и А.К. – Г.М.и М.М.. А.К. и Г.М.са били в трудовоправни отношения с
дружеството – цедиран длъжник през различни периоди от време, в т.ч. и през
2016 г., а М.М.продължава да е в такива отношения и към настощия момент. С
оглед на тези обстоятелства е прието, че страните по цесията, както и длъжникът
са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.”а” и б.”б” от ДР на ДОПК и към
датата на прехвърляне на вземането са били наясно, че вземането е събираемо в
пълен размер. В подкрепа на това е посочено, че съгласно покана за доброволно изпълнение на длъжника „М.Д.” ООД е
предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение по изпълнителен лист от
07.07.2016г. (издаден във връзка с
прехвърленото вземане) с предупреждение, че след изтичане на срока и непогасяване на заължението ще се пристъпи към принудително изпълнение чрез възбрана върху
недвижим имот, находящ се в с. Дропла, община Балчик. Два месеца по - късно имотът е предмет на
предварителен договор за покупко-продажба от 10.10.2016г. между „М.Д.ХХХХ” ООД,
от една страна като купувач, и „М.Д.” ООД, от друга страна като продавач, за сумата от 90000, 00 лева Впоследствие имотът е придобит от „М.Д.ХХХХ”
ООД въз основа на постигната съдебна спогодба по гр.д. № 250/2017г. по описа на Районен съд - Балчик, с която е обявен за окончателен сключеният между страните
предварителен договор. Отразено е, че при възмездно прехвърляне на вземане
кредиторът е отговорен за платежоспособността на длъжника само до размера на
това, което е получил срещу прехвърлянето (чл.100 от ЗЗД), като съгласно чл.6
от договора за продажба на вземане от 16.06.2016 г. цедентът Калчев е поел
гаранция за платежоспособността на длъжника до размер от 20 000 лева.
В решението по чл.155 от ДОПК са изложени доводи, че договорът за цесия е
консенсуален договор. Той е породил правното си действие с постигането на
съгласие между страните, като по силата на чл.6 от същия цедентът е отговорен
за платежоспособността на длъжника само до размера на това, което е получил
срещу прехвърленото вземане. Прието е, че икономическият ефект от предприетите
сделки е негативен и с оглед на обстоятелството, че страните, участващи в
сделките, пряко или косвено са свързани лица е направено
заключение, че се касае за сключена сделка с цел отклонение от данъчно облагане
по смисъла на чл.15 от ЗКПО. Посочено е, че увеличаването на цената на договора за цесия и то след като дългът е събран, влияе директно върху
счетоводния финансов резултат на жалбоподателя за 2017г. в посока намаляването
му. Като пряка последица от това предприетите от дружеството операции са
икономически необосновани и водят до намаляване на облагаемата му печалба за
ревизирания период. Отхвърлени са като неоснователни
доводите на жалбоподателя, че органите по приходите не разполагат с доказателства
за пазарната цена на сделката от същия вид, целяща постигане на същия
икономически резултат, тъй като съгласно чл. 116,
ал. 2 от ДОПК, когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е
длъжно да докаже съответствието й с пазарната цена и причините за отклоняване
от нея. Прието е, че разликата между
стойността на прехвърленото вземане и неговата покупна цена по
договора за продажба на вземания от 16.06.2016г. отразява реалната икономическа
изгода, поради което ревизираното дружество е следвало да отчете приходи в размер на 49160, 98 лева и правилно органите по приходите са преобразували декларирания
от него счетоводен финансов резултат с посочената сума, която следва да се
третира като сума в отклонение от данъчно облагане в хипотезата на чл.15 от ЗКПО.
Решението на директора на дирекция “ОДОП” – Варна е съобщено на жалбоподателя по електронен път на 09.01.2020 г. и на 23.01.2020 г.
ревизираното дружество е подало жалба срещу РА.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
РА и решението, с което е потвърден, са издадени от
компетентни органи с оглед
представените заповеди и доказателства за подписване чрез електронен подпис, в
сроковете по закон, в необходимата писмена форма, но при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон.
По делото няма спор по фактите. Спорът се концентрира върху въпроса представлява
ли увеличението на цената по договора за цесия отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО и налице ли са условия за преобразуване на финансовия резултат на
дружеството за ревизирания период.
В разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗКПО е регламентирано, че когато
една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при
условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната
основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни
условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа,
която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по
пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която
не води до отклонение от данъчно облагане.
За да стигнат до извода, че процесният анекс от
18.12.2017 г. е сключен при условия, чието изпълнение води до отклонение от
данъчно облагане, органите по приходите са приели, че увеличението на цената на вземането е икономически
необосновано, фиктивно е и не съответства на обичайните търговски
взаимоотношения, като основните им мотиви за това са, че липсват конкретни
причини, обосноваващи промяната на цената, че изменението е икономически
неизгодно за цесионера и е направено 6 месеца, след като изкупеното вземане е събрано, както и че страните по цесията са знаели, че
вземането е събираемо в пълен размер дотолкова, доколкото цедентът Д.М.К.е бил в течение на сделките между двете
дружества (цесионер и длъжник), тъй
като всички документи, по които е било страна „М.Д.“
ООД, са подписвани от него в качеството му на управител и съдружник в
дружеството.
Този извод на ревизиращите органи не се споделя от
настоящия съдебен състав.
На първо място, неправилно и незаконосъобразно органите
по приходите са тълкували промяната на цената като фиктивно действие, целящо
отклонение от данъчно облагане, без да изложат ясни и конкретни мотиви дали се
позовават на симулативност на сделката по смисъла на чл.16, ал.3 от ЗКПО и
какъв е видът на твърдяната от тях симулативност.
На второ място, констатациите относно промяната на цената
след погасяването на дълга, вътрешните взаимоотношения между длъжника и
цесионера и извършените действия по погасяването на вземането сами по себе си
не са основание да се приеме, че предоговарянето на цената на цесията противоречи
на обичайните пазарни условия и има привиден характер. Фактите, предполагащи
знание на страните за събираемост на вземането, не могат да бъдат преценени
еднозначно като основание за симулативност на съглашението по анекса, тъй като
не е извършена пълна и обективна проверка относно изпълнението на цесията и
отчитането на приходите и разходите, свързани с осъществяването й. Обстоятелството,
че договорът за цесия е породил своето действие от момента на подписването му,
не изключва възможността за изменение на неговото съдържание, като това зависи
изцяло от волята на страните. Погасяването на прехвърленото вземане също не е
пречка за предоговаряне на цената му и не води непременно до извод, че сделката
е в несъответствие с пазарната й цена и не отразява реалните взаимоотношения
между страните по цесията. Действително анексът е сключен шест месеца, след
като е събран дългът, но датата на подписването му е близка по време с падежа
на втората погасителна вноска за продажната цена, която първоначално е разсрочена
на 10 равни годишни вноски от по 2000 лева с падеж 15 декември на всяка година.
Неоснователен е доводът на органите по приходите, че не са посочени конкретни
причини, довели до промяна на цената на вземането. Вярно е, че в първоначалните
си писмени обяснения жалбоподателят се е позовал единствено на предвидената в
чл.20а от ЗЗД възможност за изменение на договора по взаимно съгласие на
страните, но след това във възраженията си срещу ревизионния доклад, както и в
жалбата си до решаващия орган е мотивирал изменението на цената с липсата на плащане
между цедента и цесионера и събирането на прехвърленото вземане в пълен размер.
Обстоятелството, че последващото увеличение на цената е с негативен
икономически ефект за цесионера не означава автоматично, че анексът е икономически
необоснован и е сключен единствено с цел да се избегне данъчното облагане, като
се намали реализираната печалба от ревизираното дружество за 2017 г. С оглед на
това неправилно и в нарушение на правилата по чл.20 от ЗЗД, във вр. чл.16, ал.1
от ЗКПО органите по приходите са тълкували анекса при изясняване на
действителната обща воля на страните. Изследваните от тях факти и
обстоятелства, при които е сключена сделката, не доказват при условията на пълно
и главно доказване наличието на симулативност на изменената цена, т.е. че страните
по цесията не са искали анексът да породи правни последици и съгласието им е
привидно.
На следващо място, нито едно от посочените в РА
обстоятелства не е достатъчно, за да се направи извод, че е налице основание за
преобразуване на финансовия резултат на основание чл.16, ал.1 от ЗКПО, ако не е
установено, че анексът е сключен в отклонение от типичните пазарни условия.
Типичните пазарни условия следва да са установени на база конкретни реализирани
съпоставими сделки, а не да се предполагат. От данните по делото е видно, че в
хода на ревизионното производство и при административното обжалване органите по
приходите не са изследвали каква е пазарната цена при извършване на обичайни
сделки от същия вид, за да я съпоставят с договорената между страните по
анекса. Нещо повече, в мотивите към ревизионния акт изрично е посочено, че ревизиращият екип
не е предприел действия по определяне на пазарна цена по съображения, че законът
предвижда прехвърлянето на вземане да бъде възмездно или безвъзмездно. Възможността
цесията да бъде както възмездна, така и безвъзмездна не е обективна пречка да
се определи нейната пазарна цена,
поради което неправилно органите по приходите са отказали да я установят. Незаконосъобразно е становището в решението по чл.155 от ДОПК, че страните
по договора за цесия са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.“а“ и „б“ от ДР
от ДОПК, първо защото една от страните по договора е юридическо лице, и второ
защото цедентът Д.М.К.не е в трудови правоотношения с дружеството – цесионер.
Без правно значение са констатираните от ревизиращите органи обстоятелства на свързаност
между цесионера и „М.Д.“ ООД по смисъла на §1, т.3, б.“б“ от ДР на ДОПК, защото
длъжникът не е страна по договора за цесия. С оглед на това неправилно и
незаконосъобразно решаващият орган е приел, че тежестта за установяване на
пазарната цена на сделката и причините за отклоняването от нея е на
ревизираното лице на основание чл.116, ал.2 от ДОПК. Дори и да се приеме
обратното, това не освобождава приходната администрация от задължението да
установи дали договорената цена съответства на пазарната, защото съгласно
чл.116, ал.4 и ал.5 от ДОПК, когато ревизираното лице не изпълни задълженията си по
ал. 1 и 2, органът по приходите има право да установи пазарните цени въз основа
на достъпна информация или доказателства, прилагайки методите за определяне на пазарните цени и използвайки данни за борсови
цени, данни, посочени в статистически справочници или други издания, съдържащи
специализирана ценова информация. Установяването на
пазарна цена се извършва по ред, способи и методика, които са нормативно
установени. За процесния данъчен период приложими са разпоредбите на § 1, т. 14
от ДР на ЗКПО вр. с § 1, т. 8 и 10 от ДР на ДОПК. “Пазарна цена” според
легалното определение е сумата, която би била платена при същите условия за
идентична или сходна стока между лица, които не са свързани. Посочени са
основно пет метода за определяне на пазарните цени, като приложението им е
уредено в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на
методите за определяне на пазарните цени (Наредбата). Изрично в чл. 2 от Наредбата е указано, че същата е
приложима и за определяне на пазарни цени по сделки между несвързани лица, в
предвидените в закона случаи, какъвто е и този по чл. 16, ал. 1 ЗКПО. В случая такова установяване не е
проведено, а фактически като пазарна цена на ревизираната сделка е възприета
първаначалната й цена в размер на 20 000 лева, без да са изложени каквито и да
е мотиви защо тя, а не предоговорената цена е в съответствие с типичните
пазарни условия, при положение че се разминава значително по размер с
номиналната стойност на цедираното вземане. Действително в гражданския и търговския
оборот е честа практика продажната цена да е по-ниска от размера на прехвърленото
вземане, но тя се съобразява с други фактори и условия като обезпеченост на
вземането, платежоспособност на длъжника, събираемост на дълга, срок на
разсрочване и др., които имат значение при сравнителния анализ между реалната и
номиналната стойност на насрещните престации. В случая органите по приходите не
са съпоставили по икономически показатели договорът и
анексът към него, за да изяснят дали действително анексът е сключен при цена,
различаваща се от пазарните цени на обичайните сделки от съответния вид за
периода. Те не са сторили това и в хода на производството пред съда въпреки
дадените им указания с разпореждането за насрочване на делото. Ирелевантни са доводите
на ответника, че част от прехвърленото вземане в размер на 39500 лева не
съществува, поради което липсва предмет на цесията, защото те са изложени едва
в писмената защита по делото и не са част от мотивите към ревизионния акт и
потвърждаващото го решение по чл.155 от ДОПК.
С оглед на изложеното следва да се
приеме, че не са налице категорични данни, които да сочат на поведение у
жалбоподателя, целящо отклонение от данъчно облагане, поради което неправилно и
необосновано органите по приходите са приели, че са изпълнени
материалноправните предпоставки по чл.15, във вр. чл.16, ал.1 от ЗКПО, даващи
основание за коригиране на финансовия резултат на дружеството по реда на чл.78
от ЗКПО.
По тези съображения
съдът намира, че ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен в частта
на извършеното с него увеличение на финансовия резултат със сумата от 49 160,
98 лева и определените в резултат на това допълнителни задължения за
корпоративен данък и лихви за забава, поради което следва да бъде отменен в
тази му част.
С оглед на изхода от
спора и на основание чл.161 от ДОПК в полза на жалбоподателя се дължат
разноски за платена държавна
такса в размер на 50 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на
650 лева съгласно представения по дело списък на разноските.
Водим от изложеното, както и на
основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на “М.Д.ХХХХ” ООД, ЕИК
XXXXXXXXX, със седалище и адрес на управление : гр. Генерал Тошево, ул. “XXXXXXXXX,
представлявано от управителя А.Г.К., ревизионен акт №
Р-03000319001980-091-001/22.10.2019 г. на орган по приходите при ТД на НАП –
Варна, потвърден с решение № 308/08.01.2020 г. на директора на дирекция “ОДОП”
– Варна при ЦУ на НАП, в частта на извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството
в посока
увеличение със сумата от 49160, 98 лева за
2017 г. и установените
в резултат на това допълнително задължение
за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 4916, 10 лева и лихва за
забава в размер на 871, 81 лева.
ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ
на НАП да заплати на “М.Д.ХХХХ” ООД, ЕИК XXXXXXXXX, със седалище и адрес на
управление : гр. Генерал Тошево, ул. “XXXXXXXXX, представлявано от управителя А.Г.К.,
сумата от 700 лева, представляващи съдебни разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :