Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,22.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 6800
по описа за 2019г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявена
е искова молба от „*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис
сграда „***срещу Р.С.Г., в която се твърди, че на 18.09.2016г. бил сключен
договор за паричен заем между „***и ответника на основание ЗПК. Твърди, че с
подписване на Договора, заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 600 лева. Твърди, че
заемната сума била предоставена на заемателя при
подписване на договора. Твърди, че съгласно договора, усвоената парична сума се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Твърди, че
с договора страните са уговорили кредитополучателят на върне заетата сума
заедно с лихвата на 60 броя седмични вноски в размер на по 11,97 лева. Твърди,
че ответникът се съгласил да заплати такса за оценка на досие в размер на 30
лева, която също се дължи със седмичните вноски и увеличава вноската с 0,50
лева. Твърди, че кредитополучателят се задължил да предостави на ответника
допълнителна услуга „Кредит у дома“, като 30 % от сумата е за разходи свързани
с организирането на тази услуга и тази сума се дължи при подписване на
договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита. Твърди, че
тази услуга е на стойност 153,53 лева и се дължи на 60 броя седмични вноски в
размер на по 2,56 лева. Твърди, че останалата част от тази такса в размер на
358,24 лева е свързана с разходи на кредитодателя за
събиране на вноските в дома на кредитополучателя и също е дължима на равни
седмични вноски в размер на 5,97 лева. Твърди, че при така сключеният договор,
размерът на задължението на кредитополучателя е 1260,12 лева, която включва
главница 600 лева, договорна лихва 118,35 лева, такса оценка на досие 30 лева,
допълнителна услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в дома на
ответника 153,53 лева и за събиране на вноските по кредита от дома на ответника
в размер на 358,24 лева. Твърди, че тези суми ответникът дължи на равни
седмични вноски от които 11,97 лева вноска по кредита, такса оценка на досие
0,50 лева, вноска „кредит у дома“ за предоставяне на сумата вкъщи в размер на
2,56 лева и за събиране на сумата от дома на ответника – 5,97 лева. Твърди, че
крайният срок за издължаване на кредита бил 14.11.2017г., поради което кредитът
не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че за неизпълнението на
задълженията на ответника му е начислена лихва за периода 12.10.2016г. до
датата на подаване на заявлението. Твърди, че ответникът е погасил единствено
43,01 лева. Твърди, че ответникът дължи по кредита главница 583,31 лева,
договорна лихва 111,08 лева, такса оценка на досие 29,00 лева, такса услуга „Кредит
у дома“ за получаване на кредита 148,41 лева и за събиране на вноските 345,32
лева и обезщетение за забава в размер на 137,36 лева, или обща сума в размер на
1354,48 лева.
Твърди,
че на 01.07.2017г. бил сключен договор за цесия между „***Д и „***с предишно
наименование „***, по силата на който вземането произтичащо от договора с
ответника било прехвърлено в полза на „***Д. Твърди, че на 01.11.2017г. било
подписано приложение №1 между „***Д и „***, с което вземането било прехвърлено
на ищцовото дружество. Ищецът твърди, че е
упълномощен в качеството си на цесионер да изпраща
уведомленията за извършената цесия и в изпълнение на това, изпратил до
ответника уведомително писмо по чл.99 ал.3 ЗЗД.
Твърди,
че за претендираните суми подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
която била връчена на ответника чрез залепване на уведомление.
В
заключение моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
посочените суми.
В
едномесечния срок ответникът не е представил писмен отговор и не е изразил
становище по претенциите.
В
съдебно заседание не се явява представител на ищцовото
дружество. Преди проведеното заседание е постъпила молба от ищеца, с която се
ищецът поддържа предявения иск.
Ответникът
не се явява и не се представлява.
Съдът
счита, че не са налице условия за постановява на неприсъствено решение, тъй
като, за да бъде постановено такова следва искът да е вероятно основателен с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства. В случая с исковата молба е
представен договор, който според съда съдържа нищожни клаузи.
По
делото е представен Формуляр за кандидатстване пот 18.09.2016г, заедно със
Стандартен европейски формуляр от същата дата. Видно и от двата, страните са
договорили отпускане на кредит в размер на 600 лева, който да бъде изплатен на
60 седмични вноски всяка в размер на по 21,01 лева и последна вноска в размер
на 20,54 лева. Страните са договорили тези условия в представения по делото
Договор от същата дата – 18.09.2020г., в който е отразено размер на главница
600 лева, такса оценка на досие в размер на 30 лева, размер на фиксирана лихва
– 118,35 лева, която представлява 31,82 % лихва и 48,10 % ГПР. Видно от
договора, страните са договорили допълнителна услуга „Кредит у дома“, по която заемателят дължи такса в размер на 511,78 лева. Съобразно
така договорените условия, общия размер на дължимата сума е в размер на 1260,13
лева, срокът на издължаване е 60 седмици, размерът на вноските е по 21,01 лева
и последна 20,54 лева. Установява се, че формулярът за кандидатстване,
Стандартния европейски формуляр и Договорът за кредит са с идентични условия и
изцяло кореспондират помежду си.
По
делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че
по кредита са начислени задължения в размер на 1260,13 лева и включват : 600
лева главница, 118,35 лева договорна лихва, 30 лева такса оценка на досие,
511,78 лева такса услуга Кредит у дома. Установява се от заключението, че
ответникът е заплатил 43,01 лева, от които на 28.09.2016г. е заплатил 21,01
лева и на 01.11.2016г. е заплатил 22,00 лева. В заключението е отразено, че с
тази сума са погасени изцяло първа и втора вноска, както и част от трета
вноска, като общо са погасени 16,69 лева главница, 7,27 лева договорна лихва,
17,55 лева такса услуга „Кредит у дома“ и 1,50 лева такса „Оценка на досие“.
Видно от
договора, същият е падежирал и е изтекъл на
12.11.2017г, поради което не се коментира настъпила предсрочна изискуемост.
Установява
се от представения по делото Договор за прехвърляне на вземания, че на 16.11.2010г.
е сключен такъв между „***Д и „***о силата на който „***“ е прехвърлил на
купувача „***ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредити, сключени от продавача „***Д с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, и които вземания са индивидуализирани в
Приложения, неразделна част от договора.
Установява
се, че по делото е приложено
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 ЗЗД. Установява се, че в
представеното по делото Приложение №1 под № 923 е вписано името на ответника Р.С.Г.
с непогасено задължение в размер на 1354,48 лева.
Установява
се, че с пълномощно от 09.09.2015г. „***Д е
упълномощил ***да уведоми всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които
дружеството е цедирало съгласно рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. С пълномощното цедента е упълномощил цесионера
като негов универсален правоприемник.
Установява
се, че за извършената цесия, ищцовото дружество е
изпратило уведомление на ответника на 02.10.2019г. и на 23.11.2019г., като
видно от приложените обратни разписки, уведомлението не е връчено на ответника.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установено следното:
От приетото ч.гр.д. № 4426 по описа за 2019г. на ПлРС, се
установява, че ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410
ГПК за следните суми: сумата от 583,31 лева главница,
сумата от 111,08 лева договорна лихва за периода 11.10.2016г. –
14.11.2017г., сумата от 29,00 лева такса
оценка на досие, сумата от 148,41 лева такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита за периода 11.10.2016г. – 14.11.2017г., сумата от
345,32 лева такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 11.10.2016г. до 14.11.2017г. сумата
от 137,36 лева обезщетение за забава за периода 12.10.2016г. до 03.07.2019г.
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Договорът
за паричен заем между „***и ответника, представен по делото, е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения
на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска.
Предвидено е в чл.10 от Договорни разпоредби правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита.
„***e финансова
институции по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ, поради което има право да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. В този смисъл дружеството предоставя кредити,
което го определя като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 ЗПК.
Вземанията по процесния договор са цедирани
от„***на „***” АД, за което не са представени доказателства, но и което
обстоятелство не е оспорено от ответника. Впоследствие, вземането е цедирано от „***” АД н. *** съгласно рамков договор за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и приложение № 1 от 01.11.2017г. към
него. Извършването на цесията не е оспорено от ответника, поради което и съдът
намира представените документи за достатъчни доказателства за установяването на
това обстоятелство – с исковата молба е представено пълномощно за извършване на
цесията и потвърждение.
Относно уведомлението за цесия, съдът приема, че е извършена
редовно с оглед на връчването на уведомителните писма на ответника като
приложения към исковата молба. Освен това и съобщението по чл.99, ал.3 и ал.4
от ЗЗД не е елемент от фактическия
състав на договора за цесия, поради което не е условие за прехвърлителното
действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на
задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаване на цесията,
длъжникът може да плати на цедента и плащането да го
освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Ето защо съдът намира, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания
въз основа на договор за паричен заем срещу ответника, тъй като последният
дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
Въз основа на изложеното, по делото
са доказани в кумулативност - наличието на сключен
договор за паричен заем, по който на ответника е предоставена парична сума;
валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, валиден втори договор
за цесия, по силата на който цесионерът-ищец е
придобил изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава, неустойка,
както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
Ответникът следва да докаже
изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с
лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми при
изтичане на договора, на крайния падеж,
до когато е следвало да бъдат погасени.
Относно размера на задълженията и погасените суми, по делото
е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът обсъди.
От
представения договор, както и от приетата по делото ССчЕ,
се установява, че размерът на дължимата главница по договора действително е 600
лв. от която сума ответникът е заплатил 43,01 лева. Както е установено в
заключението, с тази сума е погасена 16,69 лева главница, 7,27 договорна лихва,
17,55 лева такса услуга Кредит у дома и 1,50 лева такса оценка на досие. В исковата молба ищцовото
дружество претендира заплащане на такса услуга „Кредит у дома“ и такса за
Оценка на досие. Тези две претенции
съдът намира, че са неоснователни, тъй като се основават на нищожни клаузи в
договора за кредит съгласно чл.21, ал.1 ЗПК.
Според тази разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната
клаузи в договора за тези две услуги имат за цел да заобиколят
ограничението на чл.33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като тази лихва за забава не може да надвишава законната лихва. Това
правило има за цел да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит. С въвеждането на
тази услуги се въвежда и допълнително плащане и съдът приема, че същото
заобикаля закона като въвежда нови такси. Отделно от това съгласно чл.10а ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за събирането му
представляват разходи за управление на кредита. С оглед на изложеното
начислената от кредитора сума за услуга „Кредит у дома“ в размер на 511,78 лева
и такса „Оценка на досие“ 30 лева се явяват недължими, като произтичаща от
недействителни договорни клаузи.
От
заключението на вещото лице се установи, че с част от двете платени от ответника вноски, са
погасени 17,55 лева такса за услуга „Кредит у дома“ и 1,50 лева такса услуга
„Оценка на досие“. С така внесените суми,
следва да бъде погасена дължимата главница. В проведеното съдебно
заседание, вещото лице заяви, че след
приспадане на тези плащания, остава дължима главница в размер на 564,26 лева и
договорна лихва в размер на 111,08 лева.
По изложените съображения исковата претенция следва да се отхвърли в
тази й част.
При така изложеното и с оглед констатираните от съда нищожни клаузи в
договора, за които е длъжен да се произнесе служебно съдът приема, че искът за
главница следва да бъде уважен до сумата от 564,26 лева, договорна лихва за
периода 11.10.2016г. – 14.11.2017г. в размер на 111,08 лева и обезщетение за
забава за периода 12.10.2016г. – 03.07.2019г. в размер на 137,36 лева.
Неоснователни са претенциите за такса оценка на досие в размер на 29,00 лева,
такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 148,41 лева за предоставяне на
кредита и такса услуга „Кредит у дома“ в размер на 345,32 лева за събиране на
погасителните вноски.
По отношение на претендираните разноски, съдът счита, че за
заповедното производство ищецът е направил разноски, за които са представени
доказателства в размер на 77,09 лева, от които 27,09 лева за държавна такса и
50 лева юрк.възнаграждение. Не са представени
доказателства за претендираните 24 лева за връчване на книжа чрез ЧСИ, поради
което същите не се дължат. Съобразно уважената и отхвърлен част на исковете,
разноските, които ответникът дължи за заповедното производство са в размер на
46,25 лева.
По отношение на исковото производство, ищецът
претендира разноски за юрк.възнаграждение в размер на
350 лева. При съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с
чл.25 НЗПП съдът счита, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение на ищеца в исковото
производство в размер на 100 лева. Така разноските
на ищеца в исковото производство са в размер на 443,31 лева, от които 122,91
лева за държавна такса, 220,40 лева за вещо лице и 100 лева юрк.възнаграждение.
Съобразно уважената и отхвърлен част на исковете, ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 265,98 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Г. с ЕГН ********** ***, че дължи н. *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***представлявано от ***, следните суми: 564,26 лева, представляваща главница; 111,08 лева, представляваща договорна лихва за периода 11.10.2016г. –
14.11.2017г. и 137,36 лева,
представляваща обезщетение за забава
за периода 12.10.2016г. – 03.07.2019г., дължими по договор за паричен заем от 18.09.2016г.,
сключен с „***, вземанията по който са прехвърлени с Договор за прехвърляне
на вземания сключен между „***Д и „***на 01.07.2017г., впоследствие прехвърлени
съгласно Приложение 1 от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010г. от „***Д н. „***, чийто
правоприемник е *** ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019г.
до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница до предявения размер на 583,31 лева, за такса оценка на
досие в размер на 29,00 лева, за такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита за периода 11.10.2016г. – 14.11.2017г. в размер на 148,41 лева, за
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 11.10.2016г. до 14.11.2017г. в
размер на 345,32 лева, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№2413/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 4426/2019г. на РС Плевен
ОСЪЖДА Р.С.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. ***
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, ***представлявано от *** сумата
от 265,98 лева, представляващи
съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от 46,25 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от връчването пред Окръжен съд Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: