РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. З., 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
в присъствието на прокурора С. В. Ю.
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100202 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно осн. чл. 2, ал. 1 , т. 3 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от З. В. К., ЕГН **********, от с. С., чрез
адв. С. Д. М., съдебен адрес – гр. С., бул. ,,Б.“ №, ет. , срещу П. на Р. Б., адрес
гр. С., бул. ,,В.‘‘ № и О. Д. на МВР – ГР. С., адрес гр. С., бул. ,,Б.“ №.
В исковата си молба, ищецът твърди, че на 15.07.2020г., в късните
часове на вечерта, управлявал лек автомобил собственост на баща му В. К.,
марка и модел ,,П.“ , с рег. №****** в с. С., когато на ул. ,,Л. К.“ бил спрян за
проверка от полицейски служители. Те му обяснили, че ще бъде проверен за
употреба на алкохол и наркотични вещества, като се наложило да изчакат
служител на ,,П. п.“. Такъв служител пристигнал и тествал З. К. за алкохол,
като техническото средство отчело 0,12 на хиляда промила алкохол в
издишания въздух. След това му бил направен тест за употреба на наркотични
вещества, който отчел наличието на амфетамин.
З. К. твърди, че е възразил и поискал да даде кръвна проба, като му
бил издаден талон за това. Той дал кръвна проба, но със заповед бил задържан
в РУ-З., бил му извършен личен обиск, за което е съставен протокол, а на
16.07.2020г. бил привлечен в качеството му на обвиняем за това, че е
управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества.
Твърди, че за този негов случай в информационния бюлетин на ОД
МВР С., той бил посочен с инициали, че управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества.
1
След излизане на резултата от кръвната проба, който бил отрицателен
за наркотични вещества, с постановление от 15.10.2020г., прокурор от РП-З. е
прекратил воденото срещу него ДП, поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, като е отменена и мярката му за неотклонение ,,Подписка‘‘.
Ищецът твърди, че по този начин с извършените и посочени по-горе
действия, на него са му причинени сериозни травми и страдания,
представляващи неимуществени вреди. К. се почувствал силно засегнат и
оскърбен, засегнати били личната му чест и достойнство.
Твърди, че се притеснявал да не влезе в затвора, тъй като преди това,
спрямо него била постановена ,,Условна присъда“ и е била реална опасността
при положителен тест, той да се наложи да изтърпява ефективно наказание
,,Лишаване от свобода“.
Твърди също, че привличането му към наказателна отговорност му е
провалило пътуване към А., където си бил намерил работа. Тъй като не могъл
да замине за А. се наложило да работи в Б. като заварчик, но и при изпълнение
на тази работа изпитвал затруднение, тъй като не можел да се придвижва с
автомобил. Било му отнето СУМПС.
Отделно от това твърди, че се срамувал от хората, срамували се и
близките му. Той спрял да излиза сред хора. Бил подтиснат и притеснен.
Майка му се чувствала неудобно сред колегите си, защото си мислила, че
синът й вече е тръгнал по правия път.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди солидарно П. на Р.
Б. и ОД на МВР С., да му заплатят сумата 6000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, причинени му поради
повдигнато обвинение и проведено разследване за извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, чрез адв. С. М., ищецът поддържа предявеният
иск. Ответниците, в писмени отговори до съда оспорват предявеният иск. ОД
МВР С. твърди, че не са налице основания за ангажиране отговорност на
дирекцията. Излага подробни съображения.
В съдебно заседание представителите на ответниците оспорват
предявеният иск и молят той да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
С Присъда №23/14.11.2017г. по НОХД №137/2017г. на ЗлРС, влязла в
сила на 30.11.2017г., З. В. К. е признат за виновен за извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и му е наложено наказание ,,Лишаване
от свобода‘‘ за срок от 7 месеца и глоба в размер на 500 лева. Изпълнението на
наказанието ,,Лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от 3
години.
На 15.07.2020г. К. е спрян за проверка от полицейски служители на РУ
З. в с. С. и е изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества.
2
Пробата за алкохол дала резултат 0.12 промила на хиляда, което е отразено в
показанията на свидетели по ДП, а пробата за наркотични вещества също била
положителна, като техническото средство реагирало на амфетамин. За тази
констатация, а именно за управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, ищецът бил задържан в РУ З. за срок от 24 часа. Временно му било
отнето свидетелство за управление на МПС, а на 16.07.2020г. бил привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на 16.07.2020г. в с. С. управлявал лек
автомобил след употреба на наркотично вещество амфетамин. Взета му е и
мярка за неотклонение ,,Подписка‘‘. Той дал за изследване кръв и урина, като
кръвната проба за наркотични вещества била отрицателна, а в пробата от
урина е открит тетрахидроканабинол. Самият З. К. при тестването му обяснил
на полицейските служители, че преди да управлява МПС е употребил 1-2
бири, а няколко дни преди това е пушил „трева“.
Вещото лице по химическата експертиза е посочило, че наркотично
вещество със съдържание на тетрахидроканабинол е употребено от
изпробваното лице в период от 24 до 36 часа, преди момента на вземане на
биологичната проба. След получения резултат от химико-токсикологичната
експертиза, прокурор от РП З. е прекратил наказателното производство по
воденото ДП срещу З. В. К. на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т.
1, предложение 2 от НПК, а именно деянието не съставлява престъпление.
В информационния бюлетин на ОД МВР С. на 16.07.2020г. е
публикувана информация според, която на същата дата е установен случай на
управление на МПС след употреба на наркотични вещества от 23-годишния
З.К. от с. С.. Посочено е, че водача е задържан за 24 часа.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства и от заключението по извършената химическа
експертиза от ДП №78/2020г. по описа на РП З.. Като свидетели по делото са
разпитани Д. В. М., З. В. С. и Е. С. К.. Съдът дава вяра на техните показания,
тъй като те не навлизат в противоречие помежду си, а и с останалите събрани
по делото доказателства. От тези показания съдът приема за установено, че
хората са чели публикацията във ,,Ф.‘‘ и по инициалите на лицето, в шивашкия
ЦЕХ в с. С. се сетили, че става въпрос за З. К.. Майка му се чувствала много
зле и не искала да излиза навън, за да се среща с хора. Тя обяснила, че и синът
й не иска да излиза и да разговаря с никой. По с. С. се говорило усилено за
този случай.
Когато приятели търсили К., няколко дни след този случай, той не си
вдигал телефона. Самият К. се е притеснявал заради предишното осъждане, да
не влезе в затвора. При извършването на заваръчни услуги, ищецът бил
възпрепятстван заради това, че му било отнето СУМПС. Щял да ходи да
работи в А., но тази случка го възпрепятствала. Имал и купен билет. След като
било прекратено производство срещу него, К. не заминал за А.. След този
случай, З. К. не е весел, както преди.
Когато З. нямал доходи му помагала неговата майка.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
3
Предявеният иск е основателен и доказан, но частично. Съдът намира,
че правилно е ангажирана отговорността по ЗОДОВ на двамата ответници във
формата на солидарност.
На първо място в самия закон е посочено, в чл. 4, ал. 2, че когато искът
е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно. Освен това, в
съдебната практика се приема, че е налице солидарна отговорност в подобни
случаи, тъй като наказателната репресия спрямо ищеца в хода на ДП
съставлява съчетание на действие и актове, както на органите на
прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство. Макар тези
органи да имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в
своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца. В
настоящия случай нещата изглеждат точно така. Извършвани са действия от
органите на ДП – ищецът е спрян за проверка, извършвани са му действия по
проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, задържан е за срок
до 24 часа, отнето е СУМПС, повдигнато му е обвинение, като всичко това е
ставало под ръководството, контрола и одобрението на прокуратурата.
Последната има водеща и контролираща роля в досъдебното производство и
по-конкретно, по привличането на ищеца като обвиняем, вземането на мярка
за неотклонение.
В този смисъл е съдебната практика – Решение №29/27.03.2017г. на
ВКС по гр.д. №2788/2016г., 3-то г.о.
Поради гореизложеното, съдът не споделя тезата на ОД МВР С., че не
са налице основанията за солидарна отговорност.
Съдът намира, че е налице незаконно повдигнато обвинение спрямо З.
К., като образуваното спрямо него ДП в крайна сметка е било прекратено
около 3 месеца по-късно. По-горе са посочени действията, които са
извършвани спрямо него, като практически той е бил лишен от възможността
да замине да работи в чужбина. Това състояние, обаче не е траяло дълго, а е
продължило за периода от 15.07.2020г. – 15.10.2020г. или в период от 3 месеца,
който срок се явява разумен за приключване на едно ДП.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и е достатъчно да се докаже по
чл. 2, ал. 1 , т. 3 , че спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление и че образуваното наказателно производство е било прекратено,
поради това че деянието не е престъпление, какъвто е и настоящия случай.
В съдебната практика се приема, че неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите в нормата
на чл. 52 от ЗЗД.
В хипотезата на чл. 2, ал. 1 , т. 3 от ЗОДОВ, правно релевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са тежестта на повдигнатото обвинение – умишлено или по
непредпазливост, продължителността на наказателното производство – дали
то е надхвърлило разумните срокове за провеждането му, интензитета на
мерките за процесуална принуда, наложените на ищеца ограничения в
4
рамките на наказателно производство, броя на извършените с негово участие
процесуални действия, както и по какъв начин всичко това се е отразило на
състоянието (включително здравословното) на ищеца. Следва да се има
предвид и отражението на извършените спрямо него действия в отношенията
му в семейството, с приятели, в професионален план и т.н.
ВКС приема, че е достатъчно в исковата молба да се посочи, че ищецът
е претърпял неимуществени вреди без те да се конкретизират, освен ако не са
изключителни такива. В Решение № 480/23.04.2013г. по гр.д. №85/2012г. 4-то
г.о. се приема, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство, обвиняемият изпитва неудобства, чувства се унизен, притеснен
е и несигурен. Накърнени са неговите морални и нравствени ценности , както
и социалното му общуване. Тези чувства и преживявания според ВКС се
предполагат, а когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните, тогава те трябва да бъдат доказани.
В същото решение на ВКС са дадени указания към съдилищата да
приемат в мотивите си изрично дали горепосочените преживявания са в пряка
причинно следствена връзка с извършените действия спрямо ищеца от
ответниците. В настоящия случай съдът приема, че това е така , защото всичко
, което се описва, като преживявания от З. К. се е появило след 15.07.2020г.
Всички тези преживявания са изчезнали почти, след прекратяване на
наказателното производство спрямо него.
В Решение №108/13.08.2018г. на ВКС по гр.д. №3053/2017г., 4-то г.о.,
се приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не следва
да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това,
че самото осъждане за заплащане на обезщетение, съдържа в себе си
признание за незаконността на деянието , което само по себе си е вид морално
обезщетяване наред с паричното обезщетяване. ВКС сочи също така, че
следва да се има предвид и икономическата обстановка в страната към
момента на причиняване на вредата, а също така и предишното съдебно
минало на ищеца.
Съдът намира, обаче че в случая не могат да бъдат подминати няколко
съществени факта характеризиращи ищеца. На първо място следва да се
посочи неговото предишно осъждане за подобно деяние. На следващо място,
следва да се посочи, че той е управлявал автомобила след употреба на алкохол
– концентрацията е била 0,12 промила, което също е укоримо от законова
гледна точка и представлява нарушение на общата забрана в ЗДвП, да се
управлява автомобил след употреба на алкохол.
В Реш. №60/14.05.2019г. по гр.д. №2324/2018г., четвърто г.о. ВКС
приема, че когато едно лице е осъждано и за други престъпления,
интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по
отношение на което за първи път се повдига обвинение.
Следва също да се има предвид и да се отчете обстоятелството, че К. е
заявил на полицейските служители, че преди няколко дни е пушил „трева“.
Доказателство за това е наличието на тетрахидроканабинол в урината му,
тоест той явно не е взел поука от предишното му осъждане и късметът му е
5
проработил при извършената му проверка и по-точно при изследването на
кръвната му проба и тя излезла отрицателна, но той явно не е променил
поведението си.
Или в обобщение следва да се посочи, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение и извършените спрямо
него процесуални действия и разгласяване на случая в бюлетина на МВР. Но
всички тези действия са траяли кратко, взета му е била най- леката мярка за
неотклонение, интензитетът на извършените действия спрямо него не е бил от
висока степен.
Предишното осъждане обаче на ищеца, наличието на алкохол при
изпробването му при проверката и наличието на тетрахидроканабинол в
урината на същия (за тревата е признал пред полицаите), не дават повод на
съда да приеме, че става въпрос за личност с неукоримо поведение. Налага се
дори обратния извод - знаейки, че му тече изпитателен срок от предишно
осъждане, ищецът отново е употребил наркотично вещество и то в съчетание с
алкохол.
Имайки предвид всичко гореизложено съдът намира, че в случая,
спазвайки принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, в полза на
ищеца ще следва да се присъди едно обезщетение в размер на 1500 лева, като
за разликата до 6000 лева, предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен.
Върху сумата 1500 лева, следва да се присъди законната лихва от влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а
именно, от 27.10.2020 г., в каквато насока са дадените указания с Тълк.
решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по Тълк. решение № 3/2004 г. на о.с.г.к.- т.4.
С оглед изхода на делото, ответниците ще следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца солидарно, разноски съобразно уважената част от иска, в
размер на 227 лева.
Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът ще следва да заплати на
ОД на МВР – С., разноски за юрк. възнаграждение, в размер на 50,00 лева.
От прокуратурата не е направено искане за разноски, поради което,
такива не се дължат.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ П. на Р. Б., адрес гр. С., бул.
,,В.‘‘ № и О. Д. на МВР – ГР. С. с адрес: гр. С., бул. ,,Б.“ №, да заплатят
солидарно на З. В. К., ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. З., обл. С. и
съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № , ет., адв. С. М., сумата в размер на 1500
лева, представляваща обезщетение за причинените на З. К. неимуществени
вреди, поради повдигнатото му обвинение и проведено разследване за
извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.4, вр. с ал.3, вр. с чл.28, ал.1
НК, по повод на което е образувано ДП № 78/2020 г., по описа на РУ – З.,
което е било прекратено поради това, че деянието не представлява
6
престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.10.2020 г. (тогава е влязло в сила постановлението на РП – З. за
прекратяване), до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата му от 1500 лева до 6000 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗОДОВ П. на Р. Б., адрес гр. С., бул. ,,В.“ № и О. Д. на
МВР – ГР. С. с адрес: гр. С., бул. ,,Б.“ №, да заплатят солидарно на З. В. К.,
ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. З., обл. С., разноски, съобразно уважената
част, в размер на 227 лева.
ОСЪЖДА З. В. К., ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. З., обл. С., да
заплати на О. Д. на МВР – ГР. С. с адрес: гр. С., бул. ,,Б.“ №, разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 50,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: ___________Д.Х.____________
7