О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 02.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 140 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх. №54695/17.08.2018г., подадена от В.Г.Н. с ЕГН ********** и С.Г.Н. с ЕГН ********** *** срещу определение
№7365/27.06.2018г., постановено по ч.гр.дело №17212/2017г. на РС Варна, с което
е отхвърлено обективираното в молба вх.рег. № 12643/21.02.2018г. искане с
правно основание чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на изпълнително дело №
20177110400699 на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова с рег. №711 в регистъра на КЧСИ,
с район на действие ВОС.
В частната жалба
се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
определение. Твърди се, че с решение по гр.д. №6469/2018г. на СГС
са прогласени в отношенията между страните за нищожни клаузи от договора за
кредит и анекси към него, откъдето следва, че заповедта за изпълнение е
издадена за задължение, което е изчислено въз основа на нищожни клаузи.
Поддържат се доводи, че в процесния договор за кредит и анексите към него са
налице клаузи с неравноправен характер, за което съдът е бил длъжен да следи
служебно, да откаже издаването на изпълнителен лист и да даде указания на
заявителя да предяви осъдителен иск, за да бъде разрешен въпросът за
валидността на договора при условията на състезателен процес. В резултат от
издаването на изпълнителен лист въз основа на нищожни клаузи длъжникът е
поставен в неравноправно положение и имуществената му сфера е накърнена
неоправдано в изпълнителния процес, което представлява достатъчно основание да
бъде постановено спиране на принудителното изпълнение.
Ответникът „Юробанк България” АД в предоставения срок е депозирал писмен отговор, в
който поддържа доводи за недопустимост на частната жалба, доколкото изп.д.
699/2017г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова е
спряно с обезпечителна заповед, поради което за жалбоподателите не е налице
правен интерес нито да искат ново спиране на вече спряното изпълнително
производство, нито да обжалват
постановения отказ за спиране.
За да се произнесе
по допустимостта на производството съдът съобрази следното:
В
служебно изисканата с разпореждане №1296/04.02.2019г.
и постъпила на 21.02.2019г. справка от ЧСИ Даниела Петрова –
Янкова, е удостоветено, че производството по изп.дело №20177110400699,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№17212/2017г. на ВРС, е висящо. Вземането на взискателя „Юробанк България” АД е присъединено с удостоверение по реда на чл. 456 от ГПК по изп. д. №20177110400701
по описа на ЧС; с обезпечителна заповед, издадена по в.гр.д. №4651/2018г. по описа на СГС, е спряно изпълнителното производство по
изпълнително дело №20177110400701.; ПЧСИ неправилно е спрял с постановление от
19.07.2018г. и изпълнителното производство по изп.дело № 20177110400699;
постановлението не е влязло в сила; по молба на взискателя производството по
изп.дело №20177110400699 е възобновено; насрочено е принудително изпълнение по
отношение на ипотекирания недвижим имот.
С
оглед изложеното възражението на ответника за недопустимост на частната жалба
се явява неоснователно, доколкото висящността на изпълнителното производство е
установена с официален свидетелстващ документ, поради което за жалбоподателите
е налице правен интерес от обжалване на разпореждането, с което е отказано
спирането му.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,
като съображенията за това са следните:
Производството по
ч.гр.д. №17212 по описа за 2017 година на ВРС, е образувано по заявление на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец, ул.”Околовръстен път” №260, за издаване на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу В.Г.Н. ЕГН **********
и С.Г.Н. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, за заплащане на сумата 295285.66лв. главница по договор за кредит от 08.10.2007г., заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда – 10.11.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, 41476.55лв. договорна лихва за времето от 2.01.2016г. до
19.09.2017г., 12309.96лв. наказателна лихва за времето от 2.01.2016г. до
30.10.2017г., 1037.31лв. застраховки за времето 30.11.2016г. – 30.10.2017г.,
1151.29лв. нотариални такси и 1722.81лв. такси за периода 02.01.2016г. до
30.10.2017г.
Въз основа на това
заявление в полза на заявителя „Юробанк България” АД е издадено
разпореждане №50700 от 15.11.2017г., поправено с разпореждане №52154/24.11.2017г.,
с което е постановено незабавно изпълнение на осн. чл. 418, ал.1 ГПК на заповед
за изпълнение №9428 от 15.11.2017г. срещу длъжниците за заплащане
на претендираните суми за главница, договорна и наказателна лихва и
застраховки.
По искане на
заявителя с правно основание чл.250 от ГПК е постановено разпореждане №54796/24.11.2017г.,
с което е разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение №10185
от 13.12.2017г., поправена с определение №1215/23.01.2019г.,
срещу длъжниците за заплащане на пропуснатата в първоначалната заповед сума в
размер на 1722.81лв. такси за периода 02.01.2016г. до
30.10.2017г.
Въз основа на издадения по ч.гр.д. №17212/2017г. на ВРС изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20177110400699 на ЧСИ
Даниела Петрова – Янкова. Призовката за доброволно изпълнение, ведно с препис
от заповед
за изпълнение №9428 от 15.11.2017г. е връчена на длъжника С.Г.Н.
на 06.02.2018г. чрез пълнолетно лице от домашните – дъщеря, а на В.Г.Н. – на
основание чл.47 от ГПК чрез уведомление, залепено на 25.01.2018г.
Срещу заповедта за
изпълнение са подадени възражения от длъжниците на 21.02.2018г., като
едновременно с възраженията по чл. 414, ал.2 ГПК е подадена и частна жалба
срещу разпореждането за незабавно изпълнение, която е отхвърлена с влязло в
сила определение №1933/04.06.2018г. по ч.т.д. №695/2018г. на ВОС.
Обективираното в
молба от 21.02.2018г. искане на длъжниците с правно основание чл.420 от ГПК е
отхвърлено от ВРС с обжалваното определение №7365/27.06.2018г. по съображения,
че представеното с молбата решение на СГС не е влязло в сила и касае само част
от задължението, а именно дължима се лихва, но в неустановени период и
размер.
При преценката
относно законосъобразността на обжалвания съдебен акт въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, по силата на разпоредбите на чл. 269 ГПК,
вр. чл. 278, ал. 4 ГПК.
В настоящия случай въведените в жалбата оплаквания се свеждат единствено до наличието на
неравноправни клаузи в представения договор за кредит и допълнителните
споразумения към него.
Съгласно разпоредбата на чл.420 ГПК уважаването на искането за спиране на
изпълнението по образувано изпълнително дело предполага алтернативното наличие
на следните предпоставки: представяне на писмени доказателства в подкрепа на
направеното възражение, че присъдената сума не се дължи или представяне от
длъжника на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД. Под "писмени
доказателства" в разпоредбата на чл. 420, ал.2 ГПК законодателят има
предвид такива, които по своя характер обосновават недължимост на вземането
изцяло или в негова съществена част.
В настоящия случай с искането за спиране не са представени доказателства за
надлежно обезпечение в полза на кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД, въпреки
дадените изрични указания с разпореждане от 25.04.2018г., нито писмени
доказателства, обосноваващи недължимост на вземането по заповедта, които да
опровергават удостоверителната сила на документа, въз основа на който е
постановено незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение.
Представеното
с молбата невлязло в сила решение по гр.д. №6469/2018г. на СГС, с което са уважени предявени искове за нищожност на
отделни договорни клаузи, не е достатъчно да обоснове извод за недължимост на
вземанията по заповедта, тъй като нищожността на отделни части не влече
нищожност на целия договор. В жалбата липсва
обосновка по какъв начин принципното оспорване на възможността за едностранно
увеличаване на възнаградителната лихва рефлектира върху дължимостта на
главницата и останалите акцесорни вземания на банката. Предмет на заповедното
производство са вземания за главница, неустойка, такси и застраховки, които
произтичат от различни от оспорените договорни клаузи, поради което се
характеризират с относителна самостоятелност. Евентуалната нищожност на
клаузата за едностранно увеличаване на договорната лихва сама по себе си не е в
състояние да обоснове извод за недължимост на главницата, а и на договорната
лихва до размера, формиран при първоначално уговорения лихвен процент. Дори да се приеме
за основателно възражението за неравноправни клаузи, недължима би се явила само
онази част от вземането за възнаградителна лихва, която е формирана при
едностранно увеличен от банката процент. В случая жалбоподателите не твърдят и
не установяват, че претендираната възнаградителна лихва е начислена при
едностранно изменени от банката условия, поради което липсват данни кредиторът
въобще да се е възползвал от тази възможност. На следващо място не са наведени
твърдения за размера на недействителната част от вземането за договорна лихва,
а същият не би могъл да бъде установен и служебно от съда в заповедното
производство, тъй като за целта е необходимо събирането на допълнителни
доказателства, включително специални знания. В рамките на заповедното
производство преценката за неравноправност може да бъде извършена служебно от
съда, само ако нищожността се извежда от текста на самата договорна клауза, без
да е необходимо да бъдат събирани доказателства в подкрепа на релевираните
твърдения, тъй като законовата уредба не предвижда заповедното производство да
дублира и предрешава резултата от състезателния исков процес, в който
възраженията на ответника ще бъдат предмет на доказване.
Неравноправността
на договорни клаузи представлява основание за спиране по чл.420, ал.2 ГПК
единствено при проведено от длъжника доказване, че порокът изключва дължимостта
на вземането или рефлектира съществено върху неговия размер. Само по себе си твърдението за наличие на неравноправни
клаузи не е достатъчно, за да се постанови спиране на изпълнението на заповедта
за изпълнение по реда на чл. 420, ал.
2 от ГПК. В този случай длъжникът трябва не
само да твърди наличието на такива клаузи, но и да представи надлежни
доказателства за това и да обоснове връзката между тях, за да може да бъде
направена преценка дали това твърдение е вероятно основателно и въз основа на
него може да се допусне спиране. В противен случай длъжниците (потребители) биха
били поставени в по-благоприятно положение от останалите длъжници, които се
възползват от възможността за спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК и биха
се създали предпоставки за неоправдано засягане интересите на кредитора.
В случая позоваването на неравноправност е бланкетно, без да
са наведени конкретни фактически твърдения, които да могат да бъдат субсумирани
под някой от предвидените в чл.143 от ЗЗП фактически състави, представляващи
основания за недействителност, още повече предвид вероятността да е налице
индивидуално договаряне.
Същевременно настоящият съдебен състав съобрази, че процесният договор за кредит многократно е предоговарян от страните със сключените двустранно подписани допълнителни споразумения. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Посочените споразумения представляват индивидуална уговорка, която се инкорпорира в първоначалния договор, което изключва недействителността на евентуално неравноправни клаузи в договора за кредит.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че не са
налице предпоставките на чл.420 ГПК за спиране на изпълнението, поради което
молбата е неоснователна.
При така направените изводи настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените правни съображения и на основание
чл. 274 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№7365/27.06.2018г., постановено по ч.гр.дело №17212/2017г. на РС Варна, с което
е отхвърлено обективираното в молба вх.рег. № 12643/21.02.2018г. искане на В.Г.Н.
с ЕГН ********** и С.Г.Н. с ЕГН ********** с правно основание чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на изпълнително дело № 20177110400699 на ЧСИ Даниела Петрова -
Янкова с рег. №711 в регистъра на КЧСИ, с район на действие ВОС.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.