Решение по дело №932/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Жалбоподателят Я.Д.П., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, е оспорил заповед №991/12.05.2023г., издадена от директора на Агенция „Митници, с която на основание чл.97, ал.1 и чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), на Я.П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като служебното й правоотношение е прекратено без предизвестие и служителят не запазва придобития ранг на държавна служба.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че в диспозитива на заповедта относно прекратяване на служебното правоотношение не е посочена заемА.та до момента на уволнението длъжност. Според жалбоподателя заповедта е немотивирА., доколкото органът не е посочил конкретно кои хипотези от нормата на чл.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация са били нарушени. Оспорва нарушенията, посочени във фактическата част на обжалвания акт. Твърди, че процедурата по изслушване, регламентирА. в чл.93, ал.1 от ЗДСл, по същество не е изпълнена, защото не му е била осигурена възможност да се запознае с документите, изготвени в хода на дисциплинарното производство. Сочи, че изслушването било формално и проведено едновременно за 10 служители на агенцията (също уволнени) - в зала, където настъпила говорилня, тъй като всеки служител бил прекъсван при опит да даде своите обяснения по случая. Според жалбоподателката решението за дисциплинарното й уволнение било взето много преди запознаване с материалите по дисциплинарното дело. Дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си да прецени самостоятелно всички факти по случая, а е преповторил становището на дисциплинарния съвет, без да обсъди и оцени дадените от П. обяснения. Според нея органът не е изложил мотиви за това как е стигнал до извод за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Иска отмяна на заповедта, претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие адв. М.И., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски съгласно списък (л.450), като представя договор за правна помощ и фактура, удостоверяваща плащането на договореното възнаграждение (л.252-253). Допълнително аргументира позицията си в представена по делото писмена защита (л.465-481).

Ответникът по оспорването – директор на Агенция „Митници“, чрез процесуален представител юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски съгласно списък (л.451), към който прилага командировъчни заповеди (л.452-453). Представя писмени бележки (л.482).

ФАКТИ:

На 17 срещу 18 ноември 2022г. жалбоподателката Я.П. работила нощна смяна на МП Лесово, трасе 3 „Изход тежкотоварни автомобили“, за периода от 20:00 часа (на 17.11.2022г.) до 08:00 часа (на 18.11.2022г.), съгласно присъствени графици на работа за м. ноември 2022г. (л.205 и л.181).

На 18.11.2022г., по време на нощната смяна, на изхода за товарни автомобили при ст. инспектор Я.П. пристигнал турски товарен автомобил с рег.№ на влекач №27ABR361 и рег.№ на полуремарке №27Z4702. Водачът предоставил на жалбоподателката митнически документи за превозвания товар – износна декларация MRN 22BG004011АА935041 (л.51-52), фактура № ********** (л.53) и CMR №00000 (л.55), съгласно който превозът се осъществява от България за Република Ирак.

В 07:31 ч. жалбоподателката регистрирала товарния автомобил в модул „Пътни такси и разрешителен режим“ (ПТРР), като генерирала квитанция с №22BG001011X48712517 (л.48) с данни за плащането - нулева квитанция. Във формуляра на квитанцията били отразени извършените замервания на ППС и е посочено разрешително образец № „5“ с номер **********.

На 16.02.2023г. и.д. началник на МП Лесово изготвил докладна записка до директора на Митница Бургас, с която го уведомил за резултатите от извършена проверка на обработените износни декларации на турски товарни автомобили в системата ПТРР на МП Лесово, за периода от 01.09.2022г. до 31.01.2023г. (л.156-160). В докладната било посочено, че поради интензивния трафик и за по-бърза обработка ст. инспектор П. зарежда входния контролен лист от ПТРР, където е въведено разрешително образец № „5“ и пропуска да изиска разрешително образец № „4а“.

От служителя е изискано да представи писмено обяснение по случая. На 10.02.2023г. П. представила такова, в което посочила, че на процесната дата действително е била разпределена на работно място изход тежкотоварни превозни средства с колегата й инсп. Златомир Костадинов, като през цялата работна смяна движението било много интензивно (л.61). В 7:31 ч. на 18.11.2022г. при служителката пристигнала товарна композиция с рег. номера 27ABR361/27Z4702, водачът на която предоставил износна декларация за превозваните от него стоки и входяща нулева квитанция от ПТРР, която моментално била заредена от П. в модула ПТТР. Не бил отречен фактът, че при обработка на документите в модул ПТРР жалбоподателката регистрирала разрешително образец „5“ вместо образец „4а“. Като причина за този пропуск П. посочила, че с цел максимална бързина по приключване на работата си на трасето и подготовката за издаване на смяната, пропуснала да поиска от водача разрешително образец „4а“, тъй като стоката е с крайна дестинация в Ирак.

С писмо, peг. № 32-69685/21.02.2023 г., директорът на ТД Митница Бургас уведомил директора на Агенция „Митници“ и ръководителя на Инспектората в агенцията за констатирани 12 сходни нарушения, допуснати от различни митнически служители при обработка на износните декларации на 17 броя обработени турски товарни автомобили на МП Лесово (л.151-155). Сред тези нарушения по т.7 било посочено извършеното от процесния жалбоподател П.. С цитираното писмо директорът на ТД Митница Бургас предложил да бъде извършена детайлна проверка от Инспектората на Агенция „Митници“ с оглед евентуално ангажиране на дисциплинарната отговорност на посочените митнически служители.

За изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, на 24.02.2023г. ръководителят на Инспектората поискал от директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ (ДМРР) разяснение относно таксите, които следвало да начислят и съберат митническите служители (л.162-163).

В отговор, директорът на дирекция ДМРР изпратил писмо рег.№ 32-80096 от 28.02.2023 г., в което било посочено, че съгласно действащите „Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим“, утвърдени със заповед №ЗАМ-841/03.12.2012г. на директора на Агенция „Митници“ и чл.99, ал.1, т.2 от Тарифа №5 за таксите, които се събират в системата на Министерство на транспорта, „за превоз на товари от или за трета стрА. се начислява такса от 3 000 евро или левовата равностойност, определена по централен курс на БНБ“ (л.161). Към тази такса се начислявало и таксата по чл.2, т.3 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.

Проверката на ръководителя на инспектората по чл.46 от ЗА в Агенция „Митници“ приключила с доклад, peг. № 32-109448 от 21.03.2023 г. (наричан по- долу доклада от 21.03.2023 г.)(л.86-118), в който подробно са описани установените по време на проверката факти. По т. 3.6 от доклада е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателката за това, че на 18.11.2022г. е генерирала нулева квитанция за процесния товарен автомобил с вписано разрешително Образец „5“, вместо необходимото такова по Образец „4а“, и не е пристъпила към продажба на разрешително Образец „4б“. По този начин служителят допуснал ППС да бъде пропуснато в посока изход от Република България, без да бъде събрА. дължимата такса от 3 000 евро съгласно чл.99, ал.1, т.2 от Тарифа №5 и дължимата такса от 43 евро съгласно чл.2, т.3 от Тарифа за таксите.

Прието било, че жалбоподателката е нарушила разпоредбите на чл.4, ал.1, т.5 и т.7 от Правилата, утвърдени със заповед № ЗАМ-841/03.12.2012г. на Директора на Агенция „Митници“; чл.15, ал.2, т.15, предл. посл. и чл.15, ал.4 от ЗМ; не е изпълнила разпоредбите на чл.17, т.8 от Наредба за ГКПП, приета с ПМС № 104/20.05.2002г.; нарушила вменените й в длъжностната характеристика, връчена й на 08.08.2022г., преки задължения съгласно т.V.,т.26 – да контролира разрешителните и други необходими търговски документи за международни превози при преминаване през стрА.та на транспортни средства с българска и чужда регистрация, и т.V.28 – да познава и да спазва Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и Кодекса за поведение на митническия служител (КПМС), във връзка с т.VІІ.2; във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДСл; не е спазила разпоредбите на т.3, т.5, т.6 и т.11 от КПМС, утвърден със заповед № ЗМФ-109/09.02.2016г. на министъра на финансите, във връзка с чл.17, ал.1, т.5 от ЗМ, на чл.2 и чл.5, ал.2, вр. чл.23 от КПСДА, във връзка с чл.28, ал.1 от ЗДСл. С тези мотиви било прието, че жалбоподателката е осъществила състава на дисциплинарните нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл.

Директорът на Агенция „Митници“ се запознал с доклада на 21.03.2023г.

На втората страница от доклада с peг. №32-109448/21.03.2023 г. са изписани имена на десетима служители, срещу които има положен подпис, дата (26.04.2023г.) и отбелязване „запознат“. Под №6 от списъка фигурират трите имена на жалбоподателката, подписа й и направеното отбелязване за запознаване (л.86, гръб).

Въз основа на фактите, описани в доклада, съгласуван от ръководителя на Инспектората, директорът на Агенция „Митници“ издал заповед №ЗАМ-498/32-110203/22.03.2023г., с която наредил дисциплинарния съвет, назначен с предходни заповеди №ЗАМ-881/32-162153/18.05.2022г. (л.411-412) и №ЗАМ-83/32-24481/19.01.2023г. (л.413), да образува дисциплинарно дело срещу поименно посочени държавни служители в ТД Митница Бургас, сред които и процесната жалбоподателка, за извършени дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл. (л.149-150). На дисциплинарния съвет било разпоредено да разгледа и да предостави на директора на Агенция „Митници“ своето решение, заедно с преписката по делото, в сроковете по чл.96, ал.4 от ЗДС и т.2.3, т.2.11 и т.2.12 от Правилата за работа на дисциплинарния съвет, определени със заповед № ЗАМ-881/32-162153 от 18.05.2022г.

В изпълнение на посочената заповед дисциплинарният съвет в Агенция „Митници“ образувал дисциплинарно дело №5 от 2023г., по което било проведено заседание на 29.03.2023г. от 10:30 ч. Членовете на съвета съставили протокол, в който били обсъдени събраните по случая доказателства и единодушно било изразено становище по т.6 (л.143), че жалбоподателката е извършила описаните в доклада на Инспектората дисциплинарни нарушения, за които може да й бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл (л.121-148).

Протоколът от заседанието на дисциплинарния съвет бил представен на директора на Агенция „Митници“ на 31.03.2023г. с докладна рег.№32-123718 (л.119-120 и л.436-437). На втората страница от цитирА.та докладна ръкописно са положени имената на десет митнически служители, сред които и жалбоподателката, с посочване на дата – 26.04.2023г. и отбелязване „запознат“ (л.436, гръб). Същата докладна записка е представена още с административната преписка (л.119, 120), но на това копие няма списък с десетте митнически служители, с посочване на дата – 26.04.2023г. и отбелязване „запознат“.

С писмо рег.№32-154394 от 24.04.2023г. директорът на Агенция „Митници“ уведомил жалбоподателката, че срещу нея има открито дисциплинарно производство, по повод на което била поканена да се яви на 26.04.2023г. в 12:00 ч. в Инспектората в Агенция „Митници“ за запознаване с материалите по преписката, а в 13:00ч. - да се яви в кабинета на директора за изслушване и даване на писмени обяснения по реда на чл.93, ал.1 от ЗДСл. (л.76). Писмото било връчено лично на П. на 24.04.2023г., което било удостоверено с полагане на подпис от нейна стрА..

Уведомително писмо с идентично съдържание било изпратено и до остА.лите митнически служители, срещу които била открита процедура за ангажиране на дисциплинарна отговорност за същите по вид нарушения (л.235-238). Във всички писма, адресирани до тези служители, било посочено, че лицата са поканени да се явят за изслушване и за даване на писмени обяснения в един и същи час, на едно и също място, както и жалбоподателката.

За проведеното изслушване бил съставен протокол №П-64/32-158739 от 26.04.2023 г., подписан от Я.П. и от директора на Агенция „Митници“ (л.73). В протокола е отразено, че жалбоподателката се е запознала с всички материали по преписката, с докладна записката от 31.03.2023г. и приложения към нея протокол от проведено на 29.03.2023г. заседание на дисциплинарния съвет. Посочено било, че изслушването се провело в кабинета на дисциплинарно наказващия орган, в сградата на Централното митническо управление в гр. София от 15:50ч. до 17:10ч., като на служителя бил даден срок до 17:30 ч. на 27.04.2023г. да представи писмените си обяснения.

В представените по делото протоколи за изслушване на остА.лите наказани митнически служители, (л.239-241) било посочено, че всички те са били изслушани в кабинета на дисциплинарно наказващия орган на същото място в същите часове, както и жалбоподателката.

На 27.04.2023г. П. депозирала писмените си обяснения, регистрирани с вх.№ 32-160383 (л.71), в които посочила, че започнала работа като ст. инспектор в МП „Лесово“ през м. декември 2018г. след проведен задължителен модул на обучение от Агенция „Митници“. Още с постъпването си получила заповед, с която била уведомена за това какви правила на работа следва да спазва, като успоредно с работата си на трасе през първите 2 години от службата си отговаряла и за приемане и предаване на транзитни документи между смените. След втората година получила и заповед, с която са й възложени ръководни функции като заместник-началник на смяна. Твърди, че е изпълнявала задълженията си стриктно, за което е получавала високи тримесечни и годишни оценки и до момента не са били установявани пропуски в работата й. Уточнява, че на МП „Лесово“ работата е интензивна и натоварена, като смените са дълги; работата е много, защото липсват достатъчно служители, работещи на звеното. За конкретния случай отрича да е действала виновно. По време на смяната си обработила и пропуснала около 180 бр. камиона. Счита, че допуснатият пропуск се дължи на това, че през смяната е извършвала и друга, успоредна с проверката на процесното ППС дейност - по организиране на колективната работа, а и пропускът бил извършен без умисъл за злоупотреба.

Междувременно с писмо рег.№32-156597 от 25.04.2023г. директорът на ТД Митница Бургас поканил жалбоподателката в 1-месечен срок доброволно да възстанови сумата в размер на 3 043 евро, представляваща сбора от неначислените и несъбрани дължими такси във връзка с констатираното нарушение, допуснато на 18.11.2022г. (л.31-32). В отговор на полученото писмо, П. подала възражение с рег.№ 32-196551/26.05.2023г., в което оспорила дължимостта на посочената сума. Аргументирала се с наличието на висящ съдебен спор относно законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение, с оглед на което до приключването на този спор било недопустимо ангажиране на имуществената отговорност на служителя (л. 230-231).

На 12.05.2023г. директорът на Агенция „Митници“ издал обжалвА.та в настоящото производство заповед с №991/12.05.2023г. (л.219-227). В нея изложил факти, идентични с установените с доклада на ръководителя на Инспектората и направените изводи за допуснати от жалбоподателя дисциплинарни нарушения, и тяхната правна квалификация. Прието било, че извършените от служителката деяния следва да се определят като тежки нарушения на служебната дисциплина с оглед характера на изпълнявА.та дейност – осъществяване на митнически надзор и контрол на стоки, лица и превозни средства.

При определяне вида на дисциплинарното наказание е цитирА. разпоредбата на чл.91 от ЗДСл и е изтъкнато, че установените нарушения са довели до настъпване на негативни последици за гражданите и обществото – от несъбирането и неначисляването на дължимите към държавата такси за превоз на товари за трета стрА. са причинени имуществени вреди в съответния размер. В заключение дисциплинарно наказващият орган приел, че дисциплинарните нарушения са извършени от жалбоподателката виновно, което е достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност за извършените от нея нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл.

Заповедта била връчена лично на служителката на 15.05.2023г. в 09.05ч., което било удостоверено с подписа й.

По делото е представено издадено от директора на Агенция „Митници“ удостоверение №10790 на Я.Д. Господинова в уверение на това, че същата е завършила базов курс за обучение на служителите от специализирА.та администрация в периода 25.06.2018г. – 30.11.2018г. (л.331). Това обучение било проведено съгласно програма (л.332-387), в която било включено като тема с №66 – дейности по контрол върху разрешителни и събиране на полагащите се пътни такси и глоби, в т.ч. запознаване с основните функционалности на модул „Пътни такси и разрешителен режим“ (л.379).

Представена е и заповед №ЗТД-1000-133 от 23.02.2023г. на директора на ТД Митница Бургас, с която по повод констатираните в настоящия казус случаи на грешно обработени товарни автомобили в системата ПТРР, било наредено да се проведе опреснително практическо обучение на всички служители от щатния състав на МП Лесово в периода от 13.03.2023г. до 31.03.2023г. (л.312). За удостоверяване провеждането на такова опреснително обучение бил съставен протокол, в който жалбоподателката е положила подпис срещу имената, длъжността си и датата - 16.03.2023г. (л.313-315).

В хода на производството ответникът представя още заповед № ЗАМ-841/03.12.2012г. на директора на Агенция „Митници“, с която са утвърдени „Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим“ (л.398). Съгласно чл.4, ал.1, т.5 от утвърдените правила при липса на разрешително за съответния превоз или невъзможност такова да бъде предоставено, се преминава към продажба на разрешително по чл.99 от Тарифа №5 за таксите, които се събират в системата на Министерство на транспорта (л.400-410).

По делото са приложени образци с № „2“, „4a“, „4b“ и „5“ на разрешителните за международен превоз на товари с автомобилен транспорт, утвърдени от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (л.438-441); Спогодба между Народна република България и Република Турция за международни превози на пътници и стоки по шосе (л.423-430); справка за квитанции, от която се установява, че по време на нощната си смяна на 17.11.-18.11.2022г. жалбоподателката е обработила 182 бр. МПС (л.328-330).

Представят се и формулярите от тримесечните и годишната оценки на жалбоподателката за периода 2018-2022г. (л.268-311). Според тези формуляри на всяко тримесечие през 2018-2022г. на П. са били поставени оценки „Добри резултати“ или „Много добри резултати“ с коефициенти, вариращи между 1,00 и 1,80 (л.268-291). Във формулярите за годишна оценка на изпълнението, относими към периода 2019г., 2020г. и 2021г., периодично е била определяна от оценяващия ръководител оценка „изпълнението напълно отговаря на изискванията“ (л.292-307). Във формуляра за годишната оценка, с период на оценяване от 08.08.2022г. до 31.12.2022г. се установява следното съдържание: в графата „годишна оценка на изпълнението, определена от оценяващия ръководител“ е посочено „изпълнението надвишава изискванията“, под което жалбоподателката се е подписала на 19.01.2023г (л.311). От друга стрА., в същия формуляр по-надолу, в поле „окончателна оценка на контролиращия ръководител за изпълнението на длъжността“ ръкописно е отразено „изпълнението отговаря напълно на изискванията“, но като коментар контролиращият ръководител саморъчно е вписал „пропуски в работата по контрола на ПТРР“ (л.311).

Съгласно данните от изготвена кадрова справка на жалбоподателката към 28.03.2023г. (л.69-70), Я.Д.П. е работила в системата на Агенция „Митници“ от 02.05.2018г., последователно заемайки различни длъжности, последната от които е тази на старши инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“, звено II, митнически пункт Лесово, ТД Митница – Бургас. Според посочената справка, в периода 2018 – 2022г. на П. са били правени ежегодни атестации, при които преобладаващо й е била поставяна оценка „изпълнението напълно отговаря на изискванията“ или „изпълнението надвишава изискванията“. Няма данни за налагани предходни дисциплинарни наказания на служителя.

С жалбата е представена заповед №ЗДТ-1000/2020г. на директора на ТД Южна Морска за определяне на отговорници на звена на МПС Лесово, които при отсъствие следва да бъдат замествани от други служители, като сред последните е посочено и жалбоподателката. (л.27). Функциите на заместващ отговорника на звената в МП Лесово са възложени на Я.П. и с последваща заповед №ЗТД-1000-489/01.07.2022г. (л.24).

Съгласно длъжностната характеристика за длъжността старши инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“ (л.62-68) основна цел на длъжността е да осъществява дейностите по митнически надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица, митнически и придружаващи ги документи, включително по електронен път, съгласно нормативните и други актове, регламентиращи митническата дейност. Сред преките задължения на служителя, посочени в раздел V., т.26, е да контролира разрешителните и други необходими транспортни документи за международни превози при преминаване през стрА.та на транспортни средства с българска и чужда регистрация. Жалбоподателката е запозната с длъжностната си характеристика на 08.08.2022г.

С писмо рег.№32-2313214 от 18.08.2017г. изпълнителният директор на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ уведомил директора на Агенция „Митници“ за постигната договореност между изпълнителната агенция и Министерството на транспорта на Република Турция, а именно – „от 5 август 2015г. на турските превозвачи е дадена възможност да предоставят необходимите разрешителни вместо да ги задължават да закупуват нови такива“ (л.415). В писмото е указано, че в случаите, когато митническите служители на МП и ГКПП констатират нарушение на разрешителния режим, да разрешават на турските превозвачи да представят изискуемото еднократно разрешително, съответстващо на вида на извършвания превоз, а ако превозвачът не може да представи такова разрешително, да се преминава към процедурата по чл.99 от Тарифа №5.

Във връзка с тези указания, на 23.08.2017г. заместник-директорът на Агенция „Митници“ изпратил писмо рег. № 32-234929 до началниците на митниците, в което посочил, че във връзка с постигнатите договорености между МТИТС и Министерството на транспорта, морските дела и комуникациите на Република Турция, с протокол от смесената българо- турска комисия по международен автомобилен превоз (гр.Анкара, 13-14 октомври 2015г.), договарящите страни са се споразумели за следното: „От 5 август 2015г., на турските превозвачи е дадена възможност да предоставят необходимите разрешителни вместо да ги задължават да купуват нови такива.“ (л.30). От текста на протокола е видно, че във всички случаи, при които митническите служители констатират на МП и ГКПП, че турския превозвач не разполага на борда на контролираното ППС с изискуемо разрешително /еднократно или многократно/, следва да му бъде предоставена възможност да представи такова, според вида на извършвания превоз. Микробуси, предназначени за товарни превози и лекотоварни ППС до 3,5 т. с регистрация в Република Турция следва да представят разрешително според вида на извършвания превоз, при вход или изход от Република България, с оглед на което контролът по чл.15, ал.2, т.15 от Закона за митниците следвало да се извършва в пълен обем на трасетата за товарни автомобили.

По делото е представена справка за продадени разрешителни образец 4b (л.327), която удостоверява, че за периода 12.05.2018г. до 12.05.2023г. за МП Лесово няма регистрирани продадени разрешителни „4b“ на турски превозвачи.

Представена е и заповед №ЗАМ-2021/32-393673/16.11.2022г. на директора на Агенция „Митници“ за определяне, считано от 16.11.2022г., на структура на ТД Митница Бургас с обща численост на персонала 600 щатни бройки (л.316-317), както и предложение рег.№32-396383/17.11.2022г. от директора на ТД Митница Бургас до директора на агенцията за закриване на отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ в структурата на ТД Митница Бургас, в т.ч. и за увеличаване длъжностното разписание с 1 щ.бр. за длъжността старши инспектор в ТД на Агенция „Митници“ в звено II на МП Лесово, като числеността на МП Лесово да се увеличи от 69 щ.бр. на 70 щ.бр. (л.320-322).

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. Д. Я., Ж. Д. Д., А. Т.ова К. и С.П.С..

Свидетелят В. Я. заяви, че от 04.03.2022г. до 22.11.2022г. е заемал длъжността началник на отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ в ТД Митница Бургас, като до постъпването му в митницата в Бургас е изпълнявал същата длъжност в ТД Митница Пловдив. Обясни, че на МП Лесово митническият контрол е структуриран на документален и физически контрол, като част от служителите извършват документалния контрол, а друга част извършват физически контрол на превозваните товари и пътници. На двата митнически сухопътни пункта – МП Капитан Андреево и МП Лесово, има интегриран контрол, при който един служител извършва едновременно контрола по пътни такси и разрешителен режим, както и другите митнически формалности. Относно действията по документалния контрол свидетелят сочи, че първо се извършва контрол по пътни такси и разрешителен режим и след това се извършва контрола на митническите формалности, в зависимост от режима, под който са поставени товарите. Дейността „пътни такси“ се регламентира и администрира от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а разрешителния режим – от Министерството на транспорта. Сочи, че първо се извършва контрола по разрешителния режим, т.е. служителят първо проверява налице ли е за превозното средство необходимост от разрешително за извършване на превоз, като отделно от това следва да осъществи контрола на общата маса и габаритите на това ППС. Служителят следва да прегледа придружаващите товара документи, ако превозното средство е натоварено, както и неговата регистрация. Според показанията на Я. основните документи, от които може да се добие най-ясна представа за определяне на извършвания превоз, са регистрацията на ППС, държавата на регистрация и товарителницата за извършване на превоз. Свидетелят поясни, че когато турско превозно средство пътува от България в посока Ирак, е изискуемо разрешително за трета стрА. – еднократно по вид /конкретно за Ирак/. Свидетелят обясни, че съгласно номенклатурата на Автомобилна администрация разрешителното с образец № „4а“ е еднократното разрешително, което се предоставя от турската администрация, а образец № „4б“ е разрешителното, което може да бъде предоставено на място. В Тарифата за такси било регламентирано при кой вид превоз какво разрешително следва да се продаде. Свидетелят заяви, че е бил лектор по „Пътни такси и разрешителен режим“ в базовите обучителни курсове на Агенция „Митници“. Сочи, че в периода 23.11.2022г. до 31.07.2023г. е бил служител на Митнически пункт „Жп гара Свиленград“ (където няма контрол по пътни такси), а от 01.08.2023г. до настоящия момент работи в МП Лесово – там свидетелят извършва дейността по ПТРР. Свидетелят обясни, че една част от разрешителния режим е свързА. с превоза, а другата част – с пътните такси, вкл. и ТОЛ контрола. Тези две системи не са интегрирани. Модул „Пътни такси“, обслужващ контрола по пътните такси и разрешителния режим, е една система; отделни системи са тези за износ, за транзит, за деклариране на парични средства, за контрол на вноса и т.н. Когато се работи с ПТРР и се приключи работата с нея, екранът се сменял, тъй като за това се работи с различен браузър. Я. обясни, че контролът по пътни такси завършва с генериране на входна квитанция, която съдържа всички данни на всеки етап от контрола в системата, а на хартиения носител, даван на водача, е отразена информация за номер и евентуално дължимата такса. Сочи, че не съществуват писмени и устни разпореждания относно това колко автомобила и с каква бързина следва да се обслужват на трасето. Не му е известно защо звеното ПТРР в Митница Бургас е било закрито.

В показанията си другият свидетел Ж. Д. заяви, че познава жалбоподателката от съвместната им работа в Агенция „Митници“. Заедно са изкарали обучителния курс в гр. Балчик, след което започнали работа на МП Лесово през 2018г. (по едно и също звено). Свидетелят обясни, че когато започнали работа през 2018г. ПТРР е била на отделна кабинка от митническото оформяне на документите. Когато товарният автомобил влезе в пункта, той първо минава през обработката на кантара /на ПТРР/. След обработване на документите в модула ПТРР, се отива на гишето по-надолу, където се извършвал документалния контрол на товарния автомобил. Двете системи навремето са били отделни: един човек е обработвал ППС на кантара по ПТРР, а друг обработвал документите. В резултат на реформа в Агенция „Митници“ през 2020-2021г. отдел ПТРР с документалния контрол били обединени, като един и същи човек следвало да съвместява и двете длъжности. Тези две системи понастоящем не са интегрирани, тъй като първо се обработва товарния автомобил в системата ПТРР, след това се пристъпва към разрешителните и оттам се приключва обработката на автомобила, като същевременно трябвало да се осъществява и винетен контрол. Свидетелят посочи, че през 2018г. всяка смяна е била от около 25 човека, но след като обединили системата на едно гише, всяка смяна се състои от 12-13 човека. С това се вдигнал и пропускателния режим на пункта – 400-450 камиона на вход и 300-350 на изход. Относно обслужването на турските товарни автомобили свидетелят посочи, че служителите работят на база приетата спогодба между България и Турция, според която когато турските превозвачи нямат разрешително, служителите не им продават такова, а отбиват камиона и му предоставят възможност да представи разрешително. Обяснява, че повечето турски превозвачи имат нужното разрешително, а ако го нямат, отиват в турска стрА.. Свидетелят посочи, че никъде в таблицата им за служебно ползване не е упоменато, че в такива случаи служителите на МП Лесово следва да издадат разрешително „4б“, като от 2018г. не е имало изобщо случаи на продадено такова разрешително. Когато турският тежкотоварен камион влезе през Русе и той се обработва, издава му се кантарна бележка (квитанция, която съдържа цялата информация за автомобила) и когато камионът пристигне в Лесово, служителите там зареждат въпросната квитанция. Свидетелят обясни, че работата на пункта е напрегната и постоянно се налагало да бързат при обработване на автомобилите, като за 12 часа Д. лично е пропускал около 250 камиона. Същият посочи, че в процеса на работа и в бързината било възможно шофьорът да даде правилното разрешително, но когато квитанцията е заредена, да не се обърне внимание на екрА. какво е заредено, да се сложи печата на правилното разрешително и да се пропусне камиона. По отношение на годишните оценки свидетелят посочи, че накрая на годината им се предоставят бланки с годишната оценка, където служителите полагат подписи на две места за запознаване с оценките. Когато полагали подписите обаче имало непопълнени полета, като не се вписвали и дати. Свидетелят заяви, че базовият обучителен курс на АМ „Митници“ включва и обучение по ПТРР, но само теоретично, без провеждане на практически занятия. Д. посочи, че крайната дестинация на ППС е определящо за това дали превозвачът следва да предостави разрешително образец 3, 4а и 5, като „4б“ важи единствено за турските превозвачи.

Свидетелката А. К. в показанията си посочва, че с жалбоподателката били колеги в МП Лесово – работили в една смяна. Двете заедно споделяли отговорността по водене на кореспонденцията в ТИР група, като изготвяли документи от митническия оборот в смяната и извършвали дейността по приемане-предаване с другите смени. К. уточни, че с Я.П. съвместявали задълженията на контролно-пропускателната дейност, извършвА. от митническия инспектор, и митническата дейност по водене на кореспонденция относно непристигналите пратки. Освен това следвало да водят и деловодство на митническите документи, които се изготвят и приключват от всяка смяна на пункта. Сочи, че по принцип инспекторите в т.нар. „ТИР група“ трябвало да работят физически отделно, но поради недостиг на персонал, дейността си те извършвали на пункт в кабинката едновременно с организирането на пропускателния режим. Относно конкретния случай по образуваното дисциплинарно дело, свидетелката посочи, че когато отишла на работа, секретарката на началника на пункта й връчила заповед, получена по електронната система АИДА, в която били вписани час и дата, на които К. следвало да се яви в ЦМУ гр. София, за да бъде изслушА. по повод проверка на ПТРР в пункта. След като разбрала, че и други нейни колеги ще присъстват на изслушването, тя установила, че всички следва да се явят на една и съща дата, в един и същи час - както за изслушването, така и за запознаването. Когато отишли в гр. София, всички ги пуснали да влязат в една от залите в сградата на ЦМУ, в 12:00 часа. Залата била оформена като учебно студио, с наредени чинове, като отпред на един от чиновете имало сложен проектор, на който било презентирано съдържание от двама служители на Инспектората към Агенция „Митници“. Те обяснили на колегите си, че документът ще им бъде визуализиран на видеостена, защото е в голям обем (над 60 страници) и нямало как да им бъде предоставен да се запознаят с него обстойно, тъй като било нужно да се впишат в график от 45 минути. Свидетелката посочи, че всички присъстващи реагирали остро, че е невъзможно да се прочете нещо от проектора, тъй като било много светло и шрифтът бил много малък. Освен това „скролването“ на текста ставало твърде бързо с обяснението, че „има неща, които всички знаели и че всичко е ясно и нямало нужда да се задълбава“. Жалбоподателката П. помолила проектираното съдържание да й бъде представено на хартия, но такова й било отказано с мотив, че това можело да бъде изискано по съдебен път от процесуален представител. Било им уточнено, че е наличен сет с копие на митническите декларации и документи на ПТРР, въз основа на които е изготвен докладът на комисията, но такъв физически не е бил предоставен. Докато „скролването“ на текста вървяло, на служителите им бил даден бял лист с уточнение да бъде подписан от всички, като отразят, че са запознати с протокола. На този лист обаче не пишело за какво се подписват. Освен това ръководителят на Инспектората връчил на служителите и протокол от изслушването, като им указал и на него да се подпишат срещу името си, че са запознати с този протокол. След като това представяне приключило, служителите били насочени към кабинета на директора на Агенция „Митници“. Изслушването не започнало в първоначално зададения час – 13.00 ч., а няколко часа по-късно. Тогава служителите влезли в зала с голяма обла маса с 10 стола, където присъствал освен директора и началникът на Инспектората към агенцията. След като прегледал досието на един от служителите – Ф. К., директорът коментирал, че предвид предходния му професионален опит в звено, което се е занимавало с пътни такси и разрешителен режим, било недопустимо допускането на такива пропуски в работата на служителя. Когато К. се опитал да обясни, че само допреди няколко месеца е работил на друг пункт, в който няма ПТРР, директорът го прекъснал с нападката, че не е добре подготвен и че няма оправдание за допуснатото нарушение. Когато дошъл реда на свидетелката К. да бъде изслушА., същата се опитала да обясни, че грешката е допусната от нея поради натовареността от смените, но в този момент също била грубо прекъсната от директора. К. посочи, че не се стигнало до реално изслушване и на жалбоподателката П., а вместо това директорът я попитал „колежке, работила ли си на ПТРР?“. Същият съобщил на присъстващите, че годишните им оценки са намалени. Свидетелката посочва, че разговорът по времето на изслушването постоянно се прехвърлял между директора и различни колеги, като веднъж се задавало въпрос към един колега, а след това се връщал на друг колега. Изслушването приключило в 16:50 ч., като директорът си тръгнал, а началникът на Инспектората им обяснил, че имат срок до края на следващия ден да представят обяснения в системата АИДА. Свидетелката посочи, че всички били в недоумение как всеки от тях следвало да продаде разрешително 4b, като всичките тези години им е обяснявано, че при всички обстоятелства не могат да продадат разрешително на турски шофьор. Според К. до последния й работен ден, представените в системата писмени обяснения, не били отворени от директора.

Свидетелят Стилиян С. заяви, че от 2008г. е държавен инспектор в Инспектората към Агенция „Митници“, участвал е в проверката на Инспектората и е един от служителите, изготвили доклада от тази проверка. На 24 април 2022г. подготвил писма до десет служители от ТД Минтица Бургас, МП Лесово, с покА. за запознаване с материалите от този доклад и с протокола от заседанието на дисциплинарния съвет, като датата била насрочена за 26 април от 12:00 часа. Сочи, че запознаването на десетте митнически служители с материалите било организирано в специална зала на 13 етаж на ЦМУ, с видеопроектор. В тази зала присъствали десетимата служители, свидетелят и колежката му, с която съвместно изготвили доклада. Свидетелят обясни, че запознаването на служителите с материалите от дисциплинарната преписка било извършено посредством прожектиране на видео стена на съответните документи, като оригиналът на тези документи се намирал в папка, поставена на бюрото. Служителите били попитани от свидетеля дали искат да се запознаят физически с това, което се показвало на видеопроектора, но само двама изявили желание да направят това. Според св. С. служителите са имали пряка видимост към екрА.. След приключване на аудиовизуалното представяне на документите, помолили колегите си да удостоверят писмено, че са запознати с показаните им материали, което те направили, полагайки подпис с отбелязване „запознат“ на гърба на доклада и от протокола от заседанието на дисциплинарния съвет, което служителите изпълнили. Дал им и бланка, която да използват за попълване на писмените им обяснения. Сочи, че изслушването от директора на агенцията е закъсняло във времето и не е започнало от 13:00 ч., а от 16:00 ч. и е приключило около 17:10 часа. В това време, докато са чакали да бъдат приети, според свидетеля, служителите са могли да се запознаят с папката с хартиения носител на материалите. Свидетелят заяви, че всички служители били заедно на изслушването при директора, който им определил срок до края на следващия ден за представяне на писмени обяснения за случилото се. С. посочи, че запознаване на лицата, привлечени към дисциплинарна отговорност с материалите от производството се осъществявал обичайно с аудиовизуално прожектиране, когато са няколко служителите. Като аргумент за това сочи, че ако се поиска екземпляр от доклада, трябва такъв да бъде поискан от директора на агенцията, защото оригиналът бил само един. Свидетелят посочи, че и преди е имало случаи, в които дисциплинарно наказвани служители са били изслушвани всички едновременно от директора. Според С. копие от прожектираните материали не е бил предоставен на служителите от МП Лесово. Не посочва дали жалбоподателката П. е искала да разгледа документите.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

РазгледА. по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.92, ал.1 от Закона за държавния служител дисциплинарните наказания се налагат от оргА. по назначението, с изключение на случаите по чл.6, ал.2, 3 от ЗДС. Според чл.9 от Закона за митниците Агенция „Митници“ се ръководи и представлява от директор, а според чл.6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ директорът на агенцията назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Затова съдът счита, че орган по назначението по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗДС е именно директорът на Агенция „Митници“, който е автор на оспорената заповед.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма.

Съдът счита, че са спазени сроковете, визирани в чл.94 от Закона за държавния служител, а именно дисциплинарните наказания да се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай съдът приема, че за дисциплинарно наказващия орган нарушението е открито по смисъла на закона на 21.03.2023г., когато на същия орган е стА.л известен докладът, изготвен от двама служители на Инспектората при Агенция „Митници“, който е бил възложен с разпореждане на директора на Агенция „Митници“ от 23.02.2023г. (л.86 и сл.) Оспорената заповед е издадена на 12.05.2023г., което е по-малко от два месеца от откриване на нарушението.

По делото е представена заповед, с която директорът на Агенция „Митници“ е разпоредил на назначения от него дисциплинарен съвет да образува дисциплинарно дело срещу конкретно посочени държавни служители от ТД Митница Бургас, сред които е процесният жалбоподател, за извършени дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от Закона за държавния служител. На основание чл.96, ал.2 и ал.3 от същия закон дисциплинарният съвет е взел решение, материализирано в протокол от 23.03.2023г., в който изложил установените по време на дисциплинарното производство факти и изразил становище относно наличието на основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на следващото се дисциплинарно наказание.

Съдът установи, че в хода на самото дисциплинарно производство са допуснати нарушения на чл.93 от ЗДС, които засягат правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.

За да може да бъде изслушат държавният служител, чиято отговорност е в процес на реализиране, той следва да разполага с реалната възможност да изрази своята теза и да ангажира доказателства в подкрепа на същата. За да го стори, съответният служител трябва да знае в какво е обвинен, че е извършил, в т.ч. за какво нарушение ще бъде ангажирА. неговата дисциплинарна отговорност и какви доказателства установяват това нарушение. Тоест съответният държавен служител трябва да се е запознал с всички факти, които са установени в хода на дисциплинарното производство и с направените въз основа на тях изводи от дисциплинарния съвет.

В процесния случай по делото не е спорно, че жалбоподателят и още девет негови колеги са били поканени да се явят на 26.04.2023г. от 12:00 часа в Инспектората на Агенция „Митници“ под предлог, че ще бъдат запознати с материалите по дисциплинарната преписка, а в 13:00 часа на същата дата са били поканени в кабинета на директора на Агенция „Митници“ да бъдат изслушани по реда на чл.93, ал.1 от ЗДС. От събраните гласни доказателства се установява, че на тази дата служителите, между които жалбоподателят, се явили. Били поканени в зала, оборудвА. за обучение, а самото запознаване с документите от дисциплинарната преписка било извършено чрез прожектирането на тези документи на видеостена. От същите гласни доказателства се установи, че показването чрез прожектиране на документите е започнало в 12:00 часа и е завършило около 12:50-12:55 часа, тъй като от 13:00 часа била насрочена срещата с директора на Агенция „Митници“. Според свидетелката А. К. запознаването с доклада протекло така, че служителите имали възможност да прочетат изцяло само първата страница, след което започнало бързо прелистване на страниците, които само от доклада са общо 33. Свидетелката твърди, че въпреки техните забележки относно невъзможността да прочетат следващите страници, присъстващите в залата двама служители на Инспектората, които са изготвили доклада, твърдели, че има повтарящи се документи, че не всички документи засягали всеки поотделно, както и че служителите много добре знаели защо са там. На всички забележки, че твърде бързо се разгръщат (скролват) страниците се получавал отговор, който по значение бил от такова естество, че не позволявал бавното и внимателно оглеждане на видеоекрА. на това, което се прожектира. Свидетелката К. твърди, че процесната жалбоподателка е помолила да й предоставят на хартия тези документи, за да ги прочете, но й било отговорено, че когато се наложи нейният защитник ще ги изиска по съдебен път. На бурната реакция на тези думи от стрА. на присъстващите колеги на жалбоподателката, двамата служители на Инспектората отговорили, че следва да ги интересува само последната страница, където е написано предложението на дисциплинарния съвет за наказание. От своя стрА. свидетелят С., който е един от инспекторите, изготвили доклада, твърди, че всички служители са имали възможност за времето от 12:00 часа до 13:00 часа да се запознаят с документите, които са били сканирани и проектирани на специална дъска в залата, както и че на книжен носител са пожелали да се запознаят само двама от служителите на ТД Митница Бургас, които са намирали в залата. Същият свидетел твърди, че в залата имало папка с твърди корици, в която се намирали всички материали от дисциплинарното производство и тези, които искали да се запознаят с тях, са имали тази възможност.

Съдът има представа какъв е физическият обем на дисциплинарната преписка, тъй като тя се намира по делото и обхваща доказателствата, представени от л.46 до л.227, включително. Този обем не е възможно да бъде представен в рамките на 50-55 минути така, че всеки от десетте служители на ТД Митница Бургас да е в състояние да се запознае по начина, по който несъмнено се установи, че е била представена дисциплинарната преписка. Само докладът е от 33 страници. Дори да се приеме, че лицата са запознати само с него, то пак физическото време е твърде малко. Още повече, че от показанията на свидетелите се установи, че през това време са се осъществявали разговори между служителите и двамата представители на Инспектората. По делото не е спорно, че в този момент в същата зала е имало папка с дебели корици, която е съдържала някакви документи. От показанията на свидетелите, в т.ч. и свидетеля С., се установява, че в папката е имало предимно документи, които касаят конкретните нарушения, но не и документи, съставени в хода на дисциплинарното производство, които съдържат оценки за тези нарушения, тоест представляват изводи на дисциплинарния състав по отношение действията на служителите. По-същественото е, че показанията на свидетеля С. са твърде противоречиви и не се подкрепят от остА.лите доказателства, що се касае до обстоятелството, че папката е съдържала цялата дисциплинарна преписка, както и че всеки, който е пожелал е могъл да се запознае с нея. Твърденията на този свидетел, че само директорът на Агенция „Митници“ може да разреши копиране на оригинален документ не се подкрепят от никоя норма. Касае се за документи, които нямат никаква секретност, за да се налага разрешение за тяхното копиране само от директора на Агенция „Митници“. Твърденията на този свидетел, че всички, които са поискали да се запознаят, са се запознали с документите от дисциплинарната преписка, е в пряко противоречие с остА.лите гласни доказателства и най-вече с обективното физическо време, с което са разполагали както да прожектират документи, така и да представят такива на хартиен носител. Същият свидетел заяви, че след като всички се запознали с преписката, били помолени да се разпишат на гърба на доклада. Същевременно по делото от копието на доклада се установява, че подписите не са на гърба на доклада, а са на гърба на първия лист, което обстоятелство по-скоро подкрепя твърдението на жалбоподателя, че всички са се подписали на бял лист, на който не е указано за какво се подписват. Затова съдът не дава вяра на показанията на свидетеля С. в частта, в която твърди, че всички присъстващи в залата служители, по отношение на които е образувано дисциплинарно производство, са се запознали с материалите от дисциплинарната преписка посредством представянето на тези материали чрез проектор на нарочно обособена стена, както и че онези, които са поискали, са се запознали със същите материали на хартиен носител. Тези твърдения противоречат на обективно разполагаемото време за запознаване, както и на остА.лите гласни доказателства. Съдът счита, че запознаването на служителите с документите от дисциплинарната преписка е извършено формално, за да може да се твърди, че такова запознаване е осъществено, без да е предоставена реална възможност на всеки от тези служители действително и подробно да се запознае не само с доклада, но и с всички други доказателства, които по-късно са послужили за основание за ангажиране на тяхната дисциплинарна отговорност. Подбраният метод за запознаване сам по себе си не е ефективен в рамките на 50 минути, тъй като обемът на дисциплинарната преписка е около 180 страници. За да бъде ефективен такъв метод, е необходимо многократно повече физическо време, така че да бъде възможно на всеки да прочете, ако желае, всичко от тази дисциплинарна преписка. Затова много по-ефективно би било преписката да бъде размножена толкова пъти, колкото са служителите, като следва да се подчертае, че задължението за реално и пълноценно запознаване с преписката е на дисциплинарно наказващия орган. По тази причина обстоятелството, че служителите, подписвайки се в списъка, който им е предоставен, не са посочили изрично, че не са се запознали с преписката, не е доказателство само по себе си за същото. В действителност е използван един несъответен на възможностите на всеки от служителите да се запознае със съдържанието на документите способ за представяне на тези документи. Скоростта на прожектирането на всеки от документите говори за формално покриване на законовите критерии, а не за желание за действително спазване на духа на закона, който предвижда наказващият орган да предприеме всички възможни средства и действия, така че привлеченият към отговорност да може реално да се запознае с установените факти и направените изводи по отношение на конкретни негови действия или бездействия. Според съда наказващият орган не е доказал по несъмнен начин, че представените с преписката списъци на лица, между които и жалбоподателят, придружени с подпис и израза „запознат“, касаят именно запознаването с протокола на дисциплинарния съвет и с доклада, както и с докладната записка. Наличието по делото на две еднакви докладни записки – едната с подписи, другата – без подписи, подкрепят тезата на жалбоподателя, че подписите са положени върху празен лист. Затова в заключение по отношение запознаването с документите от дисциплинарната преписка съдът приема, че запознаването на процесния жалбоподател с тези документи не е извършено по начин, който да гарантира ефективното упражняване на правото му на защита.

Проведеното изслушване от дисциплинарно наказващия орган също е извършено така, че формално да му се предаде вид на осъществено действие с оглед спазване изискванията на чл.93, ал.1 от Закона за държавния служител. Неправилно е изслушването на всички служители едновременно, защото целта на това изслушване е да се даде възможност съответното лице, привлечено към дисциплинарна отговорност, да изложи своята теза и да ангажира доказателства в подкрепа на нея, като по този начин се опита да убеди, излагайки факти, че не е виновно или че неговата отговорност е в по-ниски граници. В процесния случай изслушването е проведено за по-малко от един час, което означава, че на всеки от десетимата служители се падат по 5-6 минути и то в случай, че действително някой има желание да ги изслуша. От показанията на свидетелката К. се установява, че реално изслушване на служителите не е извършено. Всеки опит на някои от тези служители да изложи свои аргументи е бил прекъсван от директора с реплики, които са несъответни за такава процедура. Въобще в рамките на този почти един час никой не е успял самостоятелно да разясни на директора обстоятелствата, свързани с неговия случай и съответно да бъде изслушан от този директор. Не без значение е и фактът, че за изслушването не е съставен протокол, който да удостовери начина на провеждането му и съдържанието на изявленията. На служителите обаче са били предоставени протоколи, в които предварително някой е отразил, че изслушването е проведено и че всеки, който ще се подпише под този протокол, заявява, че е запознат с документите, изготвени в хода на дисциплинарното производство. Нормата на чл.93, ал.1 от ЗДС не регламентира формално изслушване, а такова, което предоставя реална възможност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да се запознае с резултатите от извършеното дисциплинарно разследване, да вземе становище по доказателствата, събрани от оргА., както и да ангажира свои в подкрепа на тезата, която защитава. Целта е дисциплинарно наказващият орган да има възможност да А.лизира възраженията на лицето, чието отговорност се преследва, за да може действително да установи дали тези възражения са основателни или не. В действителност процесният жалбоподател е била лишена от възможността изобщо да изрази хронологично и последователно своето становище по фактите, които органът е установил и да изложи съображения относно вмененото му нарушение. Това обстоятелство в съвкупност с липсата на данни на жалбоподателя да му е предоставена възможност реално да се запознае и да вземе становище по доказателствата от дисциплинарната преписка, водят до извод за нарушаване на императивната разпоредба на чл.93, ал.1 от ЗДС. Това нарушение, съобразно чл.93, ал.2 от същия закон обосновава отмяна на дисциплинарното наказание, без разглеждане на спора по същество.

Съдът счита, че е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.91, ал.1 от ЗДСл. Според нея, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното поведение на държавния служител.

В оспорената заповед всички изисквания на нормата отново са формално отчетени. Посочено е, че нарушенията, допуснати от жалбоподателката представляват виновно неизпълнение на служебните му задължения, без обаче да е посочена формата на вината, както изисква закона.

Посочено е, че дисциплинарните нарушения са довели до настъпване на негативни последици за гражданите и обществото, като от несъбирането на дължимите такси за превоз са причинени и имуществени вреди. Всъщност няма никакви съображения какви негативни последици са настъпили за гражданите и обществото. Отчетени като последици са настъпили имуществени вреди, без да е конкретизиран размерът им. Ако се съди от мотивите на акта вредите са в размер на 3043 евро и сами по себе си не могат да обосноват необходимост от налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание.

Нарушението е прието за тежко само въз основа на характера на изпълнявА.та длъжност и нейния основен предмет. Остава неясно, защо характера и предмета на изпълнявА.та длъжност не може да обоснова налагането на друго, по- леко дисциплинарно наказание.

Не са взети предвид и следните факти, които имат значение за преценката за тежестта на нарушението.

По делото е представено писмо рег. № 32-234929 на зам. директора на Агенция „Митници“, адресирано до началниците на митниците, в което е посочено, че във връзка с постигнатите договорености между МТИТС и Министерството на транспорта, морските дела и комуникациите на Република Турция, с протокол от смесената българо- турска комисия по международен автомобилен превоз (гр.Анкара, 13-14 октомври 2015г.), договарящите страни са се споразумели за следното: “От 5 август 2015г., на турските превозвачи е дадена възможност да предоставят необходимите разрешителни вместо да ги задължават да купуват нови такива.“ Решението на смесената комисия е взето при хипотезата на чл.31 от Спогодбата между Народна република България и Република Турция за международни превози на пътници и стоки по шосе. Тази разпоредба сочи, че за разрешаване на въпроси, които компетентните органи не са могли да уредят помежду си, по искане на една от договарящите страни се образува смесена комисия, в която се включват представители на двата компетентни оргА..

Отделно от това указанието, дадено с писмото е задължително за служителите, осъществяващи контрола върху таксите и разрешителните, тъй като е дадено от вишестоящ, ръководен орган.

В тази връзка са и показанията на свидетелката К., която обяснява, че при липса на изискуемото разрешително 4а (без дължима такса) на турските превозвачи се дава възможност да го предоставят. Управляваните от тях камиони се отбиват на паркинг, а водача минава границата пеша, след което се връща със съответното разрешително. За периода 12.05.2018г. до 12.05.2023г. за МП Лесово няма регистрирани продадени разрешителни 4b на турски превозвачи. В този смисъл са и показанията на свидетелката К.. Този начин на процедиране по отношение на турските превозвачи очевидно се дължи на описаното по- горе споразумение между Република България и Република Турция.

При това положение няма как да се приеме, че от нарушенията е настъпила и вреда, тъй като жалбоподателката е отбелязала в системата разрешително обр.5 (вместо 4а), които също не предвиждат заплащане на такса.

Не са отчетени обстоятелствата, при които са извършени нарушенията- изключителното натоварване и интензитет на работата на служителя за процесния период- м. ноември 2022г.

Не на последно място изобщо не е отчетено цялостното поведение на държавния служител.

По делото е доказано, че същият работи в системата на митниците от 2018г. Според представената по делото кадрова справка в периода 2018 – 2022г. на жалбоподателката са правени ежегодни атестации, при които била поставяна оценка „изпълнението отговаря на изискванията“. Няма данни за налагани предходни дисциплинарни наказания. Що се касае до последната годишна оценка на служителя, същата по отношение на начина на изпълняване на задълженията, съдържа изключително противоречива информация. От една стрА. е посочено , че „изпълнението надвишава изискванията“ (становище на оценяващия ръководител), а от друга коментара на контролиращия ръководител е, че са допуснати „пропуски в работата по контрола на ПТРР“ и поставена окончателна оценка „изпълнението отговаря напълно на изискванията“. Наказващият орган изобщо не е извършил преценка на доказА.та изключителна натовареност на служителя в периода, в който се твърди да е извършено нарушението, която е възможно да е стА.ла причина за извършване на нарушението.

Изложеното до тук предпоставя не само извод за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, но и за неправилна преценка на наказващия орган по отношение на справедливостта на наложеното наказание. При наличните доказателства съдът счита, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението и е прекомерно.

С оглед горното обжалвА.та заповед следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат, които са доказани в размер на 1200 лв. Възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокат е неоснователно. Възнаграждението е близко до минималния размер, определен с нормата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд гр.Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед №991/12.05.2023г., издадена от директора на Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Я.Д.П., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 1200 лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд с касационна жалба, в 14 дневен срок от съобщаването му.

Съдия: