Определение по дело №3199/2013 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е          №3220

 

13.11.2013г., град Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII  граждански състав

На тринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА

               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

                                             МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова гр.дело №3199 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

         Постъпила е жалба вх.№19383/27.08.2013г. от длъжника С.Т.Т. с ЕГН:**********,***, против извършеното на 16.08.2013г. по изп.дело №20138190401098 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег.№819 действие по принудително отнемане на движима вещ – лек автомобил „Шевролет”, модел „Лачете” с ДКН РВ 2806 ВС. Жалбоподателят счита така атакуваното действие за незаконосъобразно, поради това, че: автомобила е описан и отнет от нейно държане, въпреки категоричните възражения на намиращия се в дома й неин приятел; неуведомяването й дори и по телефона за насроченото предаване на лекия автомобил, оспорвайки удостовереното с протокола редовно уведомяване по телефона като невярно; по време на изземването на автомобила да се е намирала в гр.Пазарджик и тогава да е провела с помощник ЧСИ няколко разговора по телефона, в които тя възразила против действието му, но това не било записано в протокола за предаване на вещта; не били записани възраженията на нейния приятел, че не иска да предаде автомобила, защото го взел от нея и трябвало да го предаде на нея; в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не бил изписан вярно номера на рамата на автомобила; въпреки протестите на приятеля й автомобила бил прибран от лизингодателя Т. и сега се намирал в негово владение; заедно с автомобила бил взет и акумулатора, собственост на нейния приятел; при изземването на автомобила не присъствало вещо лице, което да констатира неговото състояние; копие от протокола за принудителното изземване на автомобила не бил предаден на нейния приятел, въпреки че е присъствал при изземването му, а тя едва на 26.08.2013г. успяла да се запознае със записаното в него и да получи препис. При тези обстоятелства претендира за отмяна на обжалваното действие  като се разпореди връщане на лекия автомобил в нейно държане въз основа на действащия между длъжника и кредитора договор за оперативен лизинг.

         Ответникът по жалбата взискателят „А.Т.-2005”ЕООД, чрез пълномощника адв.Н.Т., е депозирал възражение, считайки същата за недопустима като подадена след изтичане на едноседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК, предвид надлежното уведомяване на длъжника за насроченото принудително отнемане на лекия автомобил по телефона, с оглед на което и да не е налице хипотезата на чл.435,ал.2 от ГПК.

         Постъпили са в изпълнение на разпоредбата на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ по обжалваното действие, според които жалбата е недопустима като подадена след изтичане на едноседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК от деня на уведомяване на длъжника за насроченото отнемане на лекия автомобил на дата 16.08.2013г. в деня на извършването му по телефона. Евентуално счита жалбата за неоснователна, поради това, че длъжника е уведомена за насроченото за 16.08.2013г. от 10-17 часа предаване на автомобила по телефона на номера, посочен от взискателя, а в протокола не са отразени възражения на С. и не му е предоставено копие от същия, тъй като той не е страна в изпълнителното производство, и лекия автомобил, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, е достатъчно индивидуализиран съобразно белезите му по изпълнителния лист относно марка, модел, държавен регистрационен номер и т.н., като действието по изпълнителния лист е за предаване на автомобила именно на „А.Т.-2005”ЕООД.

         Съдът, след преценка на материалите по изпълнителното дело, доводите на страните и мотивите на ЧСИ, намира следното:

         Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „А.Т.-2005”ЕООД и представен с нея изпълнителен лист от 15.07.2013г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 15.07.2013г. по ч.гр.дело №11268/2013г. на ПРС-IV гр.състав, с която е разпоредено длъжника и настоящ жалбоподател С.Т. да предаде на дружеството движима вещ – лек автомобил марка „Шевролет”, модел „Лачете”, ДК № РВ 2806 ВС, цвят жълт, рама №klinf197j8k817880, по удостоверение №686709/27.06.2013г. на ЦРОЗ за вписване на особен залог по договор за лизинг от 22.11.2012г., както и да заплати сумата от 909лв. разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. На длъжника е връчена лично на дата 30.07.2013г. с писмо с обратна разписка покана за доброволно изпълнение. След изтичане на срока за доброволно изпълнение по молба на взискателя от 14.08.2013г., в която е посочен и телефонен номер за връзка с длъжника в случай, че същата не бъде открита на адреса й, с разпореждане от 15.08.2013г. ЧСИ е насрочил за дата 16.08.2013г. от 10 до 17 часа извършване предаването на описания в изпълнителния лист лек автомобил. За така насроченото и извършено действие по принудителното отнемане на вещта е съставен протокол от 16.08.2013г., според удостовереното в който, длъжника С.Т. е уведомена по телефона на посочения в молбата на взискателя номер, като с нея са проведени три телефонни разговора в присъствието на явилите се на местоизпълнението лица – главен полицай С. служител на I РУП-Пловдив, управителя на дружеството-взискател А.Т., Е.Е. и А.С., и същата била уведомена за насроченото предаване, като в разговор с гл.полицай С. тя потвърдила самоличността си и уведомяването си за насроченото предаване. Приложен е отделно Акт на ЧСИ, удостоверяващ уведомяване на длъжника на дата 16.08.2013г. в 15,15 часа по телефона за насроченото предаване на лекия автомобил.

         При тези обстоятелства съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжника, срещу подлежащо на обжалване от него действие – отнемане на движима вещ, и на релевираното от закона основание – поради това, че не е надлежно уведомен за изпълнението, съгласно чл.435,ал.2 от ГПК. Жалбата, обаче, е подадена след изтичане на едноседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК за обжалване на това действие, с което е преклудирана възможността за атакуването му, както считат взискателя и ЧСИ. Това е така, тъй като срока за обжалване за страната тече от извършване на действието, ако е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. В случая е безспорно, че жалбоподателя-длъжник Т. не е присъствала при извършване на действието. На същата, обаче, според удостовереното с нарочния акт на ЧСИ, съставен съобразно изискванията на чл.44,ал.2 от ГПК относно писменото удостоверяване на връчването по телефона, и според удостовереното в самия протокол чрез описване на фактическите действия по уведомяването й по телефона, е съобщено на датата на извършване на принудителното действие преди осъществяването му относно него. Това обстоятелство на практика се и признава в жалбата, доколкото жалбоподателят Т. твърди да е провела няколко разговора с помощник частния съдебен изпълнител в деня на изземване на автомобила, в които да е възразила против действието. Твърденията й в жалбата относно това, че не е била предварително уведомена за датата и часа на извършване на действието по отнемане на автомобила, а в самия ден, в който то е извършено, както и, че на този ден се е намирала в гр.Пазарджик, а не в с.Брани поле, където е било местоизпълнението, са такива по същество относно преценката за наличие на основанието по чл.435,ал.2 от ГПК във връзка с надлежното уведомяване на длъжника за изпълнението от гледна точка на възможността й да присъства при извършване на действието. За допустимостта на жалбата, обаче, е от значение, че жалбоподателя-длъжник е била призована на дата 16.08.2013г. чрез връчено й по телефона съобщение за насроченото действие, от която дата тече едноседмичния срок за обжалването му, изтичащ на 23.08.2013г. /присъствен ден/, а жалбата е подадена на 27.08.2013г. след изтичането му, поради което се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по нея следва да се прекрати.

         Предвид изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№19383/27.08.2013г. от длъжника С.Т.Т. с ЕГН:**********,***, против извършеното на 16.08.2013г. по изп.дело №20138190401098 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег.№819 действие по принудително отнемане на движима вещ – лек автомобил „Шевролет”, модел „Лачете” с ДКН РВ 2806 ВС, И ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №3199/2013г. по описа на ПОС-VII гр.състав.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: