О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№170
гр.Кюстендил,
02.03.2020г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на втори март, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Евгения Стамова
Членове:
Веселина Джонева
мл.с.
Калин Василев
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№44/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на И.С.А., с ЕГН **********,***, против разпореждане
с №116 от 09.01.2020г. на Районен съд-Кюстендил, по гр.д.№1609/2017г. по описа
на РС-Кюстендил, с което съдът е оставил без уважение искането на И.А. за
освобождаването й от заплащане на държавна такса в размер на 15.00 лева, дължима
във връзка с обжалването на разпореждане №5341/22.11.2019г., постановено в
производството по същото дело.
В жалбата се
претендира отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на КнРС, като
се излагат съображения в посока, че А. е социално слаба, с влошено здравословно
състояние, съдебните такси са непосилни за нея, а отказът да бъде освободена от
заплащането им, я лишава от правосъдие.
Съдебният
състав, след като се запозна с материалите по делото и прецени оплакванията в
жалбата, намира за установено следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право
на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
При
преценката по същество, съдът намира следното:
Съгласно
нормата на чл.83 ал.2 от ГПК, физически лица могат да бъдат освободени от
заплащане на такси и разноски по производството, при положение, че съдът
признае по отношение на същите, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Произнасяйки се по молба, подадена по реда на чл.83 ал.2 от ГПК, според
изричното предписание на разпоредбата, съдът следва да вземе предвид следните
обстоятелства: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото му
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние;
трудовата заетост; възрастта и др. Претендиращият да бъде освободен от
заплащане на държавна такса следва да докаже, че няма достатъчно средства да я
заплати.
В конкретния
случай, А. е имала качеството на ответник по предявени от „*******************************“
ЕАД срещу нея искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, които с постановеното по
делото решение №33/19.01.2018г. са били уважени в по-голямата им част.
А. е
депозирала въззивна жалба срещу решението на КнРС и след като й е било указано
да заплати дължимата се за обжалването държавна такса в размер на 125.00 лева,
същата е поискала да бъде освободена по реда на чл.83 ал.2 от ГПК. Последвало е
постановяване на отказ за освобождаване от държавната такса, който след
инстанционен контрол е бил потвърден.
След връщане
на делото в районния съд, с разпореждане №5341/22.11.2019г. въззивната жалба на
А. срещу решение №33/19.01.2018г. е върната. В срока за обжалване А. е подала
частна жалба вх.№26806/03.12.2019г., която е нередовна, тъй като в нея не се
съдържа нито обозначение на обжалван съдебен акт, нито искане към горния съд,
но е отправена молба за освобождаване от заплащане на държавна такса. С
разпореждане от 03.12.2019г. частната жалба е била оставена без движение с
указание за заплащане по сметка на КнОС на държавна такса в размер на 15.00
лева.
С молба от
05.12.2019г. А. е поискала допускане на правна помощ, във връзка с което са й
дадени указания да уточни дали иска и освобождаване от заплащане на държавна
такса, както и за удостоверяване на относимите факти, за което същата е била
уведомена на 11.12.2019г.
На
18.12.2019г. А. е подала два документа по делото: 1/ декларация, че е социално
слаба, неомъжена, няма доходи от трудова заетост и други и 2/молба за
продължаване на срока за заплащане по сметка на КнОС на държавната такса от
15.00 лева.
С
разпореждания от 19.12.2019г. КнРС: 1/ е продължил срока за заплащане на
държавната такса с 2 седмици, считано от изтичане на първоначалния срок и 2/ е
указал на А. да представи доказателства за част от фактите, относими за
преценката по чл.83 ал.2 от ГПК, както и декларация за имущественото й
състояние, с изрично отбелязване за знание за отговорността по чл.313 от НК.
Продълженият
срок за заплащане на държавна такса от 15.00 лева е изтекъл в края на работния
ден на 02.01.2020г. В рамките на този срок А. не е заплатила държавната такса,
но на 07.01.2020г. е подала молба с вх.№270/07.01.2020г., в която е посочила,
че поради празничните дни е пропуснала срока и е поискала същият да бъде
удължен, като й се даде възможност да заплати таксата от 15.00 лева.
Във връзка с
дадените указания, касаещи искането й за освобождаване от държавна такса, в
декларация с вх.№269/07.01.2020г. А. е заявила някакви обстоятелства, като
изрично е посочила, че моли да бъде освободена от заплащане на държавната такса
от 125.00 лева.
На
09.01.2020г. е постановено обжалваното разпореждане, с което е оставено без
уважение искането на А. за освобождаване от заплащане на държавна такса в
размер на 15.00 лева, дължима във връзка с обжалване на разпореждането с
№5341/22.11.2019г.
При така
описаната хронология, от една страна става ясно, че И.А. не е отправила към
съда искане да бъде освободена от заплащане на държавната такса за частната
жалба в размер на 15.00 лева. Напротив, същата неколкократно е заявявала, че
желае да я заплати, като веднъж е поискала продължаване на срока за това, а в
последствие, позовавайки се на пропускането му, на практика в молбата от
07.01.2020г., е заявила искане за неговото възстановяване, по което съдът не се
е произнесъл.
От друга
страна, явства липсата на яснота у А. относно етапа, на който се намира
производството по делото – постановено разпореждане за връщане на подадената
въззивна жалба. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба и А. е поискала
допускане на правна помощ – искане, по което съдът също не се е произнесъл.
Предвид
изложеното, съдебният състав счита, че обжалваното определение е недопустимо и
следва да се обезсили, тъй като, в нарушение на принципа на диспозитивното
начало в процеса, съдът се е произнесъл по искане, каквото жалбоподателката не
е направила. От декларация с вх.№269/07.01.2020г. е станало ясно, че А. е
искала да бъде освободена от заплащане на държавната такса от 125.00 лева,
която е таксата за въззивно обжалване, във връзка с освобождаване от
заплащането на която е бил постановен съдебен акт.
Делото
следва да се върне на Районен съд-Кюстендил, който следва да предприеме
необходимите действия, като съобрази, че: 1/ частната жалба с
вх.№26806/03.12.2019г. е нередовна не само, поради липсата на документ за
заплатена държавна такса по сметка на КнОС, но и поради липсата на обозначение на
обжалван съдебен акт, както и на искане към горния съд; 2/ А. е направила
искане за допускане на правна помощ, по което липсва произнасяне и 3/ А. е
подала молба с вх.№270/07.01.2020г., която на практика е такава за
възстановяване на пропуснат срок за внасяне на таксата от 15.00 лева, правният
интерес от която следва да бъде преценен в контекста на липсата на отправено от
съда предупреждение към жалбоподателката относно неблагоприятните последици за
нея при неизпълнение на даденото с разпореждането от 03.12.2019г. указание.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
О Б Е З С И Л В А разпореждане с №116 от 09.01.2020г. на Районен
съд-Кюстендил, по гр.д.№1609/2017г. по описа на РС-Кюстендил, с което съдът е
оставил без уважение искането на И.А. с вх.№28345/18.12.2019г. за
освобождаването й от заплащане на държавна такса в размер на 15.00 лева,
дължима във връзка с обжалването на разпореждане №5341/22.11.2019г.,
постановено в производството по същото дело.
В Р Ъ Щ А делото на РС-Кюстендил за предприемане на действия,
съобразно разясненията, съдържащи се в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.