Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 7
гр. Перник, 21.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
В присъствието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа
административно дело № 657/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „****“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. ****, представлявано
от Д. В.Ш.против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със
седалище: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 3.
Ищецът твърди, че с наказателно постановление №
22-004042/08.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София
му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл. 416,
ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ. Сочи, че наказателното постановление е
отменено с решение от 02.10.2018 г. по АНД № 2912/2018 г. по описа на СРС,
отменено с решение № 5534/20.09.2019 г. по КАНД № 11894/2018 г. по описа на
Административен съд – София-град. Твърди, че в хода на съдебното производство е
упълномощил адвокат, който да го представлява, за което е заплатил общо сумата
от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Сочи, че посочената сума
представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото,
поради незаконосъобразност наказателно постановление.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено
адвокатско възнаграждение, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията - наказателно постановление № 22-004042/08.12.2017 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, отменен с влязло в сила съдебно
решение от 02.10.2018 г. по АНД № 2912/2018 г. по описа на СРС, отменено с
решение № 5534/20.09.2019 г. по КАНД № 11894/2018 г. по описа на
Административен съд – София-град, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2019 г. до
окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по
делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на
Окръжна прокуратура - Перник.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е
постъпил писмен отговор от ответника – Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“. Искът е оспорен като неоснователен. Твърди се, че не е налице
причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и
отрицателното изменение в имуществото на ищеца. Сочи се, че заплатеното
адвокатско възнаграждение не представлява вреда, тъй като срещу него се
получава услуга – предоставя се правна помощ. Оспорва се възможността
направените съдебни разноски да се претендират в самостоятелно производство, а
не в това, в което са направени. Твърди се, че адвокатското възнаграждение не е
заплатено. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
Окръжна прокуратура – Перник не е депозирала становище.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. Б., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира
присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт М. поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли
съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание Прокуратурата на Република България,
чрез прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, изразява
становище за основателност на предявения иск. Предлага на съда да го уважи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл.
2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен по следните
съображения:
За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт
на администрацията, чийто адресат е той,
е отменен като незакосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял
имуществени вреди.
От изисканото и представено АНД № 2912/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, се установява, че с постановеното по него и влязло в сила
съдебно решение от 02.10.2018 г., отменено с решение № 5534/20.09.2019 г. по
КАНД № 11894/2018 г. по описа на Административен съд – София – град, е отменено наказателно постановление №
22-004042/08.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София,
с което на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение по чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ. Затова настоящият
състав приема, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск
– отменен по съответния ред акт на администрацията.
Видно от приложеното АНД № 2912/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ведно с КАНД № 11894/2018 г. по описа на
Административен съд - София – град, в производствата пред двете съдебни
инстанции ищецът, в качеството му на жалбоподател е представляван от адв. Г.Б..
Като негов процесуален представител той е участвал в проведените две открити
съдебни заседания пред районния съд, изготвил е касационната жалба и е
получавал изпращаните призовки. Тези процесуални действия са извършени въз
основа на упълномощаване от ищеца от 11.04.2018 г. и от 24.10.2018 г. и
сключени на същите дати договори за правна защита и съдействие. За
предоставената му правна помощ и съдействие, ищецът е заплатил на адвокат Г.Б.,
в брой, сумата от общо 800 лв./по 400 лв. за процесуалното представителство
пред всяка от инстанциите/. Това е отразено в представените договори за правна
защита и съдействие и е констатирано от съда в съдебно заседание, проведено на
16.01.2020 г. в представен от ищеца оригинал на кочан, издаден от Адвокатска
колегия – гр. Перник. Затова, съдът приема, че в резултат на издаването на
незаконосъобразния акт на администрацията, ищецът е претърпял имуществени
вреди, които следва да бъдат обезщетени.
Неоснователно е възражението, че адвокатското
възнаграждение не представлява вреда, тъй като срещу него се дължи услуга.
Заплатеното адвокатско възнаграждение води до отрицателно изменение в
имущественото състояние на ищеца. Действително, срещу него той получава услуга,
която обаче не би му била необходима, ако не е издадено незаконосъобразното
наказателно постановление и целта и е да изключи следващите от последното
имуществени вреди.
Настоящият състав не споделя становището на
ответника, че е недопустимо претендирането на съдебни разноски в настоящото
производство, при положение, че ЗАНН/в редакцията му до ДВ бр. 94/2019 г./ и
НПК не предвиждат присъждането на такива. Направените в
административно-наказателното производство разноски се претендират от ищеца
като вреди от незаконосъобразна изпълнителна дейност. Допустимостта на
претенцията се основава на общия правен принцип да не се вреди другиму,
регламентиран в чл. 45 от ЗЗД. Той почива на правилото, че всеки трябва да
обезщети вредите, които е причинил. Точно затова отсъствието на законова норма,
уреждаща правилата за разпределяне на разноските в административно –
наказателното производство, обуславя допустимостта на претендирането им в
отделно исково производство, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и представляващо
частен случай на задължението за обезщетяване на причинените на другиму вреди.
Неоснователно и е и оплакването, че
адвокатското възнаграждение не е заплатено. Видно от приложените договори за
права защита и съдействие, в тях надлежно е отразено извършеното от ищеца
плащане на общата сума от 800 лв. за оказаната му от адв. Б. правна защита и
съдействие.
Предвид изложеното настоящият състав на
Административен съд – Перник намира, предявеният иск за изцяло основателен,
поради което следва да се уважи.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане
на законната лихва за забава. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с §
1 от ДР на ЗОДОВ при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на
изпълнение, затова по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от
деня на поканата. В настоящия случай забавата е настъпила с постъпването на
исковата молба в съда – 21.10.2019 г. От този момент ответникът дължи заплащане
на обезщетение върху присъдената главница. Затова предявеният акцесорен иск е
основателен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в
тежест на ответника следва да се възложат, направените от ищеца разноски в
настоящото съдебно производство – 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
и 10 лв. – държавна такса.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
203, ал. 1 от АПК Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със
седалище: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 3 да заплати на „****“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. ****,
представлявано от Д. В.Ш.по банкова сметка, ***: ***, разкрита в „****“ АД
сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено
адвокатско възнаграждение, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията - наказателно постановление № 22-004042/08.12.2017 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, отменен с влязло в сила съдебно
решение от 02.10.2018 г. по АНД № 2912/2018 г. по описа на СРС, отменено с
решение № 5534/20.09.2019 г. по КАНД № 11894/2018 г. по описа на
Административен съд – София-град, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище: гр. София, бул. Княз
Александър Дондуков № 3 да заплати на „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ж.к. ****, представлявано от Д. В.Ш.по банкова
сметка, ***: ***, разкрита в „****“ АД сумата от сумата от общо 310 лв. /триста
и десет лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/