О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна, ……………………………г.
Варненският административен съд, XXIII-ти състав, в
закрито заседание на четиринадесети
април две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Дичева адм. дело N 829 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК и е
образувано по искане от В.Д.Б. с настоящ адрес *** , за спиране на постановеното
предварително изпълнение на Заповед № РД-01-72/11.04.2020г., издадена от
директор на РЗИ-Варна, с която са:
1. Преустановени посещенията и достъпа на хора
до крайбрежните зони и плажове на територията на община Варна.
2. Забранен е
достъпът на пътни превозни средства (с изключение на тези със специален режим
на движение) и граждани, от пътната настилка от източната част на Станчовата
алея (след ресторант “ПАРМИ”) до бариерата на плувен комплекс “Приморски“.
Позовавайки се на възможността по чл. 166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, молителят излага, че в качеството си на физическо лице, родител на две
малки деца, му се налагат рестрикции относно придвижването в конкретни
обществени места и зони, които се посещават ежедневно. Твърди, че със заповедта
е разширен териториално обхвата на действие на Заповеди № РД-
01-143/20.03.2020г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването, с които са въведени ограничителни мерки във връзка с епидемията
и изброените местата, които не следва да се посещават.
С тези мотиви настоява предварителното изпълнение на Заповед
№ РД-01-72/11.04.2020г., издадена от директор на РЗИ-Варна да бъде спряно до
влизане в сила на решението, с което съдът ще се произнесе по съществото на
жалбата му.
След като прецени приложените по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № РД- 01-143/20.03.2020г. https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/03/20/rd-01-143.pdf
и Заповед №
РД-01-195/10.04.2020г. https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/04/10/zapoved-rd-195-10-04-2020.pdf
на Министъра на здравеопазването, са въведени ограничителни мерки във връзка с
епидемията и са изброени местата, които не следва да се посещават: паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места.
Със Заповед № РД 20—7706-84 от 26.02.2020г. е създаден
областен кризисен щаб във връзка с ограничаване на вирус CODIV-19 на територията на област Варна.
На 11.04.2020г. е проведено заседание на областен
кризисен щаб, на което са присъствали всички членове на щаба. Обсъдени са
постъпили множество сигнали за струпване на хора около морето, крайбрежните
зони и проект Алея Първа, което е предпоставка за опасност от заразяване. Във
връзка с изложеното е направено предложение да се предприемат мерки за
ограничаване достъпа на хора по крайбрежните зони и плажове на територията на
община Варна, както и да се забрани достъпа на ППС с изключение на (с изключение
на тези със специален режим на движение) и граждани, от пътната настилка от
източната част на Станчовата алея ( след ресторант “ПАРМИ”) до бариерата на
плувен комплекс “Приморски“. Изпълнението и контрола е възложено на Директор на
РЗИ-Варна, на МВР и на Кмет на община Варна.
В изпълнение на гореизложеното със Заповед №
РД-01-72/11.04.2020г., издадена от директор на РЗИ-Варна се:
1. Преустановяват посещенията и достъпа на
хора до крайбрежните зони и плажове на територията на община Варна.
2. Забранява
достъпът на пътни превозни средства (с изключение на тези със специален режим
на движение) и граждани, от пътната настилка от източната част на Станчовата
алея ( след ресторант “ПАРМИ”) до бариерата на плувен комплекс “Приморски“.
При тези констатации съдът приема, че жалбата против Заповед
№ РД-01-72/11.04.2020г., издадена от директор на РЗИ-Варна е депозирана в срок,
от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима, а по нея е образувано и понастоящем неприключило основно производството
по оспорване законосъобразността на заповедта. Кумулативното наличие на
гореизброените предпоставки пък квалифицира като допустимо искането на В.Б. по
реда на чл. 166, ал.2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на заповедта.
Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.63. (1) от ЗЗдр., при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. Видно от съдържанието на чл.63
ал.2, мерки по ал. 1 на територията на отделна област или община могат да се въвеждат и от директора на
съответната регионална здравна инспекция.
Заповедта на Директора на РЗИ Варна, издадена на осн. чл.
63 ал.2 от ЗЗдр., е индивидуален
административен акт, чието оспорване по съдебен ред не спира изпълнението му
съобразно изричното предвиждане на текста, т.е. то подлежи на предварително
изпълнение. След като предварителното изпълнение на ИАА е постановено от
издателя на акта, а не по силата на закона, то същото следва да се мотивира с наличието на една, повече или всички
предпоставки по чл. 60, ал.1 от АПК. Това са случаите, когато актът засяга животът и здравето на гражданите, правата,
свободите или законните интереси на неопределен и неограничен брой лица. Тези
случаи следва да съобрази административния орган – издател на ИАА (в случая –
директорът на РЗИ-Варна). За него съществува задължение да мотивира
предварителното изпълнение на акта си, както е и в конкретния казус. В случая
мотивите за предварителното изпълнение са посочени в самата заповед:
„COVID 19 е инфекциозно заболяване обявено за пандемия.
Рискът би се запазил, като умерен само ако се прилагат строги и ефективни
противоепидемични мерки, като със заповедта се въвеждат неотложни
противоепидемични мерки с цел осигуряване на живота и защита на здравето на
гражданите. Мерките по тази заповед и разпореденото предварително изпълнение се
предприемат с цел ограничаване на епидемията от COVID 19, която представлява
тежка извънредна ситуация, свързана с общественото здраве в национален и
световен мащаб. Това обосновава характера им на мерки от изключително висок
обществен интерес.
Последиците от несвоевременното прилагане и от всяко
забавяне на изпълнението на противоепидемичните мерки ще бъдат причиняване на
значителни или трудно поправими вреди за живота и здравето на хората.“
При отправено искане за спиране по чл. 166, ал.2 от АПК
молителят дължи да докаже, че то би му причинило значителна или трудно
поправима вреда, и сериозно би засегнала негови права и законни интереси, равни
или противопоставими на защитените такива по чл. 60, ал.1 от АПК. Освен
разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170, ал.1 от АПК, с
чл. 166, ал.2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на
изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са
съществували при издаването на заповедта.
Никое от тези изисквания не е изпълнено в конкретния
казус.
Молителят не е мотивирал искането си за спиране. В
конкретния случай и при разглеждане на предпоставките, визирани в чл. 166, ал.2
от АПК съдът приема, че по делото не са представени писмени
доказателства, обосноваващи предявеното искане. Нормата на чл.166, ал.2
от АПК препраща към чл.60 АПК и изисква
от предварителното изпълнение да настъпят значителни или труднопоправими вреди.
В настоящия случай дори не може да се приеме, че биха настъпили такива за
жалбоподателя и семейството му, още повече да са значителни и труднопоправими, тъй като мерките по
тази заповед и разпореденото предварително изпълнение се предприемат с цел
ограничаване на епидемията от COVID 19, която представлява тежка извънредна
ситуация, свързана с общественото здраве в национален и световен мащаб. Това
обосновава характера им на мерки от изключително висок обществен интерес.
Следователно здравето и живота на жителите на община
Варна включително здравето на молителя и това на семейството му е застрашено от
разпространението на епидемията от COVID 19 и това е охранения с
предварителното изпълнение обществен интерес. По този начин се цели запазването
на здравето и това на семейството на жалбоподателя, както и на всички жители на
община Варна, което е с по-висока тежест отколкото предвидените ограничения относно
придвижването по крайбрежните зони и плажовете, тъй като би създало
предпоставка за разпространението на епидемията
поради ежедневното струпване на множество хора. В тази връзка животът и
здравето на хората са поставени от законодателя преди ограниченията в правата, свободите или законните им
интереси.
Поради изложеното, не са налице предпоставките за спиране
на предварителното изпълнение.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Д.Б. с
настоящ адрес *** за спиране на
предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-72/11.04.2020г., издадена от
директор на РЗИ-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд -
София.
Преписи от определението да се връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: