Р Е
Ш Е Н
И Е
град
Ловеч, 31.07.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито
заседание на деветнадесети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД №543 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление №11- 0000993 от 09.05.2019
година на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда”
Ловеч е наложена на „М.” ЕООД, ЕИК , гр. Тръстеник, представлявано от П.Д.И., ЕГН
********** - управител, в качеството му на работодател на основание чл.416,
ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, имуществена санкция в
размер на 1500.00 лева, за това, че на 18.03.2019 г. в 13:30 часа е извършена
проверка на строителен обект „Основен ремонт на квартал „Дикисана",
гр. Ловеч", намиращ се в гр. Ловеч, с изпълнител на строително монтажните
работи „М.” ЕООД, гр. Тръстеник. При
проверката на обекта е заварено лицето В.М.К. с ЕГН **********, да извършва подравняване на
чакъл. При проверката лицето собственоръчно е попълнило и подписало декларация,
в която, е посочило, че работи на обекта, като „общ работник", има
установено работно време от .08:00 до 17:00 часа, в деня на проверката е
започнало работа в 08:00 часа, работи със средства и материали, предоставени от
дружеството, следи се и се контролира процеса му на работа и има уговорено
възнаграждение по 25 лв. на ден.
На 29.03.2019 г. в Д ИТ Ловеч е извършена проверка на
представената от „М.” ЕООД, гр.
Тръстеник документация по спазване изискванията на трудовото законодателство.
За В.М.К. е представен граждански
договор №5/10.03.2019 г., в който е уговорено изпълнителя да извършва
подготовка на участък и редене на тротоарни плочки в квартал „Дикисана", гр. Ловеч, като възложителя се задължава да
осигури материали, инструменти и транспортиране до мястото на работа. В
гражданския договор има уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., уговорен
е срок на изпълнение от 11.03.2019 г. до 31.03.2019 г.
От направените при проверките констатации е установено,
че на 18.03.2019 г. лицето В.М.К. е
полагало труд на - работна площадка, осигурена от „М.” ЕООД, гр. Тръстеник, съобразно създадената от
работодателя организация на работа и работно време, под негов контрол, с негови
средства и материали като риска от извършваната работа е за сметка на
дружеството. Поради това са налице условия за съществуването на трудово
правоотношение и е следвало за предоставяната от В.К. работна сила, с него да
бъде сключен писмен трудов договор преди да постъпи на работа.
Посочено е, че в резултат на гореизложеното е установено,
че „М.” ЕООД, гр. Тръстеник, в
качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото
законодателство като не е сключило писмен трудов договор с В.М.К. с ЕГН **********, преди датата на постъпване
на работа на лицето - 18.03.2019 г., за предоставяне него работна сила, в
изпълнявания от дружеството строителен обект „Основен ремонт на квартал „Дикисана", гр. Ловеч", намиращ се в гр. Ловеч.
Посочено е, че с това е нарушен: чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ.
Посочено е, че към преписката са приложени: Уведомление
по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производство от 18.03.2019 г., протокол
за оглед изх. № 11-С-17-32 от 18.03.2019 г., декларация от В.М.К. , протокол за
оглед изх. № 11-С-17-32 от 29.03.2019 г., копие от граждански договор №
5/10.03.2019 г., уведомление вх. № ВХ19028448/29.03.2019 г. от управителя на „М.”
ЕООД, възражение вх. №
ВХ19028961/01.04.2019 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние.
Посочено е, че гореописаното нарушение е от изрично
посочените в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда, поради което то
не може да бъде квалифицирано като маловажно.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „М.” ЕООД, ЕИК гр. Тръстеник,
представлявано от П.Д.И., който го обжалва в срок и моли НП да бъде отменено
като незаконосъобразно. Излага, че посоченото нарушение не е извършено от
представляваното от него дружество. Сочи, че в хода на проверката е депозирал
подробни писмени възражения след изготвяне на АУАН. Сочи, че по време на
установяване на нарушението, както при съставянето на АУАН, така и в
последствие при съставяне на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
както и нарушения на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Р. К. от ЛАК, който моли да се
отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. В даденият му от съда срок е
депозирал писмени бележки, в които е изложил подробни аргументи за отмяна на
обжалваното НП.
Ответникът – Д “ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се
представляват от юриск. Д., който моли да се отхвърли
жалбата като неоснователна и се потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Излага, че от цялата съвкупност на писмени и гласни доказателства се
установявало, че нарушението е безспорно доказано. Сочи, че към съставения АУАН
нямало никакви подадени писмени възражения. Излага, че не оспорват
обстоятелството, че декларацията на К. е
била попълнена от св. Ц., но че последната не била единственото доказателство,
в подкрепа на описаното в НП нарушение. Сочи, че Постановлението и
Предписанието дадени на дружеството не били обжалвани в законно установения
срок, а били изпълнени, което означавало, че работодателя се е съгласил с
направените констатации в тях, поради която причина моли съда да потвърди НП.
Излага, че АНО се е съобразил с обстоятелствата по същество на нарушението с
липсата на предишни нарушения на дружеството и е наложил минималния размер на санкцията предвиден в
чл. 414, ал. 3 от КТ.
От събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите И.Д.Б., Ц.И.Ц. и В.М.К. , от становището на
процесуалните представители на жалбоподателя и на ответника, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 29.03.2019 год. бил съставен Акт № 11-0000993 за
установяване на административно нарушение от св. И.Д.Б. в присъствието на св. Ц.И.Ц.,
срещу „М.” ЕООД, ЕИК , гр. Тръстеник, представлявано от П.Д.И., ЕГН
********** - управител, в качеството му на работодател, за това, че на
18.03.2019 г. в 13:30 часа е извършена проверка на строителен обект „Основен
ремонт на квартал „Дикисана", гр. Ловеч", с
изпълнител на строително монтажните работи „М.” ЕООД, гр. Тръстеник, ул. „Яне Сандански” №5.
При проверката в обекта е заварено лицето В.М.К. с ЕГН **********, да подравняване чакъл. При
проверката лицето собственоръчно е попълнило декларация и се е подписало, като
е декларирало, установено работно време
от .08:00 до 17:00 часа, в деня на проверката е започнало работа в 08:00 часа,
средства с които работи са му предоставени от дружеството, следи се и се
контролира процеса на работа му, има уговорено трудово възнаграждение по 25 лв.
на ден.
На 29.03.2019 г. в Д ИТ Ловеч е извършена проверка в ДИТ
Ловеч на представената от „М.” ЕООД, гр.
Тръстеник документация по спазване на трудовото законодателство. За В.М.К. е представен граждански договор №5/10.03.2019
г., в който е уговорено изпълнителя да извършва подготовка на участък и редене
на тротоарни плочи в квартал „Дикисана", гр.
Ловеч в срок от 11.03.2019 г. до 31.03:2019 г., с уговорено възнаграждение 400
лв. като възложителя да осигури баластрата, инструментите, транспортиране до
мястото на работа.
От направените при проверките констатации е установено,
че на 18.03.2019 г. лицето В.М.К. е
полагало труд на - работна площадка, осигурена от „М.” ЕООД, гр. Тръстеник, съобразно създадената от
работодателя организация на работа и работно време, под негов контрол, с негови
средства и материали като риска от извършваната работа е за сметка на
дружеството. Поради това са налице условия за съществуването на трудово
правоотношение и е следвало за предоставяната от В.К. работна сила, с него да
бъде сключен писмен трудов договор преди датата на постъпване на работа.
Предвид
гореизложеното е установено, че „М.” ЕООД, гр. Тръстеник, в качеството си на
работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство като не е
сключило писмен трудов договор с В.М.К. с ЕГН **********, преди датата на постъпване
на работа на лицето - 18.03.2019 г., за предоставената от него работна сила, в
изпълнявания от дружеството строителен обект „Основен ремонт на квартал „Дикисана", гр. Ловеч", намиращ се в гр. Ловеч.
Посочено е, че с това е нарушен: чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ. Посочено
е, че към преписката са приложени: Уведомление №11-С-17-32/18.03.2019 г.,
протокол за оглед изх. № 11-С-17-32 от 18.03.2019 г. и 29.03.2019 г.,
декларация от В.М.К. , граждански договор № 5/10.03.2019 г., уведомление вх. №
ВХ19028448/29.03.2019 г.
В акта не е вписано възражение. В законно установения
срок е депозирано писмено възражение, което е прието и вложено като
доказателство по делото. Въз основа на акта за нарушение е постановено
обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
От показанията на св. Ц.Ц. и св. И.Б. дадени в с.з. и
приложените по делото писмени доказателства, се установява, че 18.03.2019 г. в
13.30 часа извършили проверка по работни места на строителен обект „Основен
ремонт на квартал „Дикисана", гр. Ловеч",
намиращ се в гр. Ловеч, с изпълнител на строително монтажните работи „М.” ЕООД, гр. Тръстеник. Установява се, че на
обекта заварили няколко лица, едно от които било св. В.М.К. , който в този
момент подравнявал чакъл. В хода на съдебното следствие се установи, че тъй
като св. В.М.К. бил неграмотен, св. Ц.
попълнил реквизитите на дадената му декларация, в която отразил това, което му
продиктувал К., след което последния сам
положил подписа си в нея. Видно от съдържанието на декларацията в деня на
проверката св. К. е започнал работа в
08.00 часа, с установено работно време от 08:00 до 17:00 часа, със средства и
материали, предоставени от дружеството, и уговорено възнаграждение по 25 лв. на
ден. От показанията на свидетелите Ц. и Б. се установява, че до приключване на
проверката св. К. е продължил да работи
на обекта, като това обстоятелство се потвърждава и от показанията на К.. Установява се, че на работодателят била
изпратена призовка, и било извършено уведомяване по реда на чл.26, ал.2 от АПК
/по телефона/ за започване на проверката. Установява се, че на 29.03.2019 г.
управителят на „М.” ЕООД, гр. Тръстеник
представил в Д „ИТ” Ловеч документация по спазване изискванията на трудовото
законодателство касаеща проверявания строителен обект
в гр. Ловеч. Установява се, че за В.К. бил представен граждански договор
№5/10.03.2019 г., в който било уговорено лицето, да извършва подготовка на участък
и редене на тротоарни плочки в квартал „Дикисана”,
гр. Ловеч, като възложителя „М.” ЕООД,
гр. Тръстеник се задължавал да осигури материали, инструменти и транспортиране
до мястото на работа при възнаграждение в размер на 400.00 лв., като договора
бил със срок от 11.03.2019 г. до 31.03.2019 г. При проверката не бил представен
трудов договор за К.. С оглед на така
представените писмени доказателства и констатациите по работни места относно
полагането на труд от К., инспекторите
на Дирекция „ИТ” гр. Ловеч направили преценка, че в случая става въпрос за
предоставяне на работна сила, което може да бъде извършвано само по трудово
правоотношение. Вземайки предвид горецитираните
обстоятелства с Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение с изх. №19025416/11.04.2019 г. Дирекция „ИТ” гр. Ловеч обявила
съществуването на трудово правоотношение между „М.” ЕООД, гр. Тръстеник и В.М.К. с ЕГН **********, считано от 18.03.2019 г.
Постановлението не било обжалвано и влязло в сила на 30.04.2019 г. На „М.” ЕООД, гр. Тръстеник било дадено и Предписание
по чл.405а, ал.4 от КТ с изх. №19025419/11.04.2019 г., с което било предписано
да предложат сключването на трудов договор с В.М.К. с ЕГН **********, като срока за изпълнение на
предписанието бил три дни след получаването му, което също не било обжалвано и
е влязло в сила на 30.04.2019 г. От приобщените по делото доказателства
/л.35-36/ се установява, че Предписанието по чл.405а, ал.4 от КТ с изх.
№19025419/11.04.2019 г. е изпълнено от жалбоподателят и на 18.03.2019 г. бил
сключен трудов договор с К. със срок до
17.03.2020 г.
При така установената по
- горе фактическа обстановка инспекторите на Дирекция „ИТ” гр. Ловеч
приели, че „М.” ЕООД, гр. Тръстеник, в
качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство
като не е сключил писмен трудов договор с В.М.К. с ЕГН **********, преди датата на постъпване
на работа на лицето - 18.03.2019 г., за предоставяната от него работна сила в
експлоатирания от дружеството строителен
обект „Основен ремонт на квартал „Дикисана",
гр. Ловеч", намиращ се в гр. Ловеч, с изпълнител на строително монтажните
работи „М.” ЕООД, гр. Тръстеник. При
тази констатация проверяващите, в присъствието на представляващия дружеството
съставили АУАН с № 11-0000993 от 29.03.2019 г. за извършено нарушение на чл.62,
ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че от приложените по делото доказателства: Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК
за започване на производство от 18.03.2019 г., протокол за оглед изх. №
11-С-17-32 от 18.03.2019 г., декларация от В.М.К. , протокол за оглед изх. №
11-С-17-32 от 29.03.2019 г., копие от граждански договор № 5/10.03.2019 г.,
уведомление вх. № ВХ19028448/29.03.2019 г. от управителя на „М.” ЕООД, възражение вх. № ВХ19028961/01.04.2019
г., справка от Търговски регистър за актуално състояние, и показанията на
разпитаните по делото свидетели, се установява, че жалбоподателят, в качеството
си на работодател е извършил нарушение на чл.62, ал.1 във вр.
с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Съдът кредитира в цялост показанията на св. Ц.Ц.
и св. И.Б., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода
на направената проверка. Съдът дава вяра на показанията на тези двама
свидетели, като ги приема за последователни, непротиворечи относно главния факт
на доказване, безпристрастни и обективни. Показанията на тези двама свидетели
не се изключват взаимно и описват една и
съща фактическа обстановка. Начина, по
който тези свидетели изясниха фактите от направената на жалбоподателят проверка
дава основание да се приеме, че последните дават достоверни показания за
констатациите от проверката. Свидетелите са категорични, че нарушението е
установено след извършена проверка
относно оформяне на трудовото правоотношение между „М.” ЕООД гр. Тръстеник и В.М.К. . В тази връзка са
и цитираните по - горе писмени доказателства приобщени като доказателства по
делото. В подкрепа на показанията на тези двама свидетели са отчасти и
показанията на св. К..
От показанията на разпитаните по делото св. Ц.Ц. и св. И.Б.,
отчасти от показанията на св. К., и от
събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установи, че
жалбоподателят, в качеството си на работодател е осъществил състава на
административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като в качеството си
на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като не е
сключил писмен трудов договор с В.М.К. , за предоставяната от него работна сила в изпълнявания от дружеството строителен обект „Основен ремонт на квартал „Дикисана", гр. Ловеч", намиращ се в гр. Ловеч,
преди датата на постъпване на работа на лицето – 18.03.2019 г.
Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за
издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна
заповед за това, а НП е издадено от компетентно лице, като в тази връзка по
делото са приобщени Заповед №ЧР-877/07.07.2017 г. и Заповед №З-0058/11.02.2014
г. /л.53-55/. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и
са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата не
законосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на
нормата на чл. 57 от ЗАНН.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че
в случая е налице трудово правоотношение между „М.” ЕООД и В.М.К. във връзка с извършваната от последния работа на строителен обект „Основен ремонт на квартал „Дикисана", гр. Ловеч", намиращ се в гр. Ловеч,
като в тази връзка е налице влязло в сила Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, с което считано от 18.03.2019 г.,
правоотношението е било обявено за трудово. Както е посочено и по – горе
Постановлението не е било обжалвано и е влязло в сила, а освен това даденото в
тази връзка Предписание е изпълнено от жалбоподателят. Предвид наличието на
влязло в сила Постановление за обявяване на едно правоотношение за трудово,
съдът намира, че направените възражения касаещи наличието на сключен с лицето
граждански договор се явяват неоснователни, а освен това от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че в конкретния случай е налице
предоставяне на работна сила. Безспорно е установено по делото, че св. В.М.К. е извършвал работа на осигурена от
жалбоподателят работна площадка, която има характера на работно място по
смисъла на &1, т.4 от ДР на КТ. Безспорно е установено по делото, а и не се
оспорва от страните, че на територията на строителен обект на жалбоподателят, а
именно „Основен ремонт на квартал „Дикисана",
гр. Ловеч", намиращ се в гр. Ловеч, св. К. е бил заварен да извършва подравняване на
чакъл на място определено от дружеството, като характера на работата е такъв,
че тя е можело да бъде извършена само на територията на строителния обект.
Безспорно е установено и, че св. К. на
територията на строителния обект е използвал и предоставените от дружеството
средства и материали за работа.
Съдът намира, че начинът по който се заплаща извършената
работа не представлява самостоятелен критерии, който да определи характера на
правоотношението. В тази насока е разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ, която
дава възможност на страните да уговарят срокове за заплащане, а освен това
разпоредбата на чл.247 от КТ дава възможност заплащането на труда да става
според времетраенето на работата или според изработеното. В случая видно от приетия
и вложен като доказателство по делото граждански договор за К., извършваната от същия работа не е била
определена по обем и като краен резултат, а като дейност „подготовка участък и
редене на тротоарни плочи кв. „Дикисана” гр. Ловеч,
като лисват представени от страна на жалбоподателят доказателства за
уговарянето на какъвто и да било количествен критерии на уговорената работа.
В случая краткотрайността на извършваната работа не може да бъде критерии
за наличие на облигационно, а не на трудово правоотношение, тъй като в
разпоредбата на чл.68, ал.1 , т.1 от КТ изрично е уредена възможността за
сключване на срочни трудови договори за определен срок, който не може да бъде
по - дълъг от 3 години, но в същото време няма ограничение за минималната продължителност
на този срок. В тази насока е и разпоредбата на чл.68, ал.1, т.2 от КТ, която
урежда възможността за сключване на трудови договори за завършване на
определена работа. Не може да се приеме, и че в случая е сключен граждански
договор, за да се изпробва квалификацията и уменията на изпълнителят, тъй като
в тази хипотеза е разпоредбата на чл.70 от КТ. Ето защо ако жалбоподателят е
наел на работа св. К. за краткотрайна
работа, той е следвало да използва един от вариантите на срочен трудов договор посочени
по – горе, които са уредени в КТ.
При така събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че е недопустимо прилагането на разпоредбите на
ЗЗД, защото разпоредбите на КТ имат приоритет в случая, тъй като именно КТ
урежда отношенията между работник и работодател.
Съдът не приема направеното с жалбата възражение, че НП е
незаконосъобразно, тъй като наказващият орган в обстоятелствената част на
обжалваното НП е посочил неверни данни, а именно, че лицето В.К. собственоръчно
е попълнил и подписал декларация, в която е посочил, че работи като общ
работник, че има установено работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, следи се
и се контролира процеса на работата му и има уговорено възнаграждение по 25.00
лева на дени.
Съдът на първо място намира за нужно да отбележи, че в
хода на проведеното съдебно следствие действително се установи, а и не се
оспорва от страните, че реквизитите в декларацията /във връзка с извършване на
проверка по спазване изискванията на трудовото и осигурително законодателство,
на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 във вр. с чл.44, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК/ на св. К. е попълнена от св. Ц.. В хода на делото
обаче не беше установено декларацията на св. К. да е с невярно съдържание, или да не е
подписана от св. К.. Основание за този
извод на съда, дава анализа на показанията на св. К. прочита на които установява, че показанията
на този свидетел вместо да опровергаят, всъщност потвърждават констатациите по
АУАН и НП, и извода на наказващия орган за извършено административно нарушение.
При разпита си св. К. в с.з. заявява, че
не е изписал съдържанието на декларацията, тъй като е неграмотен, но че подписа
на декларатор е негов. Заявява, че проверяващите са били двама човека, една
жена и един мъж, и че мъжът попълнил декларацията му, обстоятелство което беше
потвърдено от св. Ц.. Заявява, че този мъж го попитал колко часа е на работа, и
той му отговорил че е на работа 8 часа, че работи от 08.00 часа до 17.00 часа,
че в деня на проверката е започнал работа в 8.00 часа, че възнаграждението му е 25.00 лв. на ден, и че
на обекта имало техник, който отговарял за тях, и който им казвал, какво да
работят, както и че в деня на проверката той им казал да спрат да работят и да
отидат да си попълнят декларациите. Именно тези негови показания съпоставени с
останалите писмени и гласни доказателства по делото обосновават извода на
наказващия орган, че към момента на проверката – 18.03.2019 г. са били налице
условията за съществуване на трудово правоотношение между св. К. и „М.” , ЕООД гр. Тръстеник, които не са
били оформени по предвидения в КТ ред – със сключен трудов договор.
От друга страна поначало декларацията във връзка с
извършване на проверка по спазване изискванията на трудовото и осигурително
законодателство, на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39,
ал.1 във вр. с чл.44, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК, няма решаваща роля за преценката на наказващия орган дали е налице
административно нарушение или не, а по - скоро чрез попълването й се цели
лицето да заяви конкретни обстоятелства, които в хода на проверката и на
административно наказателното производство да бъдат проверени и съпоставени с
останалите писмени и гласни доказателства. Съдът намира, че процесното
НП не е издадено единствено въз основа на декларацията за която в НП се твърди,
че е попълнена от св. К., тъй като актосъставителят и свидетелят по акта са извършили проверка
на място, присъствали са през цялото време докато е продължила същата,
придобили са непосредствени впечатления от обстановката и извършваната от
заварените лица в обекта дейност, като впоследствие поради непредставяне към
момента на проверката на документи, от които да се установи с кои от лицата,
ангажирани с трудова дейност работодателят има сключен трудов договор е била
насрочена и документална проверка в Д „ИТ” гр. Ловеч, за която е бил призован
работодателя, явил се е и е представил писмени доказателства. При извършената
документална проверка и след представяне от работодателя на граждански договор
сключен със св. К. от 10.03.2019 г. са
били изяснени всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение и
съответно е съставен АУАН. Нещо повече видно от възражението срещу съставения
АУАН на управителят на наказаното дружество /л.51/ същия не е оспорил
обстоятелството, че на 18.03.2019 г. служители на Д „ИТ” гр. Ловеч са извършили
проверката на обект в гр. Ловеч, кв. „Дикисана”, за
който е имал сключен договор с Трейс Пътно
строителство” АД, като подизпълнител за полагане на тротоарна настилка на
няколко улици в кв. „Дикисана”, гр. Ловеч, и че на
обекта са били заварени от служители на Д ИТ гр. Ловеч трима от работниците му,
които не са имали сключени трудови договори, като е посочил, че същите са работили
там на основание сключени граждански договори, като във възражението е описал и
причините поради които не е сключил трудови договори с тези лица, а именно, че
не може да осигури постоянна работа за по – дълъг период и да ги наеме на
трудов договор, че тези лица не желаят да сключват трудови договори, тъй като
имат запори, както и че няма голям избор при намиране на работници за тази
нискоквалифицирана и не особено
привлекателна дейност.
По изложените по – горе съображения, съдът намира, че
направените възражения са неоснователни, както и че само по себе си
обстоятелството, че в обстоятелствената част на НП е посочено, че декларацията
е попълнена собственоръчно от К., което действително
не се потвърди в хода на съдебното следствие, не води до незаконосъобразност на
обжалваното НП.
Преценката на всички събрани в хода на административно
наказателното и съдебното производство писмени и гласни доказателства, води до
извод, че в случая се касае до предоставяне на работна сила от св. К., че работата се извършва на осигурено от
работодателя работно място, с материали на работодателя, под негово контрол и
при уговорено възнаграждение, като всички тези обстоятелства обуславят
съществуването на трудово правоотношение между св. К. и жалбоподателят, което не е уредено по
предвидения ред в КТ.
Съдът намира, че е неоснователно направеното с писмените
бележки възражение, че за извършената проверка не е уведомена фирмата
жалбоподател и не е присъствал представител при осъществяването й. От събраните
по делото доказателства /л.45/ се установява, че проверката в строителен обект
„Основен ремонт на квартал „Дикисана", гр.
Ловеч", намиращ се в гр. Ловеч, с изпълнител на строително монтажните
работи „М.” ЕООД, гр. Тръстеник е
започната по реда на чл.26, ал.2 от АПК по телефона, като на тел. номер
********** управителят П.И. в 13.55 часа е бил уведомен за започнатата проверка
от служители на ДИТ Ловеч, с което от страна на проверяващите е била изпълнена
процедурата по уведомяване на жалбоподателят за започнатата проверка.
Присъствието на представител на жалбоподателят при осъществяването на
проверката от една страна зависи изцяло от волята на работодателят, а от друга,
в случая видно от съставения протокол за оглед с изх. №11-С-17-32/18.03.2018 г.
на огледа е присъствал Мартин Ангелов – изпълняващ длъжността – общ работник
в „М.” , ЕООД гр. Тръстеник, който е
положил подписа си в протокола за оглед. Нещо повече от показанията на св. К. безспорно се установи, че в деня на
проверката на обекта е имало техник, който е отговарял за тях, казвал им е къде
и какво да работят, като именно последния в деня на проверката им е казал да
преустановят работата си и да отидат да попълнят раздадените им от
проверяващите декларации.
Неоснователно е и направеното с писмените бележки
възражение, че не е установено къде точно е извършена проверката. Видно, и от
АУАН и от НП е посочено, че е извършена проверка на строителен обект „Основен
ремонт на квартал „Дикисана", гр. Ловеч",
намиращ се в гр. Ловеч, с изпълнител на строително монтажните работи „М.” ЕООД, гр. Тръстеник, с което първоначално актосъставителят, а в последствие и АНО са изпълнили
задължението си да посочат дата и място на извършване на нарушението. Същите са
описали и обстоятелствата, при които е извършено, изпълнителното деяние чрез
което е осъществено нарушението, както и да посочат доказателства в тази насока.
Видно е и от възражението на жалбоподателят срещу съставения АУАН, че същия е
бил наясно къде в деня на проверката са се намирали работниците му, както и
къде е била извършена проверката от служителите на Д „ИТ” гр. Ловеч, още
повече, че и самия той е посочил, че се касае за обект в кв. „Дикисана”, в гр. Ловеч. Освен това и от представения в деня
на проверката граждански договор №5/10.03.2019 г. се установява, че възложителя
е възложил на изпълнителя да извърши подготовка участък и редене на тротоарни
плочи в кв. Дикисана, гр. Ловеч, без да конкретизира
мястото /улица, участък от улица/. По изложените по – горе съображения съдът
намира, че и в АУАН, и в НП се съдържа описание на мястото на извършване на
нарушението, като това е направено с посочване на населеното място – гр. Ловеч,
кв. Дикисана строителен обект „Основен ремонт на
квартал „Дикисана", гр. Ловеч", намиращ се
в гр. Ловеч, с изпълнител на строително монтажните работи „М.” ЕООД, гр. Тръстеник, като при проверката на
този именно строителен обект е бил заварен да престира
труд за жалбоподателят св. К., без
сключен трудов договор. Посочена е и датата на извършване на нарушението, а
именно 18.03.2019 г. на която дата именно служителите на Д „ИТ” гр. Ловеч са
установили, че св. К. полага труд на
работна площадка, осигурена от жалбоподателят, съобразно създадената от
работодателя организация на работа и работно време, под негов контрол, с негови
средства и материали като риска от извършваната работа е за сметка на
дружеството. Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя - за допуснати
съществени процесуални нарушения. Нарушението е описано подробно – в конкретика и хронология, което не дава основание да се
приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателят. След като е
ангажирана отговорността на ЮЛ, то въпросът за субективната страна на
нарушението не следва да се обсъжда. Достатъчно е да са установени признаците
на нарушението само от обективна страна. В конкретния случай е налице без
виновна отговорност. Достатъчно е само да бъде констатирано от съответните
контролни органи извършването на административно нарушение (в случая това е
безспорно установено), за да бъде реализирана административно наказателната
отговорност на съответното лице, като му бъде наложена предвидената в закона
имуществена санкция. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че е налице нарушение на чл.62, ал.1 във вр.
с чл.61, ал.1 от КТ. В хода на съдебното следствие жалбоподателят не представи
доказателства, които да опровергаят факта на извършване на нарушението.
Установените в хода на проверката констатации, подробно описани в съставените
протоколи за оглед /л.10 и л.12/, а в последствие отразени и в АУАН и НП се
потвърдиха от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и събраните
по делото писмени доказателства.
За цитираното нарушение административно наказващият орган
на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложил наказание –
имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, при предвидена възможност за
налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева. При определяне размера на
наложеното наказание, административно наказващия орган е съобразил разпоредбата
на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя и е определил размера на наказанието към предвидения минимум.
Съдът намира, че определеното от АНО административно
наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с
разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.
В случая не е приложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като нарушението е извършено на 18.03.2019 година, след влизане в сила
на 27.01.2012 година на новата разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, съгласно
която „не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал. 1 и 3 и чл.63,
ал.1 и
Освен това, в случая не са и налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като описаното нарушение е свързано с
обществените отношения свързани с престирането на
работна сила и защитата на работниците и служителите. Нормата е императивна и
възвежда задължително поведение за лица, работодатели по смисъла на КТ, какъвто
безспорно е бил жалбоподателят. От друга страна съдът намира, че фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид
административно нарушение. За да е налице "маловажен случай" на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира,
че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха
доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че
обжалваното НП следва да се потвърди като законосъобразно.
В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда,
тъй, като такива не са претендирани.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11- 0000993 от
09.05.2019 година на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” Ловеч, с което е наложена на „М.” ЕООД, ЕИК гр.
Тръстеник, представлявано от П.Д.И., ЕГН ********** - управител, в качеството
му на работодател на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с
чл.414, ал.3 от КТ, имуществена санкция в размер на 1500.00 лева, за нарушение
на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
гр. Ловеч по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: