Р Е Ш
Е Н И Е
N 260055
гр.Русе, 13.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря Иванка Венкова и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА гражданско дело N34 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищцата А.Я.П. твърди, че
09.12.2019 г. около 16:30- 17:00 часа в гр.Русе, на територията на община Русе,
придвижвайки се пеша от пл.“ Св. Т.“ по ул.“ М.“ в посока ул.“ П.Д. П.“,
ходейки по левия тротоар, попаднала на участък на тротоара в района на №**,
бл.“*.“ с разбити, неукрепени и липсващи плочки, спънала се, изгубила
равновесие и паднала по лице, при което силно ударила главата си. Причина за
падането й бил разбития, покрит с неукрепени и липсващи плочки участък от пътно
платно, част от което бил тротоара на улицата, по която вървяла. Въпреки, че
била с удобни и подходящи за сезона обувки и облекло, поради разбитото пътно
покритие, паднала и в резултат на това получила
сериозни телесни увреждания. Участъкът не бил обезопасен и не очаквала, че
пресичането й оттам крие риск. При падането почувствала остра болка в главата.
Не могла сама да се изправи. Помощ да стане от земята й оказала придвижващата
се с нея А. Б.. След падането била в несвяст, неориентирана. Постояла около 20
минути в седнало положение и с помощта на Балевска се придвижила до дома си,
където промили кръвта и Б. й помогнала
да си легне. На следващата сутрин Б. й звъняла по телефона и след като не
получила отговор, я посетила в дома й, където я намерила объркана, с виене на
свят, силно главоболие. Като видяла състоянието й, Б. я закарала в УМБАЛ
„Канев“-Русе. В болничното заведение било констатирано, че е в увредено общо
състояние, объркана за време и място и с болка в главата. След компютърно
томографско изследване на главен мозък на 10.12.2019 г. бил диагностициран остър субдурален хематом с
размер до 9 мм в аксиален план. Незабавно било престъпено към медикаментозно
животоспасяващо лечение под активно наблюдение. Болката не намалявала, а състоянието
й не се подобрявало от медикаментите. Това наложило извършване на множество
томографски изследвания, при които било констатирано разсейване на хематома и оперативна
намеса. На 20.12.2019 г. й била направена сложна оперативна интервенция с
отваряне на черепа за отстраняване на хематома- краниектомия регио фронто-
темпоралис декстра евакуацио хематома субдуралис акутис декстра.
Постоперативното болнично лечение продължило с активно наблюдение и
проследяване на главния мозък с томографски изследвания. На 27.12.2019 г. била
изписана като й било предписано домашно амбулаторно лечение, назначен хигиенно
двигателен режим и прием на противоепилептични медикаменти за период от шест
месеца. Въпреки спазването на медицинските предписания, болките й не
намалявали. Получената вследствие на инцидента животозастрашаваща увреда й
причинили болки и страдания със значителен интензитет в първия месец, а
лечебно- възстановителния процес продължавал и до момента като прогнозите били
неблагоприятни. Уврежданията на главния мозък я поставили за дълъг период в
състояние, налагащо щадящ постелен режим, като за задоволяване на елементарните хигиенни и най- обикновени
потребности / хранене, хигиенно обслужване/, се
нуждаела от чужда помощ. В
първите седмици след инцидента се придвижвала с инвалидна количка, а по- късно
с придружител. През първия месец изпитвала непрестанни болки в главата, не
можела да спи, да се отпусне, а когато заспяла сънувала кошмари. Изпитвала
дискомфорт при елементарни движения, при гледане на телевизия, четене, при
минимално физическо усилие- дейности, присъщи за всеки трудоспособен човек.
Нарушена за дълго била фината моторика на ръцете. Получените травми довели до
общо постоянно увреждане на здравословното й състояние, налагащо постоянен
прием на медикаменти. Изпитвала в продължение на месеци пристъпи на силна болка
в главата, световъртеж, нестабилност, водещи до загуба на ориентация, което
влошило качеството й на живот. Променила се емоционалната й стабилност. При
най- малко умствено или физическо натоварване получавала главоболие, не се
чувствала стабилна и здрава, така както била преди инцидента. Получила
емоционални травми- появили се симптоми на тревожност, потиснато настроение,
липса на апетит, сънливост, промени в настроението, преминаващи от апатия до
безпричинна агресия. От жена с активен живот и множество социални контакти,
всеотдайна майка, в добра физическа форма и самочувствие станала неуварена и
апатична. Преди 09.12.2019 г. водела деен живот - поддържала в изряден вид дома
си, срещала се с приятели, посещавала постановки, ходела на кино, посрещала с
радост дъщеря си, която била студентка в Б., подготвяла й изненада, посещавала я
в Румъния, обичала на шие гоблени. След произшествието невъзможността сама да
се справя с елементарните потребности я променили коренно. Чувствала се в
тежест на детето си, безполезна и безпомощна, преустановила срещите с приятели.
Болките и многобройните изследвания се отразили негативно на самочувствието й,
на външния й вид. Станала притеснителна, тревожна, с понижено самочувствие,
срамувала се от белега, останал на главата й и непрекъснато го прикривала с
бритон. Усещането за непълноценност я разстройвало. Освен физическите болки,
преживяла психически срив и негативна
промяна в поведението- станала страдащ и апатичен човек. Изпитвала срам от
срещите с познати и приятели, тъй като не искала да я виждат в безпомощното
състояние, в което била преведена. Преустановила заниманията си и интересите
си, свързани със спорт и ръкоделие. Страхувала се, когато излизала навън. До
момента не била възстановена и продължавала да има болки в главата, да получава
пристъпи на гадене и немощ. Ответната община следвала да обезщети причинените й
неимуществени вреди, тъй като не предприела необходимите мерки за поддържане на
настилката на тротоара. Отговорността на ответника се обуславяло от
неизпълнение на задълженията, визирани в чл.31 от ЗП, чл.3, ал.3 във вр.чл.5 от
ЗП, както и чл.11 от ЗОС. По силата по
горепосочените правни норми ремонтът и поддържането на общинските пътища
следвало да се осъществява от общината. Неизпълнението на задълженията за
поддържане на уличната мрежа, обуславяло ангажиране на отговорността на
ответника за претърпените от нея вреди, чийто справедлив размер възлизал на 60 000
лв. Претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания в
резултат на телесните уреждания, получени на 09.12.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на деликта до окончателното плащане. Претендира и
направените разноски.
Ответникът Община Русе
оспорва основателността на предявеният иск по съображенията, изложени в
отговора. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения- наличието
на телесни увреждания и свързаните с това болки и страдания, както и начина на
получаването им. Твърди, че не е налице бездействие от страна на общината, тъй
като същата сключила договор от 15.09.2017 г. по реда на ЗОП -ДЗЗД „С. П.“, ЕИК ********* като в предмета на поръчката
влизал и ремонт на процесната улица. Оспорва претенцията и по размер с доводи,
че същият противоречи на принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване
по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД като се твърди, че ищцата не проявила
необходимото внимание за безопасното си придвижване, не била с подходящи за
сезона обувки и не потърсила незабавно медицинска помощ.
Третите лица- помагачи
на страната на ответника „Автомагистрали-
Черно море“ АД-Ш. и „П.“ ЕООД-София – съдружници в ДЗЗД „С. П.“ оспорват основателността на иска. Твърди се,
че са изпълнили задълженията си, произтичащи от договора
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.12.2019 г. след
обяд в гр.Русе А.Я.П. се движила заедно с А. В. Б. по ул.“М.“ в посока
ул.“П.Д.П.“. В участъка зад операта улицата била еднопосочна, с много паркирани
автомобили като двете вървели бавно по тротоара и разговаряли. Я. била със
зимни боти с равна подметка. При движението си приближили участък от тротоара с
изронени плочки, но поради невъзможност да се движат по платното, предприели
преминаване през този участък с уронените плочки. Изведнъж А.П. се спънала или
изкривила крак и паднала пред Б.по лице. А. Б. се навела, изправила я и видяла,
че над края на веждата има кръв. Попитала я дали я боли, но Я. не й отговорила,
гледала изненадано и питала къде се намират. Б. завела Я. в дома й, обработила
раната като в участъка под косата тя била по- дълбока и я сложила да си легне. А.Я.
споделила, че я боли главата, но не искала да се обаждат на дъщеря й, която
била студентка в Букурещ, Румъния. На
следващият ден А. Б. се опитала да се свържи по телефона с А.П., но след като
не успяла, я посетила в дома й, където я намерила объркана, дезориентирана, със
силно главоболие, виене на свят. Това наложило да бъде откарана незабавно в
болнично заведение, където констаттирали увреденото й състояние и била приета
на лечение.
В резултат на падането А.П.
получила следните увреждания: Подостър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка
в областта на дясната голямомозъчна химисфера, което наложило болнично лечение
и извършването на оперативна интервенция за отстраняване на колекцията от кръв.
Увреждането се квалифицира по медикобиологичен признак: Разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
В болничното заведение на ищцата били
направени множество изследвания като първоначално било проведено медикаментозно
лечение- с лекарствени препарата, подобряващи мозъчната дейност, противогърчови
средства, антипхипертензивни средства, противоотночни средства, електролити,
противосъсирващи. Поради липса на подобряване било проведено оперативно
лечение. Престоят на ищцата в болничното заведение е продължил 17 дни- от
10.12.2019 г. до 27.12.2019 г. След изписването от болницата лечението било в
рамките на нормалния възстановителен период при такива травми и лечение, без
наличие на усложнения.
Непосредствено след
травмата ищцата имала болки в главата, дезориентирана, нарушено равновесие,
повръщане. След проведеното оперативно лечение същата е била на постелен режим,
нуждаела се е от чужда помощ, имала главоболие като в период от шест месеца
имала притъпи на главоболие и нестабилност, от болките не можела да спи,
изпитвала ужас от превръзката на главата.
Нормалният възстановител
период бил около шест месеца, през които ищцата е била на постелен режим, изпитвала
болки и страдания, главоболие и нарушено равновесие. След изписването е
преминала през адаптивен период за възстановяване на нормалното си движение, не
можела да извършва трудова дейност, не искала да излиза и да контактува с други
хора, изпитвала неудобство от белега от раната и по тази причина започнала да
си пазарува само вечер. Била отчаяна и често плачела. Ищцата имала периодични
оплаквания от главоболие, нестабилност при физическо и психическо
пренапрежение, преохлаждане, прегряване, преумора. Липсата на костна пластика
на мястото на оперативната интервенция оставяла мозъка незащитен дори и при
леки травми и това определя необходимостта тази част от главата да се пози от
удари и неволни травми, от охлаждане и прегряване. Увреждането на костта можело
да бъде възстановено само оперативно, тъй като анатомичното нарушение на костната
част от черепа е невъзстановимо.
При ищцата бил налице
белег от оперативната интервенция в окосмената част на главата вдясно и
пигментации в дясно на челото, които не могат да се квалифицират като загрозяване.
А.П. била весела,
лъчезарна, дейна жена, добра домакиня, грижовна майка, занимавала се с
ръкоделие- шиела гоблени, спортувала, но след инцидента се променила- не искала
да излиза, да общува, изпитвала притеснения, имала кошмари. До момента приемала
медикаменти и се възстановявала от травмите.
Към момента на инцидента
ищцата е била безработна. От 26.06.2020 г. същата работи по трудово
правоотношение.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на показанията на св.А. Б. и приетата по делото
СМЕ на ВЛ д-р С.. Съдът кредитира приетата по делото
експертиза като обоснована и компетентно дадена, както и свидетелските
показания, тъй като същите са последователни, логични и кореспондират на
останалите доказателства.
От представените преписи
от техническо задание, договор за обществена поръчка за проектиране и
строителство е видно, че Община Русе в качеството на възложител и третите лица-
помагачи като съдружници в ДЗЗД
„С.П.“- в качеството на изпълнител са сключили договор с предмет- Проектиране и
строителство на обект „Основен ремонт на първостепенна и второстепенна улична
мрежа на гр.Русе по обособени позиции: Обособена позиция 1- „Основен ремонт на
първостепенна и второстепенна улична мрежа на гр.Р.- район 1и
2, вкл. и относно процесният участък. В раздел Х от договора са регламентирани
обезщетенията, дължими от изпълнителя като съгласно чл.15, ал.2 същите са
уговорили, че изпълнителят ще обезщетети възложителя при претенции за щети или
смърт, претенции за загуба или повреда на каквато и да е собственост, които
могат да възникнат при или по повод изпълнение или неизпълнение на задълженията
по договора.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт с правно
основание чл.49 от ЗЗД.
Предявеният иск е
допустим, тъй като са налице визираните в закона процесуални предпоставки и не
са налице процесуални пречки за разглеждането му. Между страните е налице спор,
пораждащ правният интерес от претендираната защита, поради което искът следва
да се разгледа по същество
Непозволеното увреждане
се основава на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
лица. Регламентираното в чл.45 и сл. от ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се
определят от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/. Непозволеното увреждане, регламентирано в
чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на който са: деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вината, която съгласно
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Отговорността по чл.49
от ЗЗД обаче е обективна- за чужди виновни противоправни деяния / действия или
бездействия/ и има обезпечително-гаранционна
функция. За ангажиране отговорността
на ответника е необходимо да се докаже,
че при или по повод на възложената от него работа, лицата, на които е възложена тя, са
причинили вреди на жалбоподателката.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото
имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.
Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а
причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност на ответника на заявеното основание, в процеса в
доказателствена тежест на ищцата е да установи горепосочените елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
От съвкупната преценка
на доказателствата се установи, че на 09.12.2019 г. след обяд в гр.Русе ищцата се движила по тротоара на ул.“М.“ в
посока ул.“П.Д.П.“ като вървяла бавно и разговаряла със своята приятелка- А.б.
Установи се също, че част от тротоара бил с изронени и счупени плачки като
същата продължила през този участък, който не бил обезопасен. При преминаването
си се спънала и паднала по лице, в резултат на което получила телесни
увреждания: Подостър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на
дясната голямомозъчна химисфера, което наложило болнично лечение и извършването
на оперативна интервенция за отстраняване на колекцията от кръв. Увреждането се
квалифицира по медикобиологичен признак: Разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Състоянието на ищцата се
влошило през нощта след падането, поради което на другият ден същата посърсила
лекарска помощ и била настанена в лечебно завенение. В болничното заведение на
ищцата били направени множество изследвания като първоначално било проведено
медикаментозно лечение- с лекарствени препарата, подобряващи мозъчната дейност,
противогърчови средства, антипхипертензивни средства, противоотночни средства,
електролити, противосъсирващи. Поради липса на подобряване било проведено
оперативно лечение. Престоят на ищцата в болничното заведение е продължил 17
дни- от 10.12.2019 г. до 27.12.2019 г. След изписването от болницата лечението
било в рамките на нормалния възстановителен период при такива травми и лечение,
без наличие на усложнения. Липсата на костна пластика на мястото на оперативната
интервенция оставяла мозъка незащитен дори и при леки травми и това определя
необходимостта тази част от главата да се пази от удари и неволни травми, от
охлаждане и прегряване. Увреждането на костта можело да бъде възстановено само
оперативно, тъй като анатомичното нарушение на костната част от черепа е
невъзстановимо.
Установи се също, че непосредствено
след травмата ищцата имала болки в главата, дезориентирана, нарушено
равновесие, повръщане. След проведеното оперативно лечение същата е била на
постелен режим, нуждаела се е от чужда помощ, имала главоболие като в период от
шест месеца имала пристъпи на главоболие и нестабилност, от болките не можела
да спи, изпитвала ужас от превръзката на главата.
С приетата по делото СМЕ
се установи, че нормалният възстановител период бил около шест месеца, през което
време ищцата била на постелен режим, изпитвала болки и страдания, главоболие и
нарушено равновесие. След изписването от болничното заведение преминала през
адаптивен период за възстановяване на нормалното си движение, не можела да
извършва трудова дейност, не искала да излиза и да контактува с други хора,
изпитвала неудобство от белега от раната и по тази причина започнала да си
пазарува само вечер. Била отчаяна и често плачела, имала периодични оплаквания
от главоболие, нестабилност при физическо и психическо пренапрежение,
преохлаждане, прегряване, преумора.
При ищцата бил налице
белег от оперативната интервенция в окосмената част на главата вдясно и
пигментации в дясно на челото, които не могат да се квалифицират като
загрозяване.
Вследствие на получените
травми и провежданото лечение, ищцата променила начина си на живот. Преди
инцидента била весела, лъчезарна, дейна жена, добра домакиня, грижовна майка,
занимавала се с ръкоделие- шиела гоблени, спортувала, но след него станала
тревожна и пасивна, не искала да излиза, да общува, изпитвала притеснения,
имала кошмари.
С оглед на така
установените факти, съдът приема, че на ищцата са били причинени неимуществени
вреди, свързани със засягане на нейното здраве и емоционално състояние.
Телесните увреждания и свързаните с тях болки, страдание, дискомфорт и
негативни емоционални преживявания са в пряка причинна връзка с падането й на
09.12.2019 г., когато същата предприела преминаване през необезопасен участък
на тротоара на ул.“М.“ с изронени и изпочупени плочки.
Тротоарът е част от
пътното платно / чл.5 от ЗП/ и с оглед обстоятелството, че същият е на
територията на Община Русе по силата на пар.7 от ДР на ЗМСМА и чл.3, ал.3 от ЗП
е публична общинска собственост. Съгласно чл. 31
от ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Нормата
на чл. 167, ал.1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
В настоящият случай Община Русе не е изпълнила
тези свои задължения. Ответната община е проявила бездействие,
изразяващо се в бездействието на служителите й, натоварени да контролират
изправността и състоянието на пътя и прилежащите към тях зони, както и да
предприемат своевременно действия по отстраняването на подобни повреди.
Служителите й са проявили бездействие и не са сигнализирали тази част от тротоара
по начин, нито са организирали движението по начин, който да гарантира
безопасността на пешеходците.
Изложено
дава основание да се приеме, че са налице елементите от фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД и е налице основание за ангажиране на обезщетителната отговорност
на ответника.
На
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането като в настоящият случай ищцата е претендирала обезщетение за
причинени вреди от неимуществен характер.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът
на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда
по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да бъдат съобразени при определяне на размера.
Съдът като
съобразява вида на получените телесни увреждания, проведеното лечение, вкл. и
оперативно за отстраняването на колекцията от кръв, което е свързано с
анатомично невъзстановимо нарушение на костната част на черепа, периодът на
проведеното болнично лечение и период на възстановителния процес, претърпените
болки и страдания и техният интензитет, като съобразява възрастта на ищцата,
промяната в начина й на живот за известен период от време, като отчита, че няма
настъпили усложнения и същата вече работи, приема, че справедливият размер на
обезщетението възлиза на 30 000 лв.
Ответникът е
направил възражение за съпричиняване като е посочил, че падането е в резултат на невнимание от страна
на пострадалата и несъобразяване с обстановката.
С разпоредбата на чл.51,
ал.2 от ЗЗД е предвидена правната възможност за намаляване на обезщетението за
вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Принос по смисъла на
цитираната правна норма е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Посоченото сочи, че за да е налице съпричиняване, следва пострадалия
обективно да е създал предпоставки или възможност за настъпване на увреждането-
т.е. когато е налице причинна връзка между неговите действия или бездействия и
вредоносния резултат.
В процеса в
доказателствена тежест на ответника е да установи конкретните факти, на които
основава възражението си, за което не са релевирани доказателства.
Напротив по делото е
установено, че ищцата е била с подходящи за сезона зимни боти с равна подметка,
движела се е бавно, но въпреки това се е спънала и паднала по лице. Същата е
потърсила медицинска помощ навреме- на следващият ден, когато са се проявили
първите сериозни симптоми като е провела предписаното лечение, същото е
продължило в рамките на обичайния възстановителен период, без усложнения.
Липсват доказателства
пострадалата да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради
което не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен до размер на 30 000 лв., а в
останалата част следва да се отхвърли.
На основание чл.84 от ЗЗД законната лихва следва да се присъди от датата на деликта- 09.12.2019 г.
Разноските за
производството следва да се определят съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
Ищцата има право на разноски съобразно уважената част от иска. Същата обаче е
била освободена от заплащането на държавна такса и разноски за производството,
не е направила разноски, поради което не следва да й се присъждат такива. В
полза на процесуалният й представител, осъществил безплатна правна помощ следва
да се присъди на основание чл.38 от ЗА адв. възнаграждение в размер на 1430 лв.
Съобразно отхвърлената
част от иска ответникът има право на разноски в размер на 300 лв., в т.ч. и за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса за производството в размер на
1200 лв.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ да
заплати на А.Я.П., ЕГН ********** *** сумата в размер на 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, ведно
със законната лихва, считано от 09.12.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 30 000 лв. до размер на 60 000 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на основание чл.38 от ЗА на адв. М.Б.
Н.- Т. от АК- София възнаграждение в размер на 1430 лв.
ОСЪЖДА А.Я.П., ЕГН ********** *** да заплати на Община Русе
сумата в размер на 300 лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ да заплати по сметка на РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД държавна такса в размер на 1200 лв.
Решението може да се обжалва
пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: