О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 306
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение,
На двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание, в следния състав :
Председател: Мария Тончева
Членове: Нели Събева
Албена Зъбова-Кочовска
Секретар
Като изслуша докладваното от съдия Т.
ч.гр.д. № 260/2019 г. Бургаския апелативен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според комисията са налице както специалните, така и общите предпоставки за допускане на исканото обезпечение, както и са изложени ясно, точно и обосновано всички обстоятелства, които са необходими, за да се приеме, че е налице основание на искането. Сочи се, че след налагане на обезпечителните мерки предстои запознаване на проверяваното лице с материалите от проверката и възможност да представи декларация по чл.57 ЗОПДНПИ, възражения и доказателства в подкрепа на твърденията му, след чийто анализ ще се определи окончателния предмет на исковата претенция. Подържа се, че към искането си комисията е приложила писмени доказателства, които обосновавали предположението за притежаване на незаконно придобито имущество, както и значително несъответствие. Твърди се, че поисканите обезпечителни мерки съответстват на обезпечителната нужда. Сочи се, че бъдещите ответници са титуляри на банкови сметки, които се искат да бъдат запорирани като към настоящия момент не може да се посочи какви са наличностите по тези сметки. Счита се, че произходът на средствата, както и дали средствата на бъдещата искова претенция не са налични и не се притежават е въпрос по същество и ще се установява в бъдещото исково производство. Като изразява несъгласие с извода на съда, че не било ясно в бъдещото исково производство какво ще се отнема – дружествени дялове или тяхната левова равностойност комисията подържа, че ще претендира равностойността на наличните дружествени дялове в размер на 13 700 лева. Не се споделя и извода на съда, че с налагане на запори върху банковите сметки на ответниците ще им се ограничи тяхната правна сфера с оглед бъдещи приходи, тъй като поисканите запори били до размер на цената на иска.
Бургаският апелативен съда като се съобрази с оплакванията и исканията в жалбата, доказателствата по делото и приложимия закон, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по мотивирано искане на К. за допускане на обезпечение на бъдещия й иск против Д. А. Я. и А. Д. Я. , представлявана от своята майка и законна представителка Р. Р. Д. за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност от 242 365,21 лева с правно основание чл.116 вр. с § 5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ и с чл.390 ГПК.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд като е приел, че не са налице основанията за допускане на исканото обезпечение на бъдещия иск на К. , е оставил без уважение подаденото от нея искане. Въз основа на представените от комисията писмени доказателства съдът е констатирал, че банковите сметки, чието запориране се иска като обезпечителна мярка са с актуална наличност от 4.25 лева. Приел е, че дори и сумите по тези сметки да са били част от имуществото на проверяваното лице и неговата малолетна дъщеря понастоящем такива не са налице и не се притежават. Приел е, че посочените обезпечителни мерки не са адекватни по отношение на притежаваните към момента дружествени дялове по съображение, че запорирането на банковите сметки без наличност не може да осигури осъществяването на евентуалното право на отнемане въз основа на решението по бъдещия иск.
Въззивният съд споделя изводът на съда в атакуваното определение, че не са налице визираните в чл.117, ал.2 ЗПКОНПИ във вр. § 5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещия иск на К. . От приложените към искането на комисията доказателства не се установява, че бъдещите ответници притежават към момента на извършване на проверката и понастоящем незаконното имущество на посочената обща стойност от 228 665,21 лева. Липсват данни и за направени през проверявания период от проверяваните или от трети лица вноски по банкови сметки, които вноски ще са предмет на отнемане в полза на държавата по бъдещия иск. Дори по тези банкови сметки да е имало суми, те са били част от имуществото на лицата в минал момент, но те не се притежават понастоящем.
Неприложима е в случая разпоредбата на чл.142, ал.1 ЗПКОНПИ, съгласно която когато е невъзможно да се отнеме обособено имущество по чл.141 от същия закон, се отнема паричната му равностойност по пазарни цени към момента на предявяване на иска. В чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ е изброено имуществото, което се включва в понятието „имущество“ по смисъла на чл.141 от същия закон, от което следва и извода, че понятието „обособено имущество“ се отнася до вещи, а не до притежавани от проверяваните лица парични средства в проверявания период, но неналични при проверката, тъй като парите нямат „парична равностойност по пазарни цена“, така както се приема с цитираната разпоредба. В тази връзка, правилно съдът в атакуваното определение се е позовал нормата на чл.149 ЗПКОНПИ като е приел, че предвидената с нея хипотеза не е налице.
Неоснователно е искането на комисията за допускане на обезпечение и по отношение на бъдещата претенция на комисията, свързана с притежаваните от проверяваното лице дружествени дялове. Направеното уточнение в частната жалба, че ще се търси тяхната парична равностойност в размер на 13 700 лева не е основание да се допусне исканото по отношение на тях обезпечение. При липса на парични средства по банковите сметки на бъдещите ответници чрез запорирането им комисията няма да може да реализира правата си по евентуално положително решение за нея, което сочи, че не са налице предвидените в чл.117, ал.2 ЗПКОНПИ предпоставки за допускане на обезпечение. Само наличието на хипотетична възможност за наличие на обезпечителна нужда не е достатъчна, за да се допусне исканото обезпечение.
По изложените съображения, Бургаският апелативен съд намира искането на К. за допускане обезпечение на бъдещия й иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество против Д. А. Я. и А. Д. Я. , представлявана от своята майка и законна представителка Р. Р. Д. – всички от гр. Б. за неоснователно. Като е стигнал до същия извод и не е допуснал исканото от комисията обезпечение, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, а частната жалба на К. против него е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против определение № 1172/24.06.2019г., постановено по ч.гр.д. № 906/2019г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: