№ 36277
гр. София, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110166793 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „ФИРМА“ ООД чрез пълномощника му адв. Б за
допълване на постановеното разпореждане №106193/26.07.2024г., с което исковата молба е
върната и производството по делото е прекратено, в частта за разноските. Молителят излага,
че видно от текста на пълномощното на процесуалния му представител сторил разноски за
платен адвокатски хонорар на стойност 1400 лв., които предвид депозирания писмен отговор
по делото му се следвали от ищеца.
В предоставения му срок ищецът П. Д. П. е ангажирал становище по молбата, с което
се противопоставя на исканото допълване.
І. По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:
Молбата е подадена от страна по делото и е в срока за това, поради което е
допустима.
ІІ. По основателността на молбата по чл.248 ГПК:
Съдът намира подадената молба за неоснователна със следните съображения:
Действително, след като ответникът е получил препис от исковата молба и е
извършил разноски, за да ангажира процесуален представител, при прекратяване на
производството за него възниква правото да бъде обезщетен за тези разноски, без значение
дали и колко открити съдебни заседания са проведени. Достатъчно условие за възникване
на правото на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са извършени след получаване
преписа от исковата молба с указанията по чл.131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за
прекратяването.
За да възникне това право, обаче, преди всичко разноските следва действително да са
сторени, а това обстоятелство не се установява по делото. Ответникът твърди, че стореният
разход за адвокатски хонорар се удостоверявал от текста на пълномощното в полза на
1
процесуалния му представител. Към отговора на исковата молба /на л. 69 от делото/ е
представено общо пълномощно за процесуално представителство в настоящето
производство и в предходно образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 5690/2023г.
по описа на СРС, 150 състав. Посочено е, че за подаването на възражение срещу издадената
заповед за изпълнение е платен адвокатски хонорар от 100 лв., а за подаването на отговор и
процесуално представителство в настоящето производство - 1 400 лв., като пълномощното
служело като разписка за плащането. Видно от текста на пълномощното, обаче, в случай на
прекратяване на настоящето производство страните са уговорили, че хонорарът от 1 400 лв.
ще се счита за хонорар в производството по установителния иск, който може да бъде
предявен по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземанията
по оспорената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5690/2023г. по описа на СРС, 150 състав.
При така цитираната уговорка между страните не може да се направи извод, че разходът за
платен адвокатски хонорар действително е сторен от ответника по настоящето
производство, поради което не му се следва от ищеца.
Ето защо съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК от ответника следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 247799/31.07.2024г. от „ФИРМА“ ООД
за допълване на постановеното по делото разпореждане №106193/26.07.2024г. в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2