№ 57
гр. Ямбол, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка П. Кирова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600145 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда № 53/14.04.2022г. по НOХД № 102/2022г. на РС-Ямбол въззивникът подсъдим
М.А.Й. ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ****** г. за времето от 03.00 ч.
до 04.00 ч., от грил -бар "******", находящ се в гр.Ямбол, ж.к. ******* чрез повреждане на
прегради здраво направени за защита на имот- скъсване на мрежата на комарник на
прозорец е отнел чужди движими вещи на обща стойност ***** от владението на
собственика им "Хрис 11" ЕООД- гр. Ямбол с управител Д.М.М. от гр. Ямбол, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.***** НК. При
условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 НК първоинстанционният съд му е наложил наказание една
година лишаване от свобода,като е определил първоначален общ режим за изтърпяването
му.
С атакуваната пред настоящата инстанция присъда РС-Ямбол е възложил в тежест на
въззивника подсъдим извършените по делото разноски общо в размер на 275, 05 лв.,вносими
в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОДМВР-Ямбол.
В сезиращия настоящата инстанция процесуален документ са формулирани възражения с
конкретна предметна насоченост срещу явната несправедливост на наложеното на
подсъдимия Й. наказание, поради несъответствието му със заложените в чл.36 НК
законодателни цели. Формулирано е искане за изменение на контролирания съдебен акт чрез
намаляване на наложеното наказание от една година лишаване от свобода на три месеца
лишаване от свобода. В жалбата се съдържат оплаквания за допусната незаконосъобразност
при индивидуализация на съразмерната наказателноправна санкция, свеждаща се в
неправилен отказ на съда да приложи института на условното осъждане при наличие на
законово предявените предпоставки на чл.66, ал.1 НК. Изтъква се необоснованост и
1
дистанцираност от законодателния механизъм за индивидуализиране на наказателната
отговорност на съдебните съображения, мотивиращи отказа от приложение на чл.66, ал.1
НК единствено с наложени на подсъдимия наказания лишаване от свобода по присъди,
които са влезли в сила след момента на извършване на инкриминираното в настоящото
производство деяние. В подкрепа на доводите си отразява доминиращото в конкретния
случай значение на смекчаващите отговорността на подс. Й. обстоятелства- чистото съдебно
минало на дееца към момента на извършване на деянието, младата му възраст, оказано
съдействие за разкриване на обективната истина в досъдебната фаза и ниската образованост,
които като комплекс от облекчаващи отговорността фактори обуславят несъответствие на
определеното по пътя на редукцията по чл.58а, ал.1 НК наказание от една година лишаване
от свобода, на ниската степен на обществена опасност на дееца. Акцентира се върху
разбирането, че в синхрон с изброените смекчаващи обстоятелства справедливата и
индивидуално целесъобразна форма на наказателноправно въздействие спрямо въззивника
Й., обезпечаваща постигане целите на индивидуалната и генерална превенция, следва да се
определи към минимума на приложимата санкция съгл. особената наказателно- правна
разпоредба, т.е. към 1 година лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а, ал.1 НК
следва да бъде определено в размер на 4 месеца лишаване от свобода. С допълнителен
аргумент претендира корекция на заслуженото от подсъдимия наказание "лишаване от
свобода" чрез отмерването му в законоустановения абсолютен минимум - 3 месеца, като в
подкрепа на претенцията за допълнително привилегироване на положението на подсъдимия
е ползвана тезата за наличие на предпоставките на чл.55 НК. В останалата част от жалбата са
прокламирани тезисни съображения относно възрастовите особености на
подсъдимия,необходимостта да му бъде дадена възможност за преориентиране към
социално невредящо поведение в условията на неограничено пребиваване в обществото,
както и относно ниския потенциал на местата за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода да окажат реално поправително въздействие и да обезпечат ценностната
преориентация на подсъдимия.
В о.с.з. прокурорът аргументира тезата обоснованост и правилност на присъдата на РС-
Ямбол със съображения за справедливост на наложеното наказание предвид липсата на
основания за приложение на чл.55 или чл.66 НК.
Защитникът на подсъдимия адв.Г. изразява становище за неправилност на присъдата в
частта на наложеното наказание, което е явно несправедливо и несъответстващо на целите
по чл.36 НК, както и с оглед незаконосъобразния отказ от приложение на института на
условното осъждане.
При упражняване правото на лична защита подсъдимият М.Й. заявява, че се присъединява
към изложеното в негова защита от адв. Г..
В своята последна дума подсъдимият моли съда "за по-малко наказание".
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК, от
легитимирана страна, отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 320 от НПК
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подс. М.Й. е признал фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. ЯРС, съблюдавайки законосъобразното
провеждане на процедурата по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, предписваща спазване
на процесуалните правила за тази форма на съкратено съдебно следствие, на база
приобщената доказателствена съвкупност, и нейното формално-логическо съотношение с
направеното от подсъдимия самопризнание, е възприел изцяло изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка:
Подсъдимият М.А.Й. от С.***** обл.Ямбол решил да извърши кражба на движими вещи от
грил-бар "******", находящ се в гр.Ямбол, ж.к. ******* в изпълнение на което за времето от
03.00 до 04.00 ч. на ****** г.подсъдимият М.Й. отишъл до грил-бар "******", находящ се в
гр.Ямбол, Ж.К.****** разкъсал с ръце мрежата на комарника на отворения прозорец на
тоалетната на заведението и оттам влязъл в него. Отворил вратата на тоалетната, завил
2
наляво и се отправил към щанда с бутилките с алкохол, откъдето взел 4 бр.бутилки уиски
марка ****** , 1 бр.бутилка уиски марка ************ и паричната сума от **** лв. Всички
вещи на обща стойност ***** били собственост на "Хрис-11" ЕООД-гр.Ямбол с управител
Д.М.М. от гр.Ямбол. Подсъдимият изнесъл вещите по обратния път и занесъл у дома си.
Похарчил паричната сума и продал бутилките с уиски.
От назначената по делото оценителна експертиза се установява,че сумарната парична
равностойност на отнетите движими вещи от обекта грил-бар "******" в гр. Ямбол,
собственост на "Хрис 11" ЕООД гр
Ямбол, възлиза в размер общо на *****
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Първоинстанционното съдебно производство е протекло по предвидения в чл. 372, ал. 4 вр.
чл. 371, т. 2 НПК алтернативен процесуален ред, по заявено искане на подсъдимия Й.. Пред
съда подсъдимият е признал изцяло фактите по възведеното обвинение, така както тези
факти са очертани в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Съдът от своя страна е обективирал констатация за обоснованост на направеното от
подсъдимия самопризнание от валидно събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и е приложил съкратената процедура на съдебно следствие, като се е
съобразил с ограничението, наложено от чл.373, ал.3 НПК и е съобразил фактическите си
констатации с фактическите параметри, заложени в обвинителния акт.
Първоинстанционното съдебно произнасяне се основава изцяло на визираното
самопризнание на подсъдимия и на валидно събраните доказателства от досъдебна фаза,
които съдът не е събрал лично, но е извършил проверка за валидността на тяхното събиране,
респ. за обезпечеността на фактическите си изводи на база тези доказателства със
съответните гаранции срещу процесуално незаконосъобразен резултат.
С протокол за доброволно предаване от 16.08.2021 г. св.Д.М. е предал на полицейските
органи 1 бр. диск със запис от охранителни видеокамери, монтирани в грил-бар "******",
който е валидно приобщен към доказателствения материал. В съотв. с константните
практически указания на ВКС (Р-390-2009 по к. д. № 393/2009 г., ВКС, ІІ н. о, Решение №
206 от 15.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 913/2018 г., III н. о., НК) относно ползването на
случайно създадени фото-, видео-, кинозаписи и пр., вкл. записите, създадени чрез
предварително поставени на обществени места камери, органите на досъдебното
разследване с цел легитмност на ползването в доказателствения процес на съдържащите се в
сд- диска записи, и контрол върху автентичността им, са назначили видеотехническа
експертиза. В случая, чрез назначената в досъдебното производство видеотехническа
експертиза по протокол № 193 от 28.09.2021 г. е установена липса на манипулации върху
записаната върху диска информация. Изводимата от протокола на експертното изследване
информация, установява данни в образно-идентификационно направление, непозволяващи
отграничаване на общите и частни признаци на записаното в тях лице от мъжки пол поради
влошеното качество на записаните изображения, но позволява фиксиране на общи белези на
телосложение /среден ръст, слабо телосложение/ и на облеклото. В хронологическа
последователност от ракурса на заснемане по експертен път е изведена хронологията в
телодвиженията, съотносими с действията от обхвата на инкриминираното деяние-лицето
от видим мъжки пол влиза в помещение /кухня/ на ресторант "******", обикаля около
електрическите уреди и масата в помещението, в последващ момент влиза в основното
помещение /зала/ на ресторанта, където се придвижва зад барплота бавно и приведен, като
секунди по-късно алармата се задейства, лицето побягва към изхода и напуска залата,
излизайки от обхвата на камерата. Според обективираното експертно мнение, поради
влошеното качество на изображенията,ракурса на заснемане, динамиката на действията и
незапълненост на кадрите от образите, не може бъде формиран годен предметно-
идентификационен извод, дали фиксираното във видеозаписа лице от мъжки пол взима
предмет от или в близост до барплота. Отразеното в заключението на вещото лице досежно
възприятията при прегледа на видеозаписа, затруднени от ниската разделителна способност
на заснемащо устройство, недостатъчно осветление, наличието на предпазна маска на
3
лицето на заснемания субект, е съптътствано с окончателни изводи за невъзможно
извличане на всички общи и частни индивидуализиращи заснетото лице идентификационни
признаци. В експертизата е формулиран извод за идентификационна негодност на
записаните изображения, но същевременно вещото лице счита, че извлечените изображения
притежават годност за евентуално разпознаване на записаното лице от хора, които го
познават по външни общо-физически признаци, като пол, ръст, телосложение,
функционални признаци /осанка и походка/ и съпътстващи признаци /облекло аксесоари/. В
корелация с това условно заключение за ниския, недостатъчен идентификационен
потенциал, но не напълно изключен в обсега на външно-физическо разпознаване на
записания субект във видеофайла, / подкрепен с извлечени фотоснимки/, са приобщени
контролните за резултатите от този процесуален способ свидетелски показания на св.В.И.,
инспектор "Детска педагогическа стая" при РУ-Ямбол. В показанията й, служещи за
набавяне на доказателствена информираност относно механизма на осъщественото
инкриминирано деяние и съпричастността на подсъдимия Й. към него, се извежда
категоричния образно-идентификационен извод на свидетелката, че от прегледаните
видеофайлове разпознава именно М.А.Й., когото е имала повод да опознае външно-
физически при работата си по предходно извършени от него деяния. Така набавената
опосредствано образно-идентификационна информация предоставя корелация между
заснетото в процесната нощ на ****** г. неправомерно проникване и обхождане
помещенията в заведение "******" гр.Ямбол и обективно увреждащия резултат,
констатиран непосредствено след преустановяването му, с личната причастност на
подсъдимия Й. към тези действия. Фактът, че видеозаписите не съдържат кадри, отразяващи
хронология на телодвижението, свързана с отнемане на 4 бр. бутилки уиски с марка ******
и 1 бр. бутилка уиски марка ************,са обясними не с дефицити на фактическата
доказаност, а с точните пространствени параметри на ракурса на заснемане на монтираната
видеокамера, от който е снет оптичният носител. В детайлизиращ план, при допълнителен
разпит на св. Д.М., същият уточнява, че от видеокамерата, насочена към стилажа с
бутилките в заведението, не е предавал видеозапис поради липса на процес на запаметяване
от тази камера в процесната нощ с оглед обективно-технически усложнения.
Базисно контролно значение за проверка достоверността на показанията на св. В.М. и
резултатите от назначената видео-техническа експертиза, имат обясненията на самия
обвиняем М.А., дадени в досъдебното производство. Тези обяснения във висока степен
възпроизвеждат самопризнание на фактите от обвинителната версия още в стадия на
досъдебното разследване. Те предоставят пълна и изчерпателна по своята конкретика
информация относно: приблизителното време на осъществяване на деянието - лятото на
2021 г, точното място - бар "******" в жк Златен рог, гр.Ямбол, механизма на извършване
на деянието /чрез разкъсване на комарник и проникване през прозореца на тоалетната/,
местата които е обходил подсъдимия в заведението, съответстващи на извлечените и
проверени с другите събрани доказателства кадри от видеозаписа. Частичното
несъответствие в съобщеното на досъдебна фаза от обвиняемия единствено и само относно
точния предмет на посегателство, е отстранено по пътя на анализа и съпоставката им с
останалата доказателствена съвкупност, както и с оглед съдържанието и обхвата на
самопризнанието, задействало алтернативната процесуална процедура по чл.371, ал.1, т.2
НПК.
Първостепенният съд е преценявал показанията на св. Д.М. като съществени за
изясняването на фактите от предмета на доказване по чл.102 НПК. Съдържащите се в тези
показания фактически данни с основание са приети за съвпадащи със съществени елементи
от поставената в обвинителния акт фактическа рамка. Оценени по тяхната структура и
съдържание, и интерпретирани на база съществените им смислово-информационни
характеристики, тези показания дават пълно основание и на настоящата инстанция да
постави описаните в тях обстоятелства в основата на изводите си за доказаност на
конкретизирания в обвинителния титул предмет на резултатната присвоителна
общественоопасна дейност. Свидетелят с категоричност и в пълнота пресъздава
възприятията си от непосредственото лично установяване в около 11, 15 ч. на ****** г. на
скъсания комарник на прозореца на тоалетната на заведението, на счупената мивка под този
4
прозорец, тъждествени с фактологични елементи относно метода и механизма на
проникване и достигане до предмета на посегателството съгл. възприетата фактическа
постановка на инкриминираното събитие в обвинителния акт. Позитивни данни относно
достоверността, надеждността и логичността на тези показания се извеждат от обикновената
им контролна съпоставка с описанието на помещенията на заведението, закрепени в
протокол за оглед на местопроизшествието, проведен в 12.55 ч. на ****** г. и подкрепящите
го фотоснимки в изготвения за удостоверяването на това процесуално-следствено действие
фотоалбум. Освен това показанията на св.Д.М. с необходимата последователност и
категоричност поднасят изчерпателно и конкретно изброяване на установените липси на
имуществени елементи от стопанисвания от свидетеля обект- 4 бр. бутилки уиски марка
******., 1 бр. бутилка уиски марка ************ и сумата от **** лв. , съответни на
инкриминирания в обвинителния акт предмет на престъпно засягане.
По делото отсъстват обективни пречки, депозираното от този свидетел да бъде прието за
достоверно изцяло. Отразените в този гласен доказателствен източник фактически данни,
индициращи на възприетата обвинителна фактология относно механизма на престъпното
деяние и неговия предмет се допълват, дообогатяват и подлежат на контролна проверка по
пътя на обикновената им съпоставка с показанията на св. С.П. и св. Н.П.. Съдържимата се в
изброените два гласни доказателствени източника информация сама по себе си също не
може да обоснове направените фактически изводи от съдилищата. Но тя има контролно
процесуално предназначение, т.к. допълва и очертава резонността на обвинителната теза с
елемент от веригата преки и косвени доказателства, допринасящ за обосноваване на
фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт. В аспекта на
използвания при класификацията им критерий-отношение към основния факт, безспорно е,
че установените при проведения разпит на св.С.П. фактически обстоятелства се основават
на личните непосредствени възприятия на свидетеля относно проведена между него и подс.
Й. среща през м. август 2021 г., в рамките на която подсъдимият е уговарял свидетеля да му
съдейства за продажбата на 1 бр. бутилка уиски марка ************ , като впоследствие
двамата са отишли в кафе -бар "*****"в гр.Ямбол ,където подсъдимият е извършил
продажба на инкриминираната вещ на св.Н.П.. Доколкото възпроизведените спомени са
извлечени чрез процес на пряко и непосредствено наблюдение /присъствие на свидетеля/,
макар и на събития, относими към разпоредителни действия на дееца с имуществен елемент
от инкриминираната съвкупност след довършване на изпълнителното деяние, тези
показания са пряко доказателствено средство, а съдържащите се в тях сведения имат
производно, контролно доказателствено значение. Тези показания по косвен, спомагателен
път са от естество да послужат като опора за изводи досежно извършеното престъпление и
неговото авторство с оглед идентитета на един от имуществените обекти /1 бр. уиски марка
************ / и с оглед взаимовръзката на времевите параметри на осъществената среща
и разговори на подсъдимия със св. С.П. и св. Н.П. с времето след довършване на деянието.
Казаното ползва в пълна степен на валидност и показанията на св. Н.П., които като следващ
източник на косвено относима доказателствена информация, включена в логическата верига,
обосновават сегмент в обвинителната теза за осъществяване на престъпното деяние и
съпричастността на подсъдимия. С оглед източника на сведения предвид набавената на
основата на непосредствени възприятия информация, това доказателствено средство също е
пряко по процесуалната си природа:свидетелят Н.П. установява, че подсъдимият, обозначен
в показанията му като син на А.Й.. и друго непознато момче са пристигнали в
стопанисвания от него клуб "*****" през м.август 2021 г. и подс. му е предложил за
продажба 1 бр. бутилка уиски марка ************ , като св. е приел да я закупи за сума от
25 лв. Тези гласни доказателствени средства предвид ефекта на предоставяната чрез тях
информация, бележеща косвена корелация със съпричастността на подсъдимия и
съставомерността на криминализираната дейност, могат да послужат като производна
информационна база за потвърждаване фактическите констатации в обвинителния акт.
Съвкупната интерпретация на обсъдените доказателствени средства - свидетелските
показания на Д.М., С.П., Н.П., В.М.. (обсъденото и отстранено по задоволителен начин,
съответен на процесуалния минимален стандарт частично противоречие между обясненията
на подсъдимото лице в досъдебна фаза и показанията на Д.М. относно точните предметни
5
параметри на присвоеното имущество ), направеното по реда на чл.371, ал.1, т.2 НПК
цялостно признание от подсъдимия Й. , обхващащо фактите от обвинителния акт,
съставляват убедителна съвкупност от преки гласни доказателствени средства, чиято
достоверност и според въззивния съд е извън всяко съмнение. Обсъдената доказателствена
съвкупност участва активно във формирането на единната и непрекъсваема верига от факти,
обуславящи несъмнения извод за авторството на престъплението в лицето на подс. Й.. В
допълнение анализът на пресъздадените резултати относно фиксираните материални следи,
закрепени в протокол за оглед на местопроизшествието: отворения прозорец на тоалетната в
процесното заведение бар-грил "******" с разкъсан комарник, под него -счупената мивка,
на капака на тоалетното гърне- следи от стъпки , насложени една върху друга,
документирани чрез фотоснимки и преценката на съдържимите се косвени доказателства в
приобщената видеотехническа експертиза относно кадрите, свързани с проникващо и
интервериращо по непозволен от закона начин лице от мъжки пол, на които кадри е
разпознат именно подс. М.Й. от св. В.М., в контекста на съществуващата корелация
помежду им и с инкорпорираните съдебно-оценителна експертиза и производните данни от
приложените писмени доказателства - касов бон, фактура за закупен алкохол и писмена
справка за оборота на заведението за 04.08.2021 г.-05.08.2021 г. обосновават убедително, с
изискуемия се доказателствен интензитет обвинението за осъществено престъпление против
собствеността. Прегледът на цялостната съвкупност от преки и производни доказателствени
средства, чието вътрешнологическо и взаимнодопълващо се съотношение с резултатите от
приложените спомагателни способи чрез назначените по делото видеотехническа и
съдебно-оценителна експертизи, при отсъствието на допуснати процесуални нарушения на
правилата на НПК, установяващи реда за събиране и оценка на доказателствата в досъдебна
фаза, и правилата за обективност и всестранност на анализа и съпоставянето им с
направените от подсъдимия самопризнания в първоинстанционното производство,
предпоставят ангажиране на наказателната отговорност на М.А.Й. за инкриминираната
дейност по предявеното му обвинение.
От правна страна:
По делото несъмнено се установява наличието на съставомерно поведение на подсъдимия,
чийто обективни и субективни компонентни, се свързват със законовите признаци на
престъплението по чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал. 1 НК, поради което материалният закон е
приложен правилно към поведението на подсъдимото лице.
От обективна страна - на ****** г. за времето от 03.00-04.00, в гр.Ямбол, от грил-бар
"******", находящ се в гр.Ямбол, жк ******, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот-скъсване на мрежата на комарник на прозорец, подсъдимият е
отнел чужди движими вещи - 4 бр. бутилки уиски марка "***** " на стойност по 41, 03 лв.
всяка, на обща стойност 164, 12 лв., бутилка уиски марка ************ на стойност 52 лв. и
паричната сума от **** лв. , всички вещи на обща стойност от *****, от владението на
собственика им "Хрис 11" ЕООД гр.Ямбол, с управител Д.М.М. от гр. Ямбол, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Категорично е установено по делото, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
на квалифицираната кражба, тъй като със собствените си действия е преустановил
владението на правоимащото лице Д.М. в качеството на управител на собственика "Хрис
11" ЕООД върху инкриминираното имущество.
Деянието е извършено при квалифициращото обстоятелство "разрушаване на преграда",
здраво направена за защита на имот, тъй като за осигуряване на достъп на подсъдимия до
отнетите вещи, той е разкъсал комарник от прозорец на тоалетната на грил-бар "******" в
гр.Ямбол. Този елемент на съставомерното поведение по своето фактическо съдържание и
насоченост съставлява унищожаване на преграда, създаваща допълнително предпазващо и
обособяващо предназначение и в този смисъл чрез разрушаване на нейната субстанция е
завишена обществената опасност на деянието. Подсъдимият е преустановил упражняваното
до момента фактическо владение върху тези вещи от управителя на едноличното дружество
с ограничена отговорност. В комплексно и кумулативно съчетание с тази дейност /по
6
прекъсване на досегашното легално владение от правоимащо лице/ подсъдимият Й. е
установил собствено неправомерно владение върху процесното движимо имущество,
премествайки го в пространството и укривайки ги от управителя на "Хрис 11" ЕООД гр.
Ямбол. Тези вещи по-късно са били предмет на разпоредителни действия в своя полза,
извършени от подсъдимото лице, с които практически е осъществен основният състав на
престъплението кражба по чл.194, ал.1 НК. В последващите юридически разпоредителни
действия, предприети изцяло в спектъра на волевата свобода и лично усмотрение на
подсъдимия, същият нагледно е манифестирал присвоителното намерение, т.к.
собственическия анимус намира безпрекословен и несъмнен израз в действията по
окончателното правно разпореждане с отнетите вещи.
Отнетите от фактическата власт на Д.М. от гр. Ямбол 4 бр. бутилки уиски марка "***** ",
бутилка уиски марка ************ и паричната сума от **** лв. са годен предмет на
престъплението кражба. Същите от една страна са били елемент от имуществения актив на
"Хрис11" ЕООД,представляващ самостоятелна и диференцирана имуществена сфера на
юридическо лице, чужда за привлечения към наказателна отговорност подсъдим, а от друга
страна, част от тях /бутилките с уиски/ са заместими,движими вещи включени в
гражданския оборот с пазарна /парична/ стойност, а част от тях са пари - сума в размер ****
лв.
Подсъдимият М.Й.. не е имал разрешение от собственика "Хрис 11" ЕООД, гр. Ямбол на
изброените предмети за тяхното отнемане, поради което се налага изводът, че това е
станало без знанието и съгласието на правоимащото лице.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е знаел, че отнема
вещи, които са в наличната имуществена маса на "Хрис 11" ЕООД,находяща се в търговски
обект грил -бар "******" в гр. Ямбол, която е чужда собственост по отношение на
подсъдимия. В интелектуалните представи на подсъдимия са намерили отражение
елементите от фактическото съдържание на изпълнителното деяние, и неговото социално
значение - съзнавал е обстоятелството, че отнемането е непозволена от закона дейност и е
извършена без съгласието на представителен орган на "*****" ЕООД, както и че за това
отнемане подсъдимият е разрушил преграда, направена за защита на имот- скъсал е
комарник на прозорец. От волева страна подсъдимият е отделил вещите, променил е
тяхното местонахождение с намерението да ги присвои и да се разпореди с тях, като със
свои вещи, което е и сторил. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от това свое деяние и е искал
настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета на
престъплението.
По наказанието:
За престъплението по чл.***** НК законът предвижда наказание "лишаване от свобода" за
срок от една до десет години.
ЯОС намира, че аналитично-оценъчната дейност на първата инстанция бележи отклонение
от правомощията й по чл.54 НК и свързаните разпоредби на чл.35, ал.3 НК и чл.36 НК,
прокламиращи неотменимите принципи в санкционната дейност на съдилищата за
съответност на наказанието на извършеното деяние и постижимост на легално
дефинираните цели при адекватното, законосъобразно и ефективно упражняване на
репресивна функция от страна на държавата. На първо място, настоящото инкриминирано
деяние е извършено от подсъдимия М.Й., преди той да е бил осъждан с влязла в сила
присъда за друга генерирана чрез антисоциално поведение съставомерна дейност.
Действително, преди постановяване на ревизирания съдебен акт и в рамките на
неприключилото понастоящем наказателно производство, са постановени Присъда
№70/08.12.2021 г. по НОХД №1139/2021 г. по описа на ЯРС, Решение №238/22.12.2021 г.
по АНД №1273/2021 г. по описа на ЯРС, Присъда №78/22.12.2021 г. по НОХД№1119/2021
г. по описа на ЯРС , одобрено е Споразумение №5/11.01.2022 г. по НОХД №1080/2021 г. по
7
описа на РС-Ямбол, с които върху подсъдимия е въздействано със средствата и методите на
наказателната репресия, като по три от ц. съдебни актове е ангажирана наказателната му
отговорност за еднородна с настоящата противозаконна престъпна дейност против
обществените отношения, свързани с нормалното упражняване правото на собственост.
Несподелим е аргументът на първостепенния съд, свързан с възможността за по-тежко
санкционно-правно въздействие, предпоставено от ефекта на междувременно влезлите в
сила присъди, с които същият подсъдим е признат за виновен за друга съставомерна
деятелност, осъществена от него в близък времеви интервал с процесното деяние. Този
подход би могъл да бъде съотнесен към оценката за завишена персонална обществена
опасност на подсъдимия, но не намира легитимна опора в общо споменатата в мотивите на
контролираното решение "практика на ВКС". Доколкото не е направено позоваване на
конкретни актове на върховната съдебна инстанция в първоинстанционното решение, респ.
техните постановки или авторитетни пояснения не са достъпни и обективно проследими в
решаващата дейност на настоящия състав, ЯОС отчита неправилност в така употребеното от
районния съд правно-аргументативно средство. Съпътстващата логическа аргументация в
изписаните доводи относно високия ръст през последните години на престъпленията от този
вид също не представлява рационално средство, способстващо за активно и качествено
убеждаване в правотата на поддържаната теза, доколкото отразява недопустимото
подценяване на целите на индивидуалната превенция за сметка на генералната. Не следва да
се допуска пренебрегване на въплътеното от законодателя виждане в нормите на чл.35, ал.3
и чл.54 НК, че заложените в наказанието базисни функции са две, едната от които е
превенцията -генерална и индивидуална /с допълнителна класификация на
предупредително-сплашващите и корекционно-възпитателните цели съгл.изискването на
чл.36 НК/. А другият съществен социален и нормативен спектър при отмерване на точната
мярка на наказателно-правно въздействие е възмездният характер на наказанието. При
индивидуализиране вида и размера на наказанието като адекватна държавно-правна реакция
на извършеното престъпление, ръководна изходна база са отразените в самото престъпление
конкретни негови обективни свойства, индициращи на съответна тежест, правна укоримост
и ниво на обществена опасност, както и вината на извършителя. Необоснованото
отклоняване от указаните от законодателя фактори в чл.54 НК, поставя определянето на
санкцията в пределите на субективно преценяваната целесъобразност, дистанцирайки го от
легитимния критерий за постигане на обективна справедливост. В контекста на изложеното,
ЯОС счита, че между така определеното спрямо подсъдимия Й. по правилата на чл.54 НК
наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, редуцирано на осн. чл.58а,
ал.1 НК с 1/3, и реалната обществена опасност на деянието и дееца се констатира очевидна
диспропорция. Във фокуса на съдебно обсъждане не са взети предвид обстоятелствата,
обективно смекчаващи отговорността на подсъдимия – младата му възраст към момента на
извършване на деянието, факта, че извън процесуалното му поведение в съдебна фаза на
пълно признаване фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, обусловило
съответно прилагане на законовата премия на чл.58а, ал.1 НК чрез редукция на
наказателната санкция с 1/3, подсъдимият Й. е извършил частично самопризнание на
значителен обем фактология, релевантна за обвинителната конструкция още в досъдебна
фаза, с което е ускорил и подпомогнал процеса по разкриване на обективната истина. Тези
негови самопризнания относно увреждащия съставомерен механизъм, свързан с нарушаване
субстанцията на мрежа на прозорец, в резултат на която междинна дейност е успял да
проникне в грил-бар "******" и признанието относно отнемането на един от
инкриминираните предмети, представляват признание на собственото му участие в
инкриминираната проява още в най-ранната процесуална фаза, с което подсъдимият е
подпомогнал ефективно и качествено дейността на разследващите органи и нейното срочно
финализиране.
Подсъдимият Й. е роден на ****** г., следователно към датата на инкриминираното деяние
****** г. е бил на 21 години. На тази възраст, макар и навършил пълнолетие, младият човек
все още не е формирал ценностен мироглед, съответстващ на пълната житейска зрялост,
респ. не е напълно адаптиран към самостоятелен живот при зачитане на социалните устои с
приоритет, който налага поведенчески самоограничения. Ето защо младостта на
подсъдимия следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство. Очертаните смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства разгледани в лимитираното от законодателя
8
формално-правно съотношение с отегчаващите фактори, не са способни да доминират над
последните. Сред утежняващите наказателната отговорност обстоятелства са: особеният
метод и механизъм на извършване на престъплението, по-тежко квалифициран от
законодателя, но в конкретния случая отразяващ дързост и радикално незачитане на
обществените забрани -чрез проникване през прозореца на заведението с унищожаване на
предпазната мрежа, времето на осъществяване на посегателството през тъмната част на
денонощието , както и относително високата стойност на предмета на присвоителната
дейност- *****, който надвишава минималния размер на работната заплата за 2021 г. съгл.
ПМС № 331/26.11.2020 г. На тази база ЯОС намира, че изследваният комплекс отегчаващи
обстоятелства се уравновесяват и балансират със смекчаващите такива, което предопределя
съблюдаване на общата уредба в чл.54, ал.1 НК и индивидуализиране на адекватното и
справедливо по размер наказание към минималния предел на лимитирания от законодателя
диапазон в чл.195, ал.1, т.3 НК- а именно в размер на 1 година лишаване от свобода. След
приложение на законовата редукция в чл.58а, ал.1 НК, произтичаща от спецификата на
съкратеното съдебно следствие, на подсъдимия М.Й. следва да бъде определено наказание
лишаване от свобода в размер на 8 месеца. Съдебният състав констатира, че за подсъдимия
Й. са налице условията на чл.66, ал.1 НК за отлагане изпълнението на наложеното му
наказание "лишаване от свобода". Към момента на изпълнение на деянието той не е
осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, а определеното му
наказание е "лишаване от свобода" за срок, по-малък от три години. Същевременно,
съобразявайки обстоятелствата относно личността на дееца, въззивната инстанция
констатира, че за поправянето и превъзпитаването му не е нужно той да изтърпи ефективно
наложеното наказание. Поради тези съображения изпълнението на наказанието "лишаване
от свобода" следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три
години, считано от влизането на присъдата в сила, като именно тази продължителност на
изпитателния срок ще съдейства най-вече за постигане на целите на специалната превенция,
като ще спомогне за ценностна преориентация и сформиране на психични механизми за
самовъзпиране от последващи противоправни прояви.
При служебната проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314 НПК изцяло и
независимо от наведените от страните оплаквания, въззивният съд не констатира други
основания за нейното изменение или отмяна. Поради това в останалата й част присъдата
следва да се потвърди
Водим от горното и на основание чл.334, т.3 вр. чл. 337, ал.1, т.3 НПК, Окръжен съд - Ямбол
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №53/14.04.2022 г., постановена по НОХД №102 по описа за 2022 г. на
Районен съд- Ямбол в наказателно-осъдителната й част, като:
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия М.А.Й. ЕГН********** наказание от ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
и в частта, с която на подсъдимия М.А.Й. е определен първоначален общ режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като вместо това на основание чл.66, ал.1
НК ОТЛАГА изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на решението.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10