Р Е Ш Е
Н И Е
№
184
06.02.2020 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ХРИСТО ХРИСТОВ 2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
В. С.
прокурор:
Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД
номер 3037 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на В.В.А., ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение №
1309/28.10.2019 г. постановено по н.а.х.д. № 2826/2019 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба,
серия К № 1815520 от 11.06.2017 г., издаден от ОД на МВР – Бургас, с който на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лв.
С жалбата съдебното решение се обжалва като
неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи за
незаконосъобразност на електронния фиш единствено поради изтекла погасителна
давност на осн. чл. 82, ал. 1, б. „А“ от ЗАНН, идентични с
тези, изложени пред първата инстанция.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна –
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно призована, не изпраща
представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното
решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 1815520
от 11.06.2017 г., издаден от ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева. За да постанови
решението си съдът е приел, че нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство „SITRAFFIC ERS-400” с фабр. № 003059049644,
като констатираното превишаване на скоростта е било с 31 км/ч. Посочил е, че в случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата,
установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП,
като наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към
случая. Съдът е счел, че с така наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото. Относно
възражението за изтекла давност, съдът е посочил че давността, според по чл.80,
ал.1, т.5 от НК за нарушения, наказуеми с наказание глоба е три години, следователно
относителната погасителната давност за извършеното нарушение не е изтекла. Изрично е акцентирал на факта, че нормата на
чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН не е приложима в случая, тъй като тя е
относима към погасяване на наложеното административно наказание, а не за
погасяване на адинистративно-наказателното преследване.
Така постановеното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Настоящата касационна инстанция изцяло споделя
мотивите на районния съд довели до потвърждаване на издадения електронен фиш
като намира, че са спазени всички предпоставки касаещи неговото издаване. Същият е издаден от компетентен орган и
съдържа необходимите реквизити.
Отговорността на касатора е ангажирана за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, с която разпоредба e указано, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Такъв
знак – В26 е бил налице, съобразно изричното отбелязване на този факт в
описателната част на ЕФ. В разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е регламентирано, че „При нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение”.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи. Същото определение е възпроизведено и в § 1 от ДР на ЗАНН.
Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че
възраженията на касатора за изтекла давност са неоснователни. Процесното
нарушение е допуснато на 11.06.2017 г. Обжалваният електронен фиш не е влязъл в
сила, поради което и на основание чл.82, ал.2 от ЗАНН приложение следва да
намери разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, към която препраща нормата на чл.11
от ЗАНН, вр. тълкувателно постановление № 1/27.02.105г. по тълк.д.№ 1/2014г. на
ОСС от HK на BKC и ОСС от II колегия на BAC. Съгласно посоченият текст от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член и който срок с оглед на наложеното наказание –
глоба, е три години, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК в приложимата редакция на
ДВ, бр.26/2010г., в сила от 10.04.2010г. Срокът по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1,
т.5 от НК (ДВ, бр.26/2010г.) следователно е четири години и шест месеца и
започва да тече от довършване на деянието – в конкретния случай на 11.06.2017 г.,
поради което към момента на постановяване на настоящото решение същият не е
изтекъл.
Предвид
горното, следва да се заключи, че като е потвърдил оспореният пред него
електронен фиш, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва
да се остави в сила.
Поради изложеното, на основание чл.221,
ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1309/28.10.2019 г. постановено по
н.а.х.д. № 2826/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.