№ 939
гр. София, 25.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №
20211100902052 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „БХМ К.Б.“ ООД срещу Н.А.П., с която
са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55 ЗЗД (евентуално чл. 59 ЗЗД) за
връщане на сумата 200 000,00 лв. – държавна такса по чл. 30, ал. 5 от Закона за хазарта, платена
съгласно решение №000030-966/26.03.2021г. за издаване на лиценз за организиране на хазартни
игри в игрално казино, както и за връщане на сумата 100 000,00 лв. – държавна такса по чл. 30, ал.
6 от Закона за хазарта, платена съгласно решение №000030-867/26.03.2021г. за издаване на лиценз
за организиране на хазартни игри с игрални автомати.
Според твърденията в исковата молба таксите са определени с цитираните решения за
издаване на лицензи в нарушение на правилата на чл. 30 от Закона за хазарта, поради което
плащането им е без основание и платените суми за такси подлежат на връщане.
Исковете са недопустими.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК вземанията за държавни такси (каквито представляват и
таксите по чл. 30, ал. 5 и 6 от Закона за хазарта) представляват публични вземания, а
правоотношенията с предмет публични вземания са регламентирани с разпоредбите на ДОПК като
публичноправни отношения (на власт и подчинение), а не като частноправни отношения (между
равнопоставени субекти), поради което споровете относно възникването, изпълнението и
погасяването на правоотношенията с предмет публични вземания не представляват
гражданскоправни спорове и не предпоставят подведомственост за разглеждането им от
гражданските съдилища.
Изложеното се отнася и за случаи като процесния, при които като предмет на делото е
заявено парично вземане за възстановяване на недължимо платени държавни такси, тъй като
правоотношенията по възстановяване на недължимо платени публични вземания също са
регламентирани с правилата на чл. 128 – 132 ДОПК като правоотношения на публичното право, а
предвиденият в разпоредбите специален административен ред за осъществяване на правото на
1
възстановяване на недължимо платени публични вземания, приложим съгласно чл. 4б ЗДТ и по
отношение на правото на възстановяване на недължимо платени държавни такси, изключва
възможността за искова защита на това право, включително с иск за неоснователно обогатяване по
чл. 55 или 59 ЗЗД (изрично в този смисъл определение №130 от 18.02.2013г. по ч.т.д. №559/2012г.
на ВКС, ІІ т.о., определение №269 от 30.04.2014г. по ч.т.д. №1192/2014г. на ВКС, ІІ т.о.,
определение №300 от 15.05.2009г. по т.д. №88/2009г. на ВКС І т.о.).
Съдебната практика (в това число и цитираното в исковата молба решение
№184/21.01.2021г. по гр.д. №2686/2019г. на ВКС, IV ГО) действително е обосновала допустимост
на осъдителни искове срещу държавата за връщане на платени без основание държавни такси, но
само в хипотезите, при които законовите разпоредби, с които са предвидени таксите, са обявени за
противоконституционни, тоест в хипотезите, при които по отношение на платените държавни
такси е отпаднал съществен елемент от легалното определение за публично вземане, дадено в чл.
162, ал. 2, т. 3 ДОПК.
Процесният случай не е такъв (разпоредбите на чл. 30, ал. 5 и 6 от Закона за хазарта са част
от действащото право и към настоящия момент), поради което и по изложените съображения
предявените искове са недопустими, а исковата молба за предявяването им подлежи на връщане
съгласно чл. 130 ГПК
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „БХМ К.Б.“ ООД срещу Н.А.П..
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №2052/2021г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2