М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 605/2009
год.на КРС , ІV н.с.
Районна Прокуратура–К. е
повдигнала обвинение против подсъдимия Г.В.В. за това, че : За периода 11.12.2008 г. до 11.08.2009 г. в град Карлово, след като е осъден с влязло в сила на
11.12.2002г. определение по гр. дело №
.../...г. по описа на Районен съд К., да издържа свои низходящи - децата си В.Г.В.
ЕГН - ********** и И.Г.В. ЕГН - **********,
родени от съвместния му живот с Е.Н.Л.,
съзнателно не е изпълнил задължението си
в размер на две и повече месечни вноски, а именно 8 /осем/ месечни вноски
по 35 лева за В.Г.В. ЕГН-********** и 8 /осем/ месечни вноски по 35 лева за И.Г.В.
ЕГН-**********, всичко на обща стойност 560 лева- престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Съдебното производство протече при условията
на глава 27 от НПК ,при съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение и предлага на подсъдимият В. да
се наложи наказание при условита на чл. 55 от НК ,а именно глоба в размер на
300 лв.
Подсъдимият
Г.В. се признава за виновен по повдинатото му обвинение и прави признание по
чл. 371 т.2 от НПК , като признава всички факти посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Лично и чрез защитника си адв. Б. пледира за налагане
на наказание при условията на чл.55 ал.1
т.2 б.“В” от НК като се замени
предвиденото в нормата на особената част наказание за горното престъпление
“Пробация“ с глоба, която да бъде оразмерена към минималния размер на
предвидения в закона диапазон , а именно 100 лв.
Съдът на базата и след анализ на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.В.В. е роден на ***г***, живущ ***, български гражданин от
ромска етническа група, с
основно образование, не женен, безработен, неосъждан, ЕГН:**********.
През 1990 г. свидетелката Е.Н.Л. и подсъдимия Г.В.В. заживели на съпружески начала. От
съвместния им живот им се родили две дъщери
- И.Г.В. ЕГН-********** и В.Г.В. ЕГН-**********.
През 2001 г. отношенията помежду им
се влошили и Лазарова и подсъдимия В. се разделили, като децата останали
да живеят при майка си. С определение от
11.12.2002г. на К.Районен съд по гр.д. №../... г. подсъдимият Г.В. бил осъден
да заплаща по 35 лева месечно за всяко от
децата си - И. и В. В., считано от 01.12.2001
г. Определението е влязло в законна сила на 11.12.2002г. И.В. е
навършила 18 години, но видно от приложеното удостоверение
от Професионална гимназия „Б. Е. и Х. Г-" същата е била в .... клас за учебната 2008-2009г. и редовно посещавала учебните занятия и ще бъде записана в ...
клас за 2009/2010г. От месец Декември 2008 г. до момента подсъдимият не е
изплатил нито една месечна вноска по издръжката. След месец ноември 2008 г. подсъдимият В. останал без работа и поради тази
причина не е изплащал необходимите
суми за издръжка. Същият не е полагал грижи за децата , не ги е взимал при себе си и не им е правил подаръци.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т.2 от НПК ,както и от показанията на свидетелката Е.Н.Л. депозирани в досъдебното
производство , които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК
съдът ползва , а също и от приложените по делото писмени
доказателства.
При така установената по несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си подсъдимият Г.В.В.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183 ал.1 от НК.
От обективна страна всички елементи на престъпния
състав са налице. На първо място безспорно
е установено по делото , че спрямо подсъдимият Г.В. е налице влязло в сила определение на съда по гр.дело №
../ ..... г. в сила от 11.12.2002 г. ,с което е бил осъден да заплаща месечна издръжка на всяко от децата си И.В.
и В.В. в размер на 35 лв. за всяко от тях . Тъй като определението е влязло в
законна сила ,то е породило общо задължителното
си действие и подсъдимият В. е бил длъжен да изпълнява вмененото му с него задължение да заплаща ежемесечните вноски по
издръжката. Същият обаче съзнателно е бездействал ,като не е изпълнявал
задължението в размер на повече от две месечни вноски, с което е осъществил
изпълнителното деяние.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е желаел
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал
, че е бил осъден по силата на съдебно определение , което е влязло в сила да
заплаща издръжка на децата си, но умишлено но го е сторил.
При индивидуализиране на наказанието Съдът
отчете като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало и
признанието на вината. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира. При
определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с правилото на
чл. 373 ал.2 от НПК според което при направено признание на всички факти посочени в обстоятелствената
чат на обвинителния акт, което е прието от съда по реда на чл. 372 ал.4 от НПК
при постановяване на осъдителната присъда наказанието следва да се определи при
условията на чл. 55 от НК и без да са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства
,както е в конкретният случай. Съобразявайки се с тази постановка на закона
съдът определи наказанието при условията на чл.55 ал.1
т.2 б.”В” от НК като замени предвиденото в нормата
на особената част Наказание “Пробация “ с “Глоба “ ,клоняща към минималния
размер на предвидения в закона диапазон , а именно 150 лв.
Според преценката на Съда именно така
определеното наказание като вид и размер се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и
дееца и най –добре би изпълнило
целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъплението
са липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимият Г.В. по отношение на собствените си действия и
постъпки, слабо развито родителско чувство и склонност към незачитане на установения и
утвърден в страната правов ред.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: