Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………….…
31.5.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното
съдебно заседание на първи март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16627 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата И.М.Г. твърди, че при настъпило на 20.10.2013 год. в Република Германия
на магистрала А8 между Щутгарт и Мюнхен, пътно-транспортно произшествие,
загинал баща й М.С.М.. Произшествието настъпило при следните обстоятелства:
микробусът, в който е пътувал бащата на ищцата с рег.№ ********, управляван от Н.И.се
преобърнал, поради изгубване на контрол върху управлението му от страна на
водача, и останал на пътното платно. Част от пътниците в него успели да
излязат, но други, включително и бащата на ищцата, останали вътре заклещени.
Движещите се по пътя в този момент други МПС заобикаляли или спирали на пътя,
включвайки аварийни светлини. Водачът на лек автомобил Тойота Авенсис с рег.№
A-*******Т.П.Г., движейки се със скорост 100-110 км.ч. по посока на
преобърнатия микробус, без да намали скоростта се ударил в пода на микробуса,
който удар се оказал смъртоносен за бащата на ищцата. С решение на
Административен съд гр.Аугсбург, Т.Г.бил наказан с административно наказание -
глоба. Ищцата преживяла тежко смъртта на баща си, който загинал внезапно в
разцвета на силите си. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на
лекия автомобил Тойота Авенсис била застрахована от ответното дружество DEVK-Ж.З.
гр. Мюнхен. Ищцата поискала от ответното дружество да уредят доброволно въпроса
за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, но до
подаване на исковата молба не получила отговор на запитването си. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение
за причинените й неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, представляваща
част от общо дължимото й обезщетение от 200 000 лева.
Ответникът „ДЕВК – Ж.З.“, чрез адв. Б., оспорва иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
М.С.В., починал на 20.10.2013 г., е баща на И.М.Г. и на С.М.С..
По образувана щета BGS-00126/15 с
писмо от 21.08.2019 г. „А.Б.“ ЕООД, като представител на ответника, е уведомил
ищцата, че съобразно приложимото немско право на наследниците на починалия не
се дължи обезщетение за претърпени болки и страдания, а отговорността се ограничава
до имуществени вреди – разходи за погребение, транспорт на тленни останки и
други.
В протокол за ПТП, изготвен от Полицейска автомагстрална служба, е отразено
настъпване на пътнотранспортно произшествие на 20.10.2013 г. с място на
катастрофа Аусбург, А8 Запад посока Мюнхен, участък 380 км. 0,046. Сблъсъкът е
реализира между л.а. „Рено“ с рег. №*******и л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. №*******Лекият
автомобил „Рено“ е управляван от Н.И., а лекият автомобил Тойота – от Т.П.Щ.. В
протокола е отразено в резултат на инцидента да е пострадал М.В., убит, при
отбелязване за Черепномозъчна травма. Относно отразения механизъм се сочи, че
автомобил „Рено“ се е движел с неизвестна скорост в дясната лента на движение,
отклонил се е, поднесъл е и се е ударил вляво в бетонна разделителна стена. Последвало
е обръщане, като автомобилът е останал да лежи в средната лента обърнат срещу
посоката на движение. Автомобил „Тойота Авенсис“ идва отзад, блъска се с
неизвестна скорост в пода на л.а. „Рено“, така че последният се поднася на
другата страна (лявата на шофьора), обръща се и се блъска в спрелия л.а. „Опел
Астра“ . От удара се разхвърчават авточасти и предмети върху лявата лента и
средната лента на пътя в посока Щутгард. Според разпита на водача на л.а.
„Рено“ при първия удар М.В. е бил все още жив. Така отразеният механизъм не е
оспорен от страните.
В аутопсионен протокол е отразено, че г-н В. е починал вследствие на
политравма с откъсване на основна артерия на организма в гръдната част по
неестествен начин в резултат на тъпо въздействие срещу гръдния кош вдясно,
обяснима със силен спирачен или силно ускорителен механизъм.
По делото е приета Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице М.Г..
В същата се сочи, че причина за смъртта на М.С.В. е разкъсване на аортната
дъга, от което е настъпила остра кръвозагуба и смъртта е последвала в порядъка
на 5-10 минути. Категорично смъртта е резултат от претърпяно ПТП, станало на
20.10.2013 г.
Пътно-транспортното произшествие, в резултат от което ищцата търпи вреди, е
настъпило през 2013 год. в държава-член на Европейския съюз. Към този момент за
обезщетяване на вредите от деликт с международен елемент, е действал Регламент
(ЕО) № 864/2007 год. на Европейския Парламент и Съвета относно приложимото
право към извъндоговорни отношения (Рим II). Регламентът се прилага за
вредоносни събития, настъпили след 20 Август 2007 год. (датата на влизането му
в сила), при условие, че претенциите за обезщетяване на вредите са заведени на
или след 11 Януари 2009 год. Следователно, без съмнение, Регламентът е бил
приложим към датата на настъпване на процесното произшествие.
Приложното поле на Регламента включва извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане (и др.) в случаите на стълкновение на
правни норми на различни правни системи, т.е. в случаите, когато е налице
международен елемент във фактическия състав на деликта, какъвто е и процесният
случай. Общото правило на чл.4(1) от Регламент Рим II предвижда, че за
извъндоговорните задължения при деликт с международен елемент се прилага
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е
настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава или държави настъпват
непреките последици от този факт. Следователно релевантната вреда е само
пряката вреда, но не и индиректните последици от събитието. В чл.4(2), чл.4(3)
и чл.14 от Регламента са предвидени изключения от общото правило на чл.4 (1) от
Регламента, които обаче са неприложими в настоящия случай.
Приложимото право за вредите, настъпили от процесното произшествие следва
да бъде определено в съответствие чл.4(1) от Регламента. От съществено значение
при избор на приложимото материално право е квалифициране на вредите настъпили
в резултат от произшествието - дали същите са преки или непреки. Регламентът не
определя кои вреди от деликт следва да се считат преки и кои непреки. За
определяне съдържанието на преките и непреките вреди е налице задължителна
практика на Съда на ЕС в Люксембург, постановена в производството по отговор на
преюдициално запитване (чл.267 от Договора за функциониране на ЕС),
по-конкретно по дело С-350/2014 год. (Florin Lazar vs. Allianz SpA). В
решението си по това дело Съдът на ЕС постановява, че „ Член 4(1) от Регламент
(ЕО) № 864/2007 год. на Европейския Парламент и Съвета относно приложимото
право към извъндоговорни отношения (Рим II), следва да бъде тълкуван при
определяне правото, приложимо към извъндоговорни задължения от пътни
произшествия, в смисъл, че вредите, свързани със смъртта на едно лице в
произшествие, настъпило в Държава членка на сезирания съд и претърпени от
неговите близки, които имат местоживеене в друга държава-членка, следва да
бъдат квалифицирани като „непреки последици“ от този инцидент по смисъла на
цитираната норма“. В мотивите на решението Съдът е обсъдил значението на
мястото, където са настъпили преките вреди - в случая, разглеждан от настоящия
съд - смъртта на бащата на ищцата, като е посочил, че „прилагането на правото
по мястото на настъпване на пряката вреда допринася за постигане на посочената
в параграф 16 от преамбюла на Регламента цел за предвидимост на приложимото
право“. Доколкото Правото на ЕС следва винаги да бъде тълкуване с оглед целите,
за постигането на които е прието съответното законодателство, то в случая целта
последиците от едно вредоносно събитие да бъдат уредени по еднакъв начин,
независимо от мястото на настъпването им, следва да има приоритет. Ето защо и
мястото на настъпване на пряката вреда — смъртта на лицето и липсата на
основания за прилагане на изключенията, посочени по-горе, определя и
приложимото право.
Всичко изложено дотук, според настоящия съд, обуславя приложимост на
правото на Република Германия за обезщетяване на вредите, които ищцата е
претърпяла от смъртта на своя баща.
По делото не се спори, че смъртта на М.В. е настъпила в резултат на виновно
противоправно поведение на водача на л.а. Тойота Авенсис“ рег. №*******Т.П.Г., който
е управлявал автомобила ва нарушение на §§ І ІІ, 31 от Закона за движение по
пътищата – движение с несъобразена скорост спрямо пътната ситуация. Не се
спори, че към датата на процесното ПТП отговорността на водача на л.а. „Тойота“
е застрахована от ответното дружество.
Основен спорен момент е дали правото на Република Германия предвижда
отговорност на застрахователя за причинени неимуществени вреди от смърт на
роднина. Същата е уредена в разпоредбата на § 100 на Versicherungsvertragsgesetz,
VVG, съгласно който текст застрахователят покрива отговорността на
застрахования водач на лек автомобил в обем, съответен на отговорността на
последния спрямо увреденото лице. Института
на непозволеното увреждане е уреден в глава 27 на немския граждански
процесуален кодекс (BGB), като чл. 844
предвижда, че в случай на смърт лицето, отговорно за вредите, следва да покрие
разходите за погребение на лицето, задължено да понесе същите. Ал. 2 на същия
текст касае заплащане на разходи, ако починалият би дължал издръжка на трето
лице, вкл. заченат, нероден към датата на смъртта. Същевременно чл. 823 предвижда задължение за обезщетяване на претърпени
болки и страдания когато психичното страдание надвишава по тежест това, което
близките на починалия обичайно изживяват като душевна болка, поради което
същото може да бъде счетено за увреждане на здравето. Твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба и съответно доказване за пряко
претърпени вреди в посочения смисъл в настоящия процес не проведено.
По изложените съображения искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски има ответната страна. От
страна на ищцата не е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което същото следва да се присъди в договорения и
заплатен размер от 6000 лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.Г., ЕГН **********
срещу „ДЕВК – Ж.З.“ с адрес: Федерална република Германия, гр. Мюнхен,
ул. „Хиртенщрасе“, п.к. 200645 Мюнхен 248335 иск за заплащане на сумата от 26000
лв., частично от 200000 лв., представляваща обезщетение за претърпени болки и
страдания в резултат на смъртта на баща й М.С.В., причинена при ПТП на
20.10.2013 г. във Федерална република
Германия, на магистрала А8 Щутгар-Мюнхен в резултат на виновно противоправно
поведение на водача на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. №*******Т.П.Г., като
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е застрахована от
ответното дружество.
ОСЪЖДА И.М.Г., ЕГН ********** да
заплати на „ДЕВК – Ж.З.“ с адрес:
Федерална република Германия, гр. Мюнхен, ул. „Хиртенщрасе“, п.к. 200645 Мюнхен
248335 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 6000 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: