№ 359
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20213100900039 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на «ФАКТОРЪТ» ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, жк Левски ул.кдп Герги Боев 4 ет.2 ап.17,
представлявано от управителя И.Д.Х. чрез пълномощник адв.Л.П. ВАК срещу
«КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП» АД ЕИК ********* (в несъстоятелност) и синдика на
дружеството, за установяване, че сумата от 8 135.80 лева като прието вземане в
производството по несъстоятелност се ползва с право на предпочтително удовлетворение
преди всички вземания по чл.722, ал.1, т.1-12 ТЗ, евентуално за установяване по отношение
на същото вземане на поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал.1 т.3 ТЗ като
представляващо разноски за попълване масата на несъстоятелността.
Твърди се в исковата молба, че в списъка на приетите вземания, обявен в TP на
11.11.2020 г., е прието че сумата от 8 135.80 лв. дължима към „ФАКТОРЪТ" ЕООД,
съгласно Протокол за разпределение от 27.06.2019 г. по изп.дело № 559/2019г. по описа на
ЧСИ Даниела Петрова- Янкова, което разпределение е потвърдено с влязло в законна сила
Решение от 24.07.2020 г. по в.гр.д.№2413/2019г. на Окръжен съд Варна, при извършване на
разпределение на имущество в производството по несъстоятелност следва да се изплати по
реда на чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ.
В уточнителната молба от 12.02.2021г. се твърди, че сумата от 8 135.80 лв. има
характер на предплатена сума за покриване разноските по несъстоятелността, и
„ФАКТОРЪТ" ЕООД, като страна в изпълнителното производство по изп.дело №559/2019г.
1
по описа на ЧСИ Даниела Петрова- Янкова е посочил изпълнителният способ въз основа, на
който по делото по несъстоятелността е постъпила единствената сума от 254 570.95 лева,
която в момента е част от масата на несъстоятелността и която ползва всички кредитори и
служи за разноски по несъстоятелността. Установената в чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД безусловна
привилегия за разноските, обезпечава хода на индивидуалното принудително изпълнение,
включително и по отношение на кредитори обезпечени със залог или ипотека. Счита се, че
нормата на чл. 632а от ТЗ е съответен реципрочен текст в несъстоятелността, който
съответства на установената в чл. 136, ат. 1, т. 1 от ЗЗД безусловна привилегия за
разноските, обезпечаващи хода на производството. Отделно съгласно чл. 723 ТЗ разноски по
несъстоятелността са и разходите за попълване на масата на несъстоятелността.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът «КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП» АД ЕИК
********* (в несъстоятелност) оспорва иска като въвежда твърдения, че специалният закон
ТЗ в чл.723 не предвижда самостоятелен ред за удовлетворяване на кредитор преди всички
останали други кредитори, извън поредността на удовлетворяване, регламентирана с
нормите на чл.722 ал.1 ТЗ.
Счита за неоснователен и евентуалния иск като сочи, че претендираното за
удовлетворяване вземане по реда на чл.722 ал.1 т.3 ТЗ вместо по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ, няма
характеристиката на разноски по несъстоятелността, съобразно даденото в чл.723 ТЗ
легално определение, тъй като се отнася за разноски в индивидуалното изпълнение преди
откриване на производството по несъстоятелност. Неприложима е и разпоредбата на
чл.632а ТЗ, тъй като сторените от ищеца разноски от 8 135.80 лв. не се явяват и предплатени
суми по см. на чл.629б и чл.632 ТЗ, а и няма как да се квалифицират като такива, тъй като
производството по несъстоятелност по отношение на длъжника „Консорциум Реми Груп"
АД /опн/ е открито по-късно с решение от 18.09.2020 г. Претендираните разноски не следва
да се считат за направени и във връзка с попълване масата на несъстоятелността, тъй като
масата на несъстоятелността възниква и се формира по правилата на чл.614 ТЗ, като
обхваща имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване
производството по несъстоятелност, а не преди това. Намира за неуместна аналогията с
установената в чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД привилегия за разноските, приложима единствено в
индивидуалното принудително изпълнение, което в случая дори и не е продължило в
хипотезата на чл.638 ал.3 ТЗ по искане на обезпечения кредитор „АСВ" АД, тъй като
„Факторът" ЕООД не е такъв кредитор. Поради това, неприложимо е и разяснението, дадено
в т.6 на TP №2/26.06.2015 на ВКС по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК, на което се позовава
ищецът. Аналогията е неуместна и предвид обстоятелството, че редът за разпределение на
имуществото на длъжника, съответно реда за удовлетворяване на неговите кредитори е
специален - този в чл.722 ТЗ и не може да бъде дерогиран от норми, различни от специално
установените в ТЗ.
С оглед на обстоятелството, че вземането за разноски в размер на сумата от 8 135,80
лв. е необезпечено вземане, възникнало преди датата на решението за откриване на
2
производството по несъстоятелност на длъжника, то следва да се отнесе в чл.722 ал.1 т.8 ТЗ,
в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът по несъстоятелността с определението си за
одобряване списъка на приетите вземания.
В предоставения двуседмичен срок, участващият на осн.чл.694, ал.4 от ТЗ синдик на
„ПРАЙМ 7“ ООД (в н.) ЕИК ********* представя писмен отговор, в който намира за
основателен предявения в условия на евентуалност иск. Счита, че извършените разходи от
страна на „ФАКТОРЪТ" ЕООД във връзка с производството по изп.дело №559/2019 г. по
описа на ЧСИ Даниела Петрова- Янкова, които са в доказан размер на 8 135.80 лв. са
извършени действия в резултат, на които е попълнена масата на несъстоятелността на
дружеството-длъжник със сумата от 248 285.90 лв., и същите могат да бъдат приети като
разходи за попълване на масата на несъстоятелността с правно основание чл.723, т.4 от ТЗ и
като такива да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
поддържа исковете. С отговора на ДИМ ответникът въвежда възражения относно
изложеното с допълнителната искова молба.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и
настоява за уважаването му. Сочи, че разходите за адвокатски възнаграждения направени от длъжник в
несъстоятелност, чрез упълномощаване на адвокат от синдика, за защита на имуществените му права се включват,
като разноски изброени в т. 4 на чл. 723 от ТЗ. Позовава се на съдебна практика, съгласно която се приема, че
разноските по водене на искове по чл. 646, ал.2, т. 1 от ТЗ са разноски за попълване масата на несъстоятелността,
защото този иск е иск за попълване масата на несъстоятелността, а не за пряка защита на субективно имуществено
право. Прави се извод, че няма пречка да се приеме че сумата от 8 135, 80 лв. дължима към „ФАКТОРЪТ" ЕООД
следва да се изплати по реда на чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ вместо по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, като разноски
за разход за попълване на масата на несъстоятелността, доколкото „ФАКТОРЪТ" ЕООД, като страна образувала
изпълнителното производство по изп.дело № 559/2019 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова- Янкова е посочил
изпълнителният способ въз основа, на който по делото по несъстоятелността е постъпила сумата от 254 570. 95
лв., което обстоятелство не се оспорва по делото, и която сума ползва всички кредитори, вкл. служи за
възнаграждения на синдика.
Ответникът, чрез процесуален представител, в писмената защита сочи, че претендираното от ищеца
за установяване по реда на чл.694 ал.2 ТЗ вземане не представлява разходи за адвокатски
възнаграждения, направени от длъжник в несъстоятелност, чрез упълномощаване на адвокат
от синдика, за да е с поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал.1 т.З ТЗ вр. с чл.723 т.4 ТЗ,
както и че не се касае и за разноски за водене на иск по чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ.
Производството по несъстоятелност по отношение на длъжника е открито с решение от
18.09.2020 г. по т.д. №127/2020 г. на ВОС., т.е. след образуване на изп.производство, поради
което претендираните разноски не следва да се считат за направени във връзка с попълване
масата на несъстоятелността, по причина че масата на несъстоятелността възниква и се
формира по правилата на чл.614 ТЗ, като обхваща имуществените права на длъжника към
датата на решението за откриване производството по несъстоятелност, част от които е и
вземането на длъжника от „Мосстрой" АД /вн/ в размер на сумата от 254 570.95 лв.
3
Синдикът не се явява, съотв. не се представлява в съдебно заседание.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
С решение от 18.09.2020г., постановено по т.д. № 127/2020г. по описа на Окръжен
съд Варна е обявена неплатежоспособността на «Консорциум Реми груп» АД ЕИК
********* и е открито производство по несъстоятелност на търговеца. С решение от
05.05.2021г. длъжникът е обявен в несъстоятелност.
С молба вх. № 268591 от 26.10.2020г. по входящия регистър на ВОС „Факторът“
ЕООД ЕИК *********, в качеството си на кредитор на ответното дружество, предявява
вземания, сред които и сумата от 8 135.80 лева, представляваща разноски по изп.дело №
559/2018г. на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова с рег. №711.
В списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 11.11.2020г., е отразено прието
вземане към ищцовото дружество в размер на 8 135.80 лева, съгласно протокол за
разпределение от 27.06.2019г. по изп.дело № 559/2018г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-
Янкова, което следва да се изплати по реда на чл.722, ал.1 т.8 от ТЗ (като необезпечено
вземане, възникнало преди датата на откриване на производството по несъстоятелност).
Срещу списъка е заявено възражение вх. № 269978/18.11.2020г. по т.д. № 1127/2020г.
по описа на ВОС с искане предявеното вземане да бъде изплатено по реда на чл.632а от ТЗ
като реципрочен текст в несъстоятелността, който съответства на установената в чл.136,
ал.1, т.1 от ЗЗД безусловна привилегия на разноските, обезпечаващи хода на
производството. Като действие в тази насока се твърди да е посочването на способа въз
основа на който по делото е постъпила сумата от 254 570.95 лева, която в последствие е
станала част от масата от несъстоятелност и ползва всички кредитори. В условие на
евентуалност се настоява, че сумата от 8 135.80 лева следва да се изплати по реда на чл.722,
ал.1, т.3 от ТЗ като разноски за разход за попълване на масата на несъстоятелността.
С определение № 261044 от 29.12.2020г., постановено по т.д. № 127/2020г.
възражението на кредитора срещу изготвен от синдика списък на приети вземания, обявен
на 11.11.2020 г. в ТРРЮЛНЦ, в частта, с която приетото на кредитора вземане в размер на
8 135.80 лева, дължимо на основание протокол за разпределение по изп. дело № 559/2019 г.
на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, е отредена поредност по чл.722, ал.1, т. 8 от ТЗ, е
оставено без уважение.
Исковата молба е своевременно заведена в определения (чл. 694, ал. 6 ТЗ) 14-дневен
срок от обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка
по чл. 692, ал. 4 ТЗ с вписване 20210129135335.
4
Не се спори, че основание за възникване на включеното в списъка на приетите
вземания е протокол за разпределение от 27.06.2019г. по изпълнително дело №559/2019г. по
описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, което разпределение е потвърдено с влязло в
законна сила Решение от 24.07.2020г. по в.гр.д. № 2413/2019г. на ОС Варна. Не се спори, че
сумата от 8 135.80 лева е формирана от заплатено в изп.производство адвокатско
възнаграждение от 8000 лева, 126 лева – авансово платено такса по чл.1,2,5 и 9 от Тарифата
към ЗСЧИ, 5 лева – справка за МПС и 4.80 лева – справка за декларирано имущество по т.31
от Тарифата към ЗСЧИ. Посочените суми са заплатени от „Факторът" ЕООД като взискател по
изпълнително дело №559/2019г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, който с молба с
вх.№ 32056 от 26.11.2018г. инициира посоченото изпълнително производство и посочва
изпълнителен способ : запор на вземанията на длъжника, които предстоят да му бъдат
разпределени от масата на несъстоятелността на „Мосстрой-Варна“ (в н.) ЕИК *********.
Не се спори и се установява при извършена служебна справка с книжата по
несъстоятелността, че част от постъпилата по изп.дело в резултат на наложения запор върху
вземането на длъжника сума (общо 254 570.95 лева) в размер на 248 285.90 лева, по искане
на синдика на 03.12.2020г. е преведена по специалната сметка на длъжника в Алианцбанк
АД.
По първия иск, ищецът настоява, че сумата от 8 135.80 лева има характер на
предплатена сума за покриване на разноските по несъстоятелността (по смисъла на чл.629б,
съотв. чл.632 от ТЗ), тъй като в качеството му на страна в производството по изп.д. №
559/2019г., е посочил изпълнителния способ, въз основа на който по делото по
несъстоятелността е постъпила единствената сума от 254 570.95 лева, която в момента е част
от масата на несъстоятелността, ползва всички кредитори и служи за разноски за
провеждане на производството. Счита, че чл. 632а от ТЗ е реципрочен текст в
несъстоятелността, съответстващ на установената в чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД безусловна
привилегия за разноските, обезпечаващи хода на производството. Настоява, че сумата
следва да бъде възстановена на кредитора като плащане, което следва да се извърши преди
плащането на останалите кредитори, тоест извън поредността на удовлетворяване по чл.722,
ал.1, т.1-12 от ТЗ.
Плащането на разноски в несъстоятелността по реда на чл.629б, съотв. чл.632 от ТЗ
има за цел финансовото осигуряване на универсалното принудително изпълнение с оглед
осребряване и отнасяне на постъпленията в особената сметка. Съгласно разпоредбата на
чл.632а от ТЗ предплатените суми по чл.629б и чл.632 от с.з. се възстановяват на внеслия ги
кредитор, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. По този начин
законово е изключен общия ред на удовлетворяване чрез разпределение (чл.720 и сл. от ТЗ),
тъй като се приема, че се касае до изплащане обратно – възстановяване – на авансираните
разноски на страната, която ги е внесла, при първа възможност. Възстановяването се
разрешава от съда без сумите да се включват в сметка за разпределение, както и да преди да
се извърши разпределението по реда на чл.722 от ТЗ. Това е така, защото предплатените
5
разноски не са разноски по смисъла на чл.723 от ТЗ, предвид изчерпателно посочените в
разпоредбата видове плащания, сред които предварително заплатената сума по предплащане
не е включена. Липсва основание за разширително тълкуване на сочената разпоредба в
посока включване на авансираните разноски в производството по несъстоятелност,
доказателство за което се открива в кореспонденцията с разпоредбата на чл.616, ал.2, т.4 от
ТЗ. Съгласно последната сумите по чл.629б от ТЗ са изключени от разноските на
кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, поради
което и за предплатените разноски лицето, което ги е заплатило, не става кредитор в
производството по несъстоятелност по смисъла на чл.616, ал.1 от ТЗ. В този смисъл за
предплатилия разноските по чл.629б липсва правен интерес от водене на установителния иск
по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ.
На първо място се поставя въпроса за характера на процесното вземане като се налага
извода, че в конкретиката на настоящия случай разноските, сторени от кредитора в
индивидуалното изпълнение преди откриване на производството по несъстоятелност,
формирани от адвокатско възнаграждение от 8000 лева, 126 лева – авансово платено такса
по чл.1,2,5 и 9 от Тарифата към ЗСЧИ, 5 лева – справка за МПС и 4.80 лева – справка за
декларирано имущество по т.31 от Тарифата към ЗСЧИ, не представляват разноски по
смисъла на сочени разпоредби.
Разноските, предплатени по реда на чл.629б, съотв. чл.632 от ТЗ представляват един
вид аванс, който се предоставя от кредитор (съотв.длъжник) за покриване на липсваща
финансова наличност, необходима за провеждане на съответните действия в хода на
производството по несъстоятелност с оглед постигане на целта - осребряване масата на
несъстоятелността и финансово удовлетворяване вземанията на кредиторите.
Категорично процесната сума не може да бъде възприемана като предплатени
разноски по чл.629б, съотв. чл.632 от ТЗ, както защото е направена в хода на индивидуално
принудително изпълнение, така защото и същата е внесена преди откриване производството
по несъстоятелност на длъжника, и принципно липсва възможност да се приеме, че
изпълнява целта на този вид разноски да осигури бързо и качествено провеждане на
производството по несъстоятелност.
От друга страна, дори и да се приеме обратното, то тогава с оглед специалния режим
на удовлетворяването авансираните разноски изключени от обхвата на вземанията, които
обуславят качеството на кредитор на предплатилия ги и не подлежат на предявяване по реда
на чл.685 и сл. от ТЗ, съотв. по отношение на тях не се прилага поредността на
удовлетворяване чрез сметка за разпределение. Това би обосновало и липсата на правен
интерес от водене на иска по чл.694 от ТЗ.
Действително с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД
могат да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на
изп.дело и за възнаграждение за един адвокат, но липсва основание за прилагането й по
6
аналогия, доколкото в производството по несъстоятелност поредността на удовлетворяване
е изрично и императивно регламентирана. Доколкото законът не предвижда друг
самостоятелен ред за удовлетворяване на кредитор преди всички останали кредитори извън
поредността на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1-12 от ТЗ като неоснователен и
недоказан искът следва да бъде отхвърлен.
Евентуалното искане на ищеца е вземането му за сумата от 8 135.80 лева, разноски по
изп.дело № 559/2018г. на ЧСИ № 711 да бъде удовлетворено по реда на чл.722, ал.1, т.3 от
ТЗ вместо по реда на чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ, тъй като счита, че същата представлява
разноски по чл.723, т.4 от ТЗ.
Императивната разпоредба на чл.722, ал.1 от ТЗ разпределя кредиторите в 12 реда с
оглед обезпечеността, основанието и момента на възникване на техните вземания.
Привилегията е качество на едно вземане по силата на което то се удовлетворява по
предпочитание пред други вземания. Привилегията е характеристика на самото вземане.
В трети ред се удовлетворяват разноските по несъстоятелността. Те се извършват
след откриване на производството по несъстоятелност, пряко обслужват неговото развитие,
извършват се в интерес на кредиторите и затова законът им предоставя първа по ред обща
привилегия за удовлетворяване от общата маса на несъстоятелността. Те са пет групи като в
четвъртата група се включват разходите за попълване, управление, оценяване и
разпределение на масата. Тези разходи могат да бъдат най-разнообразни, като всички са
свързани с дейности по попълване на масата на несъстоятелността. Принадлежността на
дадено вземане към разноските по несъстоятелността се определя от целта, за която е бил
направен съответния разход.
Предвид така установената правна уредба се налага извода, че масата на
несъстоятелността се формира към датата на решението на съда по несъстоятелността за
откриване на производството по несъстоятелност.
С решението за откриване на производството по несъстоятелност съдът обявява
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на длъжника и определя началната
й дата; открива производството по несъстоятелност; назначава временен синдик; допуска
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки; и определя
датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на
решението.
До постановяването на решението за откриване на производството по
несъстоятелност маса на несъстоятелността не е образувана, като е налице само имущество
на длъжника, съставляващо съвкупност от парично оценимите му права и задължения, която
съвкупност може да бъде предмет на индивидуално изпълнение.
7
В конкретния случай сумата, постъпила в масата на несъстоятелността, е преведена
от ЧСИ като събрано вземане на длъжника «КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП» АД ЕИК
********* в резултат на индивидуалното принудително изпълнение, инициирано от
кредитора «ФАКТОРЪТ» ЕООД ЕИК *********. Следователно разходите, сторени от
кредитора, от една страна са извършени преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност, като същевременно целта им е била осигуряване на индивидуалното
удовлетворяване на кредитора, поради което и същите не могат да бъдат приравнени на
разноски по смисъла на чл.723, т.4 от ТЗ, съответно вземането за същите удовлетворено по
реда на чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ.
По изложените съображения претенцията на ищеца остава недоказана, поради което
искът следва да бъде отхвърлен.
На осн.чл.694, ал.7 от ТЗ ищецът следва да внесе по сметка на ВОС държавна такса в
размер на 50 лева.
С оглед резултата по спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва за заплати на
ответника сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на «ФАКТОРЪТ» ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, жк Левски ул.кдп Герги Боев 4 ет.2 ап.17, представлявано от
управителя И.Д.Х. чрез пълномощник адв.Л.П. ВАК срещу «КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП» АД ЕИК ********* (в несъстоятелност) и синдика на дружеството, за
установяване, че сумата от 8 135.80 лева като прието вземане в производството по
несъстоятелност се ползва с право на предпочтително удовлетворяване преди всички
вземания по чл.722, ал.1, т.1-12 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска на «ФАКТОРЪТ» ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, жк Левски ул.кдп Герги Боев 4 ет.2 ап.17, представлявано от
управителя И.Д.Х. чрез пълномощник адв.Л.П. ВАК срещу «КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП» АД ЕИК ********* (в несъстоятелност) и синдика на дружеството, за
установяване, че сумата от 8 135.80 лева като прието вземане в производството по
несъстоятелност се ползва с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722 ал.1 т.3 ТЗ
като ппредставляващо разноски за попълване масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА «ФАКТОРЪТ» ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, жк Левски ул.кдп Герги Боев 4 ет.2 ап.17, представлявано от
8
управителя И.Д.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС ДТ
в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА «ФАКТОРЪТ» ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, жк Левски ул.кдп Герги Боев 4 ет.2 ап.17, представлявано от
управителя И.Д.Х. да заплати на «КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП» АД ЕИК ********* (в
несъстоятелност) сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд град
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9