Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 485
гр. Силистра, 18 декември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА
СЕКРЕТАР:Н.Г.
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 433
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ “БАНКА ДСК”ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.”М.”№.., с ЕИК …………., представляван от В.С. и М.
Д.П.-Кардитор, чрез упълномощения юрисконсулт Г.В., моли съда да осъди
ответниците- наследници на Р.Ф. Ф. и Н. А. Ф.- да му заплатят дължимите по
Договор за ипотечен кредит от 25.09.2014г. суми, обективирани в приложеното към
исковата молба извлечение от счетоводните книги, като всеки от тях заплати
следните суми:
4354.13 евро- главница, заедно със
законната лихва, считано от 21.02.2019г.- до окончателното изплащане на
задължението;
168.78 евро- договорна лихва, дължима
за периода 19.07.2018г.-20.02.2019г.;
3.58 евро-наказателна лихва, дължима за
периода 11.08.2018г.- 20.02.2019г.;
28.88 евро-заемни такси;
Претендира разноските си по дело.
Твърди, че цитираният по-горе договор
за ипотечен кредит е сключен с Р. Ф.Ф. и съпругата му Н. А.Ф.. Ответниците са
техни деца и наследници, които са приели наследството, съгласно
чл.49,ал.2 от ЗН, поради което на основание чл.60,ал.1,във връзка с чл.5,ал.1 и
чл.9,ал.1 от ЗН отговарят за задълженията, с които наследството е обременено,
съобразно наследствените си права.
Признава факта, че последното плащане е
извършено на 12.12.2018г. Към 30.08.2018 г. не са погасени 7 месечни вноски,
дължими за периода 10.08.2018г.- 10.02.2019г. неплащането на тези вноски е
достигнало забава над 90 дни, което мотивира банката да упражни потестативното
си право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо, предявявайки исковете,
предмет на настоящото дело.
ОТВЕТНИКЪТ Я.Р.Ф., с ЕГН **********,***,
е подал молба, с която заявява, че признава исковете и вземането на банката по
основание и размер, както и направените по делото разноски и моли съда да
постанови решение по реда на чл.237 от ГПК.
ОТВЕТНИЦИТЕ Й.Р.Ф., с ЕГН **********, С.Р.Ф.,
с ЕГН ********** ***, чрез назначената от съда адв.Р.Д., са подали отговор, с
който оспорват исковете като неоснователни и недоказани по следните
съображения:
От изявленията на ищеца в исковата
молба става ясно, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем не е
достигнало до знанието на ответниците. Ищецът не се е възползвал, без да е бил
обективно възпрепятстван, от договорените по между им начини за получаване на
съобщения във връзка с договора и не са представени доказателства за това.
Счита, че уведомяването на длъжниците, чрез връчването на препис от исковата
молба е недопустимо и в противоречие с възприетото в Тълкувателно решение №
8/02.04.2019г. на ВКС, постановено по т.д.№ 8/2017г.
Отделно от това, счита, е особения
представител на ответниците не разполага с пълния обем от правомощия, за да се
приеме, че връчването на исковата молба постига целения оповестителен ефект.
Освен това, счита, че не са настъпили
обективните факти, които обуславят предсрочната изискуемост на вземането. Не са
налице предпоставките по т.21.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити на банка ДСК. В исковата молба се твърди, че периодично са
правени вноски за погасяване на задължението, считано от смъртта на
наследодателите до 12.12.2018г. С оглед на това, до подаването на исковата
молба- на 21.02.2019г. не са изтекли предвидените в ОУ 90 дни на забава на
плащанията, за да възникне за ищеца правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Следователно, освен че липсва надлежно
обявяване на предсрочната изискуемост, не са реализирани и обективните факти,
относими към настъпването ѝ, поради което предявените искове, на това
основание и в този размер, са недоказани и неоснователни.
По изложените съображения, моли те да
бъдат отхвърлени.
Като съобрази становищата на страните и представените с исковата молба
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79
от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ.
На 25.09.2014г. между Банка “ДСК”ЕАД и Р.Ф.
Ф.и Н. А. Ф. е сключен договор за ипотечен кредит /л.13 по делото/. Не се
оспорва факта, че сумата е преведена на кредиполучателите. /Това се установява
и представеното извлечение от сметката им –л.50 по делото/.
Следователно, между страните е
възникнало и валидно облигационно правоотношение,поради което следва да се
обсъдят и доводите за изпълнение, съответно неизпълнение, на произтичащите от
това правоотношение задължения.
Ответниците не оспорват факт, че са
наследили кредитополучателите след тяхната смърт. /Р.Ф. е починал на
20.10.2015г. а Назифе Февзи на 09.10.2018г. / От представеното извлечение е
видно, че след смъртта на Н.Февзи са внасяни суми за погасяване на задълженията
по кредита. Според изложеното в исковата молба, последното плащане е извършено
на 12.12.2018г.
Съгласно разпоредбата на т.21.2 от
Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на Банка ДСК, към
които препраща договора, при допусната забава в плащанията на главницита и/или на
лихвата над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. Въпреки, че разпоредбата предвижда
настъпването на предсрочната изискуемост автоматично, следва да се приложи
разпоредбата на чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции., съгласно която предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично- в случая с изтичането на срока- а е
необходимо изрично волеизявление на кредитора, което да е достигнало до
длъжника.
Ищецът
заявява, че не е уведомил ответниците, че счита кредита за предсрчоно изискуем,
но счита, че връчването на исковата молба следва да се приеме за такова
уведомяване.
Тъй като предявеният иск е осъдителен,
а не такъв по чл.422 от ГПК, обвързан със заповедно производство, ТР№4/2013г.
постановено на ОС на Гражданска и Търговска колегии /т.18/,на което
процесуалния представител на ответниците са позовава е неприложимо към случая.
Съдът счита, че няма пречка длъжниците да бъдат уведомени с връчването на
исковата молба.
Я. Р.Ф. заяви, че признава исковете,
поради съдът сита, че по отношение на този ответник исковете са основателни и
доказани.
Възражението на процесуалния
представител на ответниците Й. Р.Ф. и С. Р.Ф., във връзка с ненадлежното
уведомяване е неоснователно. С оглед фикцията на чл.47, ал.5 ГПК, преписът от
исковата молба и приложенията към нея се считат редовно връчени при спазване на
условията на предходните алинеи. Освен това връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител –
чл.45 ГПК. Връчването на представител се смята за лично връчване.
Следователно, следва да се приеме, че вземането
на кредитора е станало предсрочно изискуемо.
Налице са и материално-правните
предпоставки за това. Неоснователно ответниците считат, че не е изтекъл
предвидения 90 дневен срок, тъй като от последното плащане, състояло се на 12.12.2018г.
до предявяване на исковете 21.02.2019г. не е изтекъл 90-дневен период. Това е
така, но не са държи сметка, че с извършеното плащане е погасена дължимата
вноска за месец юли 2018г. Следователно, длъжниците са в забава от 10.08.2018г.
и съответно налице са предпоставките, кредиторът да упражни правото си на
предсрочна изискуемост.
Тъй като не се оспорват основателността
и размерите на претенциите за възнаградителна лихва, неустойка и заемни такси,
се налага извода, че всеки от отвениците дължи на “БАНКА ДСК” ЕАД претендираните
суми.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответниците дължата на
ищеца разноските по делото. Те са в размер на 2171.91 лева, от които:заплатена
държавна такса -1021.91 лева, възнаграждение за процесуален представител на
ответниците-850 лева и юрисконсултско възнаграждение- 300 лева. Съразмерно на
наследствените си права, всеки от ответниците дължи по 723.97 лева.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, СРС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Я.Р.Ф., с ЕГН **********, като наследник на Р.Ф. Ф. и Н. А. Ф. и на
основание Договор за ипотечен кредит от 25.09.2014г. , да заплати на “БАНКА
ДСК”ЕАД, с ЕИК …………., следните суми:
4354.13(четири хиляди триста петдесет и четири евро и 13 евроцента) евро-
главница, заедно със законната лихва, считано от 21.02.2019г.- до окончателното
изплащане на задължението;
168.78(сто шестдесет и осем евро и 78 евроцента) евро- договорна лихва,
дължима за периода 19.07.2018г.-20.02.2019г.;
3.58(три евро и 58 евроцента) евро-наказателна лихва, дължима за периода
11.08.2018г.- 20.02.2019г.;
28.88(двадесет и осем евро и 88 евроцента) евро-заемни такси;
723.97(седемстотин двадесет и три лв. и 97 ст.) лева- разноски по гр.д.№ 433/2019г.
по описа на СРС;
ОСЪЖДА Й.Р.Ф., с ЕГН **********, като наследник на Р.Ф. Ф. и Н. А. Ф. и на
основание Договор за ипотечен кредит от 25.09.2014г. , да заплати на “БАНКА
ДСК”ЕАД, с ЕИК …………., следните суми:
4354.13(четири хиляди триста петдесет и четири евро и 13 евроцента) евро-
главница, заедно със законната лихва, считано от 21.02.2019г.- до окончателното
изплащане на задължението;
168.78(сто шестдесет и осем евро и 78 евроцента) евро- договорна лихва,
дължима за периода 19.07.2018г.-20.02.2019г.;
3.58(три евро и 58 евроцента) евро-наказателна лихва, дължима за периода
11.08.2018г.- 20.02.2019г.;
28.88(двадесет и осем евро и 88 евроцента) евро-заемни такси;
723.97(седемстотин двадесет и три лв. и 97 ст.) лева- разноски по гр.д.№
433/2019г. по описа на СРС;
ОСЪЖДА С.Р.Ф., с ЕГН **********, като наследник на Р.Ф. Ф.
и Н. А. Ф. и на основание Договор за ипотечен кредит от 25.09.2014г. , да
заплати на
“БАНКА ДСК”ЕАД, с ЕИК …………., следните суми:
4354.13(четири хиляди триста петдесет и четири евро и 13
евроцента) евро- главница, заедно със законната лихва, считано от 21.02.2019г.-
до окончателното изплащане на задължението;
168.78(сто шестдесет и осем евро и 78 евроцента) евро-
договорна лихва, дължима за периода 19.07.2018г.-20.02.2019г.;
3.58(три евро и 58 евроцента) евро-наказателна лихва,
дължима за периода 11.08.2018г.- 20.02.2019г.;
28.88(двадесет и осем евро и 88 евроцента) евро-заемни
такси;
723.97(седемстотин двадесет и три лв. и 97 ст.) лева-
разноски по гр.д.№ 433/2019г. по описа на СРС;
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред
Окръжен съд-Сс, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: