Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 220
08.04.2022г.,гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар:
Йорданка Попова ………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 517 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.К.Д. ***, действаща чрез процесуален
представител, против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/4346 от 15.02.2021г.
издадено от Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“, в
частта му с която на жалбоподателката е отказано заплащане на подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“,
направление “Контрол на почвената ерозия“ за площи заемащи 4.06 ха, подадени с
код АК6, в размер на 2501.27 лева.
Твърди се, че административният акт, в
оспорената му част, е незаконосъобразен,
поради издаването му при неспазване на
законоустановената форма, при допуснати съществени нарушения на административно
- производствените правила и в противоречие с материално - правните норми.
Сочи се, че
уведомителното писмо не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В разглеждания случай административният орган не бил посочил фактически и правни основания за издаването
на акта. В уведомителното писмо нямало конкретни мотиви относно материално
правните основания и по никакъв начин не можело да се установи, каква точно е
причината за постановения отказ за финансово подпомагане по тези площи. Не било
изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че не са спазени
изискванията на Методиката за намаляване и отказване на годишните
агроекологични плащания, утвърдена със Заповед № РД 09-143 от 23.02.2017г.,
издаден от Министерство на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба
№ 7 от 24.02.2015г. В обяснителната
записка дадена в колона 9 на стр.6 от уведомителното писмо било записано, че
установената площ била недопустима за подпомагане поради неспазени базови
изисквания и други изисквания различни от размера на декларираните площи за
съответното направление съгласно раздел V на съответната методика,
но никъде не било посочено и рязяснено, конкретно на кои точно изисквания не
отговаряла така декларираната от жалбоподателката площ за подпомагане. По
идентичен начин стоял и въпросът с обяснителната записка дадена в колона 12 на стр.6 от уведомителното
писмо. Същевременно, в таблицата на стр.4 от уведомителното писмо било
записано, че отказаните за заплащане парцели отговаряли на специфичните
изисквания, описани в съответната методика.Записаното в методиката под т.2.3,
2.4 и 2.5 отговаряло на колони съответно
3, 4 и 5 от таблицата и навсякъде
органът издал уведомителното писмо бил отговорил положително относно
спазването на тези изисквания. От друга страна в обяснителната записка на
колона 12 било записано, че при констатиране на неспазване на базово или друго
изискване същото се описвало детайлно в
Таблицата с неспазени базови и други изисквания, намираща се на стр.4 от
уведомителното писмо. В процесното
уведомително писмо обяснение за това по какъв начин и защо е била попълнена по
съответния начин тази таблица липсвало. Т.е. съществувала пълна неяснота как
следвало да се попълни тази таблица, от която реално на жалбоподателката да
стане ясно, кое от изискванията не е изпълнила поради което й се отказва
заплащане на финансова помощ. Таблиците
в УП били вътрешно противоречиви и некореспондиращи с отделните си части.
Ангажират се и доводи, че
методиката утвърдена със Заповед № РД 09-143 от 23.02.2017г. на МЗХ сама по
себе си не можела да послужи като правно основание за направения отказ за
плащане. Същата касаела неспазване на задължителни базови изисквания,
изисквания по управление, минималните изисквания за торене и използване на
продукти за растителна защита и изисквания по управление на агроекологичните
изисквания. Същата представлявала акт от процесуално естество и нямала за цел и
обхват да предвиди самите изисквания по управление на мярката, респ. самите
правни и фактически основания за намеления и отказ за плащане по мярката, които
били уредени изчерпателно в съответните регламенти и приложимата наредба. Сочи се също, че при издаване на УП административният
орган не спазил изискванията на чл. 26, чл.28, чл. 34 и чл.35 от АПК, като
изобщо не била осигурена възможност на жалбоподателката да обезпечи защитата си,
а ответника издал акта си без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. В случая били нарушени
основните принципи на административния процес за достъпност, публичност,
прозрачност, предвидимост и последователност.
Констатираните резултати били на база единствено твърденията на актосъставителя за извършени
административни проверки. Такива обаче в действителност не били извършени или
ако били те били формални, резултатите от тях били абсолютно погрешни по
отношение на жалбоподателя и не можели да установят по категоричен начин, че
жалбоподателката е извършила нарушение или че не е изпълнила определени
изисквания, заради което да й бъде отказано финансово подпомагане.
Твърди се , че по отношение на заявените от Д.К.Д.
земеделсик имоти били налице всички изисквания на закона за отпускане на
държавната субсидия.не било налице застъпване на площи ,нито недопустимост на
площите поради излизане извън специализирания слой „Пощи допустими за
подпомагане“, нито каквато и да е била друга причина обосноваваща
административният отказ за отпускане на финансовата помощ.
По изложените в жалбата
съображения се моли за отмяна на уведомителното писмо в обжалваната му част. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
оспорващата, чрез упълномощен представител.
Ответникът Заместник - Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител – в съдебно заседание
и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждането на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Д.К.Д., като физическо лице, е
подала на 26.05.2016г. заявление за подпомаган по схеми и мерки за директни
плащания за кампания 2016г. - втора
година на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014-2020,
направление“Контрол на почвената ерозия“, с приложение в табличен вид за
използваните парцели, два от които, а
именно парцели с № 43877-13-9-1 с
площ 1.95ха и № 43877-165-10-1 с площ
2.11 ха находящи се в землище с. Лисово е
заявила с код на дейност АК 6(Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно
затревени площи), а парцел с №
61844-556-1-1 с площ 0.89 ха находящ се в
землище Райкова могила, с код на дейността АК7(Затревяване
на междуредията на лозята и трайните
насаждения).
При подаване на първоначалното заявление била извършена автоматична проверка на въведените данни по заявлението за подпомагане .
С уведомително писмо изх. № 02-260-6500/13.09.2016г. (л.154) Заместник-изпълнителният директор на ДФ“З“ уведомил Д.К.Д. че по подаденото от нея заявление за подпомагане е установено наличие на площи заявени от повече от един земеделски производител, поради което е необходимо да се яви в ОД-Хасково в срок от 20 работни дни от датата на получаване на УП, а за доказване че е ползвател на определената застъпена площ да представи документи доказващи правното основание за ползване. Към писмото била приложена таблица на установените застъпвания и опис на представени документи, в която подробно били посочени БЗС и кадастрални номера на имоти по отношение на които било установено застъпване.
На 27.10.2016г. Д.Д. представила декларация за изясняване принадлежността на площи декларирани от повече от един земеделски стопанин –форма за физически лица(л.140), в която посочила, че потвърждава част от установените двойно декларирани площи,заявени със заявлението за подпомагане, като за тях представя документи съгласно чл.41, ал.3 от ЗПЗП. Към декларацията била приложена таблица на установените застъпвания и опис на представените документи, списък с потвърдените кадастрални имоти и предоставени за тях документи и договор за наем.
На 15.02.2021г. от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” е издадено процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10“Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2016г. Уведомителното писмо е съобщено на адресата си на 14.04.2021г.(л.41). Видно от оспорваното уведомително писмо(таблици на стр.2-ра, стр.4-та и страница 5-та) в конкретния случай за площите с код на дейност АК7 не са наложени намаления и санкции. За дейността с код АК6 е отказано подпомагане в общ размер на 2501.27 лв. за неспазени базови и др. изисквания.
Жалбата срещу уведомителното писмо е подадена чрез административният орган и и заведена с вх № 02-260-6500/4346# 2 от 27.04.2021г.
По делото
е представена Заповед №03-РД/2891/23.07.2019г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ
за делегиране на правомощия на Зам. изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“ – П. Д. С. да издава и подписва уведомителни писма по
схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за
подпомагане.
По делото като писмени
доказателства са приети документите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, както и
такива, имащи отношение към съществото на спора.
За изясняване спора от фактическа страна е
допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните по делото. Експертизата
в нейната цялост е изготвена от вещо лице разполагащо с необходимите знания и
умения. Вещото лице пълно и точно е отговорило на поставените му задачи,
обосновал е заключението си , поради което и съдът го кредитира изцяло.
Събрани са
гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел на В.Г.Ц. – извършвал
дейности по коситба в парцели на жалбоподателката.
Съдът като взе
предвид съдържанието на административния акт, твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок по чл.149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, от надлежна страна срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е
основателна.
Обществените отношения, свързани с
прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г.
са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 1 т. 7 от закона. С него се
определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките
и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната
компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата
на чл. 11а, ал. 1 т. 1 и т.2 от ЗПЗП органът, който приема, проверява и
взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания
и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска
политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и
мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и
мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е
Разплащателната агенция. В т. 13 от § 1
от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2 т. 4 от ЗПЗП изпълнението на
функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация
се възлага на Държавен фонд „ Земеделие”, чиято структура и организация на
работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в
неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
който представлява същата, а разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройственият
правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да
взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП
Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и
такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по
подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда. С
т.2 от Заповед №03-РД/2891/23.07.2019г. Изпълнителният директор на
ДФ“Земеделие“ е делегирал на заместник - изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, както и да издава и
подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените да участие парцели,
животни и пчелни семейства по мярка 214
„Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка
11“Биологично растениевъдство“. Предвид изложеното оспореният акт се явява издаден от
компетентен орган.
ИАА е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа подпис на издателя си.
Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения. В Уведомителното писмо в табличен вид са посочени заявените по посочената мярка и направление парцели по отношение на които се отказва извършване на финансово подпомагане. Неразделна част от оспореното писмо са таблиците за формиране на общата сума на финансово подпомагане. Последните, заедно с обстоятелствената част на акта, следва да съдържат информация за конкретната площ, за която се постановява отказ и информация за относимостта на отказа към установените факти. Административният орган е обосновал крайния си извод за отказ от финансово подпомагане по отношение на така посочените 2 парцела, с информацията, която е записал в колона 10 от таблицата находяща се на стр. 2-ра, колона 12 на таблица на стр.5-та и таблица на стр. 4-та от уведомителното писмо и поясненията към последните. Както се посочи, поясненията към колоните от таблицата, неразделна част от Уведомителното писмо, по съществото си и съобразно възприетата съдебна практика, представляват мотивите за постановяване на отказа. В случая от така изложеното в уведомителното писмо и конкретно от таблица на стр. 2 и стр.5, и поясненията към тях единствено може да се направи извода, че процесните два парцела, а именно с № 43877-13-9-1 с площ 1.95ха и с № 43877-165-10-1 с площ 2.11 ха находящи се в землище с. Лисово заявени с код на дейност АК6 са приети за недопустими за подпомагане и на жалбоподателката не се изплаща исканата сума в размер на 2501.27 лв, без да се считат за наддекларирани, поради неспазване на базови и/или други изисквания. От таблица на стр. 4, в която би следвало конкретно и детайлно да са описани установените при административните проверки или проверки на място неспазени базови и/или други изисквания, не може да бъде установено какви са съображенията на органа за да постанови оспореният акт. Нито в самата таблица находяща се на стр.4 от УП, нито в поясненията към нея е посочено на което точно базово и/или друго изискване не са отговаряли заявените за подпомагане от жалбоподателката площи. Напротив от начина на попълване на същата таблица според съда по-скоро може да се направи извода, че заявените за подпомагане от Д.Д. два парцела по АК6 са отговаряли на всяко едно от конкретно посочените в същата таблица общо 9 условия. Същевременно, съображенията на органа не се установяват и от останалите съдържащи се в писмото таблици и пояснения към тях - тези касаещи таблица на стр.2 са общи и те съответно преповтарят посочените в Наредба № 7/2015г. базови изисквания а тези касаещи таблица на стр. 5 препращат към таблицата на стр. 4 с наименование „Площи с неспазени базови и/или други изисквания“. Фактически основания от които може да бъде изведена волята на административният орган да откаже подпомагане на жалбоподателката касателно процесните два парцела не се установява и от останалите налични по делото подготвителни документи. Едва в хода на съдебното производство и конкретно от назначената по искане на жалбоподателката съдебно - техническа експертиза се установява, че органът е приел, че е налице неспазване на други изисквания, а именно: установяване на култури от групата на постоянно затревените площи преди кампанията на поемане на ангажимента, което не отговаря на дейността “Превръщане на обработваеми площи в постоянно затревени“, като площите в първата година от ангажимента следва да са обработваеми. Фактическите основания за издаване на акта обаче следва да са изложени или в самия административен акт или в други подготвителни документи по издаването му(допустим начин на мотивиране съгласно ТР№16/75г., а на ОСГК на ВС), и същите следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, а когато актът е издаден по искане на адресата, т.е. издаването му не е предоставено на преценката на административният орган, както е и в конкретния случай, то мотивите следва да кореспондират с искането, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на административният орган, по основателността на отправената претенция на съответното лице. В случая това изискване не е изпълнено надлежно от органа, поради което и обжалваното уведомително писмо в оспорената му част не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 т.4 от АПК. Липсата на надлежни мотиви в тази част води до невъзможност съда да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност на акта, а освен това по този начин се затруднява възможността адресата на обжалваното писмо да разбере по какви причини спрямо него са въведени неблагоприятните последици на последното и оттук на организира правото си на защита. На практика едва в хода на съдебното производство, след изготвяне заключението на допусната по делото съдебно -техническа експертиза, се установява, какви биха могли да са съображенията на органа за отказ за плащане по мярка 10 за двата парцела. Мотивиране на административен акт по този начин е недопустимо, тъй като адресата му е лишен от възможността да ангажира доказателства опровергаващи доводите на орган, тъй като към датата на подаване на жалбата същият не знае какви са те.
Отделно от това следва да се посочи, че дори
да се приеме, че актът е надлежно мотивиран, то по делото не се доказва
наличието на това явно възприето от органа основание за отказ за подпомагане
касателно посочените два парцела.
Съгласно чл.36, ал.1 от приложимата Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., при управление на агроекологичните дейности по направление "Контрол на почвената ерозия" земеделският стопанин прилага една от следните дейности: 1. превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи или 2. извършване на противоерозионни мероприятия в лозя и трайни насаждения. В ал.2 е посочено, че при подаване на "Заявление за подпомагане" или "Заявление за плащане" земеделските стопани следва да представят план за избраните дейности по ал. 1 за площите, за които кандидатстват за подпомагане, който е заверен от дипломиран агроном. В представения план трябва да бъдат посочени номерата на заявените парцели по дейността, периодът на извършване на агротехническите мероприятия, както и използваните медоносни растения във връзка с ангажиментите по ал. 1, т. 3, буква "а". Съответно според ал. 3 на същата разпоредба през втората и следващите години от поетия агроекологичен ангажимент по ал. 1, т. 1 одобрените парцели се заявяват в заявлението за плащане и поддържат като "постоянно затревена площ", а земеделските стопани по ал. 1, т. 1 на чл. 36 от Наредбата не трябва да разорават създадените затревени площи при осъществяването на дейността след първата година от поетия ангажимент - ал.4.
Т.е. от посочената нормативна уредба е видно, че за дейност с код АК6 площите следва да се обработваеми през първата година на поетия ангажимент, а през втората и следващите те следва единствено да се поддържат като постоянно затревени площи, без да се разорават.
В случая не е спорно между страните, а и е изрично посочено в обжалваното уведомително писмо, че 2016г. е втора година на поетия от жалбоподателката агроекологичен ангажимент.
От изслушването на вещото лице в о.с.з. проведено на 19.10.2021г. се установява, че по мнение на назначения експерт, отразеното в колона 10 на таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо двойно отрицание за двата парцела, следва да означава, че според административният орган парцел 43877-13-9-1 с площ 1.905ха, и парцел 43877-165-10-1 с площ 2.11 ха находящи се в землище с. Лисово са обработваеми земи. Доколкото уведомителното писмо касае кампания 2016г., то следва да се приеме, че тези констатации на органа, касаят състоянието на парцелите именно през 2016г. Видно от допълнението към заключението (л.211), при извършване на допълнителни проверки в Министерство на земеделието и получената в тази връзка информация за данните въз основа на които е определен начина на трайно ползване на двата парцела през 2016г. вещото лице е установило, че за двата парцела са налице публикувани в ГИС Google earth ортофотокарти от 07.2015г., 07.2016г. и 09.2017г. На изображението от юли 2015г., което е първата година от поетия ангажимент, вещото лице е установило, че се вижда обработка на парцел 43877-165-10-1, а на ортофотокартите от 2016г. и 2017г., че заявената площ и за двата парцела не е разорана и обработената като нива. Предвид това, вещото лице дава заключение, че отразения в СИЗП НТП на двата парцела не съответства на реалното им състояние и ползване през 2016г. и същия следва да бъде затревена площ, ливада, а не обработваема земя, нива.
Следователно, дори да се приеме, съобразно тълкуването на вещото лице на таблицата на стр.4-та от УП, колона 10 от същата, че двата парцела са възприети от органа като недопустими за подпомагане поради това, че за кампания 2016г. те са били обработваема земя, то това фактическо съображение на ответника се опровергава изцяло от приетото по делото заключение на вещото лице.
Неоснователно е твърдението на процесуалния
представител на ответната страна,
изразено в писмена защита по делото, че наличието на обработваеми земи се
подкрепя от допълнението на заключението на вещото лице, в което са цитирани
резултатите от теренните проверки. В тази насока следва да се посочи, че същите
са извършени през 2011г.,т.е.4 години преди подаване заявлението за подпомагане
на жалбоподателката, осъществени са само по отношение на един от двата парцела,
а именно по отношение този с № 43877-165-10-1, и отразяват състоянието му към този по-ранен момент. Същевременно,
видно е от проучените от вещото лице ортофотокарти на парцелите, които са били
относими именно към 2015г., 2016г., че двата имота не са били обработвани и
изоравани, а напротив същите са поддържани имено като затревена площ. Обработка
е осъществявана на един от парцелите през първата година от поетия ангажимент,
което пък е допустимо съобразно цитираната Наредба. В тази насока са и свидетелските
показания на св.В.Ц., който е осъществявал дейностите по коситба на двата
парцела през 2016г., и който изрично сочи, че парцелите са били ниви през
2015г., но през 2016г. са били
стопанисвани като ливади. Показанията са дадени от лице, което има
непосредствено впечатление от състоянието на парцелите, същите са логични и
вътрешно непротиворечиви, поради което и за съда не съществува основание да не
ги кредитира.
Следователно
уведомителното писмо, в оспорената му част е издадено и в противоречие с
материално правните разпоредби на
закона.
В допълнение следва да се отбележи, че Методиката, на основание която административният орган е отказал плащане по мярка 10“Агроекология и климат“ има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми в случая е придадено обратно действие на Методиката (със Заповед № РД 09-143/23.02.2017г.), като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година – 2016г. В този смисъл и трайната практика на Върховният административен съд по идентични и сходни случаи изразена в Решение №5606/11.05.2021г. по адм. дело № 967/2021г., Решение № 6776 от 05.06.2020г. по адм. дело № 14644/2019г., Решение № 591 от 18.01.2021г. по адм. дело №9259/2020г. , Решение № 4107 от 13.04.2020г. по адм.дело № 6784/2019г., Решение № 8285/26.06.2020г. по адм. дело № 9736/2019г., Решение № 8285/ 26.06.2020г. по адм. дело № 9736/2020г., Решение № 7111 от 10.06.2020г. по адм. дела № 8109/2021г., и др.
С оглед изложеното, жалбата
на Д.К.Д. се явява основателна, а обжалваният административен акт, в частта му с която на жалбоподателката е
отказано заплащане на подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“,
направление“Контрол на почвената ерозия“ за площи заемащи 4.06 ха, подадени с
код АК6, в размер на 2501.27 лева подлежи на отмяна. С оглед спецификата на правоотношенията, след
отмяна на уведомителното писмо, в посочената по – горе част, то преписката
следва да бъде върната на органа за ново мотивирано произнасяне по отношение заявлението за
подпомагане подадено от жалбоподателката за подпомагане по отношение кампания
2016г., съобразно указанията дадени в
мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на спора,
основателна съгласно чл.143, ал.1 от АПК
се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски.
По делото се установява,
че жалбоподателят е направил разноски в
размер на 1310 лева, от които 10 лева
дължимо внесена държавна такса(л.5а), 500 лева заплатен адвокатски хонорар, съгласно пълномощно(л.12), и разписка(л.225) и 800 лева депозит за
възнаграждение на вещо лице (л.162 и л.230) и същите следва да бъдат присъдени в поискания
размер.
Възражението на ответника
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от оспорващата страна е
допустимо, като заявено в срок, но по същество неоснователно, предвид, че
изплатеното такова е в минималния предвиден в чл.8, ал.2, т.7 от Наредба
1/2004г. размер.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо изх. № 02-260-6500/4346 от 15.02.2021г. издадено от Заместник - изпълнителният
директор на Държавен фонд“Земеделие“, в частта му с която на Д.К.Д. *** е
отказано заплащане на подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“,
направление “Контрол на почвената ерозия“ за площи заемащи 4.06 ха, подадени с
код АК6, в размер на 2501.27 лева.
ВРЪЩА преписката на административният
орган – Заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд“Земеделие“ - РА,
гр.София за ново произнасяне по подаденото от Д.К.Д. заявление за подпомагане за кампания
2016г. по мярка 10“Агроекология и климат“, направление“ Контрол на почвена
ерозия“ с код на дейност АК6, съобразно указанията на съда дадени в мотивната
част на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Д.К.Д., с ЕГН
********** *** разноски по делото в размер на 1310.00 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: