Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
гр.София, 12.10.2020г.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи възивен състав, в публично заседание
на тридесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:
1. Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вучева,разгледа докладваното от Генева гр.д.№ 767/2019г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.238 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Г.В.Д. с ЕГН ********** *** против решение № 148 от 06.08.2019г. по
гр.д. № 908/2018г. на Самоковския районен съд,с което е отхвърлен иска с правно
основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване на установено по отношение на О.С.
бащата на ищцата В.Ф.З.,починал на 10.11.1995г., е бил собственик към момента
на образуване на ТКЗС в с.Г.О.,Самоковска община,на земеделски имот –ливада с
площ 1 дка в м.“Гробиата“/Гробищата/ в землището на
с.Г.О.,при съседи С.Ц.,Т.Б.,В. Х. и край на регулацията ,с площ 153 кв.м,предавляващ част от поземлен имот с идентификатор № 16599.40.30. по картата на землището на с.Г.О.,
и имот с площ 313 кв.м,представляващ част от поземлен имот с идентификатор №
16599.40.26 в същата местност и землище.Релевират се
оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост.Неправилно съдът
приел,че не било установено владение преди образуване на ТКЗС през 1968
г.Обратното било установено категорично от гласните
доказателства,заявление-декларация за внасяне в ТКЗС, емлячните
регистри,в които наследодателят бил записан като И..Имотът бил заявен за
възстановяване пред ПК Самоков на 31.01.1992г., и
било признато възстановяването на собствеността върху цалата
ливада с площ 1 дка/т.30 от решението
/.С окончателното решение ПК възстановила само 0.534 дка въпреки,че старите
реални граници съществували на място.Ищцата владяла непрекъснато имота до
момента, в СРГ, присъединявайки владението на своя наследодател,тъй като имотът
му бил предоставен за ползване.В кадастралната карта обаче била отразена само
площта 0.534 дка като възстановена, а останалата част от ливадата била отразена
като земи по чл.19 ЗСПЗЗ,временна общинска собственост.Претендира отмяна на
решението и уважаване на иска,както и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна-Кметът на О.С. въззивната жалба.Излага доводи за процесуална недопустимост
на решението. Правата на ищцата следвало да се защитят по реда на административно
производство с,водено срещу ОСЗ Самоков.Ищцата нямала
правен интерес от установителен иск,тъй като
ответната Община не претендирала да е собственик.Имоти с посочените от ищцата
идентификатори не представлявали земи по чл.19 ЗСПЗЗ,не били предадени с
протокол по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ на общината,нито са били актувани като частна
общинска собственост.Ответникът не оспорва твърдението,че към момента на
внасяне на ливадата в ТКЗС наследодателят бил собственик-наличието на позитивно
решение на ПК означавало безспорност на този факт.Доколкото не се
възстановявала цялата площ, заявителят ,респ.неговите наследници,са могли да
обжалват решението на поземлената комисия в тази част.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност ,с оглед доводите на страните,Софийски окръжен
съд приема следното:
С атакуваното решение съдът е приел иска за процесуално
допустим,доколкото това се извежда от твъреднията в
исковата молба,тъй като реално не е възстановен изцяло и невъзстановената част
е отразена в кадастралната карта като и
в кадастралните регистри като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.Това само по себе си
пораждало спор за материално право.Не била налице пречката за предявяване на
иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ,за да установи,че наследодателят е бил
собственик към минал момент.Настоящият състав не споделя този извод.Ответната
Община не конкурира ищцата по отношение на правото на възстановяване на процесния земеделски имот
и фактът,че наследодателят е владял ливадата, отразена в емлячния регистър, е зачетен
от поземлената комисия под № 30 от Решението № 41 ГО/29.07.1997г.по чл.18ж,
ал.1 ППЗСПЗЗ, се възстановява в СРГ „пасище,мера“ с площ 0.534 дка в м.“Гробиата“./ПИ с идентификатор 16599.40.14/.В решението по
чл.18д, ал.1 ППЗСПЗЗ се признава правото
на възстановяване на собствеността на цялата ливада от 1000 дка.Вещото лице е
установило,че претендираните части с площ 313 кв.м и
153 кв.м са включени в площта на ливадата.Решение № 41 ГО/29.07.1997г. на ПК не
е обжалвано и представлява стабилен административен акт,по който спорът не може
да бъде пререшен на база на атакуваното в настоящото производство съдебно
решение.Без значение е твърдението й за владение върху целия имот,защото
ответната община не оспорва правото й на собственост,нито правото й да владее
имота.Дори самият факт,че владее несмущавано подкрепя извода за липса на правен
спор с ответника.Ето защо решението следва да бъде обезсилено и искът оставен
без разглеждане като процесуално недопустим.На ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция на осн.чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300лв.,дължими
при прекратяване на производството съгласно чл.78, ал.4 ГПК.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА на осн.чл.270,
ал.3, предл.първо ГПК Решение № 148 от 06.98.2019г.
по гр.д. № 908/2018г.на Самоковския районен съд , ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искова молба вх.№1587 от 15.08.2018г. по описа на СРС на Г.В.Д. против О.С. с
правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и връща исковата молба ведно с приложенията.
ПРЕКРАТЯВА на осн.чл.270,
ал.3, предл.първо от ГПК производството по гр.д.
№767/2019г. на СОС.
ОСЪЖДА Г.В.Д. с ЕГН *********** да
заплати на О.С. на осн.чл.78, ал.8 вр.чл.78,ал.4 ГПК съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Р. Б. в едноседмичен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.