РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 07.06.2021
г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Георгиева
Д. Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 412/ 2021 г, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба от „М.С.И.“ АД, ЕИК *******срещу Решение 74302/21.04.2020г. по гр.д.
26856/2018г. на СРС, с което е отхвърлен, предявеният от
жалбоподателя срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******отрицателен установителен иск за недължимост
на сумата от
2664,70 лева, представляваща начислена от ответника едностранна корекция на сметка за периода 10.11.2017 година до 13.1.2018 година, за която сума е
издадена Фактура № **********/30.3.2018 година.
Въззивника прави оплаквания за неправилни изводи на СРС, че след отмяната на чл. 1 до
чл. 47 вкл. от ПИККЕ/2013г/ за ответника съществува
възможност да извършва едностранна корекция на сметките на клиентите му.
Позовава се на съдебна практика, прави собствено тълкуване за същността на
ПИККЕ и последиците от отмяната им с решения на Върховен административен съд. Посочва, че след отмяната не съществува ред за извършване на
тези корекции и е неприложимо общото гражданско законодателство, поради което и
било недопустимо със свидетелски показания да се установява липса на измерване
на електрическа енергия. Посочва, че общите условия на ответника не уреждали ред за корекции и за уведомяване за такива, защото били
приети преди вече отменените ПИККЕ от 2013г. и неправилно СРС бил приел, че в тези ОУ имало такъв ред и те давали право на ответника да извършва корекция, като се позовава
на практика на съдилищата за нищожност на съответни клаузи от ОУ на ответника.
Отделно посочва, че неправилно СРС приел, че е налице липса на
измерване на електрическата енергия, като се позова на СТЕ по делото според
която имало
намеса в софтуера, но не било установено как тя се отразява на отчитането на ел. енергията. Посочва, че според протокола на БИМ
електромера измерва точно и с несъществени отклонения преминалата през него ел. енергия.
Нямало презумпция, че при намеса в софтуера на СТИ е налице неточно
отчитане. Вещото лице било посочило, че няма установени софтуерни проблеми и
електромерът е в класът си на точност.
Вещото лице посочило, че не може да
се определи как точно действа чуждото тяло, което било налично в електромера и
това следвало да доведе до уважаване на иска. Не били обсъдени възраженията му срещу начислените такси „задължения към обществото“, тъй като начисленото количество не било потребено, както и по отношение такса за пренос
излага същите аргументи.
Неправилно било прието, че отговорността на клиента
е обективна- тя била виновна и вина не била доказана.
Въззиваемия ответник оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно, и допустимо. По
отношение на правилността на решението въззивния съд е обвързан от оплакванията
в жалбата и от императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор между страните, че
ищецът е клиент на ответника за обект в град Монтана, бул.“*******. Няма спор и
че е била извършена на 13.1.2018 година проверка на електромера на обекта и е
съставен констативен протокол, като след извършена експертиза в БИМ е извършена
корекция на сметката за посочения в процесната фактура № **********/30.3.2018 период.
Спорът е дали е имало правна възможност за извършване
на корекцията и дали е установено неправилно или неточно измерване от
електромера, като пред въззивния съд не се спори и че със СТЕ (комплексна) и с
протокола за експертиза от БИМ се установява намеса в софтуера на електромера-в
неговата енергонезависима памет..
По оплакванията жалбата СГС намира следното:
В практиката на ВКС,
обективирана в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г.
о., реш. № 21 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., ВКС, I г. о. реш. №
124 от 18.06.2019 по гр. д. № 2991/2018 г., ВКС, III г. о., реш. № 150 от
26.06.2019 по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III г. о. реш. № 160/ 31.12.2020 г.
по гр.д. № 1174/2020 г., ІV г.о., реш. по гр. д. № 169/2020 г., ІV г.о., реш. №
107/26.11.2020 г. по гр.д. № 1096/2020 г., ІІІ г.о., реш. по гр. д. № 1553/2020
г., ІV г.о., реш. по гр.д. № 4124/2019 г., ІІІ г.о., реш. № 216/13.01.2021 по
гр. д. № 989/2020 г., ІV г.о., реш. № 47/09.03.21 по гр.д. № 2299/2020 г., ІІІ
г.о., реш. № 78/05.05.2021 г. по гр. д. № 2541/2020 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.,
която практика се споделя от настоящия съдебен състав, се приема, че чл. 183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за
преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане
и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия,
измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в
резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от
договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните
дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата
на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи
условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не
изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за
покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен
снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният
е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично
потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки
пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба /чл. 318 и сл. ТЗ/. И при двете
правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две
основни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаното в
сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да
извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху
електрическите съоръжения на крайния клиент/, а за купувача – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При
сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на
вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в
неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни
задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане
на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното
количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите
когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно
въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но
последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално
доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент
за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично
притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално
доставено количество електрическа енергия. Дружеството снабдител може да
преизчислява сметките, когато действително доставената енергия погрешно е
отчетена, и в периода, през който са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013
г. с изключение на чл. 48 - чл.51, и дори да липсва приложима специална
подзаконова нормативна уредба за случаи на неотчитане на част от действително
потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване /СТИ/ при крайния клиент за минал период. При
липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура
по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители. Предвид горното са неоснователни оплакванията за лиспа на възможност и
на ред за извършване на корекции за уведомяване за извършени такива от
електроснабдителя след отмяната на ПИККЕ (приети 2013г.), както и наличие или
липса на вина у потребителя.
Относно оплакването, че не било установено до какви последици води
намесата в софтуера на електромера-установена с протокола на БИМ и от
комплексната СТЕ пред СРС:
СГС споделя изводите в тази насока на СРС.
Видно от изявленията на вещото лице изготвило софтуерната част от експертизата,
дадени в съдебното заседание по нейното приемане става ясно, че електромера е
препрограмиран, като след софтуерната намеса е променен формата на записа в
паметта-определения брой импулси които се равняват на един киловатчас. Посочва,
че с тази промяна се дава възможност да се променят данните по отношение как да
отчита електромера. Другото вещо лице е депозирало също заключение-втора част
от 09.10.2019г. в което е посочило, че
предвид променения софтуер е налице хипотеза на неизмерване на ел. енергията-т.
1 от заключението стр. 3.
С оглед на горното СГС също приема, че налице
основание за корекцията на сметката и за заплащане на сумата по фактурата.
Установява се, че има реално потребена енергия , която не е отчетена и
заплатена, при което следва да се заплатят и таксите за пренос и таксата „задължения
към обществото“
С оглед на изложеното решението следва да се потвърди.
При този изход на делото право на разноски за
въззивното дело има само въззиваемия ответник, който претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, което СГС по повод на възражението на
въззивника в молбата му от 04.06.2021г. по чл. 78, ал. 5 ГПК намира за
прекомерно. Не е налице особена правна сложност с оглед на наличие на практика
на ВКС по спорните въпроси. Следва да се присъдят 50,00 лева .
Водим от горното СГС, II-А
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 74302/21.04.2020г.
по гр.д. 26856/2018г. на СРС.
ОСЪЖДА „М.С.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК
*******50,00 лева- юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2