РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20215300101719 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Люлин”, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4 против Н. П. Б., ЕГН ********** ***, ***. Твърди
се, че по силата на договор за прехвърляне на вземания от 20.08.2020г.,
ищецът е придобил всички вземания на „***”ЕАД срещу ответника,
произтичащи от договор за потребителски кредит №***/***г. Твърди се, че
ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне и за настъпилата
предсрочна изискуемост с писмо с изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ/3635833. Посочва
се, че на 05.04.2019г. Н. П. Б. в качеството му на кредитополучател е получил
от „***”ЕАД сумата 50 000,00 лева. Към тази сума Б. се е съгласил да заплати
и 500,00 лева – такса за разглеждане на кредита – посредством 72 броя равни
части, които са включени в размера на всяка отделна месечна вноска за
изплащане на кредита. Постигнато било съгласие кредитополучателят да бъде
включен в групова застраховка, по която е договорена застрахователна
премия от 25,27 лева. Плащането на последната е следвало да стане със 72
1
броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни
погасителни вноски. Кредитополучателят се съгласил да върне сумата, ведно
с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в
договора и погасителния план към него. Постигнато било съгласие той да
плати и възнаградителна лихва в размер на 11 765,68 лева, като така общата
сума, за която се е задължил при отпускане на кредита е 62 265,68 лева,
платима чрез 72 броя анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 864,80
лева, като първата вноска е дължима на 14.05.2019г., а последната е с падеж
14.04.2025г., съгласно погасителния план. Предвид обстоятелството, че Б. не
е изпълнявал срочно задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с горецитираното писмо.
Поддържа се, че съгласно предвиденото в договора за кредит,
кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. Ето защо ищецът твърди, че ответникът му
дължи и обезщетение за забава в размер на 2353,71 лева за периода от
15.12.2019г. до подаване на исковата молба.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати следните суми: 45731,87 лева – главница, ведно със законна лихва,
считано от подаване на исковата молба на 01.07.2021г. до окончателното
изплащане, 1771,04 лева – възнаградителна лихва за периода 14.12.2019г. –
20.08.2020г., 2353,71 лева – обезщетение за забава за периода от 15.12.2019г.
до подаване на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено
следното:
В проведеното по делото съдебно заседание на 09.12.2021г.
процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание по делото,
но не е бил представляван, нито е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. С призовката за заседанието изрично са му указани
последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание. С
оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените към нея
2
доказателства, съдът приема, че исковете са вероятно основателни.
При това положение са налице изискуемите в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1
от ГПК предпоставки, поради което ще се постанови неприсъствено решение,
с което исковете ще се уважат, без да се излагат мотиви по същество на спора.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер
на 1994,26 лева. В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с
чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната
помощ, ще се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350,00
лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. П. Б., ЕГН ************* да заплати на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Люлин”, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис
сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 сумите: 45731,87 лева – главница, дължима
по договор за потребителски кредит №***/***г., сключен с „***”ЕАД, както
и на основание договор за цесия, сключен между „***”ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, ВЕДНО със законна лихва, считано от подаване
на исковата молба на 01.07.2021г. до окончателното изплащане; 1771,04 лева
– възнаградителна лихва за периода 14.12.2019г. – 20.08.2020г.; 2353,71 лева
– обезщетение за забава за периода от 15.12.2019г. до 30.06.2021г.
ОСЪЖДА Н. П. Б., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Люлин”, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис
сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 разноски по делото, както следва: 1994,26
лева – държавна такса и 350,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3