РЕШЕНИЕ
Номер 13.03.2012 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На тринадесети февруари 2012 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Даниела Дойчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 358 по описа за 2012 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № ХIІ-Б-205 от 20.12.2011г на Директора на РЗИ -
Пловдив, с което на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина, обн. ДВ бр.31/2007г., на Р.Г.С., ЕГН **********,***, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000лв. за извършено
административно нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба № 28 на МЗ за устройството, реда
и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти, публ. в ДВ, бр. 109/2008г., изм. и доп. ДВ, бр. 67/2010г.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № ХIІ-Б-205 от 20.12.2011г на Директора на РЗИ -
Пловдив, с което на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина, обн. ДВ бр.31/2007г., на Р.Г.С., ЕГН **********,***, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000лв. за извършено
административно нарушение по чл.23, ал.3 от Наредба № 28 на МЗ за устройството,
реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти, публ. в ДВ, бр. 109/2008г., изм. и доп. ДВ, бр. 67/2010г.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № Наказателно постановление № ХIІ-Б-205 от 20.12.2011г на
Директора на РЗИ - Пловдив, с което на основание чл.294 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина, обн. ДВ бр.31/2007г., на Р.Г.С.,
ЕГН **********,***, са наложени административни наказания „Глоба” съответно в
размер на 1000лв. и 1000 лв. за извършени административни нарушения по чл.3,
ал.3 и чл.23, ал.3 от Наредба № 28 на МЗ за устройството, реда и организацията
на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, публ. в ДВ,
бр. 109/2008г., изм. и доп. ДВ, бр. 67/2010г.
Жалбоподателят Р.Г.С. обжалва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения. Редовно
призован, в съдебно заседание не се явява лично, а чрез процесуалния си
представител – адв.М., пледира за отмяна на постановлението като
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Въззиваемата страна – РЗИ - Пловдив,
редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Г., която моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
като сочи доводи в тази насока.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността
на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Р.Г.С., за това, че
при извършена проверка на 10.11.2011г. от з.и. И.И.Л. ***, притежаваща
Разрешение за търговия на дребно № 1387/10.03.2009г. с лекарствени продукти, с
изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура, с ръководител
магистър-фармацевт Р.Г.С., е установено:
1.
Рецептурният дневник не се води съгласно
Приложение № 4 на Наредба № 28/2008г. /не се вписва УИН номера на лекаря/.
2.
В момента на проверката се продаде на клиент
Ренаприл 10 мг – една опаковка без същия да представя рецепта. Лекарственият
продукт е неправилно отпуснат без рецепта, въпреки че на опаковката е посочено
“по лекарско предписание”.
С това
е нарушила съответно чл.3, ал.3 и чл.23, ал.3 от Наредба № 28 на МЗ за устройството,
реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти, публ. в ДВ, бр. 109/2008г., изм. и доп. ДВ, бр. 67/2010г.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № ********** от
14.11.2011г., съставен от И.И.Л. –
държавен здравен инспектор в РЗИ - Пловдив, в който по идентичен начин е
описана, посочената по-горе фактическа обстановка. Тези фактически положения
несъмнено се установяват и в хода на съдебното производство от събраната по
делото доказателствена маса – гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
свидетелските показания на актосъставителя И.Л. като логични, подробни,
безпристрастни и кореспондиращи на писмените доказателства по делото, които на
свой ред се възприемат като достоверни, обективни, взаимно подкрепящи се и
неоспорени от страните.
При тази фактическа установеност съдът намира, че по делото са налице
категорични и безспорни доказателства относно факта, че от страна на С., като
магистър-фармацевт и ръководител на аптеката е извършено нарушение по
чл.3, ал.3 от Наредба № 28 на МЗ за устройството, реда и организацията на
работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, публ. в ДВ,
бр. 109/2008г., изм. и доп. ДВ, бр. 67/2010г. Съгласно цитираната разпоредба в
аптеката се води и съхранява дневник на изпълнените рецепти съгласно приложение
№ 4, а последното пък от своя страна предвижда вписването в дневника на
изпълнените рецепти в аптеката да съдържа редица данни, едни от които са име на
лекаря и неговия УИН /уникален идентификационен номер/, като в случая във
водения в аптеката дневник в нито един от случаите на заведените като изпълнени
рецепти не е бил отразен УИН на лекаря издал рецептата.
Не по този начин, обаче, се разглежда въпроса относно второто нарушение,
като тук съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител
на жалбоподателя относно правната квалификация на деянието. Всъщност не се
спори, че лекарственият препарат е бил отпуснат без да е представена от
пациента рецепта, а на опаковката му изрично е било посочено, че се отпуска “по
лекарско предписание”. Това деяние е било квалифицирано по чл.23, ал.3 от
цитираната по-горе наредба, според който “за неправилно приготвен и/или
отпуснат лекарствен продукт и за настъпилите последици носи отговорност
фармацевтът, който го е приготвил и/или отпуснал. Всъщност, тълкувайки норма,
се установява, че същата не съдържа правило за поведение, което да се приеме,
че е било нарушено, а смисловото й значение идва да определи кое е
наказателноотговорното лице, в случай на неправилно приготвяне и/ или отпускане
на лекарствения продукт. Тоест създадена е процесуална ситуация, при която
както актосъставителя, така и наказващият орган неправилно е квалифицирал
деянието, което на свой ред представлява процесуално нарушение на императивните
изисквания на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изискващи минимално
необходимо съдържание на акта и постановлението в насока коректното посочване
на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, което в случая не е
сторено. Тези процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като
пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното лице и възможността му
да я реализира в пълен обем, понеже го поставя в невъзможност да узнае какво
нарушение му се вменява във вина и кой е нарушеният закон. Допуснатите нарушения са
неотстраними в настоящата въззивна инстанция с оглед контролните функции на
същата, поради което и налагат отмяна на наказателното постановление в коментираната
му част.
По отношение на нарушението, визирано в т.1
от наказателното постановление, Съдът намери, че в тази му част няма допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя
и налагащи отмяната му, тъй като както АУАН, така и НП съдържат изискуемите
реквизити. В този порядък на разсъждения е нужно да се отбележи, че след като
нарушението по чл.3, ал.3 от Наредбата е било безспорно и категорично
установено, както и неговият извършител, и след като правилно и законосъобразно
деянието е било квалифицирано, то и същото е правилно и законосъобразно
санкционирано по реда на чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина, според който текст се наказава с глоба от 1000 до 3000 лв, който
наруши разпоредбита на този закон или наредбите по прилагането му /какъвто е
настоящия случай с Наредба № 28/2008г. на МЗ/, извън случаите по чл.281-293.
Тоест наложената на жалбоподателя глоба е в минималния установен в закона
размер, предвид факта, че се касае за първо нарушение, доколкото липсват
доказателства за противното, както и предвид естеството на същото и механизма
на осъществяването му. Всичко дотук налага извода, че при определяне размера на
наказанието в минималния размер от 1000 лв наказващият орган се е ръководел от
изискванията на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, преценявайки смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, като е приел наличието на превес на
първите. Съдът също е на мнение, че така определеното по вид и размер наказание
е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, като със същото ще се
изпълнят целите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН, поради което и е
справедливо.
С оглед гореизложеното, настоящият състав счете, че атакуваното Наказателно
постановление № ХIІ-Б-205 от 20.12.2011г на Директора на РЗИ - Пловдив, с което
на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина,
обн. ДВ бр.31/2007г., на Р.Г.С., ЕГН **********,***, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000лв. за извършено административно нарушение по
чл.23, ал.3 от Наредба № 28 на МЗ за устройството, реда и организацията на
работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, публ. в ДВ,
бр. 109/2008г., изм. и доп. ДВ, бр. 67/2010г. следва да бъде ОТМЕНЕНО като
незаконосъобразно, а в останалата му част, в която е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 1000 лв за извършено административно нарушение по
чл.3, ал.3 от същата Наредба следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и
законосъобразно.
За
горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК