№ /20.12.2018
година, гр. Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Свиленград, II граждански състав
на дванадесети декември две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Десислава Тодорова
секретар: Ц.Д.
прокурор:
като разгледа гражданско
дело № 613 по описа за 2018 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от А.К.И. срещу Прокуратура на Република България за заплащане на сумата от общо
16585,34 лeва (заявена в о.с.з при условията на чл. 214 от ГПК), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от повдигнато незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 302, т. 2, б.а, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и
2, алт. 1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 2/29.01.2015г. по НОХД №831/2013
г. на ОС –Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.02.2015г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с
постановление по чл. 219 от НПК от 01.10.2010г. е привлечен като обвиянеям за
извършено престъпление по чл. 302, т. 2, б.а, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2,
алт.1 от НК по ДП №34-П/09
по описа на СО-СГП.
За повдигнатото
обвинение против него е внесен обвинителен акт на СГП и предаден на съд.
Образувано е НОХД №831/2013 г. на ОС –Хасково. Съдебното производство
продължило в седем заседания през 2014г. на 24.04, 22.05, 14.07,18.09,11.12, и
през 2015 г. на 28.01 и 29.01, на които присъствал с адвокат. С Присъда № 2/29.01.2015г. по НОХД №831/2013
г. на ОС –Хасково, влязла в законна сила на 13.02.2015г., е оправдан.
Поддържа, че от
незаконосъобразно воденото наказателно производство, като пряка и
непосредствена последица е претърпял имуществени вреди в размер на исковата
сума, изразяващи се, както следва: 1/ 417,76 лева– заплатени пътни и дневни
пари за явяване на ищеца пред СГП за участие в процесуални действия на
01.10.2010г., 11.03 и 08.04.2013г., както и пътни и дневни за явяване в с.з.
пред ОС-Хасково, с уточнение, че не претендира нощувки; 2/ 5000,00 лв. –
платено адвокатско възнаграждение в наказателния процес; 3/ 336,00 лв. –
платени здравни осигуровки за периода 10.11.2010г.-30.07.2012г., сторени с
оглед на твърдението, че ищецът е
уволнен на 10.11.2010г., поради повдигнатото обвинение, и останал без работа и
трудово възнаграждение; и 4/10831,58 лв. – пропуснати ползи от неполучено
месечното трудово възнаграждение за периода 10.11.2010г.-30.07.2012г.
Пояснява, че
уволнителната заповед от 10.11.2010 г. е отменена от АдмС. Ищецът встъпил
отново в длъжност на 30.07.2012г. Получил обезщетение за оставяне без работа от
5635,00 лв., равняващо се на шест брутни заплати. За останалия период, през
който останал без работа-повече от 20 месеца, намира, че ответникът му дължи
обезщетение за пропуснати ползи за посочената сума от 10831,58лв.,
представляваща трудовото възнаграждение и доходи, от които е лишен.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
подаден отговор на искова молба, с който ответната страна оспорва по основание
и размер иска. Поддържа доводи за недоказаност на твърденията. Оспорва
наличието на причинна връзка между обвинението за престъпление и заявения
вредоносен резултат.
Ответникът счита, че
претенцията за вреди, изразяващи се в платени пътни и дневни разходи е
необоснована – не са представени доказателства, установяващи какъв вид
транспорт е ползван, дали е бил споделен с други лица, за чия сметка са и какъв
е точният им размер.
Оспорва наличието на
причинна връзка между дисциплинарното уволнение на ищеца и действията на
ответника, респ. с претендирания вредоносен резултат.
Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, посочено като имуществена вреда.
Релевира
възражение за давност за законната лихва.
Поддържа възражение за прекомерност на
възнаграждението за правна помощ в настоящото производство.
Съдът, като обсъди
въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и
поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да
възникне претендираното от ищеца право за обезвреждане на имуществени вреди,
причинени му от Държавата чрез орган на Прокуратура на Република България,
вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) на ищеца е
повдигнато обвинение за извършено от него престъпление; 2) съдът е оправдал
подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото обвинение е
незаконно; 3) ищецът е претърпял имуществени вреди, съобразно посочените
конкретни претърпени загуби и пропуснати ползи,
и 4) причинените вреди да са необходима и закономерна последица от
повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка
между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното
обвинение и причинения вредоносен резултат. Тези факти подлежат на пълно и
главно доказване от ищеца. Отговорността на Прокуратурата за повдигане на
незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното
поведение на съответно длъжностно лице – арг. чл. 4 от ЗОДОВ.
Не се спори, а и от събраните писмени
доказателства се установява правнорелевантното обстоятелство, че с
Постановление по чл. 219, ал. 1 НПК от 01.10.2010г. и Постановление по чл. 219,
ал. 1 НПК от 11.03.2013г., и двете по ДП №34-П/2009г. по описа на СО при СГП,
ищецът е привлечен като обвиняем за извършвано престъпление по чл. 302, т. 2,
б.а, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1 от НК. Процесуалните действия са
извършени в сградата на СО при СГП в гр.София.
Видно от протокол за предявяване на разследване
от 08.04.2013г. по ДП №34-П/2009г. по описа на СО при СГП, материалите по
наказателното производство са предявени на ищеца в сградата на СО при СГП, в
гр. София, за времето от 14.40ч. до 16.30 ч. на 08.04.2013г.
Установява се, че по обвинителен акт на СГП
ищецът е предаден на съд и образувано НОХД №831/2013г. на ОС–Хасково.
Повдигнатото окончателно обвинение от Прокуратурата е за извършено престъпление
по чл.301, ал.1,пр.2, алт. 1 от НК за това, че на 21.06.2010 г., около 03:00 ч.
на територията на ГКПП Капитан Андреево, трасе входящи товарни автомобили в Р
България, непосредствено до гише 27 за обработка на документи на пътуващите
товарни автомобили за международен транспорт, в качеството на длъжностно
лице-полицай категория Е, I степен,
старши полицай на ГКПП „Капитан Андреево“ от ГПУ Свиленград при
РДГП-Елхово, ГД ГП на МВР – е приел от А.А.А.дар, който не му се следва –
сумата от 5 евро, с левова равностойност 9,78 лв., за да извърши действие по
служба – своевременна задължителна документна проверка на лицата, пътуващи в
товарния автомобил, автомобила и товара, за безпроблемно преминаване през
държавната граница на българска територия. С обвинителния акт са повдигнати
обвинения на още 8 лица.
От разпореждане от 12.03.2014г. на съдията
докладчик по НОХД №831/2013г. на ХОС, ценено като официален документ по реда на
чл. 179, ал.1 от ГПК, се установява, че първоначално съдебното производство е прекратено,
на основание допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП – чл. 249,
ал. 1, във вр. чл. 248, ал. 2. т.3 от НПК, и делото върнато на прокурора, което
действие на съда е отменено от АС-Пловдив.
От пълномощно от 09.12.2013г. се изяснява, че
ищецът е упълномощил адвокат за защита по НОХД №831/2013г. на ОС –Хасково,
както и по цялото ДП до приключването му.
Представени са договори за правна защита и
съдействие, сключени между ищеца и защитник, установяващи, че А.И. е заплатил
възнаграждение за адвокат общо от 5000,00лв., от които: по договор за правна
помощ от 13.12.2013г., с предмет правна защита цялото ДП до приключването му-
1300,00 лв.; по договор за правна помощ от 04.03.2014г. с предмет правна защита
по НОХД №831/2013 г. на ОС –Хасково- 1400,00 лв. за допълнително
възнаграждение; по договор за правна помощ от 15.05.2014г. с предмет правна
защита по НОХД №831/2013 г. на ОС –Хасково- 1500,00 лв.-част от възнаграждение;
и по договор за правна помощ от 24.09.2014г. с предмет правна защита по НОХД
№831/2013 г. на ОС –Хасково- 800,00 лв.-част от договорено възнаграждение.
От Присъда № 2/29.01.2015г. по НОХД №831/2013 г.
на ОС –Хасково, влязла в сила на 13.02.2015г., се изяснява, че А.К.И. е признат
за невиновен и оправдан по повдигнато обвинение.
Представените по делото протоколи за съдебни
заседания по НОХД №831/2013 г. на ОС –Хасково, ценени при условията на чл. 179,
ал. 1 от ГПК, установяват, че производството е продължило в седем заседания:
през 2014г. на 24.04, 22.05, 14.07,18.09,11.12, и през 2015 г. на 28.01 и
29.01, проведени в гр. Хасково. На всички заседания ищецът е присъствал с
упълномощения защитник. В производството са участвали общо 9 подсъдими и 9
защитници, ангажирани са множество свидетели, вещо лице, приети и предявявани
са многобройни писмени и веществени
доказателства, вкл. специални разузнавателни средства.
Ищецът представя Заповед №3883 от 03.11.2010г.,
издадена от директора на ГД ГП-МВР, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и прекратено служебното правоотношение на длъжността
„старши полицай“ на ГККП Капитан Андреево, на основание чл. 228, т. 2, чл. 226,
ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т.7 и т.10 от ЗМРВ от 2006г./отм./ и чл. 230,
ал.2, т. 4 от Правилник за прилагане ЗМРВ от 2006г./отм./. От предметното
съдържание на документа се изяснява, че наказанието е наложено за уронване
престижа на службата и нарушение на Етичния кодекс на държавните служители в
МВР, както и злоупотреба със служебно положение, като наказващият орган е
приел, че извършеното е при фактическа обстановка, идентична на тази, за която
е предаден на съд. Заповедта е отменена с решение по адм.дело № 9020/2010г. на
АСГС, потвърдено с решение от 17.07.2012г. по адм. дело № 8287/2011г. на ВАС.
Съдът е приел, че заповедта е необоснована- вменените нарушения са недоказани.
За изясняване на спора е назначена основна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която установява,
че 1/ размерът на пътните разходи, включително дневните, съобразно наведените
от ищеца твърдения, представените писмени доказателства и предвид нормите
установени в НКС и Наредба 3/1989г. за нормиране разхода на горива и смазочни
материали на автомобилите и мотоциклетите, е в общ размер на 417,76 лв. Видно
от приложение към основна ССчЕ се установява, че разходите за път възлизат на
357,76 лв., при ползване на МПС „Фолксваген Пасат“, дизел, 1.9 куб, с дата на
производство 1993г. и първа регистрация 1995г., предвид представеното по делото
свидетелство за регистрация, част I. Изчислено е, че дневните разходи са 60,00
лв. или по 20,00 лв. на ден по чл.19,ал.1 НКС за 01.10.2010г., 08.04.2013г.
и 11.03.2018г. Експертизата изяснява, че
за периода 10.11.2010-30.07.2012г. стойността на платените здравни осигуровки
са 336,00 лв. Допълнителната ССчЕ установи, че за периода
10.11.2010-30.07.2012г. дължимото за заеманата от ищеца длъжност нетното
трудово възнаграждение е 16466,58 лв.
От показанията на св. М. Б.и св. Б. Б., ценени при условията на чл.
172 от ГПК, се установява, че ищецът през време на наказателния процес е живеел
в гр. Свиленград. За участието му в процесуалните действия в хода на
досъдебното производство, както и пред ОС -
Хасково, за да се придвижи до гр. София и до гр. Хасково е ползвал личен
транспорт – МПС „Фолксваген пасат“.
Предвид изложеното, установява се, че
наказателното преследване по отношение на ищеца е започнало на 01.10.2010 г. –
с привличането му като обвиняем, като образуваното наказателно производство е
приключило с постановяване на окончателния съдебен акт – оправдателна присъда,
влязла в сила на 13.02.2015г. Следователно, в процеса на доказване са
установени по несъмнен начин първите две материални предпоставки (юридически
факти), обуславящи възникването на имуществената отговорност на Прокуратурата
на Република България по ЗОДОВ – 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение за
извършено престъпление и 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила
присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно.
Държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ.
Според задължителните разяснения на ВКС, дадени
с т. 10 и т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. №
3/2004 г., обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите
на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове
на правозащитните органи. Прие се, че органите на Прокуратурата носят
отговорност за вреди от незаконно действие или акт на административните органи
само, ако те са извършени по нареждане на органите на Прокуратурата, защото в
този случай административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, а не по своя преценка и целесъобразност.
При установените правнорелевантни факти следва
да се приеме, че не се доказа наличието на пряка причинна връзка, като елемент
от фактическия състав на предявения иск, между прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца и воденото наказателно производство. Изясни се, че
наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е в резултат на упражнена от
дисциплинарно наказващият орган при МВР компетентност, при условията на
оперативна самостоятелност, и в рамките
на образувано дисциплинарно производство. Следователно пропуснатото трудово
възнаграждение не е необходима, закономерна, правна последица от
неоснователното обвинение, а се дължи изключително на преценката на
административния орган. В този смисъл и непротиворечивата практика на
съдилищата, намерила израз в Решение № 72 от 12.07.2017 г. по в. гр. д. №
166/2017 г. на АС – Бургас, Решение № 137 от 14.07.2017 г. по в. гр. д. №
331/2017 г. на АС – Пловдив, Решение № 225 от 10.09.2018 г. по в. гр. д. №
180/2018 г. на АС - Велико Търново, Определение № 474 от 15.06.2018 г. по гр.
д. № 4291/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 117 от 13.02.2018 г. по гр.
д. № 3907/2017 г., ІV г. о. на ВКС, Определение № 432 от 16.05.2018 г. по гр.
д. № 735/2018 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 9524 от 18.07.2017 г. по адм. д. №
8939/2016 г., ІІІ отд. на ВАС. Посочената съдебна практика дава отговор и по
приложението на чл. 254, ал. 2 от ЗМВР/отм./, в смисъл, че ЗМВР лимитира
имуществената отговорност на Държавата като работодател в случаите на незаконно
уволнение на държавни служители с предвиденото по устройствения закон
обезщетение. Ето защо, ответникът не е материално легитимиран да отговаря по
спора за претендираните имуществени вреди за сумата от 10831,58 лв.,
представляващи пропуснати ползи от неполучено месечното трудово възнаграждение
за периода 10.11.2010г.-30.07.2012г., и за сумата от 336,00 лв. – сторени
разходи за здравни осигуровки за периода 10.11.2010г.-30.07.2012г., и в тази
част искът подлежи на отхвърляне.
От съвкупната преценка на всички събрани писмени
и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че през релевантния
период ищецът е извършил транспортни разходи, които са в причинно-следствена
връзка със задължителното му участие в процесуални действия и за осъществяване
на процесуална защита пред разследващите органи и съда по незаконното
обвинение. При това положение, съдът намира, че претенцията за възстановяване
на претърпени загуби, представляващи пътни разходи подлежи на уважение по
основание и в размер на 357,76 лв., предвид
заключението на ССчЕ. Неоснователно се претендира присъждане на дневни
разходи. От една страна, в процеса на доказване не бе установено, че такива
разноски са извършвани (за храна, безалкохолни напитки, използване на обществен
транспорт при придвижването в града и пр.), а от друга, нито за обвиняемия,
нито за негови защитник се дължат дневни пари по НКС. Ето защо, искът подлежи
на отхвърляне за сумата от 60,00 лв. за дневни разходи.
В наказателното производство липсва правна
възможност сторените от обвиняемия разноски за правна помощ да бъдат
възмездени, поради което същите е допустимо да се заявяват по реда на ЗОДОВ,
като настъпили за ищеца имуществени вреди. С Тълкувателно решение №1 от
11.12.2018г. по т.д. 1/2017г., ВКС прие, че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът
може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Предвид
това, когато ответникът навежда възражение, че възнаграждението е прекомерно и
не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, правомощията на съда
по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е
положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед
вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда
и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима
последица от него.
Критерии за обичайния размер на адвокатското
възнаграждение се съдържат в р. IV от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
За извършено престъпление по чл.301, ал.1,пр.2,
алт. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години и
„глоба“ до пет хиляди лева.
Наредбата, в редакцията, съгласно ДВ, бр. 2 от
2009 г., приложима през 2013г. до изм. и
доп. с ДВ, бр. 28 от 28.03.2014г., в сила от 01.04.2014г., по арг. от чл.5, ал.
5 от КРБ, предвижда в чл. 12, че възнаграждението за защита в досъдебното
производство е 300,00 лв. В последващата редакция на чл. 12 от Наредбата
регламентира, че възнаграждението за процесуално представителство, защита и
съдействие в досъдебното производство е в размерите по чл. 13, ал. 1.
Наредбата, в редакцията приложима през 2013 г.
до изм. и доп. с ДВ, бр. 28 от 28.03.2014г., в сила от 01.04.2014г., по арг. от
чл.5, ал. 5 от КРБ, предвижда в чл. 13, ал.1, т. 3, възнаграждение за адвокат
за защита на подсъдим в съдебна фаза – 500,00 лв., ако се води за престъпление,
наказуемо до 10 години лишаване от свобода, а след изменението от 2014 г. минималното възнаграждение е 800,00 лв.
По договор за правна помощ от 13.12.2013г., с
предмет правна защита цялото ДП до приключването му, ищецът е заплатил
възнаграждение 1300,00лв., което се явява повече от четири пъти над предвидения
минимум от 300,00лв. Следва да се държи сметка, че страните са уговорили
възнаграждението „до приключване на досъдебното производство“, което
кореспондира с развитието на процеса, тъй като първоначално съдебното
производство е прекратено и делото върнато на досъдебна фаза, и по повод
иницииран съдебен контрол е постановено съдебното производство да продължи.
Следователно, процесът е бил усложнен на стадия на досъдебната фаза – действия
на прокурора след приключване на разследването-повдигане на обвинение и
надлежно предаване на съд. При това, съдът намира, че с оглед обема и характера
на доказателствения материал, както и естеството на повдигнатото обвинение,
делото се е очертало с фактическа и правна сложност, предвид и разясненията
дадени с Тълкувателно решение № 35/06.11.1990 г. по н. д. № 26/1990 г., ОСНК на
ВС. С оглед конкретиката на случая възнаграждението за правна помощ, което
кореспондира с нуждата от адвокатска защита, се съизмерява до тройния размер на
минималното адвокатско възнаграждение. В тази връзка, съдът отчита и че в
исковата молба не са изложени никакви съществени причини, които да са наложили
ищецът да заплати хонорар четири пъти над предвидения минимум. Ето защо, следва
да се приеме, че ищецът не е положил дължимата грижа, съобразно правилото на
чл. 83, ал.2 от ЗЗД, да получи адвокатска защита срещу разумно възнаграждение,
поради което ответникът дължи обезщетение за сторените разноски в хода на
досъдебното производство за сумата от 900,00 лв. За процесуална защита и
съдействие по НОХД №831/2013г. ищецът е заплатил общо 3700,00 лв., от които следва да се присъдят
3000,00 лв., с оглед изложените съображения за разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, фактическата и правна сложност на делото, както и
обстоятелството, че когато съдебното заседание по наказателно дело продължи
повече от един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100
лв., съгласно чл. 14 от Наредбата. Ето защо, имуществената вреда, която ищецът
е претърпял поради незаконното обвинение, представляваща сторени разноски за
правна защита и явяващи се необходима последица от него, е сумата в размер от
общо 3900,00лв., като за разликата до 5000,00лв. претенцията подлежи на
отхвърляне.
В заключение, предявеният иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да бъде уважен за сумата от 4257,76лв., представляващи
настъпили за ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение за представителство и защита в наказателния процес за сумата от
3900,00 лв., както и в заплащане на транспортни разходи за сумата от 357,76
лв.; а искът отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 16585,34
лв. за претендираните претърпени загуби и пропуснати ползи за 10831,58лв.-
неполучено месечното трудово възнаграждение за периода
10.11.2010г.-30.07.2012г., 336,00лв.-сторени разходи за здравни осигуровки за
периода 10.11.2010г.-30.07.2012г., 60,00 лв.-разноски за дневни, и 1100,00 лв.
–платено адвокатско възнаграждение.
Ищцовата страна претендира като законна
последица от уважаване на исковете пресъждането на законна лихва, считано от
13.02.2015г. Ответникът е направил възражение, че акцесорната претенция е
погасена по давност за минал период- три години преди подаване на исковата
молба. Възражението е основателно частично.
Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 13.02.2015 г., от която
дата ищецът претендира вземане с характер на лихва, а именно: законната
мораторна лихва от 13.02.2015 г. до окончателно изплащане на пресъдените суми.
Съгласно чл. 111, б. в от ЗЗД, правото на паричното вземане за лихва се
погасява с изтичането на тригодишна давност. Исковите претенции са предявени на
15.08.2018г., когато спират да текат давностните срокове, съгласно чл. 116,б.б
от ЗЗД. Считано три години назад от датата на предявяване на исковата молба,
претенцията за лихва за времето от 13.02.2015г. до 14.08.2015г. се явява
погасена по давност, поради което на ищеца следва да бъде пресъдена законната
лихва върху главното вземане, считано от 15.08.2015г. до окончателното
изплащане.
По реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ответникът
направи възражение за прекомерност на претендираните 2000,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, платени от ищеца в настоящото производство, съобразно
представения договор за правна помощ от 14.08.2018г. Предвид защитавания
материален интерес, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, дължимият
минимален размер на възнаграждението за адвокат е 1027,56 лв. Съдът, като взе
предвид фактическата и правна сложност на спора, проведените открити съдебни
заседания, вида и обема на събраните по делото доказателства, както и че за
решаващите спора въпроси е налице задължителната съдебна практика, което
определя сложност на спора в ниска степен, намира, че полагащото се адвокатско
възнаграждение е сумата от 1030,00 лв.
С оглед изход на спора, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, във вр. чл. 10, ал. 3, изр. I от ЗОДОВ, в полза на
ищеца следва да се пресъдят сторените от него съдебни разноски за държавна
такса и депозити за вещо лице за сумата от 200,00лв., а съразмерно на уважената
част от иска, на основание чл. 10, ал. 3, изр. II от ЗОДОВ, и 264,42 лв.
за адвокатско възнаграждение, или разноски общо за 464,42 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура
на Република България, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на А.К.И., ЕГН**********, адрес: ***, сумата от 4257,76 лева за обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи сбор от платено адвокатско възнаграждение от 3900,00 лв. и
платени транспортни разходи от 357,76 лв., настъпили в резултат от повдигнато
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.301, ал.1,пр.2, алт. 1
от НК, за което А.К.И. е оправдан с Присъда №
2/29.01.2015г. по НОХД №831/2013 г. на ОС –Хасково, влязла в сила на
13.02.2015г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.08.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за имуществени
вреди в останалата му част над уважения размер от
4257,76 лева до пълния предявен размер от 16585,34 лева за обезщетение
за претърпени имуществени вреди, представляващи 10831,58лв.- неполучено
месечното трудово възнаграждение за периода 10.11.2010г.-30.07.2012г.,
336,00лв.-сторени разходи за здравни осигуровки за периода
10.11.2010г.-30.07.2012г., 60,00 лв.-разноски за дневни, и 1100,00 лв. –платено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от 13.02.2015г. до окончателното
изплащане на сумата; както и за претенцията за
законна лихва върху главницата, като погасена по давност, за периода от
13.02.2015г. до 14.08.2015г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на Република
България, адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на А.К.И., ЕГН**********, адрес: ***,
сумата от 464,42 лева- съдебни
разноски пред РС – Свиленград.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Хасково в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните.
СЪДИЯ:
Д. Тодорова