Решение по дело №3137/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Директора на Дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П., против Решение № 1848 от 16.11.2023 г. постановено по АНД № 5935 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, І н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 725078-F721480 от 11.09.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на ЕТ „В.-ТОТ-В.Т.“, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление: ***, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 ЗДДС. С решението Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на ЕТ „В.-ТОТ-В.Т.“ сумата от 83 лева, представляваща разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът - В.И.Т., в качеството му на едноличен търговец с фирма „В.-ТОТ-В.Т.“, чрез пълномощника си адвокат Ч., счита касационната жалба за неоснователна. Претендират се сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „ЕТ „В.-ТОТ-В.Т.“, против НП № 725078-F721480/11.09.2023 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F721480 от 15.08.2023 г., съставен от инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 16.08.2022 г. е установено, че „ЕТ „В.-ТОТ-В.Т.“, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.06.2023 г. - 30.06.2023 г. до 14.07.2023 г. включително. Справката - декларация по ЗДДС по смисъла на чл.125 е подадена на 10.08.2023 г. в ТД на НАП - Пловдив по електронен път с вх. № 16005554841.

В АУАН е посочено още, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5, във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено още, че нарушението е извършено за първи път.

7. За да отмени спорното наказателното постановление, районният съд е приел, че същото е издадено в нарушение на материалния закон. Позовавайки се на чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 и чл. 179, ал. 1 ЗДДС съдът е приел, че в процесния случай задълженията за подаване на справка-декларация и отчетени регистри за един и същ данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/. Задълженията за подаване на справки-декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал. 3 ЗДДС/ се изпълняват заедно (едновременно), по един и същ начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК - чл. 125, ал. 7 ЗДДС.

Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е обобщил, че законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е установил формата на деклариране и способът за това. Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение. Още повече, че частично изпълнение е и технически невъзможно, доколкото ноторно известно е, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал. 7 ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане на справка-декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка-декларация.

При това положение е формиран извод, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка-декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие, в нарушение на една материалноправна норма - чл. 125, ал. 5 ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица

Посочено е, че очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние - недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но при всички случаи се извършва едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една единна санкция в рамките на един наказателен процес.

Именно това правило се явява нарушено в процесния случай според районния съд, доколкото на ЕТ вече е съставен АУАН, въз основа на който е издадено НП за неподаване на отчетните регистри за същия данъчен период.

С тези съображения е обоснован извода, че в нарушение на материалния закон, административнонаказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.

Изрично е отбелязано, че в случая порока в дейността на наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem и в този смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое е влязло в сила и кое е влязло в сила. В случая става дума за нарушение на материалния закон (а не на процесуалния закон, каквото се явява погазването на принципа не бис ин идем) и по-конкретно на императивната норма на чл. 18 ЗАНН.

Наред с изложеното е прието и че наложената санкция се явява непропорционална по смисъл на практиката на СЕС.

Според решаващия съд, изложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете НП, независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните

произнасяния по тях.

ІV. За правото:

8. Решението е правилно.

9. Според чл. 125, ал.1 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период (чл. 125, ал. 3 ЗДДС). Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 ЗДДС).

Според чл. 179, ал. 1 ЗДДС, в приложимата редакция, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

10. В рамките на тази материално и административнонаказателно правна уредба, по отношение на възраженията поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички събрани по делото писмените доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

11. Правилни и съответни на материалния закон са изводите на първоинстанционния съд, че задължението за деклариране на данъка до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 ЗДДС), се изпълнява чрез подаване на справка-декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена. Следователно, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на деклариране и способа за изпълнение - заедното подаване на справка-декларацията и отчетните регистри (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС) чрез електронната платформа на НАП. Очевидно така регламентирано, обсъжданото задължение не търпи частично изпълнение, т.е. подаването на регистри без справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация (когато такава се изисква), доколкото изпълнението на законовото задължение за тяхното подаване (на справка-декларацията и на отчетните регистри) се осъществява чрез едно действие, съответно води до едно единствено административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС - недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие (лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове) в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на административно наказание. В този смисъл наведените в касационната жалба възражения настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

13. С оглед изхода на спора, на основани на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 400 лв.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1848 от 16.11.2023 г. постановено по АНД № 5935 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, І н.с.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София, да заплати в полза на Ц.Д.Ч., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с личен № **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Източен“, № 48, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по к. адм. дело № 3137 по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: