О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Дата: 10.04.2014 Град: София
Софийски градски съд 19 състав
В откритоо заседание в следния състав:
Председател: Евелина Папазян
Членове: 1. Иво Хинов
2. Николай Урумов
при участието на
секретаря Л.Ч. и прокурора Георги Христов, разгледа докладваното от съдия Хинов н.ч.д. № 85 по описа за
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА на основание чл. 457 ал.3 НПК за изпълнение ПРИСЪДА от 12.08.2012 по дело № W 01-Р-2011-00775 на Първи наказателен съд на щата Варгас на Б. Република В., съгласно която българският гражданин Б.М.Г. с ЕГН ********** е осъден на наказание от 15 (петнадесет) години „лишаване от свобода”, за „незаконно пренасяне на наркотични и психотропни субстанции” – престъпление по чл. 149 от Органичния закон относно наркотиците на Б. Република В., съответстващи на престъпление по чл. 242 ал.2 НК на РБ, като наказанието, което следва да изтърпи осъденият е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 15 (петнадесет) години.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 61 т.2 ЗИНЗС първоначален „строг режим”за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип.
ПРИСПАДА на основание
чл.457 ал. 5 НПК предварителното
задържане за период от 3 години, 4 месеца и 29 дни – а именно за времето
от 18.02.2011 г до 12.08.2011 г (
ПРИСПАДА на основание чл. 59 ал.1 НПК задържането по настоящето дело – от 15.12.2013 г до влизане в сила на настоящето определение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред САС в 7-дневен срок от днес.
СЛЕД влизането му в сила препис от него да се изпрати на СГП за изпълнение и препис на ВКП – за сведение.
Председател:
Членове: 1.
2.
Мотиви по н.ч.д. № 85/14 на СГС, 19 състав.
Делото е образувано въз основа на Предложение на Главния прокурор на РБ за решаване на въпроси, свързани с изпълнение на присъда, постановена от съд на Република В. спрямо българския гражданин Л.Б.П..
СГП поддържа
предложението, като моли да се уважи. Счита, че приложимият български закон е
чл.242 НК, като следва да се определи наказание от
Защитата посочва, че следва да се приспособи присъдата, но да се определи по-ниско наказание.
Подсъдимият посочва, че наложеното му наказание е завишено, несъобразено със здравословното му състояние. Акцентира на невъзможността да се лекува в условията на затвора. Моли за такъв съдебен акт, който да му даде възможност да се лекува.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, установи следното.
Осъденото лице Б.М.Г. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, неработещ..
На 18.02.2011 г той бил задържан на Летището
на гр. М., Република В., при напускане на страната посока Панама. При проверка
на багажа му се установило, че в носено от него зарядно акумулаторно устройство
е скрит кокаин –
С присъда от 12.08.2012 по дело № W 01-Р-2011-00775 на Първи наказателен съд на щата Варгас на Б. Република В., той е осъден на наказание от 15 (петнадесет) години „лишаване от свобода”, за „незаконно пренасяне на наркотични и психотропни субстанции” – престъпление по чл. 149 от Органичния закон относно наркотиците на Б. Република В.. Осъден е и на допълнително наказание „експулсиране от територията на Б. Република В.”.
Осъденото лице е подало молба за изтърпяване на наказанието му в Република България, като е посочил, че доброволно желае да изтърпи останалата част от наказанието в български затвор.
Г. е бил задържан за времето от 18.02.2011 г (датата на фактическото му
задържане) до 12.08.2011 г (датата на влизане в сила на присъдата) – или
Съобразно закона на Република В., доколкото осъденият е полагал труд, това наказание се редуцира в размер на 7 месеца и 2 дни.
Общото време на задържането му е 3 години, 4 месеца и 29 дни.
Отделно от това, той е бил фактически задържан след трансфера му, от 15.12.2013 г до настоящия момент.
При така установената фактическа страна съдът установи следното:
Настоящето производство има за цел да се индивидуализира приетата за изпълнение присъда, делото по което е постановена, приложимият наказателен закон, съобразно българското законодателство, срокът на наложеното наказание „лишаване от свобода” и да се определи типът на затворническото заведение за изтърпяване на наказанието.
Присъдата и наказателното дело, по което е постановена, е посочена изрично.
Присъдата касае деяние, наказуемо по чл. 242 ал.2 НК, доколкото от фактическа страна се установи, че деянието, за което е осъден, представлява опит за изнасяне през границите на В. на високорискови наркотични вещества..
Не са налице основания за намаляване на размера на наказанието „лишаване от свобода”, доколкото то не надвишава максимално предвиденото по българския закон. Определено е наказание от 15 години „лишаване от свобода”, което е законовият максимум съобразно българския закон.
Следва да се приспадне от срока на наказанието времето, през което осъденото лице е било задържано и е изтърпяло наказанието „лишаване от свобода”, съобразно приложените справки. Следва за начало на неговото задържане да се приеме фактическото му задържане.
Следва на основание т.2 от ТР №1/13 на ВКС да се приспадне времето, което е било приспаднато от осъдилата държава, вследствие на положения труд от осъденото лице.
Следва да се приспадне и времето, през което осъденото лице е било задържано след трансфера, до влизане в сила на настоящето определение.
Следва да бъде определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанията, в затворническо общежитие от закрит тип, доколкото осъденото лице е осъдено на наказание „лишаване от свобода” за срок над 5 години и визира тежко умишлено престъпление – чл.57 ал.1 вр чл. 61 т.2 пр.1 вр чл. 60 ал.1 вр ал.1 пр.1 ЗИНЗС.
Евентуалното определяне на по-лек режим може да стане по време на изтърпяване на наказанието – чл. 62 и чл.64 ЗИНЗС.
----
Не може да се подкрепят доводите на защитата за определяне на по-лек режим поради влошеното здравословно състояние. Това обстоятелство няма отношение към първоначалното определяне на режима – чл.57 и сл. ЗИНЗС.
Ако се установи, че конкретното здравословно състояние не позволява пребиваване на осъденото лице в конкретен затвор или режим, то това е основание за преместването му, което става по специфичен административен ред – чл. 62 ал.1 т.2 ЗИНЗС.
Въз основа на тези мотиви съдът постанови определението си
Председател:
Членове: 1.
2.