Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
19,10,2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Хр. В., като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА анд № 1175/20 по описа на Пазарджишкия районен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Г.С. ***, ЕГН **********,
чрез: адвокат Г., против Наказателно постановление 19-1006-004642/ 29,11,19г. на
началник група КПДГПА при ОДМВР -Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена
на основание чл. 175, ал.1 вр. ал.1 ЗДвП - глоба в размер на 200 лева и
лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.
С жалбата се иска отмяна на постановлението с
твърдения за неговата материално-правната неизправност.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя
процесуален представител, настоява да се отмени постановлението като
незаконосъобразно по представените в жалбата и развити по същество основания,
вкл. на база на ангажирани доказателства.
Въззиваемата страна, с писмено становище настоява
да се потвърди НП.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
Жалбоподателят закупил на 22,03,17г. автомобил
Мазда 6 и го регистрирал като собственост на управляваното и представлявано от него дружество ДЖИ ЕС
АКСЕСИКА ЕООД ( л. 8 и 18, 19, преписката) . С регистрацията на автомобила е
предоставен рег .№ *******.
Няколко месеца по-късно се установило, че
автомобилът било обявен за откраднат от швейцарските власти и инсп. Б.от СДВР (
виж на л.28, преписката) се свързал с жалбоподателя , който доброволно предал
автомобила, документите към него и ключовете.
През декември 2017г. - виж на л.23, преписката,
автомобилът, съпровождащите го документи и ключовете били върнати на
жалбоподателя с обяснението, че швейцарските власи нямали претенции към него.
На
10,12,18г. ( виж на л.24, преписката) жалбоподателят , като физическо лице,
закупил от дружеството - собственик на автомобила последния . Сключен бил
валиден договор с нотариална заверка на подписите, за който информация по ел.
път постъпила в масивите на сектор Пътна полиция София.
При опитите си да регистрира новонастъпилото
обстоятелство, свързано с промяна на собствеността върху автомобила,
жалбоподателят срещнал трудности - пол. служители му обяснявали, че автомобилът
не може да бъде регистриран, тъй като все още „фигурира в международните
системи за издирване“ .
Поради това още на 11,12,18г.той подал молба (л.
27 и 28 от преписката), в която обяснил случая и поискал съдействие от
директора на ДМОС , към МВР. По делото липсва официален и писмен отговор, но на
жалбоподателя устно било съобщено, че може да продължи на управлява автомобила
си .
Независимо от това на 11,02,19г. на основание чл.
143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на автомобила била служебно прекратено поради
изтеклия срок на регистрация на новонастъпилото обстоятелство о, свързано с
промяна на собствеността върху МПС.
На 14,07,19г. жалбоподателят бил спрян за проверка
по време на управление на процесното МПС по АМ Тракия и по време на проверката
било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради
което на водача бил съставен процесния акт за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Актът е надлежно предявен, подписан, връчен е
екземпляр срещу подпис, а въз основа на него е издадено процесното НП.
Против последното не се правят възражения досежно
процесуалната му изправност. АУАН и издаденото въз основа на него НП имат
идентично съдържание относно описанието на възприетото нарушение и възприетата
правна квалификация. Описанието е с достатъчно по обем и яснота обстоятелства,
които са били поставени и в съответната правна рамка на възприетото като
виновно извършено нарушение.
Не се
установиха нарушения в процедурата по съставяне, предявяване , връчване на
административните актове.
По същество фактите по
административно-наказателното обвинение не се оспорват, а и следват от всички
доказателствени източници. факт е, че автомобилът е бил надлежно закупен и
регистриран като собственост на управляваното и представлявано от жалбоподателя
юридическо лице, като шест месеца по-късно се установило, че е обявен за
изчезнал в държава -член на ЕС, по който повод бил доброволно предаден от
жалбоподателя ведно с документите за него, а два месеца след това - бил върнат
надлежно на жалбоподателя; на следващата година той го закупил вече като
физическо лице.
Факт е, че е опитал да го регистрира, тъй като
това следва от неговите обяснения и съответните им показания на Я. . Следва и
от факта на подаване на молбата на л. 27-28 , преписката, която доказва
съществуването на административна пречка на целената регистрация на името вече на
физическото лице .Факт е и липсата на такава пререгистрация, която всъщност, както се посочи, се свързва само с
промяна на собствеността. Факт е последвалото
служебно прекратяване на регистрацията, за което обаче няма данни да е
бил уведомен собственика, а и такова уведомяване не се предприема, тъй като
прекратяването на регистрацията в този случай е служебно. И което е най-важно - няма доказателства, че служебното
прекратяване на регистрацията на процесния автомобил е било известно на
жалбоподателя към момента на проверката в процесната дата.
Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14,
ал.1 от НК ( вр. чл. 11 ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на
нарушението, тъй като на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи
към състава на нарушението ( дерегистрацията).
Неправилното решение на наказващия орган в обратния смисъл е погрешно и следва да се
коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно санкционен акт.
В този случай е налице и друго основание - от една
страна жалбоподателят е бил поставен в обективна невъзможност да регистрира
автомобила си на името на новия собственик - като физическо лице. Става въпрос
само за обявяване в СПП да настъпило ново обстоятелство, свързано със
собствеността на автомобила, при което то се вписва в данните за автомобила (
СРМПС). Самият автомобил обаче е имал регистрация на името на първия му
собственик - управляваното и представлявано от жалбоподателя юридическо лице и
дори рег.номер, поставен на определените за това места. Това е правело напълно
възможна неговата индивидуализация, каквато е целта на регистрацията. Поради това липсата в процесния случай на
регистриране на промяна в собствеността на автомобила, не може да засяга в
такава степен обществения интерес и да бъде толкова обществено опасно, колкото
е подлежащото на санкциониране административно нарушение по възприетата
норма.
Горното обсъждане налага отмяна на санкционния акт
и като последица - присъждане в тежест на ОД МВР Пазарджик на претендираните и
сторените от жалбоподателя за адвокат
разноски - 100 лева ( л. 30).
Предвид
решението за отмяна на НП, претенцията за присъждане на разноски в полза на ОД
МВР Пазарджик е неоснователна.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-1006-004642/ 29,11,19г. на
началник група КПДГПА при ОДМВР -Пазарджик, с което на Г.Г.С. ***, ЕГН **********
са наложени на основание чл. 175, ал.1 вр. ал.1 ЗДвП - глоба в размер на 200
лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на Г.Г.С. ***, ЕГН ********** сторените
от последния разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: