№ 1469
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110218226 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. И. М., ЕГН **********, чрез адв.Н. П.,
срещу Наказателно постановление № 24-4332-028016/18.11.2024 г., издадено
от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100,00 (сто) лева за
извършено административно нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, в подкрепа на
което се поддържа на първо място, че СУМПС на жалбоподателя отговаря на
изискванията на Приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на съвета относно свидетелствата за управление на
превозни средства, както и на Приложение № 6 към Конвенцията за
движението по пътищата от 1968 г., а отделно от това, че на 30.08.2024 г. Д. М.
е напуснала територията на Република България през ГКПП Маказа и е влязла
на територията на друга държава – членка, а именно Гърция, с което е
прекъснала изтичането на 3 – месечния срок по чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Акцентира
се, че Д. М. е влязла обратно на територията на Република България на
04.09.2024 г., като считано от този момент до датата на извършване на
1
проверката и издаване на процесния АУАН, а именно – 24.10.2024 г., са
изтекли по-малко от 2 (два) месеца, поради което и не може да се приеме, че е
налице нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Отделно от изложеното се сочи, че
при постановяване на обжалваното наказателно постановление са извършени
нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в
императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които
водят до нарушаване правото на защита на въззивника, изразяващи се в липса
на описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено,
както и липса на данни относно точния момент – датата, на която се приема,
че за Д. М. е изтекъл тримесечният срок по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, след който
СУМПС е невалидно и кога същото е следвало да бъде подменено.
По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло процесното
наказателно постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. К. – с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество
процесуалният представител пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление по съображенията, релевирани в жалбата. Претендират се
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален
представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се
изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение
и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за
разноски на насрещната страна.
Софийският районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
2
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 24.10.2024 г. около 09:46 часа в гр. София по ул.„Суходолска“, с
посока на движение от ул.“Околовръстен път“ към ул.“765-та“,
жалбоподателят Д. И. М. управлявала лек автомобил марка "Хонда Джаз" с
рег. № РВ1910ХХ.
По същото време на ул.„Суходолска“ до № 171, Д. М. бил спряна с
управлявания от нея автомобил за проверка от полицейски служители при
ОПП – СДВР. Последните установили, че М. управлява автомобила с
чуждестранно СУМПС на Кралство Великобритания с номер
MANGA959029DI9TB 59.
За последното свидетелят Ц. – младши автоконтрольор при ОПП –
СДВР, съставил срещу Д. И. М. АУАН № 1353777/24.10.2024 г. за извършено
административно нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на
нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му го подписал без
конкретни възражения, но с отбелязване, че има такива.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в акта.
Въз основа на така съставения АУАН № 1353777/24.10.2024 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-
028016/18.11.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100,00 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл. 162, ал. 1
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Ц..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
3
От показанията на св. Ц. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства
като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви,
от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля ЦР.
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са
издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по
делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им –
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи и
заповед № 513з-9782/13.09.2024 г. на директора на СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав
4
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП
("Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава членка на Европейския
съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната") предполага актосъставителят и
АНО да посочат по ясен и недвусмислен начин няколко релевантни
обстоятелства: датата, срокът на валидност и държавата на издаване на
СУМПС; датата на влизане на съответния водач на територията на Р.България.
Първото е необходимо, за да се прецени дали СУМПС е издадено от държава –
членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, в които случаи не важи изискването за
тримесечния срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Второто – за да се установи дали
при проверката от 24.10.2024 г. на посоченото в АУАН и НП място водачът Д.
И. М. е управлявала с чуждестранно СУМПС повече от три месеца след
влизането й в Р.България.
Съпоставяйки горните изисквания с текстовите части на АУАН и НП се
установява, че водачът М. е управлявала единствено с чуждестранно
национално свидетелство (на Кралство Великобритания), без да е посочено
кога е издадено, каква му е валидността и най-вече кога М. е влязла в страната,
за да се прецени дали към 24.10.2024 г. същата е управлявала със съответното
чуждестранно национално свидетелство повече от три месеца след влизането
й на територията на страната. Касае се за пропуск по описване на релевантни
и съставомерни обстоятелства в АУАН и НП, което е в нарушение на чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и което възпрепятства възможността
нарушителят да разбере въз основа на какви точно факти се приема, че е
осъществил състава на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, за да реализира пълноценно
защитата си.
5
На следващо място, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, АНО е
приложил спрямо въззивника санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП ("Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:... 2. който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено"),
която не кореспондира с вменената като нарушена материалноправна норма. В
случая нито една от санкционните хипотези (неуточнена от АНО) не покрива
състава на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не се касае за неправоспособен
водач (същият притежава валидно СУМПС, съответстващо за категорията),
или такъв, загубил правоспособността си, СУМПС не е временно отнето или
обявено за невалидно, тъй като е било изгубено, откраднато или повредено.
Посоченото несъответствие между нарушената разпоредба с приложената
санкционна такава, също самостоятелно опорочава правото на защита и
възможността нарушителят да разбере по недвусмислен начин правното
основание за налагането на административно наказание.
Горепосочените съществени процесуални нарушения, допуснати при
издаване на АУАН и НП, самостоятелно и в своята съвкупност, са достатъчно
основание за отмяна на наказателното постановление, поради наличието на
неотстранимо нарушаване на правото на защита. Последното от своя страна
обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон, но
като допълнение е необходимо да бъде посочено, че по делото се събраха и
доказателства, съобразно които българският гражданин Д. М. е влязла в
страната на 04.09.2024 г. (след съответно напускане на границата на
Р.България на 03.08.2024 г.), респективно и към датата на проверката от
24.10.2024 г. не са били изминали повече от три месеца след влизането й в
страната, респективно и нарушението не е извършено, а
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана
неправилно.
На следващо място към момента на издаване на СУМПС – 20.02.2019 г.
6
не е влязло в сила Споразумението за оттегляне на Великобритания,
публикувано в Официален вестник на ЕС на 31.01.2020 г., поради което
държавата – издател е била държава-членка на Европейския съюз. СУМПС
съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за
управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне
тя е приложима и във Обединено Кралство Великобритания до края на
преходния период - 31.12.2020 г. От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-
членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават,
издадените от тях СУМПС. След този период е приложима Конвенцията за
движението по пътищата, подписана на 08.11.1968 г. Договарящи страни по
нея са както Република България, така и Обединено кралство Великобритания.
Затова, за да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020 г. от Обединено
кралство Великобритания СУМПС, трябва да съответстват на приложение №
6 към Конвенцията за движението по пътищата. Приложение № 6 към
Конвенцията и приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 20.12.2006 г., макар и различаващи се визуално,
включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и
информация. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено
кралство Великобритания преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ след тази
дати, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. В този смисъл
е Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното
кралство след края на преходния период от 02.12.2021 г., общодостъпно на
адрес: https: //ec. europa. eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7. В
т. 6. 1 от същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за
управление на МПС от Обединеното кралство, които планират да шофират в
Европейския съюз, да се свържат с отговорните органи на държавата членка
във връзка с правилата за признаване на свидетелствата за управление на
МПС. На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните
работи на Република България, в раздел Брекзит/ https: //www. mvr. bg/, е
общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период в
Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде
признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на
изискванията на приложение № 6 към нея. Република България в действащото
7
си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на
издадените преди 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания
СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Напротив, в съответствие с
Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното
кралство от след края на преходния период от 02.12.2021 г. и в изпълнение на
принципите за последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК,
компетентният орган – Министерство на вътрешните работи е огласил
публично, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и
отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото изпълва
едно от алтернативно предвидените условия на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП за
признаване валидността на СУМПС, издадено от друга държава. С оглед
горното, и доколкото СУМПС на жалбоподателя е издадено от Обединеното
кралство Великобритания на 20.02.2019 г. и е със срок на валидност
19.02.2029 г., по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно
пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство от след края на
преходния период от 02.12.2021 г., официално обявление на МВР по силата на
чл. 13 от АПК и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, то същото е валидно
свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на
територията на Република България.
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано, а и неправилно.
Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното изрично
искане от жалбоподателя в тази насока, в полза на последния следва да се
присъдят направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. От приложения на л. 27 от делото договор за правна защита
и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. П. сумата от
800,00 лева за процесуално представителство по делото. Своевременно
релевираното възражение за прекомерност от процесуалния представител на
въззиваемата страна съдът намира за основателно, доколкото претендираният
размер на адвокатско възнаграждение не съответства на действителната
фактическа и правна сложност на производството и на положените от
процесуалния представител на жалбоподателя усилия, поради което следва да
бъде редуцирано до размера от 400,00 лева, който съдът прецени като
8
съответен на обема на осъщественото процесуално представителство, като
тук е мястото да се посочи и че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатската работа (загл. изменено - ДВ, брой 14 от 2025
г.) размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, който
разглежда делото /в този смисъл Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм.
д. № 2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 3814 от 01.04.2024 г. по адм.
д. № 3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд./.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-028016/18.11.2024 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя Д. И.
М., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 100,00 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл. 162, ал.
1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.
И. М., ЕГН **********, с адрес в гр.Карлово, ул.“Златна Ливада“ № 25,
сумата в размер на 400,00 (четиристотин) лева – представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на въззивника по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XXII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9