Р Е Ш Е Н И Е № 31
град Шумен, 08.02.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на осми
февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове: 1. Константин Моллов
2. Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.гр.д. № 8 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Предел” ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „”, , представлявано от Е.Д.Н., против насочване на изпълнението върху суми с произход ДФЗ, които жалбоподателят и длъжник по изпълнителното дело счита за несеквестируеми, осъществено чрез превод на сумата от 64791,04лв. от Националния бюджет и сумата от 194373,11 лв. от Европейския фонд за развитие на селските райони по специалната сметка на ЧСИ *по изп. д. № 2016*0400340 по описа на ЧСИ с рег.№ * на КЧСИ и район на действие ШОС. В жалбата си, „Предел” ООД излага съображения, че действието на ЧСИ, по насочване на изпълнението върху посочените суми е незаконосъобразно, поради нарушаване на чл.444, т.8 от ГПК. Счита, че тези средства са несеквестируеми, тъй като е регистриран земеделски производител, подал Заявление за подпомагане за 2015 г. към ДФЗ по Схема за Агроекологични плащания /АЕП МЯРКА 214/. На 27.11.2019 г. узнал, че по сметката на ЧСИ са постъпили сумите: 64791,04лв. от Националния Бюджет и 194 373,11 лв. от Европейския фонд за развитие на селските райони, като тези средства са публични финансови средства съгласно чл.17а от ЗПЗП. Съгласно чл.94 от ЗДБРБ за 2015 г. се забранява целево предоставените средства от държавния бюджет на нефинасовите предприятия и чрез предоставени трансфери на общини за субсидии, компенсации и капиталови трансфери, да се използват за обезпечения. С решение № 143 от 25.10.2017 г. на ВКС /без посочен номер на дело/ категорично било потвърдено правото на финансова помощ от ЕС за земеделските стопани по посочените схеми. Сочи още нормата на чл.520, ал.2 ГПК, с която е прието, че не се допуска изпълнение върху средствата от ЕС, както и по други международни програми и договори на общините. Според жалбоподателя нормата на чл.444 ГПК не намира приложение в случая, тъй като отчуждителят е знаел, че извършеното действие /залог на вземане с обезпечаване/, не поражда последствия относно несеквестируемостта на субсидиите, поради което дал съгласието си при постъпване на сумите по сметката на длъжника в банката на кредитора, длъжникът да ги усвои. С оглед на това моли съдът да отмени обжалваното действие.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от присъединения взискател „Инвестбанк” АД, гр. С., в което е изразено становище за недопустимост, а по същество и за неоснователност на жалбата подадена от „Предел” ООД.
Постъпило е възражение и от първоначалния взискател „Каргил България” ЕООД гр. С., в което е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по атакуваното действие, по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, като счита жалбата за процесуално недопустима, а по същество за неоснователна. Излага, че по делото има вписан особен залог върху постъпилите от ДФЗ суми в полза на присъединения взискател „Инвестбанк” АД гр. С..
Съдът, след като прецени събрания доказателствен материал и становищата на страните, намира че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допусти- ма, а разгледана по същество, съдът счита жалбата на длъжника за неоснователна.
Производството по изп. д. № 2016*0400340 по описа на ЧСИ , с рег.№ * на КЧСИ и район на действие ШОС е образувано на 25.08.2016 г. след прехвърлянето на образуваното преди това на 15.07.2016 г. по молба на „Каргил България” ЕООД гр. С., против „Предел” ООД изп. д. № 2016*0406697 по описа на ЧСИ с рег. № на КЧСИ и район на действие СГС въз основа на изпълнителен лист от 05.07.2016 г. по ч.гр.д. № 3838/2016г. по описа на БРС. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 22.07.2016 г. По изпълнителното дело са присъединени изп. дела № 2017*0400115, № 2017*0400108 и № 2018*0400248, с взискатели и по трите дела „Търговска банка Д“ АД гр. С. /въз основа на изп. лист от 20.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1864/2017 г. на РС – Б., срещу длъжника „Предел” ООД и др. при условията на пасивна солидарност; изп. лист от 21.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1863/2017 г. на РС – Б., срещу настоящия длъжник и др. при условията на пасивна солидарност и изп. лист от 10.07.2018 г. по т.д. № 372/2017 г. на ОС гр. Б., срещу настоящия длъжни и др. при условията на пасивна солидарност/, както и присъединени взискатели НАП – Б., ЕТ „З.С.“ гр. К., „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. С., Община К., „Веди“ ЕООД гр. Б., „Предел Ойл“ гр. Б., „Първа Инвестиционна банка“ АД гр. С., „Ивестбанк” АД гр. С.. Част от присъединените взискатели са такива въз основа на представен по делото изпълнителен титул, а друга част от тях са такива по право.
Видно от приложеното запорно съобщение от ЧСИ до ДФЗ, като трето задължено лице е наложен запор на всички вземания на длъжника от фонда, до размер на вземането по делото. Запорното съобщение е получено от ДФЗ на 18.07.2016 г. /л.299 от изп.д.№ 6697/2016 г. на ЧСИ /.
На основание чл.456 ГПК ”Инвестбанк” АД е присъединен като взискател по настоящото изп. дело № 2016*0400340, въз основа на удостоверение по изп.д.№ 2017*0400127 по описа на ЧСИ рег.№ * за сумите 354478,99 лв. представляваща 282767,91лв. главница; 1649 лв. лихва; 46443,92 неолихвяеми вземания; 10218,73лв. разноски по гр.д.; 1217,80 лв. разноски по изп.д. при ЧСИ с рег. № * и 12181,15лв. такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в т.ч. такса по т.26 от тарифата.
Видно от представения договор за залог на вземане от 17.04.2015 г. /л.1178-томІІІ/, длъжникът „Предел” ООД е учредил в полза на „Инвестбанк” АД гр. С., особен залог в първа поредност, върху всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя за субсидии и директно плащания от ДФЗ – Разплащателна агенция, получени с УРН 184710, подробно регламентирани в ЗПЗП, подзаконовите нормативни актове по прилагането му и европейското законодателство, по всички схеми за плащане, за които за които залогодателят „Предел” ООД е подал общо заявление за подпомагане за Кампания 2015 г., пред ДФЗ – разплащателна Агенция в съответствие с разпоредбите на ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Залогът е вписан в ЦРОЗ първоначално под № 2015042002906 /л.1183 и сл./ Видно от приложено заявление и удостоверение от ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение от „Инвестбанк” АД на 04.10.2016 г. /л.1232 и сл./ За предприетото и вписано пристъпване към изпълнение по реда на чл.32 от ЗОЗ банката е уведомила длъжника „Предел” ООД и ДФЗ /л.1189 и сл./.
С две платежни нареждания от 11.10.2018 г. /л.1362 и 1363-т.ІІІ/ ДФЗ е превел по особената сметка на ЧСИ сумите 64791,04 лв. и 194373,11лв. , като основание за плащане е посочено АЕП 2015. В отговор за запитване от ЧСИ до ДФЗ относно произхода на средствата с писмо изп.№ 12-2500/1559/25.10.2018 г. е посочено, че получените суми по специалната сметка на ЧСИ по изп.д.№ 2016*0400340 в размер на 64791,04 лв. са 100% от Национален бюджет, а сумата 194373,11лв. е 100% от Европейски фонд за развитие на селските райони.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи: Съгласно чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно приетото по т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичен срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор. В случая длъжникът е узнал за плащането от ДФЗ на ЧСИ на 27.11.2018 г. Жалбата е депозирана на 04.12.2018 г., поради което е процесуално допустима.
Принципът, установен в чл.133 ЗЗД е, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имуществото на длъжника и е регламентирана с императивни правни норми.
Настоящият
състав споделя разбирането, че макар и плащанията от ДФ „Земеделие”, извършвани
по посочените схеми за подпомагане на земеделските производители от фондовете
на ЕС, да са публични /така чл. 17а от ЗПЗП/, то същите не са част от държавния
бюджет на страната ни /неговата структура е определена в чл. 42-44 от ЗПФ/.
Въпреки това обаче, изхождайки от уредбата на финансовите средства,
предоставяни в изпълнение на реализирането на общата селскостопанска политика
на ЕС /като начин на предоставяне, субекти и органи, мониторинг и
контрол/ - Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.13г., следва
да се приеме, че те се подчиняват на същия режим като средствата от държавния
бюджет. Аргументите, които съдът споделя, са изложени в Решение №
143/25.10.2017г. по гр.д. № 4666/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда
на чл.290 ГПК - правото на финансова помощ от
ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител,
когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за
реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за
опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка,
плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява.
Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, а ДФ „Земеделие” е акредитирана
разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителен начин
овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране /чл. 11 от
Регламента/. Поради това, като целево предоставени, те са обект на
специален режим и са несеквестируеми.
От горната несеквестируемост обаче /която е относителна, а не абсолютна/, не
може да се ползва длъжникът относно вземането си, върху което е
учредил особен залог, когато взискател е заложният кредитор - по арг. от
чл. 445, ал. 1 от ГПК. Поради това и доколкото по настоящото изпълнително дело
е присъединен като взискател „Инвестбанк” АД, гр. С., с вписан особен
залог върху вземането на длъжника , той има право да получи сумите, чийто
източник са субсидиите изплащани от ДФЗ на длъжника за подпомагане дейността му
като земеделски производител за погасяване
на задълженията му към банката, предвид факта, че върху тези свои вземания
длъжникът е учредил особен залог.
Предвид
изложеното сумата от 64791,04лв. от Националния Бюджет и сумата от 194373,11
лв. от Европейския фонд за развитие на селските райони, постъпили на 11.10.2018
г. по специалната сметка на ЧСИ *по изп. д. № 2016*0400340 по описа на ЧСИ с
рег.№ * на КЧСИ и район на действие ШОС са относително секвестируеми /по
отношение на кредитора, в полза на когото длъжникът е учредил особен залог/.
Ето защо, с оглед горните мотиви, жалбата на длъжника „Предел” ООД, съдът да
признае посочените средства за изцяло несеквестируеми се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
Оставя без уважение жалбата на „Предел” ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „”, , представлявано от Е.Д.Н., в качеството му на длъжник по изп. д. № 2016*0400340 по описа на ЧСИ с рег.№ * на КЧСИ и район на действие ШОС, срещу насочване на изпълнението върху сумата от 64791,04лв. от Националния бюджет и сумата от 194373,11 лв. от Европейския фонд за развитие на селските райони, преведени на 11.10.2018 г. от ДФ „Земеделие” по специалната сметка на ЧСИ *по изп. д. № 2016*0400340.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.