Решение по дело №17150/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1570
Дата: 13 април 2018 г. (в сила от 16 ноември 2018 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20173110117150
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 13.04.2018 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. 17150 по описа на ВРС за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба Н.Щ.Т., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с която се иска да бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 5121,07 лева по фактура № **********/11.05.2017г., начислена за ползвана и неплатена стойност на услуга по доставяне на вода за обект, находящ се в гр. Варна с абонатен № ***за периода от 08.03.2016г. до 07.03.2017г. Претендират се и направените по делото разноски.

 В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е абонат на ответното дружество за  обект, находящ се в гр. Варна с абонатен № ***. При извършена справка констатирала, че ответното дружество е издало за нейния абонатен номер фактура № **********/11.05.2017г. на стойност 5121,07 лева. Ищцата оспорва дължимостта на сумата по фактурата, тъй като в обекта не било възможно консумирането на такова количество вода. Ищцата подала жалба при ответника, в която било посочено, че са установени факти и обстоятелства за физическо въздействие върху водомера в обекта, което било достатъчно за прилагане на          чл.37, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. на МРРБ за периода от 08.03.2016г. до 07.03.2017г. Ищцата оспорва да е упражнено физическо въздействие върху водомера.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество, с който искът се оспорва като неоснователен. Сочи се, че ищецът е потребител на ВиК услуги по партида с абонатен № ***за имот, находящ с ев гр. Варна, ж.к. „***. Твърди се, че на 08.03.2017г. при редовен месечен отчет на водомер № ***, монтиран в имота на ищцата, инкасаторът установил, че циферблата на индивидуалния водомер е притиснат с дърводелска стяга, която спира брояча му, при което умишлено се възпрепятствало реалното и цялостно отчитане на ВиК услуги в имота. Констатацията на инкасатора била отразена в карнета, потвърдена  с подписа на лицето, присъствало на проверката. Същият ден бил съставен констативен протокол № 042695 за констатациите на инкасатора в имота. Сумата по процесната фактура № **********/11.05.2017г. представлявала главница, начислена за периода от

08.03.2016г. до 07.03.2017г. и определена съгласно чл.37, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. на МРРБ. На 16.07.2017г. било извършено доброволно плащане по фактурата в размер на 430 лева, като на същата дата остатъкът от задължението бил разсрочен със споразумителен протокол № 4807/16.05.2017г. Ответникът сочи, че количеството вода по фактурата не е реално потребено, а представлява служебно начислено количество по нормативно регламентиран алгоритъм.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и оспорва иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищцата е потребител на ВиК услуги за процесния обект и е обвързана от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, които са представени по делото.

Не е спорни и обстоятелството, че ответното дружество е издало фактура № ********** от 11.05.2017г. на стойност 5121,07 лева, дължими от абоната Н.Щ.Т..

Представен по делото е констативен протокол № 042695 от 08.03.2017г., съгласно който двама служители на „ВиК-Варна“ (инсп. ВВК) в присъствието на свидетеля ***(инкасатор, р-н Запад) са извършили проверка в обект, находящ се в ж.к. ***. Служителите са констатирали, че при месечен отчет за консумация на вода инкасаторът е установил, че водомерът  е пристегнат с дърводелска стяга. Вписани са данни следните данни за водомера: № ***, холендер № ***и показания 89 куб.м. Отбелязано е, че при проверка от ВВК, не е осигурен достъп.

Приета е и докладна записка от инж. ***– ръководител звено „Водомерно стопанство“ от 28.04.2017г., съгласно която на 08.03.2017г. при плануван отчет на индивидуални водомери на потребител с аб. № ***с титуляр Н.Т., циферблата на индивидуалния водомер е притиснат с дърводелска стяга, която спира брояча на водомера. Приложен е снимков материал. От КП № 042695 от 08.03.2017г. е установено, че потребителят не осигурява достъп. Инж. Лазаров е посочил, че счита, че са налице условията на чл.37, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ и на абонат № ***следва да се начисли разход на вода в размер на 2013 куб.м. за период от 08.03.2016г. до 07.03.2017г. на основание чл.51, т.1 и т.2 от ОУ във вр. с чл.49 от ОУ. Записано е, че изчислението е направено при максимална проводимост на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, като са използвани данни от „Наръчник по водоснабдяване“, изд. „Техника“, София, 1982г.

Представен е и карнетен лист по партидата на Н.Щ.Т. за аб. № ***с вписани показания на водомер № ***. На 08.03.2017г.е е вписано служебно количество 10 куб.м. и е налице подпис в графата „потребител“, като в графа забележка са вписани следните обстоятелства: „водомерът е със стяга, КП-42695/08.03.17г. Н а28.04.2017г. е вписано служебно количество 2013 куб.м., а в графа „забележки“ – докладна записка от 28.04.2017г.

Приет по делото и представен от ответника споразумителен протокол спогодба за разсрочено плащане № 4807/16.05.2017г., сключено между „Водоснабдяване и канализация – варна“ ООД и абонат № ***с титуляр Н.Щ.Т., представляван от ***(срещу името ръкописно добавен текст „- наемател“), живущ ***, в качеството й на потребител. Съгласно споразумителния протокол потребителят дължи суми в размер на 4691.07 лева по фактура № ********** от 11.05.2017г., представляваща главница за ползвани ВиК услуги и лихвите върху тях, като задължението му ще бъде зпалатено не по-късно от 31.05.2018г. съгласно посочен в споразумението погасителен план.

На 19.06.2017г, при ответното дружество е входирана жлба от ищцата срещу задължението по фактура № ********** от 11.05.2017г. в размер 5121,07 лева.

В отговор на жалбата ответното дружество е изпратило писмо на ищцата, с което я уведомява, че е извършена проверка, при която не са се установили факти и обстоятелства, даващи основание за преразглеждане на консумираното количество вода в размер на 2013 куб.м. Посочено е, че сумата е начислена на основание чл.37, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ. Посочено е още, че на 16.05.2017г. е сключен споразумителен протокол  с Татяна Димитрова Златарева в качеството й на наемател за разсрочване на задължения в размер на 4691.07 лева.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ответника –  ***и Виолета Герчева. Съгласно показанията на св. Чемширова, която е инкасаторката, отчитаща процесния обект, на 08.03.2017г. забелязала, че на вратата на обекта няма бележка с показанията на водомера, както обикновено, като в същия момент се върнал абоната, който казал, че  наемател – мъж, и тя го помолила да влезе да види водомера. Водомерът бил завит с парче мокет, а под мокета се виждало, че е стегнат с дърводелска стяга. Абонатът се подписал, а инкасаторката се обадила на ВВК (вътрешно ведомствен контрол) и когато дошли проверяващите повече не ги пуснали в апартамента. Съгласно показанията на св. Герчева, която е служител на ответното дружество на длъжност „организатор инкасо“, в офиса на „ВиК“ е дошла една дама, която заявила, че идва в качеството си на наемател на обекта, за сключване на споразумение. Направила първа вноски и след това съставили споразумителния протокол, съгласно приетата процедура. Свидетелката сочи, че нямало как да установи качеството „наемател“, а е вписала това съгласно изявлението на лицето.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, като съгласно заключението  начисленото количество вода с фактура № ********** от 11.05.2017г. не е реално доставено и отчетено, а е наказателно във връзка с констатирано въздействие върху електромера.  Количеството е изчислено въз основа на нормативната база на Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ – чл.37, ал.1. вещото лице е направило изчисления на количеството съгласно „Наръчник по водоснабдяване“, като при изслушването му в съдебно заседание е изяснено, че са налице технически грешки при пресмятането в изчисленията, вписани в заключението, като е разяснена формулата и основните параметри, по които следва да се направи правилното изчисление на количеството вода.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

         Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните състезания.

         В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания, произтичащи от договор за доставка на ВиК услуги, който застрашава имуществената сфера на ищеца и с оглед възможността за едностранното спиране на водоснабдяването в обекта, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата на договор за доставка на ел. енергия, а също и начисляване на процесната сума. В тежест на ответника е да установи наличие на задължение на ищеца в посочения размер, като докаже, основанията за служебно начисляване на количеството вода по процесната фактура, както и размера на дължимото плащане.

Безспорно между страните е наличието на облигационна връзка между тях по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги, както и че ищцата е обвързана от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор.

Установи се от писмените доказателства и заключението на СТЕ, че след извършена проверка в обекта на ищцата и съставяне на констативен протокол е начислена сумата от 5121,07 лева по фактура № **********/11.05.2017г. като корекция на сметката на абоната за периода от 08.03.2016г. до 07.03.2017г.

Нормативната база, по която е начислено количеството вода от 2013 куб.м. е следната: Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. По същия ред се определя и количеството изразходвана вода в случаите на нарушаване на пломбите и физически въздействия върху водомерите, причинили тяхната повреда. Съгласно чл.36, ал.6 при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.

Чл. 51, т.2 от Общите условия на ответното дружество от 11.08.2014 г. по реда на чл. 49 се определя изразходваното количество вода и когато чрез физическо въздействие върху водомерите потребителят причини тяхната повреда или неточност на показанията им. При съответното приложение на чл. 49 от същите Общи условия разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/сек.

Съдът намира за доказано обстоятелството, че на 08.03.2017г. първо от инкасатора на ВиК услуги, а впоследствие от служители ВВК (вътрешно-ведомствен контрол) на ВиК е констатирано физическо въздействие върху електромера, а именно същият е бил пристегнат с дърводелска стяга. За това обстоятелство е съставен констативен протокол, както и е вписано в карнетния лист, които документи действително са частни такива и не носят подписа на ищцата, но се подкрепят от свидетелските показания на свидетелката Чемширова. Същата подробно обяснява как е посетила адреса, лице, което се е представило за наемател и е отворило и е видяла водомера, пристегнат с дърводелска стяга, след което се е обадила на ВВК и са пристигнали служители на проверка. Въпреки това съдът намира за недоказано обстоятелството, че въпросното пристягане на електромера е довело до неговата повреда или невъзможност да отчита правилно. Свидетелката само казва какво е видяла при това без конкретика досежно как точно е била поставена стягата. Констатация, че пристягането води до неточно отчитане не е направена и в констативния протокол. Действително става ясно, че касиерката е направила снимка, която е представена от ответника, но не е приета като част от доказателствения материал. Така или иначе на снимката може да се види как е поставена стягата, но по никакъв начин от същата не може да се направи извод, че е повредила електромера. Само и единствено в докладната записка от инж. ***се сочи, че циферблата на индивидуалния водомер е пристегнат от дърводелска стяга, която спира брояча на водомера. Същата обаче е частен документ, който не носи подписа на ищеца и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. За повредата не са ангажирани нито свидетелски показания, нито съдебно-техническа експертиза, нито е представен някакъв писмен документ с обвързващ характер.

Както чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., така и чл. 51, т.2 от Общите условия на ответното дружество обвързват фактическите въздействия върху водомера с неговата повреда, за да е налице основание за корекция в сметката на абоната. С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът не е доказал законосъобразно упражняване на правото си на служебно начисляване на количеството вода, съгласно разпределената му доказателствена тежест.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е налице признание от страна на абоната на дължимостта на сумата по процесната фактура с оглед сключения споразумителен протокол. Както се  установи страна по същия не е ищцата, а лицето Татяна Димитрова Златева. Макар и да е вписана в протокола като представител на Н.Щ.Т. това обстоятелство не се установи по делото. Съгласно показанията на св. Герчева, тя не е проверявала твърдението на лицето, че е наемател в имота. Няма данни да е представен някакъв документ за представителна власт на Татяна Златева да действа от името на Н.Т.. Дори и наистина да е наемател в имота и да признава дълга си, доколкото като ползвател тя също има задължение да заплаща консумативите на имота – ползвана вода, електроенергия и т.н., това признание не може да обвърже собственика на имота. По силата на признанието и сключения споразумителен протокол ответното дружество може да претендира заплащане на сумата по корекцията от лицето Татяна Златева, но не и от ищцата.

По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 205,08 лева за платена държавна такса и 650 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н.Щ.Т., ЕГН **********, адрес: *** и „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, че Н.Щ.Т., ЕГН **********, адрес: *** не дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 5121,07 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката за ВиК услуги за обект, находящ се в гр.Варна, ж.к. ***, абонатен № ***, за периода от 08.03.2016г. до 07.03.2017г., за която сума е издадена фактура № **********/11.05.2017г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.Щ.Т., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 855,08 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: