Р Е Ш
Е Н И
Е
No 10
гр. Ботевград, 16.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С.
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 1203 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът-
“****” ЕАД, гр. София твърди, че на 17.01.2013 г. между “****” ЕАД и ****, с ЕГН **********, е
сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на 2 400.00 лв., със
срок на издължаване 120 месеца, с падежна дата на издължаване на месечните
вноски 06-то число на месеца и с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е в размер на 14,95% годишно. Твърди, че кредитът е
усвоен и се погасява чрез разплащателна сметка съгласно договора.
Кредитополучателят има възможност да погасва частично или изцяло задълженията
си във всеки един момент чрез вноски. Поддържа, че към 06.05.2015 г.
кредитополучателят е погасила дължимата на тази дата вноска частично, като след
тази дата окончателно е преустановено заплащането на дължимите месечни суми и
по заема не са извършвани никакви погашения. Твърди, че към 15.06.2018 г.
падежиралите и неплатени вноски по кредита са 38 броя. Поради допуснатата
забава в плащанията на месечните погасителни вноски повече от 90 дни (4 бр.
месечни погасителни вноски), съгласно т. 19.2. от Общите условия, вземането на
банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо и започва да се
олихвява със санкционираща лихва за забава. Сочи, че на основание Тарифата на “****”
ЕАД, която на основание чл. 8 от договора е задължителна за страните по него,
при издаването и ползването на кредитната карта кредитополучателят дължи такси
съгласно действащата към момента Тарифа на “****” ЕАД. Поддържа, че поради
това, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата,
кредитополучателят не е револвирал кредита си, както и че до края на петия
месец не е погасил задълженията си по него, съгласно т. 19.2. от Общите условия
към договора за кредит, “****” ЕАД с депозирането на исковата молба по
настоящото дело обявява същия за предсрочно изискуем в размер на пълния му
неизплатен остатък. Сочи, че наследници на починалия кредитополучател са
ответниците по делото. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
наследниците на ****да му заплатят дължимите от тях суми, произтичащи от
Договор за кредит за текущо потребление от 17.01.2013 г., а именно: сумата от
2102.32 лв. главница, сумата от 976.97 лв. – договорна лихва за периода от
06.05.2015 г. до 14.06.2018 г., сумата от 75.54 лв. – санкционираща лихва за
периода от 20.05.2015 г. до 14.06.2018 г., сумата от 5.00 лв. – заемни такси,
ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното погасяване на вземането,
като всеки един от наследниците плати по
1/7 от размера на наследствения дълг, както следва: А.Г.М. – сумата от 300.33
лв. главница, ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 139.57 лв. – договорна лихва, сумата от 10.79
лв. – санкционираща лихва, и сумата от 0.71 лв. – заемни такси; Т.Г.К. – сумата
от 300.33 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 139.57 лв. – договорна лихва,
сумата от 10.79 лв. – санкционираща лихва, и сумата от 0.71 лв. – заемни такси;
Х.Г.К. – сумата от 300.33 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.06.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 139.57 лв. – договорна
лихва, сумата от 10.79 лв. – санкционираща лихва, и сумата от 0.71 лв. – заемни
такси; П.Г.М. – сумата от 300.33 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.06.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 139.57 лв. – договорна
лихва, сумата от 10.79 лв. – санкционираща лихва, и сумата от 0.71 лв. – заемни
такси; В.Г.К. – сумата от 300.33 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.06.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 139.57 лв. – договорна
лихва, сумата от 10.79 лв. – санкционираща лихва, и сумата от 0.71 лв. – заемни
такси; И.В.Ц. – сумата от 300.33 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.06.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 139.57 лв. – договорна
лихва, сумата от 10.79 лв. – санкционираща лихва, и сумата от 0.71 лв. – заемни
такси; и А.Г.Б. – сумата от 300.33 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.06.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 139.57 лв. – договорна
лихва, сумата от 10.79 лв. – санкционираща лихва, и сумата от 0.71 лв. – заемни
такси.
Ответникът- П.Г. ***, в депозиран в срока по
чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. А.Б., изразява становище за допустимост на иска,
както и за вероятната му основателност по основание и размер. Заявява, че по
делото няма приложени доказателства дали ответникът П.Г.М. е приел или се е
отказал от наследството на починалата си майка ****, като по този въпрос
особеният представител не може да вземе отношение.
Ответникът- Т.Г. ***, в депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Ц.С., оспорва изцяло исковите претенции по
основание и размер. Сочи, че за да се ангажира отговорността на ответника Т.Г.К.,
като наследник на починалия кредитополучател за неговите задължения, е
необходимо той да е приел наследството - чл. 60 от ЗН. Излага, че в случая ****е
починала на 26.04.2015 г., като след смъртта й наследникът Т.Г.К. не е открит.
Поддържа, че изявлението на наследника за приемане или отказ от наследството е
строго личен акт, поради което волята на лицето не би могла да бъде заменена с
изявление на особен представител. Твърди, че от момента на спирането на
погасяване на кредита от кредитополучателя през м. 05.2015 г. до завеждане на
исковото производство няма приложени изпратени уведомления до наследниците за
задължението им към кредитора в качеството им на наследници, и че майка им има
този кредит. Поради това счита иска като неоснователен и недоказан.
Ответниците- А.Г.М., Х.Г.К., В.Г.К., И.В.Ц. и А.Г.Б. в срока по
чл. 131 от ГПК не са депозирали писмени отговори и не са взели становище по
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
От заверено копие на Договор за кредит
за текущо потребление от 17.01.2013 г. се установява, че на посочената дата
между “****” ЕАД, в качеството на кредитор, и ****, с ЕГН **********, в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който
банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 2 400.00 лв. със
срок за издължаване 120 месеца, считано от усвояването му. Съгласно чл. 5 от
Договора, кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с
месечни вноски, съгласно погасителен план, като в чл. 7 е определен падежът на
месечните вноски – 6-то число на месеца. Съгласно чл. 8 от Договора, кредитът
се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 14.95% годишно или
0.04% на ден, а съгласно чл. 9 годишният лихвен процент (ГПР) по кредита е 18.64 %. По силата на чл. 14 неразделна
част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с
подписване на договора.
Видно от заверено копие на Общи условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление, в чл. 19.2 от същите е
предвидена предсрочна изискуемост на кредита при допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни, а в чл. 20.1 е предвидено право на
кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем и в други случаи – като при
всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница (т.1),
или при всяко друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на
договора или общите условия (т.6). В чл. 19.1 е предвидена и наказателна
надбавка при забава на плащането на месечна вноска, както и в случай предсрочна
изискуемост на кредита (чл. 19.2).
От заверено копие на Удостоверение за
наследници изх. No 98/01.02.2016 г. на Община Ботевград се установява, че ****е
починала на 26.04.2015 г., като е оставила за свои законни наследници седемте
си деца- ответниците А.Г.М., Т.Г.К., Х.Г.К., П.Г.М., В.Г.К.,
И.В.Ц. и А.Г.Б.. Съобразно наследствените права на наследниците, то квоти им в
наследството по закон са по 1/7 ид.ч. за всеки от
тях.
Видно от представеното Извлечение от
счетоводни книги към 15.06.2018 г. по Договор за кредит от 17.01.2013 г., в
същото като длъжници са вписани ответниците А.Г.М., Т.Г.К.,
Х.Г.К., П.Г.М., В.Г.К., И.В.Ц. и А.Г.Б. – като наследници на титуляра-кредитополучател ****. В съдържащата се в
извлечението информация за кредита са посочени датата на разрешаването/усвояването
му – 17.01.2013 г., срокът на кредита- 120 месеца, договореният размер – 2
400.00 в., валутата, както и датата на крайния му падеж 17.01.2023 г. Отразено
е, че кредитът е предсрочно изискуем от дата 15.06.2018 г., като към тази дата
не са погасени 38 броя погасителни вноски в размер общо на 1438.45 лв., като
общата дължима сума по кредита към датата на извлечението е 3159.83 лв., от
които 2102.32 лв. – главница, 976.97 лв. – договорна лихва за периода от 06.05.2015
г. до 14.06.2018 г., 75.54 лв. – санкционираща лихва за периода 20.05.2015 г.
до 14.06.2018 г., и 5.00 лв. – заемни такси.
По делото е изслушано заключението на
вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно и обективно, от което се установява,
че кредитът по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 17.01.2013
г. в размер на 2 400.00 лв. е усвоен на същата дата еднократно, като сумата е
постъпила по разплащателна сметка за усвояване на кредита на кредитополучателя.
Редовното погасяване на кредита е преустановено от месечна погасителна вноска с падеж 06.05.2015
г. Съгласно заключението, размерът на задължението към 15.06.2018 г. е 3 159.83
лв., от които 2 102.32лв. - главница, 976.97 лв.- договорна лихва за периода от
06.05.2015 г. до 14.06.2018 г., 75.54 лв. – наказателна лихва за периода
20.05.2015 г. до 14.06.2018 г., и 5.00 лв. – заемни такси. В таблица, част от
заключението, вещото лице е посочило размерите на месечните погасителни вноски
по погасителен план и постъпилите суми за погасяване на кредита, включващо и
задълженията по компоненти – главница, договорна лихва и такса.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я
върне след изтичане на срока, като по силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят
плаща лихва по кредита, уговорен с банката.
По делото безспорно се установяват
обстоятелства, че между наследодателя на ответниците ****и
ищеца “****” ЕАД е съществувала облигационна връзка по силата на сключен
Договор за кредит за текущо потребление от 17.01.2013 г., неразделна част от
който са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на
физически лица, по който договор ищецът е отпуснал на кредитополучателя кредит
в размер на 2 400.00 лв., а последният се е задължил да погасява кредита на
месечни вноски с падеж 6-то число на месеца за срок от 120 месеца, считано от
усвояването му. С договора е уговорено задължение за плащане на лихва и
надбавка за предоставения кредит, а именно договорна лихва за ползване на
кредита, като в Общите условия към договора е предвидено при забава и
задължение за плащане на наказателна лихва в размер на договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 10 пункта.
Не са спорни обстоятелствата, че след
сключване на договора от 17.01.2013 г. и усвояване на кредита
кредитополучателят ****е погасявала ежемесечно дължимите вноски по кредита и до
момента на смъртта й – видно от удостоверените за наследници, същата е починала
на 26.04.2015 г. От същото се установява, че нейни наследници по закон са седемте
му деца- ответниците по делото А.Г.М., Т.Г.К., Х.Г.К.,
П.Г.М., В.Г.К., И.В.Ц. и А.Г.Б.. Със смъртта на лицето цялото негово имущество-
като съвкупност от права и задължения, преминава по силата на наследственото
правоприемство в патримониума на неговите наследници по закон, като съгласно
чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му. Следователно, за да се
ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения,
то е необходимо те да са приели наследството по един от начините, посочени в чл. 49, ал. 1 и
ал. 2 от ЗН и чл. 51 от ЗН.
В случая, нито един от ответниците не е заявил приемане на наследството,
останало от този наследодател. Същевременно, от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства по делото за обстоятелствата, че ответниците, респ. някой от тях, са приели
наследството на наследодателя си, доказателствената тежест за установяване на
които обстоятелства е на ищеца.
Предвид това следва да се приеме, че в
производството по настоящото дело не се доказа фактът, че ответниците са приели
наследството на починалия кредитополучател ****по някои от посочените в чл. 49
и чл. 51 от ЗН начини. Предвид това същите не се явяват нейни правоприемници,
поради което и не отговарят за задълженията на починалото лице. Предявените
искове на това основание се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че искът за вземането за наказателна лихва в размер на 75.54 лв.,
дължима за периода от 20.05.2015 г. до 14.06.2018 г., се явява неоснователен и
на още едно основание. Претендираната наказателна лихва е за забава, като
периодът на забавата е след момента на смъртта на кредитополучателя ****(на
26.04.2015 г.). По силата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, за да изпаднат
наследниците на длъжника в забава в тази хипотеза, то кредиторът следва да им
отправи покана да изпълнят задължението и едва след изтичане на 7 дни от
поканата, то същите изпадат в забава. В случая първото волеизявление на
кредитора до наследниците на длъжника, за което има данни по делото, е с
подаване на исковата молба. При това за процесния период, за който се
претендира наказателната лихва, и който период е след смъртта на наследодателя
и преди подаване на исковата молба, ответниците, в качеството им на наследници
на длъжника, не са били в забава за плащане на дължимите вноски по кредита, тъй
като не им е била отправена покана за изпълнение от кредитора /по делото
липсват доказателства за това/. Поради това искът за вземането за наказателна
лихва е неоснователен и на това основание.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Въпреки изхода на делото съдът не
присъжда разноски, поради липса на направени искания за това от
ответниците.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “****” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “****” No 19, срещу А.Г.М., с
ЕГН **********, с адрес: ***, Т.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, Х.Г.К., с
ЕГН **********, с адрес: ***, П.Г.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Г.К., с
ЕГН **********, с адрес: ***, И.В.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, и А.Г.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: *** No 14 – в качеството им на наследници на кредитополучателя ****,
искове с правна квалификация чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2102.32
лв. /две хиляди сто и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 17.01.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 976.97 лв. /деветстотин
седемдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 06.05.2015 г. до 14.06.2018 г., сумата от 75.54 лв. /седемдесет и пет лева и петдесет
и четири стотинки/, представляваща санкционираща лихва за периода от 20.05.2015
г. до 14.06.2018 г., и от сумата от 5.00
лв. /пет лева/, представляваща заемни такси, като всеки един от
наследниците плати размер от дълга съгласно наследствените им квоти от по 1/7
от размера на наследствения дълг, както следва: А.Г.М. – сумата от 300.33 лв.
главница, ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, 139.57 лв. – договорна лихва, 10.79 лв. – санкционираща лихва и
сумата от 0.71 лв. – заемни такси; Т.Г.К. – сумата от 300.33 лв. главница,
ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, 139.57 лв. – договорна лихва, 10.79 лв. – санкционираща лихва и
сумата от 0.71 лв. – заемни такси; Х.Г.К. – сумата от 300.33 лв. главница,
ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, 139.57 лв. – договорна лихва, 10.79 лв. – санкционираща лихва и
сумата от 0.71 лв. – заемни такси; П.Г.М. – сумата от 300.33 лв. главница,
ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, 139.57 лв. – договорна лихва, 10.79 лв. – санкционираща лихва и
сумата от 0.71 лв. – заемни такси; В.Г.К. – сумата от 300.33 лв. главница,
ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, 139.57 лв. – договорна лихва, 10.79 лв. – санкционираща лихва и
сумата от 0.71 лв. – заемни такси; И.В.Ц. – сумата от 300.33 лв. главница,
ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, 139.57 лв. – договорна лихва, 10.79 лв. – санкционираща лихва и
сумата от 0.71 лв. – заемни такси; и А.Г.Б. – сумата от 300.33 лв. главница,
ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, 139.57 лв. – договорна лихва, 10.79 лв. – санкционираща лихва и
сумата от 0.71 лв. – заемни такси, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :