РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 10.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и девети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1479 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Куадрант Бевъриджис“ АД чрез пълномощника
юрисконсулт Г. твърди, че с договор, чийто срок е изтекъл на 18.09.2016 г., е
възложил на ответника „Радио СОТ“ ЕООД извършването на охрана със СОТ на негов
обект в гр. Б. Въпреки прекратяване на договора ответникът продължил да издава
фактури за извършена услуга, а ищецът продължил да заплаща фактурираните суми.
Твърди, че извършването на услугата по договора не било възможно след
28.09.2016 г., тъй като електрозахранването в обекта било преустановено.
По изложените съображения счита, че
заплатената от него сума за периода от месец октомври 2016 г. до месец февруари
2019 г. в общ размер на 2 088 лв. с ДДС (след направеното уточнение на иска) е
недължимо платена, поради което моли да бъде осъден ответникът да му върне
сумата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
й плащане.
Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът „Радио СОТ“ ЕООД чрез пълномощника адвокат Ц. оспорва иска.
Твърди, че действието на договора е
продължено след 2016 г., тъй като никоя от страните не е уведомила другата за
прекратяване на договора, както и че приложение намира разпоредбата на чл. 292,
ал. 1 ТЗ, тъй като ищецът не само, че не е възразил при получаване на
фактурите, но дори е ги е заплащал.
Твърди, че прекъсването на
електрозахранването в обекта не води до автоматично прекратяване на договора,
както и че след прекъсване на електрозахранването между страните е осъществен
контакт и охраната на обекта е продължила с използване на охранителната
техника, чиито акумулатори били зареждани от ищеца, а впоследствие с
автопатрулни екипи.
Ангажира писмени и гласни
доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Между
страните няма спор, а и се установява от представения по делото договор за
охрана и пожароизвестяване със сигнално-охранителна техника и
пожароизвестителна техника, че между страните е бил сключен договор, по силата
на който възложителят „Куадрант Бевъриджис“ АД е възложил на изпълнителя „Радио
СОТ“ ООД да извърши охрана със СОТ на обект: завод за минерална вода в гр.
Белово срещу заплащане на месечна цена от 30,61 евро без ДДС или
равностойността им в български лева към деня на плащането. В чл. 26, ал. 1 от
договора страните са уговорили, че същият се сключва за срок от две години и
влиза в сила на 18.09.2012 г., а в чл. 26, ал. 2 – че ако в едномесечен срок
преди изтичането на договора, никоя от двете страни не е уведомила другата за
прекратяването му с писмено уведомление, договорът се счита автоматично
продължен за още две години при същите условия.
С протокол
за предаване-приемане на сигнално-охранителна система от 18.09.2012 г.
изпълнителят е предал на възложителя сигнално-охранителна система за
експлоатация, включваща подробно описана в протокола техника.
Установява се от приетото по делото заключение на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, че през периода от месец октомври 2016 г. до
месец март 2019 г. ответникът е издал на ищеца общо 29 броя данъчни фактури,
всяка от които на стойност 72 лв., които са заплатени от ищеца по банков път.
Първата фактура е издадена на 04.10.2016 г. и е заплатена от ищеца на
16.11.2016 г., а последната фактура е издадена от ответника на 04.02.2019 г. и
е заплатена от ищеца на 12.02.2019 г. Общата стойност на заплатените фактури е
2 088 лв. с включен ДДС. Плащането на фактурите се установява и от
писмените доказателства по делото – платежни нареждания и извлечения от
движение по сметка.
С
уведомление, достигнало от ответника на 20.02.2019 г., ищецът го е уведомил, че
счита договора за охрана за прекратен на 18.09.2016 г., когато е изтекъл срокът
му и че за в бъдеще няма да приема и заплаща издадените от ответника фактури. Заявил
е, че през 2014 г. е спряно електрозахранването на обекта, след която дата
услугата не е извършвана от ответника, а издадените фактури са платени без
основание. Поканил е ответника да възстанови стойността на тези фактури.
В отговор
ответникът е уведомил ищеца, че не счита договора за охрана за прекратен, тъй като
липсва писмено едномесечно предизвестие от ищеца, а след прекъсване на
електрозахранването охраната на обекта е продължила като първоначално
акумулаторите са били зареждани от ищеца, а след това са извършвани регулярни
посещения с автопатрулни екипи. Приел е уведомлението на ищеца за предизвестие
за прекратяване на договора и е поканил ищеца да осигури достъп до обекта за
демонтиране на техниката.
Установява
се от електронна кореспонденция между страните по делото, че ищецът е уведомил
ответника по електронен път за предоставената от „Електроразпределение Юг“ ЕАД информация
за прекъсване захранването на обект в с. М Б.
Установява се от констативен протокол № 179857, че на 24.09.2019 г. от
обекта в гр. Белово е демонтирана техника, подробно описана в протокола, и е
предадена на представител на „Радио СОТ“ ООД.
От показанията на свидетеля Л. К. Л., се установява, че работи при ищеца
от 2000 г. В обекта нямало електрозахранване от 2016-2017 г. Свидетелят не знае
да е имало уговорка с охранителната фирма за осигуряване на автономно
захранване. След като обектът спрял работа, свидетелят имал задължение от време
на време да минава покрай него и да го проверява. Свидетелят посещавал обекта
един, два пъти в месеца, като през това време не е виждал физическа охрана.
Установява се от показанията на свидетеля В. Н. Р., че работи в „Радио
СОТ“ ООД на длъжност „консултант сигурност и охрана“. Отговаря за охранителите
във фирмата. Познава обектите, които се охраняват. В един момент в обекта,
собственост на ищеца, токът бил спрян. Уведомили за това собственика, тъй като
охранителната техника не може да работи, ако напрежението спадне под 220 V, но
той не предприел мерки за възстановяване на електрозахранването. Това наложило
обектът да се охранява физически – всяко денонощие, обикновено през нощта, поне
по веднъж патрул посещавал обекта и проверявал да няма проникване в сградите. Това
продължило до преди месец, когато техниката от обекта била свалена, а договорът
прекратен.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на дадено без основание. За уважаване на иска
в тежест на ищеца е да установи посредством пълно и главно доказване
заплащането на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да
установи наличието на основание за плащане или връщането на сумата на ищеца.
Съществуването
на валиден договор за охрана, сключен между страните по делото, не е спорно, а
и се установява от писмените доказателства по делото – договор и протокол за
предаване-приемане на сигнално-охранителна техника. Не е спорно също така, че
през процесния период ищецът е заплащал на ответника получените фактури, всяка
от които на стойност 72 лв. В тази насока са ангажирани писмени доказателства и
експертно заключение.
Спорен
по делото е въпросът за съществуване на основание за издаване на фактурите от
ответника и задължение на ищеца за заплащането им.
За да се отговори на този въпрос, е необходимо на първо място да се
изясни волята на страните, изразена в чл. 26, ал. 2 от договора, регламентиращ срока
на договора.
Съгласно чл. 20 ЗЗД при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Воден от тази разпоредба и с оглед смисловото и граматическо тълкуване
на спорната клауза от договора, съдът приема, че волята на страните е била
договорът за охрана да се сключи за срок от две години с възможност за
неограничен брой пъти автоматично продължаване на действието му в случай, че
никоя от страните не уведоми писмено другата за прекратяване на договора. Довод
за това е изричната уговорка, че продължаването на договора с още две години е при
същите условия. Използваният израз „при същите условия“ следва да се тълкува в
смисъл, че всички клаузи на договора, в т.ч. за предмета на договора,
задълженията на страните, срока, цената и начина на плащане, отговорностите на
страните и други, запазват действието си през следващия двугодишен период на
действие на договора. Остава приложима следователно и клаузата на чл. 26, ал. 2
от договора, предвиждаща автоматично продължаване на договора с нови две години
при липса на изрично писмено уведомление за прекратяването му. Няма основание
да се счита, че страните са изключили приложението единствено на тази клауза от
договора след еднократното му продължаване с две години. При този извод и при липсата
на твърдения от ищеца да е уведомил писмено ответника за прекратяване на
договора след 18.09.2016 г., следва да се приеме, че договорът е продължил
действието си след тази дата до изтичане на един месец от 20.02.2019 г., когато
до ответника е достигнало писменото уведомление
на ищеца, че счита договорът за прекратен и за в бъдеще ще преустанови
плащането на издаваните от ответника фактури.
Дори и да се приеме, че волята на страните при сключване на договора за
охрана е била същият да бъде продължен еднократно с две години, след което
действието му да се прекрати, то на основание чл. 292, ал. 1 ТЗ, приложим в
отношенията между търговци, следва да се приеме, че първата издадена от
ответника фактура след изтичане на срока на договора, а именно фактура №
**********/04.10.2016 г., получена от ищеца най-късно на 16.11.2016 г., на
която дата е заплатена съгласно заключението на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза, представлява по съществото си предложение за сключване на търговска
сделка, отправено до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски
отношения. Това предложение се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага
съгласно изричната разпоредба на чл. 292, ал. 1 ТЗ. В случая ищецът не твърди,
нито ангажира доказателства да е отхвърлил незабавно след получаване на
фактурата отправеното от ответника предложение. Напротив доказателствата по
делото установяват по несъмнен начин, че ищецът е заплатил получената фактура
(и всяка следваща), което означава, че е приел предложението на ответника и то
е породило правно действие между страните, в т.ч. задължение за ищеца да
заплаща цената за предоставената от ответника услуга.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че след спиране на
електрозахранването на обекта на 28.09.2016 г. е отпаднало задължението му да
заплаща месечната цена за предоставяне на услугата по охрана, тъй като негово
задължение като възложител е било да осигури непрекъснато захранване на
охранявания обект с ел.енергия 220 V. По делото се установи посредством
показанията на свидетеля ., че след прекъсване на електрозахранването в обекта
ответникът е продължил добросъвестно да изпълнява задължението си по
осигуряване на охрана на обекта чрез изпращане на автопатрули, които поне
веднъж в денонощието са посещавали обекта и са проверявали дали няма проникване
в сградите. Съдът цени показанията на свидетеля Р., въпреки служебната му
обвързаност с ответното дружество, тъй като показанията му са непосредствени,
логични, последователни и кореспондиращи с другите доказателства по делото. От
друга страна не могат да бъдат възприети показанията на свидетеля Л., според
когото физическа охрана на обекта не е осъществявана, тъй като показанията му
са твърде общи и неясни, а и свидетелят е посещавал обекта веднъж или два пъти
в месеца, поради което е малко вероятно точно в този момент на обекта да има
автопатрул, изпратен от „Радио СОТ“ ООД. Следва да се отчете и обстоятелството,
че макар електрозахранването в обекта да е било прекъснато, монтираната
сигнално-охранителна техника е останала там и не е била върната на изпълнителя,
което потвърждава твърдението на ответника, че ищецът е поел ангажимент да
възстанови електрозахранването, а ответникът е продължил да осъществява охрана
на обекта.
По тези съображения съдът намира, че през периода от месец октомври 2016 г. до месец февруари 2019 г. между страните по делото е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за охрана, по силата на което ищецът е имал задължението
ежемесечно да заплаща на ответника стойността на предоставената му услуга по
охрана, а платената от ищеца през този период сума в общ размер на 2 088
лв. с ДДС е заплатена на валидно правно основание и не подлежи на връщане.
Ето защо искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен и в полза на
ответника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Куадрант Бевъриджис“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., с. Л., С.., ул. „Л.“ № .. представляван
от управителя М. Ц., против „Радио СОТ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Г.“ № .., представляван от управителя И. Д. Н., иск за
заплащане на сумата от 2 088 лв. с ДДС, заплатена без основание през периода от
месец октомври 2016 г. до месец февруари 2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Куадрант Бевъриджис“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., с. Л., С., ул. „Л.“ №.., представляван от
управителя М. Ц., да заплати на „Радио СОТ“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Г.“ № .., представляван от управителя И. Д. Н.,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: