Решение по дело №743/2012 на Софийски окръжен съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 11.01.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          

при участието на секретаря Д.А., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 743 по описа на Софийски окръжен съд за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени искове от Д.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, И.Г.М. с ЕГН: ********** ***, Я.Н.М. с ЕГН: ********** ***, Н.Н.И. с ЕГН: ********** ***, Д.Т.С. с ЕГН: ********** ***, Т.Т.С. – П. с ЕГН: ********** ***, В.Я.С. с ЕГН: ********** ***, З.И.Д. с ЕГН: ********** ***, П.И.И. с ЕГН: ********** ***, Д.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, М.Д.Д. с ЕГН: ********** ***, Г.Д.Д. с ЕГН: ********** ***, Я.И.Д. с ЕГН: ********** ***, Р.С.Д. с ЕГН: ********** ***, П.И.Г. с ЕГН: ********** ***, Д.П.Г. с ЕГН: ********** ***, М.П.Г. с ЕГН: ********** ***, Г.Г.П. с ЕГН: ********** ***, Р.Г.П. с ЕГН: ********** ***, Р.Г.Б. с ЕГН: ********** ***, С.Д.Г. с ЕГН: ********** ***, Т.Х.Г., ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, С. К.Г. с ЕГН: ********** ***, М.К.Г. с ЕГН: ********** ***, Х.Б.Л. с ЕГН: ********** ***, Г.К.Г. с ЕГН: ********** ***, С.Г.Н. с ЕГН: ********** ***, М.Г.Г. с ЕГН: ********** ***, Г.Ц.Б. с ЕГН: ********** ***, Н.Ц.Б. с ЕГН: ********** ***, Ц.И.Ф. с ЕГН: ********** ***, Р.И.Г. с ЕГН: ********** ***, И.В.М. с ЕГН: ********** ***, Н.В.Л. с ЕГН: ********** ***, М.П.П. с ЕГН: ********** ***, К.П.П. с ЕГН: ********** *** и Р.П.П. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. В.В. срещу З. Д. „А. Ф.” АГ,  вписано в Търговски регистър с HRB ….., със седалище и адрес на управление К. .., ….. М., Ф. Р. Г. и по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, при условията на евентуалност срещу Д.Г.С. с HRB ……, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/, за осъждането им да им заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техните наследодатели, както следва:

- на Д.Г.Д. и И.Г.М., като наследници на Г. Г. М., сумите от по 350 000 лева;

- на Я.Н.М. и Н.Н.И., като наследници на К. И. М., сумите от по 350 000 лева;

- на Я.Н.М. и Н.Н.И., като наследници на Н. И. М., сумите от по 350 000 лева;

- на Д.Т.С., Т.Т.С. – П. и В.Я.С., като наследници на Т.Д. С., сумите от по 233 000 лева;

- на З.И.Д. и П.И.И., като наследници на С. М.И., сумите от по 350 000 лева;

- на Д.Г.Д., М.Д.Д.Г.Д.Д., Я.И.Д. и Р.С.Д., като наследници на М. Р. Д., сумите от по 140 000 лева;

- на П.И.Г., Д.П.Г. и М.П.Г., като наследници на Г. Д. Г., сумите от по 233 000 лева;

- на Г.Г.П., Р.Г.П. и Р.Г.Б., като наследници на Л. Г. С., сумите от по 262 500 лева за първите двама и 175 000 лева за третия;

- на С.Д.Г. и Т.Х.Г., /конституирана в процеса на мястото на починалия Х. И.Г./ като наследници на М.Х.Г., сумите от по 350 000 лева;

- на С. К.Г., М.К.Г. и Х.Б.Л., като наследници на З. Ц. Г., сумите от по 233 333 лева;

- на Г.К.Г., С.Г.Н. и М.Г.Г., като наследници на Д. М. Г., сумите от по 233 333 лева;

- на Г.Ц.Б. и Н.Ц.Б., като наследници на Л. Н. Б., сумите от по 350 000 лева;

- на Ц.И.Ф. и Р.И.Г., като наследници на Н. Н. П., сумите от по 350 000 лева;

- на И.В.М. и Н.В.Л., като наследници на Г. Н.Л., сумите от по 350 000 лева;

- на М.П.П., К.П.П. и Р.П.П., като наследници на П. К. П., сумите от по 233 333 лева.

Да заплатят обезщетение за причинени имуществени вреди на:

- Г.Д.Д., роден на *** г., сумата в размер на 18 767,70 лева и М.Д.Д., роден на *** г. – в размер на 28 948,30 лева, чрез техния баща и законен представител Д.Г.Д., съпруг на загиналата М. Р. Д., представляваща месечна издръжка в размер на 200 лева, дължима от датата на инцидента – 05.09.2009 г. до настъпването им на пълнолетие;

- Р.Г.П., родена на *** г., сумата в размер на 5 038,65 лева и Г.Г.П., роден на *** г., сумата в размер на 15 877,35 лева, чрез неговия попечител Г. Г., като наследници на тяхната майка Л. Г. С., представляваща месечна издръжка в размер на 200 лева, дължима от датата на инцидента – 05.09.2009 г. до настъпването им на пълнолетие;

- С.Д.Г., като наследник на М.Х.Г., сумата в размер на 256,60 лева, представляваща медицински разноски за лечение на психични травми, съгласно издадена от ВМА – С. епикриза, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.09.2009 г. до постановяване на решението по настоящото дело.

В исковата молба се твърди, че на 05.09.2009 г. в О. Е., в Р. М., потънал пътническият кораб „И.”, пътуващ под флага на Р. М. и вписан в регистрите на пристанище гр. О. При инцидента загинали 15 български граждани – Г. Г. М., К. И. М., Н. Н. М., Т. Д. С., С. М.И., М. Р. Д., Г. Д. Г., Л. Г. С., М.Х.Г., З. Ц. Г., Д. М. Г., Л. Н. Б., Н. Н. П., Г. Н.Л. и П. К. П.. Потъването на кораба настъпило поради грубо нарушаване на правилата за безопасност на кораба и корабоплаването и по вина на инж. Б. Б. Б., в качеството му на инспектор от „Г.Л.” АД, и на капитана на кораба С. Д. Ф.

Твърди се, че с влязла в сила присъда по НОХД № 165/2010 г. по описа на Основен съд – гр. О. вината и отговорността на посочените лица за потъването на кораба и причинно-следствената връзка с вредоносния резултат били установени, като им било наложено и наказание ефективно лишаване от свобода. Ищците по настоящото дело участвали по цитираното дело като частни обвинители, а съгласно чл. 20, т. 2 от Договор за правна помощ по граждански дела между Р. Б. и Р. М. (ДВ бр. 40/2002 г.), нашата страна признавала и изпълнявала (в гражданскоправната им част) присъдите по дела на Р. М., с оглед на това и цитираната по-горе присъда следвало да се зачете от съда.

Липсвало съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на наследодателите на ищците.

Заявяват, че многократно се опитвали да установят контакт с представители на „Г.Л.” АД, но те категорично отричали своята отговорност, отхвърляли всякакъв контакт с тях и отказали да обезщетят пострадалите, което от своя страна пораждало интереса на ищците от уреждане  и предявяване на претенциите си по съдебен път.

Твърдят първоначално, че застраховател на риска за отговорността на „Г.л.” АД било германското застрахователно дружество „А.Ф.” АД, със седалище в гр. М. и съгласно правилата на Регламент (ЕО) № 44/2001 и в съответствие с Решение № С-463-06 на Съда на ЕО, както и на основание чл. 116 и чл. 18 от КМЧП това застрахователно дружество можело и било длъжно да отговаря по предявени искове на наследниците на загиналите български граждани, предявени с настоящата искова молба.

Заявяват, че насочват исковете си като главни срещу ответника З. Д. „А.Ф.” АД с правно основание чл. 226 КЗ, а при условията на евентуалност предявяват исковете си срещу деликвента „Г.Л.” АД.

Като основание за насочване на претенцията си към застрахователното дружество посочват наличие на застрахователно правоотношение между двете дружества, по което застрахователят застрахова и покрива отговорностите на клиента си – „Г.Л.” АД, за нанесени от последния вреди на трети лица по режима на гражданската отговорност, която в случая била за вреди, нанесени от негови служители на трети лица – ищците. Тази отговорност имала деликтен характер и била фиксирана и формулирана в устройствения акт на деликтния ответник – „Правила на „Г.Л.” АД за класифициране и строеж”, в който били описани детайлно отговорностите на дружеството в случай на смърт и/или телесни повреди нанесени на трети лица.

Заявяват, че нанесените им болки и страдания от загубата на своите близки – родители, деца и съпрузи, били огромни, продължават и ще продължават дълго време. Налице бил явен и безспорен причинно-следствен обусловен нервно-психически и емоционален срив у ищците, увредена била безвъзвратно фамилната им среда, нормалната психическа и физиологическа атмосфера на семействата и домакинствата им.

По отношение исковете за обезщетяване на причинени имуществени вреди, представляващи месечна издръжка за малолетни и непълнолетни деца, чиито родители загинали при инцидента, заявяват, че това право имат низходящите на загиналите – учещи и неработещи, на които им се полагала месечна издръжка от датата на инцидента до навършване на пълнолетие, която претендират в размер на 200,00 лева, съобразен с възприетата съдебна практика и статистическите данни за действителността в страната.

По отношение претърпените имуществени вреди от ищцата С.Д.Г. в размер на 256,60 лева, същите били направени след постъпване в болница, в следствие влошено здравословно състояние, които били в непосредствена връзка с инцидента в гр. О., в който загинала нейната дъщеря.

Заявяват, че фактът на потъването на кораба „И.” и гибелта на посочените български граждани, представлявал общоизвестен факт, официално оповестен и неоспорим, който по смисъла на чл. 155 ГПК не следвало да бъде доказван в настоящото производство. Налице била законова презумпция за виновност на причинителите на непозволеното увреждане, поради което и виновността на ответниците не следвало да бъде доказвана от ищците.

Препис от исковата молба, уточняващата молба от 03.12.2012 г. и доказателствата към тях са връчени на ответниците, които в срока по чл. 131 ГПК, чрез пълномощниците си адв. С.А. и адв. В. Х., са депозирали писмени отговори, в които излагат становището си по предявените искове.

По отношение допустимостта им, заявяват, че същите са недопустими, тъй като отделните искови претенции за всеки един от ищците не били определени по пера, период и стойност; не било посочено и кой ищец на какво основание и в какъв размер претендира съответната сума.

Оспорват твърдението на ищците за наличие на застрахователно правоотношение по застраховка обща гражданска отговорност между дружествата – ответници „А.Ф.” АД и „Г.Л.” АД.

Твърдят, че е възможно да са завеждани паралелни претенции за обезщетение на вреди и за изплащане на застрахователни обезщетения по повод на същия инцидент в Р. М., което може да представлява недопустим опит да се получи сила на пресъдено нещо и изпълнение за едни и същи вреди.

По отношение основателността на предявените искове, оспорват последните по основание и по размер.

Оспорват наличието на възлагане на работа от дружеството-ответник „Г.Л.” АД на Б. Б., както и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка обща гражданска отговорност между дружествата, както и твърдението за незаконосъобразно поведение от страна на „Г.Л.” АД или негови служители, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Оспорват твърдението, че Б. Б. е отговорен за настъпване на трагичния инцидент, като твърдят, че отговорността била изцяло на капитана на кораба – С. Ф. Виновни били и служителите на Охридската пристанищна администрация, на които бил възложен надзорът по отношение спазване изискванията за плаване и превоз на пътници.

Твърдят, че договорът между Р. М. и дружеството „Г.Л.” АД не бил приложим по отношение на плавателния съд „И.”, тъй като в него било регламентирано плаването в морски пространства, каквото езерото не било. Освен това плавателният съд „И.” не отговарял нито по размери, нито по брой пътници на дефиницията за кораб и по отношение на него нямало законово уредени правила за извършване на инспекция и контрол.

Оспорват и размера на претенциите за обезщетение, тъй като неколкократно надвишавали и най-високите размери за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в практиката на съдилищата.

По доказателствата и доказателствените искания от страна на ищците, заявяват, че възразяват на приемането на приложената присъда на Македонски съд в гр. О., която не била задължителна и обвързваща за българския съд и не представлявала годно доказателствено средство. Твърдят, че в Б. имало висящо досъдебно производство, което било с преюдициално значение за настоящото дело.

На основание чл. 155 ГПК съдът е съобщил на страните, че не подлежи на доказване общоизвестният факт за настъпилия инцидент на 05.09.2009 г. в О. Е., в Р. М., при който потъва пътническият кораб „И.”, плаващ под флага на Р. М. и загиват 15 български граждани – Г. Г. М. с ЕГН: **********, К. И. М. с ЕГН: **********, Н. Н. М. с ЕГН: **********, Т. Д. С. с ЕГН: **********, С. М.И. с ЕГН: **********, М. Р. Д. с ЕГН: **********, Г. Д. Г. с ЕГН: **********, Л. Г. С. с ЕГН: **********, М.Х.Г. с ЕГН: **********, З. Ц. Г. с ЕГН: **********, Д. М. Г. с ЕГН: **********, Л. Н. Б. с ЕГН: **********, Н. Н. П. с ЕГН: **********, Г. Н.Л. с ЕГН: ********** и П. К. П. с ЕГН: **********.

С оглед оспорването от ответника „А.Ф.” АД на застрахователно правоотношение по застраховка обща гражданска отговорност, в хода на процеса на ответника Д.Г.С. е указано да посочи кой е неговият застраховател на гражданската отговорност спрямо трети лица. В определеният от съда срок Д.Г.С. с молба от 04.06.2015 г. посочва, че към датата на инцидента с кораба „И.” – 05.09.2009 г. е имал действаща застраховка за застраховане на гражданска отговорност спрямо трети лица със застрахователно дружество А. Г. К. и С. АГ, вписано в Търговския регистър при Районен съд М. с HRB …... С молба на ищците от 25.06.2015 г. е направено искане за заменяне на ответника А. Ф. АГ с новия ответник – А. Г. К. Е. С. СЕ /с ЕИК ……/ с адрес – гр. М., ул. „К.” № .., ФРГ /….. M., K. № .., B. D./ и съответно депозиран отказ от исковете спрямо ответника „А. Ф.”.

С определение на съда от 09.09.2015 г. е прекратено производството по делото, поради отказ, в частта с която ищците Д.Г.Д., И.Г.М., Я.Н.М., Н.Н.И., Д.Т.С., Т.Т.С. – П., В.Я.С., З.И.Д., П.И.И., Д.Г.Д., М.Д.Д., Г.Д.Д., Я.И.Д., Р.С.Д., П.И.Г., Д.П.Г., М.П.Г., Г.Г.П., Р.Г.П., Р.Г.Б., С.Д.Г., Х. И.Г., С.К.Г., М.К.Г., Х.Б.Л., Г.К.Г., С.Г.Н., М.Г.Г., Г.Ц.Б., Н.Ц.Б., Ц.И.Ф., Р.И.Г., И.В.М., Н.В.Л., М.П.П., К.П.П. и Р.П.П., чрез процесуалния си представител адв. В.В. са предявили искове по чл. 226 КЗ /отм./ срещу „А. Ф.” АГ,  вписано в Търговски регистър с HRB ….., със седалище и адрес на управление К. .., ….. М., Ф. Р. Г. Конституиран като ответник в процеса е А. Г. К. Е. С. СЕ /с ЕИК …../ с адрес – гр. М., ул. „К.” № .., Ф. Р. Г. /….. M., K. № .., B. D./.

Направено е изрично изявление от новия ответник, че не е съгласен да встъпи в делото, поради което искът срещу него се счита предявен от деня, в който исковата молба е постъпила в съда – 07.08.2015 г. Исковата молба е изпратена за отговор в едномесечен срок на А. Г. К. Е. С. СЕ. В срока за отговор е направено възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват се всички предявени обективно и субективно съединени искове по основание и по размер. Оспорва се наличието на възлагане на работа от Г. Л. СЕ на Б. Б. Оспорва се наличието на договор, сключен между Правителството на РМ. и Г. Л., тъй като липсвали доказателства с коя компания е сключен представения по делото договор. Твърди се, че вината за потъването на плавателния съд е изцяло на неговия капитан С. Ф. Твърди се, че виновни за трагичния инцидент са и служителите от О. пристанищна администрация, на които е възложен предвиденият постоянен надзор по отношение на спазването на изискванията за плаване и превоз на пътници, съгласно приложимото Македонско законодателство. Оспорват се размерите на предявените претенции поради прекомерност, тъй като неколкократно надвишават и най-високия размер на присъжданите в практиката на българските съдилища обезщетения за неимуществени вреди.  По изложените съображения ответника А. Г. К. Е. С. СЕ моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищците и ответниците, чрез процесуалните си представители поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговорите на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че са предявени искове по чл. 226 от КЗ /отм./ срещу А. Г. К. Е. С. СЕ и при условията на евентуалност по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД срещу Д.Г.С. /предишно наименование -„Г.Л.” АД/. Поради изразено липса на съгласие за встъпване в процеса от новия ответник, съдът е приел, че исковете срещу А. Г.К. е. С. СЕ са предявени на 07.08.2015 г. – датата на депозирането на исковата молба по делото.

По делото се установяват следните факти:

С влязла в сила присъда по НОХД № 165/2010 г. по описа на Основен съд – гр. О. е признат за виновен и е наложено наказание една година затвор на Б. Б., като отговорно лице – инспектор на работа в чуждестранно юридическо лице „Г. Л.” небрежно изпълнявал дейността си при извършване на техническия надзор, определяне способността на кораба за плаване и издаване на цитираните три сертификата за годност за плаване в О. Е. на кораба „И.”, не придържайки се към разпоредбите на чл. 30, ал. 1, чл. 32 и чл. 45, ал. 1 и 3 от Закона за вътрешното плаване, въпреки, че е съзнавал, че може да настъпи последваща вреда – да предизвика опасност за живота или тялото на хората или имот със значителна стойност, но лекомислено смятал, че това няма да се случи, и въпреки, че е знаел, че противно на техническата документация на кораба било извършено дострояване на задната открита палуба под покрива на салона в задната част на кораба при кърмата, както и че на кораба съгласно условията от наредбата, неговата конструкция, плавателните характеристики, техническата документация, техническите правила и наличната площ за настаняване на пътниците, можело да се превозват 43 пътници, от които 25 в салона в задната част на кораба при кърмата и 18 пътници в салона в предната част при носа – така че заради пренареждането на салона в предната част при носа в този салон можели да се превозват общо 10 пътници, така че с тази промяна в кораба в двата затворени салона под палубите можели да се превозват общо 35 пътници, с неотговорното изпълнение на своите длъжности за технически надзор, издал трите цитирани сертификати за годност за плаване на кораба „И.” в О. Е., поради което на 05.09.2009 г. загинали 15 пътници, граждани на Р. Б. С постановената присъда е признат за виновен и С. Ф., управлявал кораба „И.”, негова собственост, поради това, че не съблюдавал правилата за сигурност на корабния транспорт.

С постановление от 12.03.2014 г. на прокурор Б. Д.-прокурор в СГП е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 124/09 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 11493/09 г. по описа на СГП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 340, ал. 3,б. „Б”, вр. ал. 1 от НК. В мотивите е прието, че проведеното в Р. М. разследване, което е приключило с влязла в сила присъда по отношение на С. Ф., собственик на кораба „И.”, който го е управлявал в момента на неговото потъване и по отношение на Б. Б., представител на „Г. Л.” е с идентичен предмет като разследването по досъдебното производство. Налага се приложение на принципа ne bis in idem, който не позволява двойна наказателна отговорност за едно и също деяние.

От удостоверение за наследници № ……/………… г., издадено от О. А. се установява, че наследници на починалия Г. Г. М. с ЕГН: ********** са Д.Г.Д. с ЕГН: ********** /дъщеря/ и И.Г.М. с ЕГН: ********** /син/.

От удостоверение за наследници № ……/…….. г., издадено от О. А. се установява, че наследници на починалата К. И. М. с ЕГН: ********** са Н.Н.И. с ЕГН: ********** /дъщеря/ и Я.Н.М. с ЕГН: ********** /дъщеря/.

От удостоверение за наследници № ……/……… г., издадено от О. А. се установява, че наследници на починалия Н. Н. М. с ЕГН: ********** са Н.Н.И. с ЕГН: ********** /дъщеря/ и Я.Н.М. с ЕГН: ********** /дъщеря/.

От удостоверение за наследници № ……/……… г., издадено от О. А. се установява, че наследници на починалия Т. Д. С. с ЕГН: ********** са В.Я.С. с ЕГН: ********** /съпруга/, Т.Т.С.-П. с ЕГН: ********** /дъщеря/ и Д.Т.С.-Ц. с ЕГН: ********** /дъщеря/.

От удостоверение за наследници № ……/……... г., издадено от О. А. се установява, че наследници на починалата С. М.И. с ЕГН: ********** са П.И.И. с ЕГН: ********** /дъщеря/ и З.И.Д. с ЕГН: ********** /дъщеря/.

От удостоверение за наследници № ……/…….. г., издадено от О. А. се установява, че наследници на починалата М. Р. Д. с ЕГН: ********** са Д.Г.Д. с ЕГН: ********** /съпруг/, Г.Д.Д. с ЕГН: ********** /син/ и М.Д.Д. с ЕГН: ********** /син/.

От удостоверение за наследници № ……/……... г., издадено от О. А. се установява, че наследници на починалата Г. Д. Г. с ЕГН: ********** са П.И.Г. с ЕГН: ********** /съпруг/, Д.П.Г. с ЕГН: ********** /син/ и М.П.Г. с ЕГН: ********** /син/.

От удостоверение за наследници № ……/……… г., издадено от О. А. се установява, че наследници на починалата Л. Г. С. с ЕГН: ********** са Г.Г.П. с ЕГН: ********** /син/ и Р.Г.П. с ЕГН: ********** /дъщеря/.

От удостоверение за наследници № ……/…….. г., издадено от О. П. се установява, че наследници на починалата М.Х.Г. с ЕГН: ********** са Х. И.Г. с ЕГН: ********** /баща/ и С.Д.Г. с ЕГН: ********** /майка/.

От удостоверение за наследници № ……/……. г., издадено от О. М. се установява, че наследници на починалата З. Ц. Г. с ЕГН: ********** са К. С. Г. с ЕГН: ********** /съпруг/, С. К.Г. с ЕГН: ********** /син/ и М.К.Г. с ЕГН: ********** /син/.

От удостоверение за наследници № ……/……. г., издадено от О. Т. се установява, че наследници на починалата Д. М. Г. с ЕГН: ********** са Г.К.Г. с ЕГН: ********** /съпруг/, М.Г.Г. с ЕГН: ********** /син/ и С.Г.Н. с ЕГН: ********** /дъщеря/.

От удостоверение за наследници № ……/…….. г., издадено от О. З. се установява, че наследници на починалата Н. Н. П. с ЕГН: ********** са Ц.И.Ф. с ЕГН: ********** /дъщеря/ и Р.И.Г. с ЕГН: ********** /дъщеря/.

От удостоверение за наследници № ……/……. г., издадено от О. П. се установява, че наследници на починалата Г. Н.Л. с ЕГН: ********** са Н.В.Л. с ЕГН: ********** /дъщеря/ и И.В.М. с ЕГН: ********** /дъщеря/.

От удостоверение за наследници № ……/…….. г., издадено от О. П. се установява, че наследници на починалата Л. Н. Б. с ЕГН: ********** са Н.Ц.Б. с ЕГН: ********** /син/ и Г.Ц.Б. с ЕГН: ********** /син/.

От удостоверение за наследници № ……/……… г., издадено от О. П. се установява, че наследници на починалия П. К. П. с ЕГН: ********** са М.П.П. с ЕГН: ********** /съпруга/, Р.П.П. с ЕГН: ********** /син/ и К.П.П. с ЕГН: ********** /син/.

Приет по делото е временен сертификат за годност на кораба И. да плава в О. Е., издаден на 15.07.2006 г. от Б. Б. – инспектор на Г. Л. Със сертификата е удостоверено, че гореспоменатия кораб е надлежно инспектиран и че инспекцията показва, че състоянието на корпуса, машините и екипировката са задоволителни. Като забележка е отбелязано, че транспорта на пътници са разрешава само в затворени салони, под горната палуба. Пребиваването на пътници на открити палуби не е разрешено, докато не бъде проверена стабилността при такива условия на товарене. Посочено е, че сертификатът ще остане в сила до получаването на официалния сертификат, който ще бъде издаден от  Г. Л. /компетентен орган/, но не по-късно от 14 октомври 2006 г.

Приет по делото е сертификат за годност на кораба И. да плава в О. Е., издаден на 27.07.2007г. от Б. Б. – инспектор на Г. Л. Със сертификата е удостоверено, че гореспоменатия кораб е надлежно инспектиран и че инспекцията показва, че състоянието на корпуса, машините и екипировката са задоволителни. Посочено е, че сертификатът ще остане в сила до 31 май 2008 година.

Приет по делото е сертификат за годност на кораба И. да плава в О. Е., издаден на 31.05.2008 г. от Б. Б. – инспектор на Г.р Л. Със сертификата е удостоверено, че гореспоменатия кораб е надлежно инспектиран и че инспекцията показва, че състоянието на корпуса, машините и екипировката са задоволителни. Посочено е, че следва да бъдат отстранени следните забележки: входът към машинното отделение трябва да бъде освободен от всякакви препятствия: наличното окабеляване за дистанционно управление трябва да бъде пренаредено; името на пристанище О. трябва да бъде написано отвътре на кърмата на кораба. Сертификатът ще остане в сила до 31 август 2008 година.

Приет по делото е сертификат за годност на кораба И. да плава в О. Е., издаден на 23.05.2009 г. от Б. Б. – инспектор на Г. Л. Със сертификата е удостоверено, че гореспоменатия кораб е надлежно инспектиран и че инспекцията показва, че състоянието на корпуса, машините и екипировката са задоволителни. Посочено е, че следва да бъдат отстранени следните забележки: входът към машинното отделение трябва да бъде освободен от всякакви препятствия: наличното окабеляване за дистанционно управление трябва да бъде пренаредено; Сертификатът ще остане в сила до 22 май 2010 година.

От  приетия доклад от инспекция от 15.07.2006 г. /дата на инспекцията 15.07.2006 г./, подписан от инспектор Б. се установява, че са отбелязани следните забележки: една спасителна лодка трябва да бъде постоянно поставена на кораба, с възможност бързо да бъде спускана във водата; да се поправи дистанционното изключване на основния двигател на мостика; общите условия в машинното отделение да бъдат подобрени; входът към машинното отделение да бъде освободен от всякакви препятствия; да бъде проверена стабилността на кораба за транспорт на пътници на откритите палуби. Даден е срок за изпълнение на забележките, преди изтичането на съществуващия временен сертификат, т.е. в рамките на следващите три месеца.

От доклада от инспекция от 07.09.2009 г. /посочена дата на инспекцията 31.05.2008 г./, подписан от инспектора на Г. Л. Б. Б. се установява, че е проверено следното: 1. Визуална инспекция на корпуса отвън и отвътре /под подовете/. Няма деформации по обшивката, няма наранявания по скелета и подовете. Не са открити течове.; 2. Котвеното оборудване, котвата и лебедката са тествани и установени в изправност.; 3. Машинното отделение е проверено. Мръсно и мазно, но работещо.; 4. Проверка във вода: дистанционното управление е тествано, пускане и дистанционно спиране на двигателите, маневриране, управление по спешност. Установени са в изправност.; 5. Спасителни жилетки и пожарогасители установени в изправност.; 6. На основание на тази инспекция съдът е установен в добро състояние за плаване. Капитанът е информиран, че пребиваването на пътници, по време на плаване, е позволено само в затворените салони, под горната палуба.

От  доклада от инспекция от 07.09.2009 г. /дата на инспекцията 22.05.2009 г./, подписан от инспектор Б. Б. се установява, че е проверено следното: 1. Визуална инспекция на корпуса отвън и отвътре /под подовете/. Няма деформации по обшивката, няма наранявания по скелета и подовете. Не са открити течове.; 2. Котвеното оборудване, котвата и лебедката са визуално проверени.; 3. Машинното отделение е проверено. Мръсно и мазно, но работещо.; 4. Работата на дистанционното управление на двигателите е тествано, пускане и спиране, управление от мостика и управление по спешност. Всички са в изправност.; 5. Спасителни жилетки и пожарогасители ще бъдат тествани от пристанищния Капитан.; 6. Общото състояние на кораба е установено като годно за плаване. Капитанът е информиран, че пребиваването на пътници, по време на плаване, е позволено само в затворените салони, под горната палуба.

По делото е прието споразумение между Правителството на Р. М., представлявано от М. Н. Т. и с., наричано „А.” и Г. Л., наричано занапред „ГЛ”,  което се отнася до изпълнението на морските законови функции по инспекцията и издаването на съответните сертификати, така както изискват Международните Конвенции или Националните Изисквания на Р. М. Споразумението е съобразено с „Правилника за упълномощаване на организации действащи от името на А., Резолюция …….. на Асамблеята на ММО и приложените Анекси, както и „Разпоредбите относно функциите по Инспекция и Сертифициране за Признати Организации, действащи от името на А.”, Резолюция ………. на Асамблеята на ММО и приложените Анекси. В т. 1 от споразумението е посочена неговата цел, а именно да делегира пълномощия за извършване на законови функции и сертифициране на кораби регистрирани в Р. М. и класифицирани от ГЛ или действащи по други еквивалентни стандарти одобрени от Администрацията, освен ако друго не е определено, и да определи обхвата, сроковете, условията и изискването по делегирането. В т. 8 от споразумението е регламентирано, че по принцип всички законови дейности по инспекциите ще бъдат осъществявани, или пряко надзиравани от инспектори изключително упълномощени от ГЛ. Г. Л. може да използва изключително упълномощени инспектори от други организации, с които ГЛ има двустранни споразумения, стига тези организации да са признати от А. В приложение № 1 към споразумението са определени правомощията на ГЛ да извършва законови инспекции, одити и да предоставя услуги по заверка и сертифициране от името на А. на морски кораби, подвижни крайбрежни единици и кораби плаващи във вътрешни води, регистрирани в Р. М.

Приета по делото е и водена кореспонденция между роднините на загиналите български граждани, чрез адв. В. и Г. Л. – писма от 31.10.2011 г., 29.11.2011 г., 31.08.2012 г., изпратени до ГЛ, на които са получени отговори от 25.11.2011 г. и 11.11.2011 г. Изразената позиция на ГЛ по случая е, че отхвърлят каквато и да било отговорност за трагичния инцидент на борда на плавателния съд „И.” /л.129 от делото/.

Приет по делото е договор, сключен между „Г. Л. А. Г.”, М.-Р.-ул. ., ……. В. от една страна и Б. Б., роден на *** *** Г., Б., Ю. Начало на договора е посочено 01.12.2001 г., като дейност е посочено: контрольор на Група „Г. Л.” в Ю., но също и за каквито и да са други дейности, които са подходящи и отговарящи на възрастта и уменията на г-н Б. във всички области, в които работи Група „Г. Л.” /л.1600-1603 от делото/.

Прието е извънсъдебно споразумение, сключено на 25.06.2012 г. в С., между Н. О. З. З. АД “О. П.” – С., със седалище *** .., представлявано от Генералния директор В. Т. и Д.Г.Д. с ЕГН: **********, И.Г.М. с ЕГН: **********, Я.Н.М. с ЕГН: **********, Н.Н.И. с ЕГН: **********, Д.Т.С.-Ц. с ЕГН: **********, Т.Т.С. – П. с ЕГН: **********, В.Я.С. с ЕГН: **********, З.И.Д. с ЕГН: **********, П.И.И. с ЕГН: **********, Д.Г.Д. с ЕГН: **********, М.Д.Д. с ЕГН: **********, Г.Д.Д. с ЕГН: **********, П.И.Г. с ЕГН: **********, Д.П.Г. с ЕГН: **********, М.П.Г. с ЕГН: **********, Г.Г.П. с ЕГН: **********, Р.Г.П. с ЕГН: **********, С.Д.Г. с ЕГН: **********, Т.Х.Г. с ЕГН **********, Х. И.Г. с ЕГН: **********, С. К.Г. с ЕГН: **********, М.К.Г. с ЕГН: **********, Г.К.Г. с ЕГН: **********, С.Г.Н. с ЕГН: **********, М.Г.Г. с ЕГН: **********, Г.Ц.Б. с ЕГН: **********, Н.Ц.Б. с ЕГН: **********, Ц.И.Ф. с ЕГН: **********, Р.И.Г. с ЕГН: **********, И.В.М. с ЕГН: **********, Н.В.Л. с ЕГН: **********, М.П.П. с ЕГН: **********, К.П.П. с ЕГН: ********** и Р.П.П. с ЕГН: **********. Според чл. 1 от споразумението Дружеството се задължава да изплати на ползващите се лица като обезщетение за смърт на член от семейството, загинал в корабната катастрофа, настъпила на 05.09.2009 г. на О. Е. сумата от 3 583,33 евро /три хиляди петстотин осемдесет и три евро и 33 евроцента/ за всяка щета, т.е. обща сума в размер на 53 749,95 евро по банковата сметка на Инициативния съвет от Р.Б., ул. „Р. К.” № .., гр. П.

         Приета по делото е тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от к.д.п. д-р инж. Д.Г.Д., пилот в пристанище В., Председател на Асоциацията на капитаните в Р. Б., к.д.п. инж. Д.М.Щ., Ръководител на Център за професионално обучение при „П. БМФ” АД гр. В., к.д.п. Г.Д.К., инженер-корабоводител, специализация – управление на флота и пристанищата. Експертизата констатира, че предният салон на кораба е бил преустроен с поставянето на барплот, като това е променило броят на седящите места в този салон от 18 на 10, респективно за целия кораб от 43 на 35. Три са факторите, които влияят на безопасността на кораба - липсата на спасителна лодка /има значение за безопасността на пътниците/, превишаване на допустимия брой пътници /влияе на устойчивостта на кораба/ и неизправност на рулевата система /влияе на маневреността на кораба/. Инспекторът от Г. Л. е следвало да установи тези неизправности и не е следвало да бъде издаван сертификат за годност за плаване в О.е. до момента на отстраняването им. Към момента на инцидента 05.09.2009 г., констатираните неизправности в рулевата система, както и реалния капацитет за превоз на пътници в салоните под горна палуба – 35 човека, взети заедно или всеки поотделно правят кораба негоден за плаване. Капитанът на кораба е бил длъжен да провери изправността на кораба преди пътуване.

Наличието на валидно свидетелство за годност за плаване следва да се разглежда като доказателство за наличието на борда на достатъчен брой спасителни средства, съобразен с отразения в свидетелството за годност максимален брой пътници, включващ и членовете на екипажа на кораба. Дадено е заключение, че при действия от страна на капитана, различни от тези, които е предприел, потъването на кораба не би могло да бъде избегнато. Преките и непосредствени причини за потъването на кораба включват: неизпълнение на законово вменени задължения и мероприятия както от страна на капитана/корабособственика на кораба така и от контролните органи в РМ.; липса на контрол от администрацията на флага върху корабите плаващи под нейно знаме; претоварване на кораба с брой пътници, надхвърлящ максимално допустимия; неправилно разпределение на пътници на борда на кораба; лоша техническа поддръжка на кораба; неправилни действия с механизмите за управление на кораба, в момента на инцидента. При скъсването на металната проволка и спонтанната реакция на пътниците да се струпат на срещуположния на накреняването борд, инцидентът е бил непредотвратим.

         От приетата по делото застрахователна полица „Гражданска отговорност” за операционен риск ……………….. се установява, че е сключена такава между З. А. Д. А. и Г.Л. АД. Според т. А.2.1 от Общите условия застраховката покрива задължителната „Гражданска отговорност”, както и „Гражданската отговорност” по Договора, доколкото тя изрично е уговорена и включена за Застрахования Г.Л. АД, в следствие на описаните по-долу качества, правоотношения и дейности: в качеството й на независима организация за технически контрол, с приоритет корабоплавателна и морска техника; по-специално по отношение на класифицирането на кораби и морски съдове; по отношение на контролни и сертификационни дейности в областта на промишлеността; във връзка със споменатия в Устава на Г.Л. АД предмет на дейност, с изключение на класифицирането на летателни апарати; и т.н. /л. 2389 от делото/. В допълнително споразумение № 36 към застрахователна полица „Гражданска отговорност” ……………. е посочено, че прекратяването на договора е на 01.01.2010 г., 12,00 часа на обяд.

От приетата епикриза на ВМА, клиника по интензивна терапия се установява, че В.Я.С. е приета за лечение на 05.09.2009 г., изписана на 09.09.2009 г., с поставена диагноза – хронична недостатъчност, артериална хипертония 2ст., синусова тахикардия, двустранна бронхопневмония /с-ие след аспирация/, двустранна пулмофиброза, хронична дихателна недостатъчност 1 ст.

Приета по делото е служебна бележка от Ц. З. О. П.-П., от която се установява, че децата Г.Д.Д. и М.Д.Д. посещават консултации при психолог и логопед на основание Направление за ползване на социални услуги от Д”СП” – гр. П. от 24.09.2010 г. Бащата Д.Г.Д. също е ползвал консултации при специалист на Центъра.

От удостоверение №…………./………. г. на Д „СП” – гр. П. се установява, че непълнолетните деца Г.Д.Д. и М.Д.Д. ползват социални услуги в Ц. З. О. П. гр. П. от 25.09.2009 г. до момента /датата на издаване на удостоверението/.

От представена фактура №…./………. г., издадена от „М.-Б.” ООД, фискален бон и рецепта за предписани медикаменти, се установява, че С.Д.Г. е заплатила сумата в размер на 62,69 лева за закупените медикаменти.

От представена фактура № …./……….. г., издадена от „М.-Б.” ООД, фискален бон и рецепта за предписани медикаменти, се установява, че С.Д.Г. е заплатила сумата в размер на 19,47 лева.

От представена фактура № …./……….. г., издадена от „М.-Б.” ООД, фискален бон и рецепта за предписани медикаменти, се установява, че С.Д.Г. е заплатила сумата в размер на 16,04 лева.

От представена фактура № …./……… г., издадена от „М.-Б.” ООД, фискален бон и рецепта за предписани медикаменти, се установява, че С.Д.Г. е заплатила сумата в размер на 32,08 лева.

От представена фактура № …./……… г., издадена от „М.-Б.” ООД, фискален бон и рецепта за предписани медикаменти, се установява, че С.Д.Г. е заплатила сумата в размер на 32,08 лева.

От представена фактура № …./……… г., издадена от „М.-Б.” ООД, фискален бон и рецепта за предписани медикаменти, се установява, че С.Д.Г. е заплатила сумата в размер на 30,08 лева.

От представена фактура № …./….. г., издадена от „М.-Б.” ООД, фискален бон и рецепта за предписани медикаменти, се установява, че С.Д.Г. е заплатила сумата в размер на 32,08 лева.

От представена фактура № …./…….. г., издадена от „М.-Б.” ООД, фискален бон и рецепта за предписани медикаменти, се установява, че С.Д.Г. е заплатила сумата в размер на 32,08 лева.

От болничен лист № ……., издаден от АПИМП ИП д-р Д. Т., се установява, че С.Д.Г. е била в отпуск по болест от 07.09.2009 г. до 13.09.2009 г., с поставена диагноза – остра стресова реакция.

От болничен лист № ……., издаден от М. Ц. ЕООД, обща ЛКК, се установява, че С.Д.Г. е била в отпуск по болест от 14.09.2009 г. до 28.09.2009 г., с поставена диагноза – смесено тревожно депресивно разстройство.

От болничен лист № ……., издаден от ОДПЗС С. обл. ЕООД, ЛКК, се установява, че С.Д.Г. е била в отпуск по болест от 29.09.2009 г. до 22.10.2009 г., с поставена диагноза – остра стресова реакция.

От болничен лист № ……., издаден от МБАЛ П. ЕООД, ЛКК, се установява, че С.Д.Г. е била в отпуск по болест от 23.10.2009 г. до 14.11.2009 г. вкл., с поставена диагноза – изострена дуоденална язва.

От болничен лист № …….., издаден от М. Ц. ЕООД, обща ЛКК, се установява, че С.Д.Г. е била в отпуск по болест от 15.11.2009 г. до 29.11.2009 г., с поставена диагноза – смесено тревожно депресивно разстройство.

От болничен лист № ……., издаден от М. Ц. ЕООД, обща ЛКК, се установява, че С.Д.Г. е била в отпуск по болест от 30.11.2009 г. до 11.12.2009 г., с поставена диагноза – смесено тревожно депресивно разстройство.

От представения болничен лист № ……., издаден от ОДПЗС С. обл. ЕООД, ЛКК, че С.Д.Г. е била в отпуск по болест от 10.12.2009 г. до 08.01.2010 г., с поставена диагноза – посттравматично стресово разстройство.

От болничен лист № ……., издаден от АПИМП ИП д-р Д. Т., се установява, че Х. И.Г. е бил в отпуск по болест от 08.09.2009 г. до 14.09.2009 г., с поставена диагноза – остра стресова реакция.

От болничен лист № ……., издаден от М. Ц. ЕООД, обща ЛКК, се установява, че Х. И.Г. е бил в отпуск по болест от 15.09.2009 г. до 29.09.2009 г., с поставена диагноза – хемологичен гастрит, неуточнено неврологично разстройство.

От болничен лист № ……., издаден от ОДПЗС С. обл. ЕООД, ЛКК, се установява, че Х. И.Г. е бил в отпуск по болест от 30.09.2009 г. до 22.10.2009 г., с поставена диагноза – остра стресова реакция.

От болничен лист № ……., издаден от МБАЛ-П. ЕООД, обща ЛКК, се установява, че Х. И.Г. е бил в отпуск по болест от 23.10.2009 г. до 14.11.2009 г., с поставена диагноза – остър гастрит.

От представения болничен лист № ……., издаден от М. Ц. ЕООД, обща ЛКК, се установява, че Х. И.Г. е бил в отпуск по болест от 15.11.2009 г. до 29.11.2009 г., с поставена диагноза – остра стресова реакция.

От болничен лист № ……., издаден от М. Ц. ЕООД, обща ЛКК, се установява, че Х. И.Г. е бил в отпуск по болест от 30.11.2009 г. до 09.12.2009 г., с поставена диагноза – тревожно депресивно разстройство.

От болничен лист № ……., издаден от ОДПЗС С. обл. ЕООД, ЛКК, се установява, че Х. И.Г. е бил в отпуск по болест от 10.12.2009 г. до 08.01.2010 г., с поставена диагноза – посттравматично стресово разстройство.

От епикриза от ВМА, клиника спешна терапия се установява, че С.Д.Г. е постъпила на 06.09.2009 г., изписана на 06.09.2009 г. с диагноза – гастродуоденитис акута, вомитус хипотония арт, остра стресова реакция, реакция на скръб.

От служебна бележка рег. № ..-…/……… г., издадена от Ц. П.п. з. и п. – ВМА се установява, че С.Д.Г. и Т.Х.Г. за периода 05.09.2009 г. – 12.2010 г. са провели психологични консултации по повод преживява тежка психотравма и прояви на посттравматично стресово разстройство.

Със заповед № …/………….. г. на кмета на О. А. е назначена Г. Г. Г. с ЕГН: ********** за попечител на непълнолетното дете Г.Г.П. с ЕГН: ********** и Л. П. Л. с ЕГН: ********** за заместник-попечител на детето, до навършване на пълнолетие на детето.

По делото са разпитани четиринадесет свидетели на ищците както следва: И. С. Д., Н. И. Н., Д. С. Л., Н. Ц. Н., Ц. К. К., С. И.С., Я. В. З. – К., С. Б. М., Н. Ц. Г., В. Г.Д., М.Г. Б., В. К. П., К. И.Г. и Н. А. Ф.

1. От разпита на К. И.Г. се установява, че живее на съпружески начала с ищцата Д.Г.Д. от 2006 г.   Преди трагичния инцидент Д. била корено различен човек – усмихнат и ведър, с желание за контакт. Събирала се с приятели, колеги, празнувала празници. След случилото се много се променила, станала агресивна, изгубила желание за общуване с познати, отказала да идва на събранията на Инициативния комитет, страдала от главоболие. Това състояние продължавало и до сега, не можела да спи спокойно.

Относно другия ищец в производството И.М., свидетелят сочи, че няма преки наблюдения, тъй като той живее в САЩ. Споделя, че през няколко дена разговарят по скайп. Покойният Г. ***, в бащината си къща, а къщата, която живее  ищцата Д. ***. Същата осъществявала контакти с баща си често, гостували си един на друг.

2. От разпита на свидетеля С. И.С. се установява, че за състоянието на ищците Н.Н.И. и Я.Н.М., след смъртта на К. И. М. и Н. И. М., има косвени впечатления, чрез комуникация, тъй като бил в чужбина и се прибрах в последствие в Б. Сочи, че било голям шок за ищците, тъй като загубили и двамата си родители при инцидента. Дава показания, че загиналите били в добро здравословно състояние, отивали на развлечение, което определя шоковото състояние за близките. Ищците узнали за гибелта на родителите си, чрез средствата за масова информация. Всичко това довело до силни емоционални и психически изживявания за тях, което дало отражение и занапред. Все още се чувствало напрежение в тях, независимо от това, че не живеели заедно -  Н. ***, но в друго домакинство, а Я. живеела в гр. З., но вече се преместила в с. А., в къщата на родителите си.

3. От разпита на Ц. К. К. се установява, че В.Я.С., Д.Т.С. и Т.С. преживяли тежко новината са смъртта на Т. Д. С. В. била с него на кораба и тежко го преживяла, възстановявала се дълго след това. Тя след дни разбрала, че е починал, като се обвинявала, че е останала жива. Инцидента се случил точно на рождения й ден. Отношенията им с Т. С. били всеотдайни, той бил единствен мъж в къщата. Двете дъщери на починалия били приблизително на 30 – 31 години по-малката, по -голямата на 35 години, семейни, с малки деца, на които не могли да се зарадват в семействата.

4. От разпита на В. Г.Д. се установява, че З.И.Д. и П.И.И. изживяли тежко загубата на своята майка С. М.И.. Новината за инцидента била неочаквана, преживяли посттравматичен стрес, били в шок, постоянно плачели. Погребението на 15-те човека било потресаващо и покъртително. Ищцата П.И., леля на свидетелката, живеела в чужбина от 1998 г., върнала се за погребението на майка си и от тогава само веднъж си е идвала.

5. От показанията на свидетелката И. С. Д. /свекърва на починалата М. Р. Д./ се установява, че по време на инцидента детето Г. бил на 10 г. По съвет на психолозите  му казвали, че мама е на небето „и всяка вечер на Вечерницата казвахме „Лека нощ” и сутрин на Зорницата казвахме „Добро утро мамо”. Трагедията разрушила семейството. В следствие на това М., Д. и Г. започнали да посещавал лекари и логопеди. Д. получил хипертония. Свидетелката живее при ищците и помага за възпитанието и отглеждането на децата. С Я.Д. и Р.Д. не се виждат,  тъй като са в друго село –с. К.

6. От разпита на Н. Ц. Г. /съпруга на ищеца Д.П.Г./ се установява, че след смъртта на Г. Д. Г., съпругът й П.И.Г. прекарал два инсулта. Съпругът на свидетелката пък започнал да страда от високо кръвно налягане и в момента е на терапия, девер й М.П.Г. също страдал от високо кръвно. Свидетелката и съпруга й живели заедно с покойната Г. Д. Г. от 2000 г. М.П.Г. живеел в отделно домакинство, но в същото село от 2001 г. След трагедията ищците са ползвали психиатрични консултации.

7. От разпита на Н. Ц.Н. се установява, че след  смъртта на Л. Г. С. стреса и страданието били големи за двете деца.  Момчето /Г.Г.П./ започнало да заеква, а момичето /Р.Г.П./ не било добре с нервите. Бащата на децата също починал и те останали без родителска опора. Гледани били от баба си по бащина линия. Свидетелят и семейство му помагали за това. Ищцата Р.Г.П. имала бал и трагедията, която ги сполетяла била голяма. Г.Г.П. се наложило да ходи и помага на хората, за да получава финансови средства. За издръжката им помагали приятели и взимали помощи от социалните служби.

8. От разпита на Я. В. З. се установява, че загубата на М.Х.Г. била тежка за С.Д.Г. и Х. И.Г., както и за цялото семейство. Връщайки се в Б., не били на себе си. Дълго време ходили на психиатри. Свидетелката сочи, че С.Д.Г. и до днес приема лекарства, а бащата на загиналото момиче Х. И.Г. не можал да го преживее и не след дълго починал. С.Г. е пътувала с кораба с двете си дъщери,  а се върнала само с едната от тях.

9. От разпита на Д. С. Л. се установява, че С. К.Г. и М.К.Г. изживяли тежко смъртта на З. Ц. Г. След смъртта на З. свидетелката имала близки контакти с ищците. През 2010 година починал и бащата на ищците, което също изживяли болезнено. Майката на З. получила диабет. След трагедията липсвала вече топлината на семейството.

10. От разпита на Н. И. Н. се установява, че С.Г.Н. и М.Г.Г. били в чужбина, когато научили новината за смъртта на Д. М. Г. М.Г.Г. живеел в Г. от десетина години и си идвал два-три пъти в годината. Г.Г. - съпруг на покойната бил на 80 години. Грижите за него били поети от свидетеля. След година и внука му починал, всичко в този дом се разбило. На погребението присъствали всички.

11. От разпита на М.Г. Б. /дъщеря на ищеца Г.Б./ се установява, че Г.Ц.Б. и Н.Ц.Б. изживяли много тежко смъртта на майка си Л. Н. Б. Починалата била човек, който сплотявал, уравновесявал и всички много тежко го преживяли. След случилото се Н.Ц.Б. бил приет в болница с високо кръвно, получил микроинсулт, изнервил се. Бащата на свидетелката, Г.Б. получил диабет от стреса, бил приет в болница за лечение и все още се лекувал. След смъртта на Л. Н. Б.  всичко се преобърнало. Н.Б. живеел заедно с починалата.

12. От разпита на Н. А. Ф. /съпруг на ищцата Ц.И.Ф./ се установява, че Ц.И.Ф. и Р.И.Г. тежко преживяли трагедията, най - вече в момента, в който Р. се върнала от М., след като разпознала тялото на майка си и споделила какво е видяла, била в шок. „Беше грозна гледка. Жена ми беше на 34 години, и с дни й побеля косата”. Починалата помагала при отглеждане на децата, били задружно семейство. Сега останал празен дом, ищците останали без близък човек. Свидетелят дава показани, че ищците страдат и сега,  раната не може да зарасне.

13. От разпита на С. Б. М. се установява, че И.В.М. и Н.В.Л. били покосени от тъжната новина. Мъката им била голяма, изписана на лицата им и  в поведението им. Ищците се стремяли да се подкрепят, но се затворили в себе си за дълъг период от време, лутайки се във въпроси без отговор. Отсъствали от работа, посещавали психолози, приемали предписвани им лекарства. Ищцата Н.Л. живяла с майка си в един дом, но след случилото се напуснала дома си и се преместила в гр. С.

14. От разпита на В. К. П. /сестра на починалия П. К. П./ се установява, че съпругата на починалия М.П.П. изпратила съобщение до един от синовете си, за да съобщи тъжната новина. Семейството било задружно, децата на починалия се нуждаели от финансова и морална подкрепа. Сочи, че П. бил много работлив, бил пенсионер, но работел, за да помага на синовете си и на съпругата си. Загубата била голяма за всички  и до ден днешен. Към датата на инцидента единият от синовете тъкмо бил завършил образованието си в Техническия университет.

Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като разпитаните свидетели са имали непосредствени впечатления са доказваните обстоятелства.

При така установените фактически обстоятелства и събрани доказателства, съдът намира от правна страна следното:

 

По главните искове с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ срещу ответника А. Г. К. Е. С. СЕ

Съгласно чл. 226 от КЗ /отм./ увреденият,  спрямо който застрахования е отговорен,  има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Съобразно цитираната норма, за да се ангажира отговорността на ответника,  следва да има договорно правоотношение между причинителя на вредата и застрахователното дружество по смисъла на чл. 223 от КЗ,  съгласно което застрахователят се съгласява да покрие  отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Видно от представената застрахователна полица „Гражданска отговорност” за операционен риск ………………………….  се установява обективния факт на съществуващ договор по застраховка гражданска отговорност между застрахователното дружество и втория ответник Г. Л.

В отговора на исковата молба от 14.10.2015 г. ответника А. Г. К. Е. С. СЕ се позовава на възражение за изтекла погасителна давност, релевирано в срок, което следва да бъде разгледано. /л. 2207-2216 от делото/.

Съгласно чл. 197 от КЗ /отм./ правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. В настоящият случай застраховката „Гражданска отговорност” е свързана с притежаване и използване на плавателни съдове – по т.12 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 от КЗ /отм./, поради което приложима е петгодишната давност.

Застрахователното събитие настъпва на 05.09.2009 г., а исковете срещу А. Г. К. Е. С. СЕ са предявени на 07.08.2015 г. /л. 2109 и сл./, т.е. след изтичане на петгодишния давностен срок –изтекъл на 05.09.2014 г., поради което следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

Неоснователно е позоваването на ищците на нормата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, която е неприложима в случая, според която за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. Твърди се, че установяването на извършителите е станало с издаване на прокурорско постановление № 11493 на 12.03.2014 г. и от тази дата е започнала да тече давността.

Съдебната практика по този въпрос е непротиворечива и приема, че давностният срок за прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за обезщетяване на вреди е от момента на настъпване на застрахователното събитие, а не от момента на откриване на дееца.

За разлика от общата разпоредба на чл. 114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. В тази връзка специалната нормативна уредба за давността при застраховките предвидена в чл. 197 (отм.) КЗ изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Макар произтичаща от един и същи юридически факт отговорността на застрахователя е ограничена в рамките на застрахователния договор и течението на давността не се свързва с изискуемостта на вземането, а с настъпване на застрахователното събитие, за разлика от отговорността на делинквента към увредения, която е извъндоговорна и поради това той отговаря за всички преки и непосредствени вреди, дори и за тези, които са непредвидими. В този смисъл постановени по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 53 от 10.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 455/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Л. И. и Решение № 144/26.01.2010 г. по т.д. № 532/2008 г. на ВКС, II т.о.

По исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД срещу ответника Д.Г.С. / Г. Л. СЕ/

Безспорно е, че на 05.09.2009 г. в О. Е., в Р. М. потъва пътническият кораб „И.”, плаващ под флага на Р. М., при което загиват 15 български граждани – Г. Г. М., К. И. М., Н. Н. М., Т. Д. С., С. М.И., М. Р. Д., Г. Д. Г., Л. Г. С., М.Х.Г., З. Ц. Г., Д. М. Г., Л. Н. Б., Н. Н. П., Г. Н.Л. и П.К. П.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят виновно причинените вреди. В т. 6 на ППВС № 7/1959 г., доразвило ППВС № 7/1958 г., е прието, че отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

В т.1 от Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на Пленума на ВС е посочено, че "отговорност по  чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работа, или чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, ...".

Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работата, не е необходимо да бъде установена личността на изпълнителя. Ако пострадалият не преследва изпълнителя, в отношенията му с възложителя на работата е достатъчно да бъде установено възлагането на работата и причиняването на вредата. Личността на изпълнителя има значение в отношенията между него и отговорния за действията му- Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Б.

Категорично от настъпилата смърт на лицата Г. Г. М., К. И. М., Н. Н. М., Т. Д. С., С. М.И., М. Р. Д., Г. Д. Г., Л. Г. С., М.Х.Г., З. Ц. Г., Д. М. Г., Л. Н. Б., Н. Н. П., Г. Н.Л. и П. К. П., техните наследници са претърпяли  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата. В препис-извлечение от актовете за смърт е посочено, че смъртта е настъпила във водите на О. Е., като причина за смъртта е посочено асфикция, удавяне и потъване във вода.

От съдебно техническата експертиза, която съдът кредитира, се установява, че инспекторът от Г. Л., Б. Б., е следвало да установи следните неизправности: липсата на спасителна лодка /има значение за безопасността на пътниците/, превишаване на допустимия брой пътници /влияе на устойчивостта на кораба/ и неизправност на рулевата система /влияе на маневреността на кораба/ и не е следвало да издава сертификат за годност за плаване в О. Е. до момента на отстраняването им. Към момента на инцидента 05.09.2009 г., констатираните неизправности в рулевата система, както и реалния капацитет за превоз на пътници в салоните под горна палуба – 35 човека, взети заедно или всеки поотделно са направили кораба негоден за плаване. Дадено е заключение, че при действия от страна на капитана, различни от тези, които е предприел, потъването на кораба не би могло да бъде избегнато. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника, че вина за инцидента има единствено и само капитана на кораба С. Ф.

На основание договора подписан между М. Н. Т. и с. на Р. М. и класификационната организация, чиито предмет е да делегира правомощия на законово определени функции и сертификационни услуги, Г. Л. придобива правото да прилага своите правила и разпоредби при извършване на прегледи на корабите, регистрирани в Р. М. Съгласно разпоредбата на чл. 41 от Закона за вътрешното корабоплаване на Р. М. /ДВ бр. 55/04.05.2007 г./  обхватът и начинът на извършването на технически надзор на кораба, както и сроковете за извършване на редовни и контролни прегледи, се определят от техническите правила. Правилата на Г. Л., отнасящи се до корабоплаването изцяло инкорпорират или като минимум покриват изискванията на международните правила и разпоредби. Правилата на ГЛ се подчиняват и на европейското законодателство, чрез директиви 94/95/ЕО, касаещи плавателните съдове с развлекателна цел и директива 2006/87/ЕО, касаеща техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища.

При прегледи, завършващи с издаване на документи и сертификати, гарантиращи съответствие на състоянието на кораба с действащите норми и правила, проверяващият е длъжен да събере цялата необходима информация, състояща се в налична документация за кораба, заводски чертежи, предписания и ограничения, резултати от креноване, обмерване, забележки от предишни проверки и др., на базата на която детайлно да проучи и да получи ясна представа за действителното състояние на кораба в областта на извършваната проверка.

Процедурите за извършване на прегледи и инспекции следва да са подчинени на правилата и изискванията на проверяващата институция, каквато се явява флаговата администрация, които от своя страна следва да инкорпорират правилата съгласно Анекс VIII на директива 2006/87/ЕС на Европейския парламент на Съвета на Европа.

Документът след приключване на прегледа на инспекцията удостоверява съответствието на проверявания обект с действащите правила и норми в областта на извършената проверка.

Според чл. 291, ал. 6 от Закона за вътрешното корабоплаване на РМ. /ДВ бр. 55/04.05.2007 г./ за извършване на отделни инспекционни работи по сигурността на вътрешното плаване, министърът на транспорта и съобщенията може да упълномощи други специалисти за извършване на надзор, които отговарят на изискванията по параграф 3 от този член. Съгл. чл. 293 от същия закон при извършване на инспекционен надзор относно способността на корабите за плаване се проверяват:         1. корабните документи и дневници /тяхната валидност, дали са издадени в съответствие с разпоредбите на този закон/; 2. способността на кораба за плаване /безопасността на екипажа, лицата и стоките, натоварени на кораба, защитата от замърсяване на околната среда и природата/; 3. маркираната товарна линия на кораба, съответно свободната страна /борда/; 4. средствата за спасяване /индивидуални и колективни/ и правоспособност на членовете на екипажа на кораба за тяхното използване и 5. противопожарни средства и средства срещу проникване на вода. Ако при извършване на инспекционен надзор инспекторът установи, че е извършено нарушение на закона, съответно че разпоредбите на закона не се прилагат или се прилагат неправилно, поради което са настъпили или могат да настъпят последици, които заплашват плаването, с решение разпорежда мерки за отстраняване на установените нередности и определя сроковете за тяхното изпълнение – чл. 297 от Закона за вътрешното корабоплаване на РМ.

Със сертификата за годност на кораба И. да плава в О. Е., издаден на 23.05.2009г. от Б. Б. – инспектор на Г. Л. е удостоверил, че кораба е надлежно инспектиран и инспекцията показва, че състоянието на корпуса, машините и екипировката са задоволителни. Посочено е, че следва да бъдат отстранени следните забележки: входът към машинното отделение трябва да бъде освободен от всякакви препятствия: наличното окабеляване за дистанционно управление трябва да бъде пренаредено; Срокът на сертификатът е до 22 май 2010 година.

Със сключеното споразумение между Правителството на Р. М., представлявано от М. на Т. и с.а и Г. Л. се определят изпълнението на морските законови функции по инспекцията и издаването на съответните сертификати, така както изискват Международните Конвенции или Националните Изисквания на Р. М. В приложение № 1 към споразумението са определени правомощията на ГЛ да извършва законови инспекции, одити и да предоставя услуги по заверка и сертифициране от името на Администрацията на морски кораби, подвижни крайбрежни единици и кораби плаващи във вътрешни води, регистрирани в Р. М. От техническата експертиза категорично се установява, че инспекторът от Г. Л., Б. Б. не е следвало да издава сертификат за годност за плаване в О. Е., тъй като кораба е бил негоден за плаване. След като е издал такъв е нарушил разпоредбата на чл. 45 и чл. 297 от Закона за вътрешното корабоплаване на РМ. От договор, сключен между „Г. Л. А. Г.”, М.-Р.-ул. ,, .-…. В. от една страна и Б. Б., роден на *** *** Г., Б., Ю. се установява, че от 01.12.2001 г. Б. Б. е контрольор на Група „Г. Л.” в Ю., но също и за каквито и да са други дейности, които са подходящи и отговарящи на възрастта и уменията на г-н Б. във всички области, в които работи Група „Г. Л.” /л.1600-1603 от делото/.

Установи се по делото по безспорен начин от експертизата, че корабът към деня на инцидента е бил негоден за плаване, поради което увреждането вследствие на злополуката е в пряка причинна връзка с противоправните и виновни действия на инспектор Б., на който е възложено от групата Г. Л. да осъществява контрол. При това положение отговорността за поддържането на кораба в изправност, следва да се понесе от Г. Л.

За отговорността по  чл. 49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която се осъществява възлагането на работа. Дори в хипотезите, където е нормално да се изисква определена форма, като например сключването на трудов договор, неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорността, ако са налице всички останали предпоставки на фактическия състав за деликтната отговорност – в този смисъл Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК.

След като задължението за контрол е било на Г. Л., то дружеството се явява възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД.  Съдът счита, че е налице и причинно-следствена връзка между  настъпилите вреди по вина на лицето, на което е възложена работа от Г. Л., поради което вредите се явяват пряк резултат от неизпълнението на възложени задължения. Съдът намира, че в конкретният случай са налице всички изисквани от чл. 49 ЗЗД предпоставки, ангажиращи отговорността на Г. Л.и  така предявеният иск се явява доказан по основание.

Болките и страданията на ищците са причинени именно от деянието на служител на ответника, поради което същият следва да понесе отговорност. Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице е във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият /в случая наследниците на починалите лица/, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда. Съдът следва да разгледа претенциите на всеки един ищец по отделно и да определи справедливо обезщетение според посочените критерии.

Съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС, и Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г., Пленум на ВС - обезщетението по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие увреждането. Кръгът на лицата, които имат право на такова, се определят по принципа на справедливостта - само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. А това са неговите възходящи, низходящи и съпруг. Всички други лица извън този кръг, включително братята и сестрите, възходящите от втора и по-горна степен и низходящите внуци и правнуци, са изключени. В тази връзка е образувано т.д. № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС, като предстои произнасяне, вероятно в разширяване на кръга от лицата, имащи право на обезщетение.

По делото липсват доказателства, че Я.И.Д. и Р.С.Д. са наследници на М. Р. Д.. От удостоверение за наследници № ……./…….. г., издадено от О. А. се установява, че наследници на починалата М. Р. Д. с ЕГН: ********** са Д.Г.Д. с ЕГН: ********** /съпруг/, Г.Д.Д. с ЕГН: ********** /син/ и М.Д.Д. с ЕГН: ********** /син/. Липсва представено удостоверение за родствени връзки или друго такова, от което да се установи в каква връзка се намират ищците с починалата, за да се направи от съда преценка дали ищците попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение. От това следва, че претенциите за заплащане на обезщетения от по 140 000 лева на ищците Я.И.Д. и Р.С.Д. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По делото липсват доказателства, че Р.Г.Б. е наследник на Л. Г. С. От удостоверение за наследници № ……./……… г., издадено от О. А. се установява, че наследници на починалата Л. Г. С. с ЕГН: ********** са Г.Г.П. с ЕГН: ********** /син/ и Р.Г.П. с ЕГН: ********** /дъщеря/. Не е представено удостоверение за родствени връзки, поради което претенцията за обезщетение на ищцата Р.Г.Б. в размер на 175 000 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По делото липсват доказателства, че Х.Б.Л., е наследник на З. Ц. Г. От удостоверение за наследници № ……./……… г., издадено от О. М. се установява, че наследници на починалата З. Ц. Г.с ЕГН: ********** са К. С. Г. с ЕГН: ********** /съпруг/, С. К.Г. с ЕГН: ********** /син/ и М.К.Г. с ЕГН: ********** /син/. Поради липса на доказателства, удостоверяващи, че ищцата Х.Б.Л. е сред лицата, имащи право на обезщетение, претенцията й в размер на 233 333 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Всички останали ищци са сред кръга от лицата, имащи право на  такова обезщетение  съгл. ППВС № 2/1984 г. и претенциите им следва да бъдат разгледани по същество.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС, като напр. Решение № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о., Решение № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.,  Решение № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.,  Решение № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време”. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита и конкретните икономически условия.

Безспорно всички ищци са претърпяли болки и страдания, които трудно могат да бъдат материално оценени. Стресът от внезапната загуба на любим човек е неизмерима.  Всички те са били в шоково състояние и са преживяли много големи болки и страдания като интензитет и продължителност. Към момента продължават да търпят страдания, които ще продължат и занапред. Всеки от тях ще носи, освен скъпите спомени от прекрасните мигове, прекарани с близкия човек, но и скръбта от внезапната и нелепа загуба.

При определяне на обезщетението на всеки един от ищците, съдът основно взема предвид свидетелските показания, на които прави преценката си за всеки конкретен случай. По делото е ангажирана и  медицинска документация за някои от ищците, отразяваща влошено здравословно състояние, която се взема предвид от съда при определяне на справедливото обезщетение. От друга страна смъртта на близък човек, настъпила в случая в друга държава, по изключително мъчителен начин, чрез удавяне, влияят негативно върху психическото състояние на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства. Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната ни и обществените критерии за справедливост към момента на настъпването на вредите.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че ищците са получили обезщетение, поради което друго такова не им се следва. Действително по делото се установи, че част от ищците са получили обезщетение в размер от по 3583,33 евро от Н. О. З. З. АД “О. П.” – С., което не изключва възможността за предявяване на претенция за обезвреда към ответника. Дори застрахователят да е заплатил обезщетение, производството срещу прекия причинител на вредите /респ. лицето носещо отговорност за неговите действия по силата на  чл. 49 ЗЗД/ не е недопустим поради сила на пресъдено нещо, доколкото искът по чл. 226 КЗ отм. и искът по чл. 45, респ.  чл. 49 ЗЗД са различни искове, почиващи на различно основание - първият от тях на сключения договор за застраховка, покриваща гражданската отговорност на ответника, а вторият – на извършения деликт –  в този смисъл Решение № 93 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 458/2011 г., III г. о., ГК

 

1. По исковете на Д.Г.Д. и И.Г.М., като наследници на Г. Г. М., за сумите от по 350 000 лева;

От разпита на свидетеля К. И.Г. се установи, че преди трагичния инцидент Д. била корено различен човек – усмихнат и ведър, с желание за контакт. Събирала се с приятели, колеги, празнувала празници. Същата осъществявала чести контакти с баща си, гостували си един на друг. След случилото се много се променила, станала агресивна, страдала от главоболие, изгубила желание за общуване с познати, отказала да идва на събранията на Инициативния комитет. Това състояние продължавало и до сега, не можела да спи спокойно.

Относно другия ищец в производството И.М., свидетелят сочи, че няма преки наблюдения, тъй като той живее в САЩ. Споделя, че през няколко дена разговарят по скайп, а при една от срещите им се разплакал.

Смъртта на Г. Г. М. е лишила ищцата Д.Г.Д. от грижите и вниманието, които баща й оказвал приживе. Отношенията им са били близки и изпълнени с обич, уважение и взаимна загриженост. Стресът от смъртта на родител е трайно и трудно преодолимо състояние.

Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на родител, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците, интензитета на тяхното страдание, вследствие загуба на родител, възрастта на починалия /75 г./, справедливо би било да се присъди на ищцата Д.Г.Д. сума от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/,  а на ищеца И.Г.М. сумата от 180 000 лв. /сто и осемдесет хиляди лева/, тъй като не се установи от свидетелските показания в пълнота болките и страданията, които е претърпял, като за горницата до пълния предявен размер исковете следва да се отхвърлят.

 

2. По исковете на Я.Н.М. и Н.Н.И., като наследници на К. И. М. и Н. И. М., за сумите от по 350 000 лева;

От разпита на свидетеля С. И.С. се установява, че за състоянието на ищците Н.Н.И. и Я.Н.М., след смъртта на К. И. М. и Н. И. М., има косвени впечатления, чрез комуникация, тъй като бил в чужбина и се прибрах в последствие в Б. Сочи, че било голям шок за ищците, тъй като са загубили и двамата си родители при инцидента. Дава показания, че загиналите не са били зле здравословно, отивали са на развлечение, което определя шоковото състояние за близките. Ищците узнали за гибелта на родителите си, чрез средствата за масова информация. Всичко това довело до силни емоционални и психически изживявания за тях, което дало отражение и занапред.

При определяне на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че ищците са загубили при инцидента и двамата си родители, поради което стресът и болката при тях са били с по-голям интензитет. Следва да се отчете и обстоятелството, че са научили за смъртта на родителите си от медиите, което също засилва емоционалния дисбаланс, в който са изпаднали.

Съобразявайки свидетелските показания, съдът счита, че житейски оправдано и с оглед съдебната практика при присъждане на обезщетения в подобни случаи е да се определи обезщетение на ищците Я.Н.М. и Н.Н.И., като наследници на К. И. М. в размер на от по 200 000 лева /двеста хиляди/, като исковете до пълния предявен размер от по 350 000 лева следва да бъдат отхвърлени. Също така следва да им бъде определено и обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта на техния баща Н. И. М. в размер на по 200 000 лева /двеста хиляди лева/, като исковете до пълния предявен размер от 350 000 лева следва да бъдат отхвърлени.  

 

3. По исковете на Д.Т.С., Т.Т.С. – П. и В.Я.С., като наследници на Т. Д. С., за сумите от по 233 000 лева;

От свидетелските показания на Ц. К. К. се установи, че В.Я.С., Д.Т.С. и Т.С. преживяли тежко новината са смъртта на Т. Д. С. В. била с него по време на инцидента и тежко го преживяла, възстановявала се дълго след това. Тя след дни разбрала, че е починал, като се обвинявала, че е останала жива. Това нещо се случило точно на рождения й ден. Отношенията им с Т. С. били всеотдайни, той бил единствен мъж в къщата.

От приетата епикриза на ВМА, клиника по интензивна терапия се установява, че В.Я.С. е приета за лечение на 05.09.2009 г., изписана на 09.09.2009 г., с поставена диагноза – хронична недостатъчност, артериална хипертония 2ст., синусова тахикардия, двустранна бронхопневмония /с-ие след аспирация/, двустранна пулмофиброза, хронична дихателна недостатъчност 1 ст.

Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците, интензитета на тяхното страдание, вследствие загуба на родител и  съотв. съпруг, възрастта на починалия /62 г./, с който са поддържали близки връзки и взаимно са се подкрепяли, справедливо би било да се присъди на ищцата В.Я.С. сума от 220 000 лева /двеста и двадесет хиляди лева/, а на другите две ищци Д.Т.С., Т.Т.С. – П. суми от по 200 000 лева /двеста хиляди лева/,  като за горницата до пълния предявен размер исковете следва да се отхвърлят.

 

4. По исковете на З.И.Д. и П.И.И., като наследници на С. М.И., за сумите от по 350 000 лева;

От разпита на В. Г.Д. се установява, че ищците приели тежко загубата на своята майка С. М.И.. Новината за инцидента била неочаквана, преживяли посттравматичен стрес, били в шок, постоянно плачели. Ищцата П.И. живеела в чужбина, като се върнала за погребението на майка си и от тогава само веднъж си идвала.

Съобразявайки изложеното дотук съдът счита, че житейски оправдано и с оглед съдебната практика при присъждане на обезщетения в подобни случаи е да се определи обезщетение на ищцата З.И.Д. в размер на 200 000 лева /двеста хиляди лева/, като иска до пълния предявен размер от 350 000 лева следва да бъде отхвърлен. На ищцата П.И.И., с оглед на това, че не е осъществявала чести контакти с починалата, следва да бъде определено по-ниско обезщетение в размер на 180 000 лева /сто и осемдесет хиляди лева/, като иска до пълния предявен размер от 350 000 лева следва да бъде отхвърлен.  

 

5. По исковете на Д.Г.Д., М.Д.Д.Г.Д.Д., като наследници на М. Р. Д., за сумите от по 140 000 лева;

От показанията на свидетелката И. С. Д. /свекърва на починалата М. Р. Д./ се установява, че по време на инцидента ищецът Г.Д. бил на 10 г. По съвет на психолозите  му казвали, че мама е на небето „и всяка вечер на Вечерницата казвахме „Лека нощ” и сутрин на Зорницата казвахме „Добро утро мамо”. Трагедията разрушила семейството. В следствие на това М., Д. и Г. започнали да посещавал лекари и логопеди. Д. получил хипертония.

От служебна бележка от Ц. З. О. П.-П. се установява, че децата Г.Д.Д. и М.Д.Д. посещават консултации при психолог и логопед на основание Направление за ползване на социални услуги от Д”СП” – гр. П. от 24.09.2010 г. Бащата Д.Г.Д. също е ползвал консултации при специалист на Центъра.

От удостоверение №…………./………… г. на Д „СП” – гр. П. се установява, че децата Г.Д.Д. и М.Д.Д. ползват социални услуги в Ц. З. О. П. гр. П. от 25.09.2009 г. до момента /датата на издаване на удостоверението/.

Несъмнено нелепата смърт на М.Д. се е отразила изключително драматично на децата, които са били на едва на десет и на шест години, както и на съпруга на починалата. Децата са били лишени от майчина ласка и топлота, загубили са опората на най-близкия си човек. Загубата на майката е трагично събитие в живота на всяко дете, поради което исковете следва да се уважат в пълен размер.

 

6. По исковете на П.И.Г., Д.П.Г. и М.П.Г., като наследници на Г. Д. Г., за сумите от по 233 000 лева;

 От разпита на Н. Ц. Г. /съпруга на ищеца Д.П.Г./ се установява, че след смъртта на Г.Д. Г., съпругът й П.И.Г. прекарал два инсулта. Съпругът на свидетелката пък започнал да страда от високо кръвно налягане и в момента е на терапия, девер й М.П.Г. също страдал от високо кръвно. Свидетелката и съпруга й живели заедно с покойната Г. Д. Г. от 2000 г. М.П.Г. живеел в отделно домакинство, но в същото село от 2001 г. След трагедията ищците са ползвали психиатрични консултации.

Несъмнено стреса от смъртта на родител е трайно и трудно преодолимо състояние. Починалата е била на 64 годишна възраст.

Съдът счита, че житейски оправдано и с оглед съдебната практика при присъждане на обезщетения в подобни случаи е да се определи обезщетение на ищците в размер на по 200 000 лева /двеста хиляди лева/, като исковете на всеки един от тях до пълния предявен размер от 233 000 лева следва да бъде отхвърлен.

 

7. По исковете на Г.Г.П. и Р.Г.П., като наследници на Л. Г. С., сумите от по 262 500 лева;

От разпита на Н. Ц. Н. се установява, че след  смъртта на Л. Г. С. стреса и страданието били големи за двете деца.  Момчето /Г.Г.П./ започнало да заеква, а момичето /Р.Г.П./ не било добре с нервите. Бащата също починал и те останали без родителска опора. Гледани са от баба си по бащина линия. Свидетелят и семейство му помагали за това. Ищцата Р.Г.П. имала бал и трагедията, която ги сполетяла била голяма. За издръжката им помагали приятели и получавали помощи от социалните служби.

Несъмнено смъртта на Л. Г. С., починала на 36 годишна възраст, се е отразила тежко на психическото и емоционално състояние на децата. Ищцата Р.П. е била на 15 годишна възраст, а Г.П. на 11 годишна възраст, когато се наложило да посрещнат вестта за смъртта на тяхната майка. Децата са били лишени от майчина ласка и топлота, загубили са подкрепата на най-близкия си човек.  Израствайки, децата все по ясно ще осъзнават тежката, мъчителна и непреодолима загуба, която ги е сполетяла и с напредването на възрастта все по-силно ще усещат и осъзнават липсата на своята майка. С оглед изложеното съдът намира, че исковете на ищците следва да бъдат уважени до размер от по 250 000 лева /двеста и петдесет хиляди лева/ и отхвърлени до пълния предявен размер от по 262 500 лева.

 

8. По исковете на С.Д.Г. и Х. И.Г. /починал в хода на делото, заместен от дъщеря си Т.Х.Г./, като наследници на М.Х.Г., за сумите от по 350 000 лева;

От разпита на Я. В. З. се установява, че загубата на М.Х.Г. била тежка за С.Д.Г. и Х. И.Г., както и за цялото семейство. Връщайки се в Б., не били на себе си. Дълго време ходили на психиатри. Свидетелката сочи, че С.Д.Г. и до днес приема лекарства,  а Х. И.Г. не можал да преживее случилото се и починал. Ищцата С.Г. е пътувала с кораба с двете си дъщери,  а се върнала само с едната от тях.

Новината за смъртта на 21 годишната М.Х.Г. е била трудно посрещната от нейните родители. Загубата на дете е драматично събитие за всеки родител и е свързано с траен емоционален и психически дисбаланс. В хода на процеса ищецът Х. И.Г. е починал на 29.07.2014 г., за което са представени препис-извлечение от акт за смърт от 29.07.2014 г. и удостоверение за наследници изх. № ….. от ………… г.  С определение на съда от 18.11.2014 г. е конституирана като ищец в производството неговата дъщеря - Т.Х.Г. с ЕГН **********.

От представена епикриза от ВМА, клиника спешна терапия се установява, че С.Д.Г. е постъпила на 06.09.2009 г., изписана на 06.09.2009 г. с диагноза – гастродуоденитис акута, вомитус хипотония арт, остра стресова реакция, реакция на скръб.

От представените седем на брой болнични листа както следва: № ……, издаден от АПИМП ИП д-р Д. Т., № …….., издаден от М. Ц. ЕООД, обща ЛКК, № ……., издаден от ОДПЗС С. обл. ЕООД, ЛКК, № ……., издаден от МБАЛ П. ЕООД, ЛКК, № ……., издаден от М. Ц. ЕООД, обща ЛКК, № ……., издаден от М. Ц. ЕООД, обща ЛКК, № ……., издаден от ОДПЗС С. обл. ЕООД, ЛКК се установява, че С.Д.Г. е била в непрекъснат отпуск по болест от 07.09.2009 г. до 08.01.2010 г., с поставена диагноза – посттравматично стресово разстройство.

Бащата на загиналата М.Х.Г., Х. И.Г. също е бил в непрекъснат отпуск по болест от 08.09.2009 г. до 08.01.2010 г., с поставена диагноза – посттравматично стресово разстройство, видно от болничен лист № ……., издаден от АПИМП ИП д-р Д. Т., болничен лист № ……., издаден от М. Ц. ЕООД, обща ЛКК, болничен лист № ……., издаден от ОДПЗС С. обл. ЕООД, ЛКК, болничен лист № ……., издаден от МБАЛ-П. ЕООД, обща ЛКК, болничен лист № ……., издаден от М. Ц. ЕООД, обща ЛКК, болничен лист № ……., издаден от М. Ц. ЕООД, обща ЛКК и болничен лист № ……., издаден от ОДПЗС С. обл. ЕООД, ЛКК.

От служебна бележка рег. № ………/……… г., издадена от Ц. П. П.з.и п. – ВМА се установява, че С.Д.Г. и Т.Х.Г. за периода 05.09.2009 г. – 12.2010 г. са провели психологични консултации по повод преживява тежка психотравма и прояви на посттравматично стресово разстройство.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че справедливото обезщетение на всеки един от ищците е в размер на по 250 000 лева /двеста и петдесет хиляди лева/, като исковете на всеки един от тях до пълния предявен размер от 350 000 лева следва да бъде отхвърлен.

 

9. По исковете на С. К.Г. и М.К.Г., като наследници на З. Ц. Г., за сумите от по 233 333 лева;

От разпита на Д. С. Л. се установява, че С. К.Г. и М.К.Г. изживяли тежко смъртта на З. Ц. Г.. След смъртта на З. свидетелката имала близки контакти с ищците. През 2010 година починал и бащата на ищците, което също изживяли болезнено. Майката на З. получила диабет. След трагедията липсвала вече топлината на семейството.

Починалата е била на 48 годишна възраст. Синът й С. е бил на 26 годишна възраст, а М.Г. е бил на 24 годишна възраст.

Съдът определя справедливо обезщетение в размер на от по 220 000 лева /двеста и двадесет хиляди лева/ на всеки един от ищците, претенцията по пълния предявен размер от 233 333 лева следва да се отхвърли.

 

10. По исковете на Г.К.Г., С.Г.Н. и М.Г.Г., като наследници на Д.М. Г., сумите от по 233 333 лева;

От разпита на Н.И. Н. се установява, че С.Г.Н. и М.Г.Г. били в чужбина, когато научили новината за смъртта на Д. М. Г=. М.Г.Г. живеел в Гърция от десетина години и си идвал два-три пъти в годината. Г.Г. - съпруг на покойната бил на 80 години. Грижите за него били поети от свидетеля. След година и внука му починал, всичко в този дом се разбило. На погребението присъствали всички.

Съдът намира, че на ищеца Г.Г., съпруг на починалата, следва да бъде определено обезщетение в размер на 200 000 лева /двеста хиляди лева/, а на  С.Г.Н. и М.Г.Г. от по 180 000 лева /сто и осемдесет хиляди лева/, като исковете до пълния предявен размер отхвърлени.

 

11. По исковете на Г.Ц.Б. и Н.Ц.Б., като наследници на Л. Н. Б., за сумите от по 350 000 лева;

От разпита на М.Г. Б. /дъщеря на ищеца Г.Б./ се установява, че Г.Ц.Б. и Н.Ц.Б. изживяли много тежко смъртта на майка си Л. Н. Б. Починалата била човек, който сплотявал, уравновесявал и всички много тежко го преживяли. След случилото се Н.Ц.Б., приет бил в болница с високо кръвно, получил микроинсулт, изнервил се. Бащата на свидетелката, Г.Б. получил диабет от стреса, бил приет в болница за лечение и все още се лекувал. След смъртта на Л. Н. Б.  всичко се преобърнало. Н.Б. живеел заедно с починалата.

Съдът счита, че житейски оправдано и с оглед съдебната практика при присъждане на обезщетения в подобни случаи е да се определи обезщетение на ищците в размер на по 200 000 лева /двеста хиляди лева/, като исковете на всеки един от тях до пълния предявен размер от 350 000 лева следва да бъде отхвърлен.

 

12. По исковете на Ц.И.Ф. и Р.И.Г., като наследници на Н. Н. П., за сумите от по 350 000 лева;

От разпита на Н. А.Ф. /съпруг на ищцата Ц.И.Ф./ се установява, че Ц.И.Ф. и Р.И.Г. тежко преживяли трагедията, най - вече в момента, в който Р. се върнала от М., след като разпознала тялото на майка си и споделила какво е видяла, била в шок. „Беше грозна гледка. Жена ми беше на 34 години,  и с дни й побеля косата”. Починалата помагала при отглеждане на децата, били задружно семейство. Сега останал празен дом, ищците останали без близък човек.

Починалата била на 56 годишна възраст, а ищците Ц.Ф. и Р.Г., съответно на 34 г. и на 31 г. Несъмнено загубата на тяхната майка се е отразила много тежко и на двете, останали без родителска подкрепа. Съдът намира, че справедливото обезщетение, което следва да се определи на ищците е от по 210 000 лева /двеста и десет хиляди лева/, а до пълния предявен размер исковете отхвърлени като неоснователни.

 

13. По исковете на И.В.М. и Н.В.Л., като наследници на Г.Н.Л., за сумите от по 350 000 лева;

От разпита на С. Б. М. се установява, че И.В.М. и Н.В.Л. били покосени от тъжната новина. Мъката им била голяма, изписана на лицата им и  в поведението им. Ищците се стремяли да се подкрепят, но се затворили в себе си за дълъг период от време, лутайки се във въпроси без отговор. Отсъствали от работа, посещавали психолози, приемали предписвани им лекарства. Ищцата Н. живяла с майка си в един дом, но след случилото се напуснала дома си и се преместила в гр. С.

Починалата е била на 68 годишна възраст. Ищците са поддържали контакти с нея.

 Съдът намира, че справедливото обезщетение, което следва да получат ищците е от по 200 000 лева /двеста хиляди лева/, а до пълния предявен размер от 350 000 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

14.По исковете на М.П.П., К.П.П. и Р.П.П., като наследници на П. К. П., за сумите от по 233 333 лева.

От разпита на В. К. П. /сестра на починалия П. К. П./ се установява, че съпругата на починалия М.П.П. изпратила съобщение до един от синовете си, за да съобщи тъжната новина. Семейството било задружно, децата на починалия се нуждаели от финансова и морално подкрепа. Сочи, че П. бил много работлив, бил пенсионер, но работел, за да помага на синовете си и на съпругата си. Загубата била голяма за всички  и до ден днешен. Към датата на инцидента единият от синовете тъкмо бил завършил образованието си в Техническия университет.

Съдът намира, че справедливото обезщетение, което следва да получат ищците е от по 200 000 лева /двеста хиляди лева/, а до пълния предявен размер от 233 333 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Относно претенциите за имуществени вреди срещу ответника Д.Г.С.

Предявена е претенция от М.Д.Д., роден на *** г., за заплащане на сумата от 18 767,70 лева и от Г.Д.Д., роден на *** г. за заплащане на сумата от  28 948,30 лева, чрез техния баща и законен представител Д.Г.Д., представляваща месечна издръжка в размер на 200 лева, дължима от датата на инцидента – 05.09.2009 г. до настъпването им на пълнолетие.

Съдът намира претенцията за имуществени вреди за основателна по следните съображения:

Право на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в случай на смърт на пострадалия имат неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия- ППВС № 4/25.04.1961 г. Съобразявайки указанията в т. 8 на ППВС № 4/68 г. и тези в ППВС № 5/70 г., както и от законодателната уредба на определяне издръжката, дължима от родителите на непълнолетни деца, следва че ненавършилото пълнолетие дете има право всякога да търси обезщетение за понесените от него имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде издържано от своя родител до пълнолетие, поради предизвикана смърт на последния. За основателността на претенцията е необходимо ищецът да установи качеството си на низходящ /малолетен/ непълнолетен/ на починалия и отсъствие на покритие на щетите по друг начин /в този смисъл решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

В случая от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищците М.Д.Д. и Г.Д.Д. са от кръга на материално правно легитимираните лица да претендират обезщетение за имуществени вреди от смъртта на тяхната майка М. Р. Д..

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че със смъртта на М. Р. Д. на ненавършилите пълнолетие деца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в лишаването им от издръжка, на която те имат право по закон до навършване на пълнолетие. В този смисъл е т.1 от ППВС № 4/68 г., съгласно която на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая, имуществените вреди, изразяващи се в лишаването от издръжка на ненавършилите пълнолетие деца са в пряка и непосредствена причинна връзка с деликта, поради което подлежат на обезщетяване.

Като вид имуществена вреда пропуснатата полза е осуетено приращение в имуществото на увредения, което приращение би настъпило с определена степен на сигурност, каквато в процесния случай се установява предвид възрастта на починалата /32 г. към датата на инцидента, предполагаща продължителна трудоспособност на лицето/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като съгласно ал. 2 на визирания текст това задължение за предоставяне на издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е безусловно, т.е. независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Настъпването на сочената пропусната полза е сигурно, тъй като задължението не е поставено в зависимост от допълнителни условия и се дължи до настъпване на пълнолетие на детето. С оглед на това предявените искове за претърпени имуществени вреди са доказани по основание. Издръжката се дължи от настъпване на смъртта на пострадалия, доколкото основанието на претенцията за загуба на издръжка се свързва с посочения факт.

При определяне на размера на издръжката следва да бъдат съобразени редица фактори, формиращи нуждата от издръжка, а именно възрастта на детето, необходимостта от средства за осигуряване на храна, учебни пособия, санитарно хигиенни материали, обувки, облекло, здравни грижи и др. /т.4 от Постановление на пленума на ВС № 5/16,11,1970 г./. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Съдът намира, че претендираната сума от по 200,00 лева месечно до навършване на пълнолетие е напълно достатъчна за покриване нуждите на непълнолетните деца за претендираните периоди.

По делото не е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза за установяване на точния размер на дължима издръжка. Съдът сам при условията на чл.162 ГПК определи, че дължимата издръжка на Г.Д.Д. с ЕГН: **********, роден на *** г., за периода от 05.09.2009 г. до 02.07.2017 г. /93 мес. и 27 дни/, възлиза на 18 767,70 лева /осемнадесет хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и седемдесет стотинки/.

Дължимата издръжка на М.Д.Д. с ЕГН: **********, роден на *** г., за периода от 05.09.2009 г. до 30.09.2021 г. /144 месеца и 24 дни/ възлиза на 28 948,30 лева /двадесет и осем хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и тридесет стотинки/.

Съобразно горното исковата претенция за имуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена в посочените размери за релевираните периоди. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се плати еднократно или периодично, като съгласно т.11 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, възможността за това е възложена на съда.

По същите съображения следва да бъде уважена и претенцията за издръжка на Р.Г.П. с ЕГН: **********, родена на *** г., за сумата в размер на 5 038,65 лева, за периода от 05.09.2009 г. до 13.10.2011 г. /25 месеца и 8 дни/ и на Г.Г.П. с ЕГН: **********, роден на *** г.,  за сумата в размер на 15 877,35 лева, за периода от 05.09.2009 г. до 19.04.2016 г. /79 месеца и 13 дни/, като наследници на тяхната майка Л. Г. С., представляваща месечна издръжка в размер на 200 лева, дължима от датата на инцидента – 05.09.2009 г. до настъпването им на пълнолетие.

По отношение претенцията за имуществени вреди на С.Д.Г., представляваща стойността на направени разходи за лечение, следва в полза на ищцата да се присъди обезщетение в пълния претендиран размер от 256,60 лв. /двеста петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/, до който  размер претендираните имуществени вреди  са доказани.

От представените осем броя фактури се установява, че са закупени от ищцата предписани й медикаменти на обща стойност 256, 60 лева, както следва: по фактура №…./…….. г., издадена от „М.-Б.” ООД, сума в размер на 62,69 лева; по фактура № …./…….. г., издадена от „М.-Б.” ООД, сума в размер на 19,47 лева; по фактура № …./………. г., издадена от „М.-Б.” ООД, сума в размер на 16,04 лева; по фактура № …./……. г., издадена от „М.-Б.” ООД, сума в размер на 32,08 лева; по фактура № …./……. г., издадена от „М.-Б.” ООД, сума в размер на 32,08 лева; по фактура № …./…….. г., издадена от „М.-Б.” ООД, сума в размер на 30,08 лева; по фактура № …./……… г., издадена от „М.-Б.” ООД, сума в размер на 32,08 лева; по фактура № …./……… г., издадена от „М.-Б.” ООД, сума в размер на 32,08 лева. Периодът на закупуването им съвпада в периода след инцидента и нанесената тежка психическа травма. Безспорно направените разходи от ищцата са били наложителни, същите са в пряка връзка от претърпяното увреждане. Следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва върху сумата, считано от 06.09.2009 г. до окончателното плащане. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни, тъй като се дължат от деня на събитието. Трайна е съдебната практика, че при деликт размерът на изтеклите от датата на увреждането до предявяването на исковата молба лихви не се включва в цената на иска и искането за присъждането им не представлява самостоятелна претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Вземането от непозволено увреждане става изискуемо от датата на деликта, поради което обезщетението за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница се дължи от датата на настъпването на деликта.

Акцесорен иск за лихва върху уважените претенции за неимуществени вреди не е предявен. Искане за присъждане на лихва от деня на увреждането е направено за първи път с представената писмена защита по делото, поради което съдът не дължи произнасяне.

Разноски от страните не се претендират, поради което съдът не присъжда такива.

Ответникът Д.Г.С. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския окръжен съд дължимата държавна такса от 4 % върху уважените размери на исковете. Уважените искове за неимуществени вреди са в размер на 7 020 000 лева, и за имуществени вреди в размер на 68 888,60 лева, за които се дължи държавна такса в общ размер на 283 555,54 лева /двеста осемдесет и три хиляди петстотин петдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/.  

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ на Д.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, И.Г.М. с ЕГН: ********** ***, Я.Н.М. с ЕГН: ********** ***, Н.Н.И. с ЕГН: ********** ***, Д.Т.С. с ЕГН: ********** ***, Т.Т.С. – П. с ЕГН: ********** ***, В.Я.С. с ЕГН: ********** ***, З.И.Д. с ЕГН: ********** ***, П.И.И. с ЕГН: ********** ***, Д.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, М.Д.Д. с ЕГН: ********** ***, Г.Д.Д. с ЕГН: ********** ***, Я.И.Д. с ЕГН: ********** ***, Р.С.Д. с ЕГН: ********** ***, П.И.Г. с ЕГН: ********** ***, Д.П.Г. с ЕГН: ********** ***, М.П.Г. с ЕГН: ********** ***, Г.Г.П. с ЕГН: ********** ***, Р.Г.П. с ЕГН: ********** ***, Р.Г.Б. с ЕГН: ********** ***, С.Д.Г. с ЕГН: ********** ***, Т.Х.Г., ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, С. К.Г. с ЕГН: ********** ***, М.К.Г. с ЕГН: ********** ***, Х.Б.Л. с ЕГН: ********** ***, Г.К.Г. с ЕГН: ********** ***, С.Г.Н. с ЕГН: ********** ***, М.Г.Г. с ЕГН: ********** ***, Г.Ц.Б. с ЕГН: ********** ***, Н.Ц.Б. с ЕГН: ********** ***, Ц.И.Ф. с ЕГН: ********** ***, Р.И.Г. с ЕГН: ********** ***, И.В.М. с ЕГН: ********** ***, Н.В.Л. с ЕГН: ********** ***, М.П.П. с ЕГН: ********** ***, К.П.П. с ЕГН: ********** *** и Р.П.П. с ЕГН: ********** ***, срещу А. Г. К. Е. С. СЕ, вписано в Търговски регистър М. с ………….., с адрес на управление ***, Ф.Р. Г. /……. M., K. № .., B. D./ за осъждането да им заплатят обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от смъртта на техните наследодатели, както следва:

- на Д.Г.Д. и И.Г.М., като наследници на Г. Г. М. с ЕГН: **********, сумите от по 350 000 лева;

- на Я.Н.М. и Н.Н.И., като наследници на К. И. М. с ЕГН: **********, сумите от по 350 000 лева;

- на Я.Н.М. и Н.Н.И., като наследници на Н. Н. М. с ЕГН: **********, сумите от по 350 000 лева;

- на Д.Т.С., Т.Т.С. – П. и В.Я.С., като наследници на Т. Д. С. с ЕГН: **********, сумите от по 233 000 лева;

- на З.И.Д. и П.И.И., като наследници на С. М.И. с ЕГН: **********, сумите от по 350 000 лева;

- на Д.Г.Д., М.Д.Д.Г.Д.Д., Я.И.Д. и Р.С.Д., като наследници на М. Р. Д. с ЕГН: **********, сумите от по 140 000 лева;

- на П.И.Г., Д.П.Г. и М.П.Г., като наследници на Г. Д. Г. с ЕГН: **********, сумите от по 233 000 лева;

- на Г.Г.П., Р.Г.П. и Р.Г.Б., като наследници на Л. Г. С. с ЕГН: **********, сумите от по 262 500 лева за първите двама и 175 000 лева за третия;

- на С.Д.Г. и Т.Х.Г.-конституирана в процеса на мястото на починалия Х. И.Г., като наследници на М.Х.Г. с ЕГН: **********, сумите от по 350 000 лева;

- на С. К.Г., М.К.Г. и Х.Б.Л., като наследници на З. Ц. Г. с ЕГН: **********, сумите от по 233 333 лева;

- на Г.К.Г., С.Г.Н. и М.Г.Г., като наследници на Д. М. Г. с ЕГН: **********, сумите от по 233 333 лева;

- на Г.Ц.Б. и Н.Ц.Б., като наследници на Л. Н. Б. с ЕГН: **********, сумите от по 350 000 лева;

- на Ц.И.Ф. и Р.И.Г., като наследници на Н. Н. П.с ЕГН: **********, сумите от по 350 000 лева;

- на И.В.М. и Н.В.Л., като наследници на Г.Н.Л. с ЕГН: **********, сумите от по 350 000 лева;

- на М.П.П., К.П.П. и Р.П.П., като наследници на П. К. П. с ЕГН: **********, сумите от по 233 333 лева.

- на Г.Д.Д., роден на *** г., сумата в размер на 18 767,70 лева и М.Д.Д., роден на *** г. – в размер на 28 948,30 лева, чрез техния баща и законен представител Д.Г.Д., съпруг на загиналата М. Р. Д., представляваща месечна издръжка в размер на 200 лева, дължима от датата на инцидента – 05.09.2009 г. до настъпването им на пълнолетие;

- на Р.Г.П., родена на *** г., сумата в размер на 5 038,65 лева и Г.Г.П., роден на *** г., сумата в размер на 15 877,35 лева, чрез неговия попечител Г. Г., като наследници на тяхната майка Л. Г. С., представляваща месечна издръжка в размер на 200 лева, дължима от датата на инцидента – 05.09.2009 г. до настъпването им на пълнолетие;

- на С.Д.Г., като наследник на М.Х.Г., сумата в размер на 256,60 лева, представляваща медицински разноски за лечение на психични травми, съгласно издадена от ВМА – С. епикриза, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.09.2009 г. до постановяване на решението по настоящото дело, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД на Я.И.Д. с ЕГН: ********** *** срещу Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………., със седалище и адрес на управление: Б. .., …... Х., Ф.Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/, за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 140 000 лева /сто и четиридесет хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД на Р.С.Д. с ЕГН: ********** *** срещу Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……………, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/, за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 140 000 лева /сто и четиридесет хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД на Р.Г.Б. с ЕГН: ********** *** срещу Д.Г.С. /D.G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/, за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 175 000 лева /сто седемдесет и пет хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД на Х.Б.Л. с ЕГН: ********** ***, срещу Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/, за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 233 333 лева /двеста тридесет и три хиляди триста тридесет и три лева/, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Г. Г. М. с  ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на И.Г.М. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 180 000,00 лева /сто и осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Г. Г. М. с  ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 180 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .. ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Я.Н.М. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на К. И. М. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х.с …………, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Н.Н.И. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на К. И. М. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л.СЕ/ да заплати на Я.Н.М. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Н. Н. М. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………, със седалище и адрес на управление: …, ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Н.Н.И. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Н. Н. М. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ………., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р.Г. /предишно наименование Г.Л. СЕ/ да заплати на Д.Т.С. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Т. Д. С. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 233 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф.Р. Г. /предишно наименование Г. Л.СЕ/ да заплати на Т.Т.С. – П. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Т. Д. С. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 233 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ………., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на В.Я.С. с ЕГН: ********** *** на основание, чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 220 000,00 лева /двеста и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Т. Д. С. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 220 000 лева до пълния предявен размер от 233 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на З.И.Д. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на С. М.И. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………, със седалище и адрес на управление: Б. 18, 20457 Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на П.И.И. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 180 000,00 лева /сто и осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на С. М.И. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 180 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………, със седалище и адрес на управление: . .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л.СЕ/ да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН: ********** *** на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 140 000,00 лева /сто и четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на М. Р. Д. с ЕГН: **********.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на М.Д.Д. с ЕГН: ********** ***, чрез неговия баща и законен представител Д.Г.Д. с ЕГН: **********, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 140 000,00 лева /сто и четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на М. Р. Д. с ЕГН: **********.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Г.Д.Д. с ЕГН: ********** ***, чрез неговия баща и законен представител Д.Г.Д. с ЕГН: **********, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 140 000,00 лева /сто и четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на М. Р. Д. с ЕГН: **********.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х.г с ………., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р.Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на П.И.Г. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Г. Д. Г. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 233 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ………, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Д.П.Г. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Г. Д. Г. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 233 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D.G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на М.П.Г. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Г. Д. Г. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 233 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Г.Г.П. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 250 000,00 лева /двеста и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Л. Г. С. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 250 000 лева до пълния предявен размер от 262 500 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г./предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Р.Г.П. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 250 000,00 лева /двеста и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Л. Г. С. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 250 000 лева до пълния предявен размер от 262 500 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на С.Д.Г. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 250 000,00 лева /двеста и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на М.Х.Г. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 250 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лв.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Т.Х.Г., ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, като законен наследник на Х. И.Г. с ЕГН: **********, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 250 000,00 лева /двеста и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на М.Х.Г. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 250 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р.Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на С. К.Г. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 220 000,00 лева /двеста и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на З. Ц. Г. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 220 000 лева до пълния предявен размер от 233 333 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ………., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л.СЕ/ да заплати на М.К.Г. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 220 000,00 лева /двеста и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на З. Ц. Г. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 220 000 лева до пълния предявен размер от 233 333 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Г.К.Г. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Д. М. Г. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 233 333 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ………., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на С.Г.Н. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 180 000,00 лева /сто и осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Д. М. Г. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 180 000 лева до пълния предявен размер от 233 333 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на М.Г.Г. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 180 000,00 лева /сто и осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Д. М. Г. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 180 000 лева до пълния предявен размер от 233 333 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л.СЕ/ да заплати на Г.Ц.Б. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Л. Н. Б. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G.S./, вписано в Търговски регистър Х. с ………, със седалище и адрес на управление: Б. .. ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л.СЕ/ да заплати на Н.Ц.Б. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Л. Н. Б. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. .S./, вписано в Търговски регистър Х. с ………, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Ц.И.Ф. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 210 000,00 лева /двеста и десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Н. Н. П. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 210 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ………., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Р.И.Г. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 210 000,00 лева /двеста и десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Н. Н. П. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 210 000 лв. до пълния предявен размер от 350 000 лв.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на И.В.М. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Г. Н.Л. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лв.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Н.В.Л. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на Г. Н.Л. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на М.П.П. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на П. К. П. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 233 333 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф.Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на К.П.П. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на П. К. П. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 233 333 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с …………., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Р.П.П. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000,00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на П. К. П. с ЕГН: **********. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 233 333 лева.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ………., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на М.Д.Д. с ЕГН: ********** ***, чрез неговия баща и законен представител Д.Г.Д. с ЕГН: **********, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 28 948,30 лева /двадесет и осем хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от смъртта на М. Р. Д. с ЕГН: **********, изразяващи се в месечна издръжка в размер на 200,00 лева /двеста лева/, дължима от датата на инцидента – 05.09.2009 г. до настъпването на пълнолетие.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D.G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Г.Д.Д. с ЕГН: ********** ***, чрез неговия баща и законен представител Д.Г.Д. с ЕГН: **********, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 18 767,70 лева. /осемнадесет хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от смъртта на М. Р.Д. с ЕГН: **********, изразяващи се в месечна издръжка в размер на 200,00 лева /двеста лева/, дължима от датата на инцидента – 05.09.2009 г. до настъпването на пълнолетие.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G.S./, вписано в Търговски регистър Х. с ………., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на Р.Г.П. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 5 038,65 лева /пет хиляди тридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от смъртта на Л. Г. С. с ЕГН: **********, изразяващи се в месечна издръжка в размер на 200,00 лева /двеста лева/, дължима от датата на инцидента – 05.09.2009 г. до настъпването на пълнолетие.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с HRB 115442, със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г.Л. СЕ/ да заплати на Г.Г.П. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 15 877,35 лева /петнадесет хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от смъртта на Л. Г. С. с ЕГН: **********, изразяващи се в месечна издръжка в размер на 200,00 лева /двеста лева/, дължима от датата на инцидента – 05.09.2009 г. до настъпването на пълнолетие.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати на С.Д.Г. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 256,60 лева /двеста петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/, ведно със законната лихва от 06.09.2009 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от смъртта на М.Х.Г. с ЕГН: **********.

 

ОСЪЖДА  Д.Г.С. /D. G. S./, вписано в Търговски регистър Х. с ……….., със седалище и адрес на управление: Б. .., ….. Х., Ф. Р. Г. /предишно наименование Г. Л. СЕ/ да заплати по сметка на Софийския окръжен съд държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете в размер на 283 555,54 лева /двеста осемдесет и три хиляди петстотин петдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/.

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                          

    СЪДИЯ: