Р Е Ш Е Н И Е
№62/11.06.2020 г.,
гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
като
разгледа докладваното от съдията
СЕРАФИМОВА т.д.№ 70 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано
е по жалба на Ц.С.Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. И. П. (ПзАК) против
ОТКАЗ с № 20200429121519-3/07.05.2020 г. на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР),
постановен по заявление № 20200429121519/29.04.2020 г., с който е отказано
вписване на обстоятелства по партидата на „ДЕБЪР-ЦД“ ООД, ЕИК *********, а
именно: прекратяване участието на съдружника Ц.С.Ц. по реда на чл.125, ал.2 ТЗ
и заличаване на същото лице като управител по реда на чл.141, ал.5 ТЗ.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалвания отказ. Сочи се, че към подаденото заявление било представено
нотариално заверено пълномощно, съгласно което управителят на ДЕБЪР-ЦД“ ООД
упълномощил „КОНСУЛТАНТСКА КЪЩА 1“ ЕООД, ЕИК *********, представлявана А.С.С., с
правата да го представлява пред всички държавни и общински органи, пред
физически и пред юридически лица във връзка с дейността на дружеството. Твърди
се, че във връзка с изпълнение на дадени указания, пред регистърния орган бил
представен още и Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 09.11.2016
г., сключен между „ДЕБЪР-ЦД" ООД, като възложител, и „КОНСУЛТАНТСКА КЪЩА 1“
ЕООД, като изпълнител, съгласно клаузите на чл.4, т.1 от който, изпълнителят се
задължавал да организира и поддържа деловодството и счетоводното състояние на
дружеството на възложителя в съответствие с разпоредбите и принципите на
българското законодателство, да приема,
представя и подписва документи. В този смисъл се аргументира тезата, че
лицето А.С.С. имал правото да приема от името на дружеството предизвестието по
чл.125, ал.2 ТЗ и уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ.
Освен
това поради потестативния характер на правото, признато с разпоредбата на
чл.125, ал.2 ТЗ, законът не е поставял като условие за възникването му,
представянето на доказателства за уреждане на имуществените отношения с
напускащия съдружник, респ. съдбата на освободените дружествени дялове, в т.ч.
и състоянието на записания капитал, който оставал непроменен. Позовава се на
съдебна практика в този смисъл. Съобразно изложеното моли обжалваният отказ да
бъде отменен с указания да бъдат вписани заявените обстоятелства.
АГЕНЦИЯ
ПО ВПИСВАНИЯТА–ТРРЮЛНЦ е изпратила преписката с писмо 20200511085647/11.05.2020
г. като не е взела становище по жалбата.
Окръжният
съд, за да се произнесе по жалбата, взе предвид следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, визиран в чл.25 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, от
надлежната страна – пълномощник на заявителя, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От данните по делото се установява, че жалбоподателят,
в качеството си на управител на „ДЕБЪР-ЦД“
ООД, ЕИК ********* е подал до АВп-ТРРЮЛНЦ заявление, с искане за вписване заличаването
му като управител на дружеството по реда на чл. 141, ал.5 ТЗ и на съдружник по
реда на чл.125, ал.2 ТЗ.
С указания № 20200429121519/30.04.2020 г., ДЛР е
констатирал, че към заявлението е приложено нотариално заверено пълномощно от Ц.Ц.,
в качеството му на управител на „ДЕБЪР-ЦД“ ООД, с която упълномощава
„КОНСУЛТАНТСКА КЪЩА 1“ ЕООД, с правата да представлява дружеството във връзка
дейността му, касаеща данъчно-осигурително и трудово законодателство. След
анализ на представените към заявлението документи ДЛР е приело, че заявленията по
чл.125, ал.2 ТЗ и по чл.141, ал. 5 ТЗ са приети от лице с валидна
представителна власт, а от начина по който е оформено писменото уведомление не
може да се обоснове извод за надлежно „връчване“, съответно „получаване“ от
дружеството. Констатирано е, че не са представени доказателства за съдбата на
освободените дялове и не е приложен и актуализиран дружествен договор, съдържащ
измененията относно имената на съдружниците. Затова и на заявителя е указано да
представи доказателства за отстраняване на констатираните нередовности.
Със заявление обр. Ж1 от заявителя е представен
допълнително договор за счетоводно-консултантско обслужване от 09.11.2016 със
страни „ДЕБЪР-ЦД“ ООД, като възложител и „КОНСУЛТАНТСКА КЪЩА 1“ ЕООД, като
изпълнител.
С Указания № 20200429121519-2/04.05.2020 г. ДЛР още
веднъж е изискал от заявителя да изпълни дадените указания. Поради неизпълнение
на част от указанията е постановен и процесният отказ, като същественото прието
от ДЛР е липса на доказателства, че предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ и
уведомлението по чл.141, ал.5 ТЗ са достигнали до знанието на адресата, до
който са предназначени. Това обстоятелство не се установява от съдържанието на
представеното пълномощно, тъй като същото не удостоверява лицето, което ги е
получило да е такова с валидна представителна власт. Наред с това се сочи от
ДЛР и още, че от заявителя не са представени доказателства за съдбата на
освободените дружествени дялове, в т.ч. решение на ОСС за промяна в капитала,
респ. документ за внесен в банка капитал на името на дружеството в размер на
поетите дялове (в случай на поемане на дяловете) или номиналната стойност на
освободените дялове (ако не се извършва намаляване на капитала). Посочено е и още,
че към подаденото заявление не е представен препис от дружествения договор,
отразяващ настъпилите промени в персоналния състав на съдружниците с оглед
изискванията на чл.119, ал.2 вр. чл. 115, т.3 ТЗ.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира следното:
Според настоящия съдебен състав атакуваният отказ на
ДЛР се явява правилен и законосъобразен, но само на основание част от
посочените в него съображения.
В този смисъл съдът напълно споделя изводите на ДЛР, че
в разглежданата хипотеза отправеното предизвестие по чл.125, ал.2 ТЗ, както и
уведомлението по чл.141, ал.5 ТЗ, не са достигнали надлежно до знанието на
дружеството, така че да инициират началото на съответните срокове, изтичането
на които е необходимо за успешното реализиране на въпросните процедури. Така, от
данните по делото се установява, че в случая волеизявленията по 125, ал.2 ТЗ и
по чл.141, ал.5 ТЗ са обективирани от съдружника-управител Ц.Ц. в писмени
заявления, адресирани до дружеството на датата 01.08.2019 г., на която са и получени. Получател
на тези волеизявления от името на дружеството-адресат е бил физическото лице
(ФЛ)- А.С.С., за когото в същите документи изрично е отбелязано, че е „пълномощник“ и за когото по делото е
установено, че е законен представител
на фирмата-пълномощник и изпълнител на консултатско-счетоводното обслужване на дружеството-заявител.
В този смисъл от представеното пълномощно от 09.11.2016 г. се установява, че
заявителят Ц.Ц., в качеството му на управител на „ДЕБЪР-ЦД“ ООД е делегирал на
„КОНСУЛТАНТСКА КЪЩА 1“ ЕООД, представлявана от Атанас Станчев Станев, правомощията
да го представлява пред посочените държавни и общински органи, физически и
юридически лица във връзка с дейността на фирмата, досежно данъчно,
социално-осигурително и трудово законодателство и с правата да подписва и
подпечатва необходимите документи. Категорично не са налице данни
упълномощителната сделка или пунктуално изброените задължения на изпълнителя по
договора да обхващат като явен предмет и вътрешните отношения между
съдружниците и/или тези между тях и самото дружество, респ. получаване на книжа
по реда на чл. 125, ал.2 ТЗ и чл. 141, ал.5 ТЗ. Според съда предвид реалното
съдържание на обсъжданите книжа и с оглед целите на визираните процедури,
подобно разширително тълкуване би било недопустимо. Следователно в обема на
делегираните правомощия в конкретния случай не може да се приеме, че изпълнителят-пълномощник
„КОНСУЛТАНТСКА КЪЩА 1“ ЕООД е разполагал с необходимата представителна власт,
за да приеме предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ и уведомлението по чл.141, ал.5 ТЗ. Наред с това съдът съобрази и че документите са получени от ФЛ – А.С., но
без да е посочено, че е в качеството му на представител на КОНСУЛТАНТСКА КЪЩА 1
ЕООД. И още едно съображение - върху представените заявления не е поставен и никакъв
номер от входящ регистър например, от който да може да се установи
действителното им постъпване в канцеларията на въпросния пълномощник, респ. на
представлявания така, че да бъдат поставени на вниманието на оставащия
съдружник. В случая това се явява особено наложително, тъй като информирайки се
за намерението на управителя-съдружник да напусне, в правомощия на другия
съдружник попада задължението да инициира евентуалните последващи решения на
върховния орган.
Съобразно изложеното до тук съдът приема, че по делото
не е установено по категоричен начин, предизвестието и уведомлението да са
достигнали до дружеството по начин такъв, че да са узнати и от другия съдружник
респективно да се приеме, че законосъобразно са упражнени правата на заявителя
по реда на чл. 125, ал.2 ТЗ и чл. 141, ал.5 ТЗ, както и последващите действия
за вписване на нововъзникналите обстоятелства. Ето защо се налага извод, че
обжалвания отказ е законосъобразен само на това основание и като такъв ще
следва да бъде потвърден.
И за правна чистота съдът намира, че следва да
отбележи, че уреждането на имуществените отношения в хипотезата на чл. 125,
ал.2 ТЗ не е въздигнато от законодателя като условие за успешното прекратяване
на членственото правоотношение. В тази насока следва да се съобрази наличието
на непротиворечива практика на ВКС, обективирана и в Решение № 46/22.04.2010 г.
по т.д. №500/2009 г., ІІ т.о., според която упражняването на потестативното
право на съдружника да напусне дружеството по реда на чл.125, ал.2 ТЗ, има за
последица автоматичното прекратяване на членственото правоотношение с факта на
изтичане на срока тримесечното предизвестие. Законът не поставя като условие за
възникване на правните последици от реализирането на това право наличие на
решение на ОС за освобождаване на съдружника или осъществяването на друг
юридически факт, а имуществените последици се уреждат съобразно разпоредбата на
чл.125, ал.3 от ТЗ. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на
посоченото право е волеизявлението за напускане да бъде отправено до ООД в
писмена форма и в рамките на предвидения от закона срок. А изтичането на срока
на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото
правоотношение и с осъществяването му съдружника губи това си качеството в ООД.
В тази част мотивите на ДЛР в атакувания отказ не намират опора в разпоредбите
на закона.
Воден от горното и на основание чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
ОТКАЗ с № 20200429121519-3/07.05.2020
г. на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) при АВп-ТРРЮЛНЦ, постановен по
заявление № 20200429121519/29.04.2020 г. за вписване на обстоятелства по
партидата на „ДЕБЪР-ЦД“ ООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/