№ 6016
гр. София, 25.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
СъдебниДИМИТЪР П. ПЕТРОВ
заседатели:ДИАНА ИЛ. МИЛОВА
при участието на секретаря Н. В. П.
и прокурора Н. Цв. И.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20231110216845 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:07 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ П. Н. Б., редовно призован, явява се лично. За него се
явява адв. Ц. Л., служебен защитник от досъдебното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. Д. Д., редовно призован, явява се лично. За него се
явява адв. К. Л., упълномощен защитник от досъдебното производство.
ОЩЕТЕНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „ХХХ“ ЕАД, с представител ВЛГ,
редовно призовано, явява се управителят Г..
ОЩЕТЕНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „ХХХ “ ЕАД, с представител ВМ,
редовно призовано, не изпраща представител.
СРП, редовно призована, явява се прокурор Н. И..
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Получих обвинителен акт и разпореждане за
насрочване на делото преди повече от седем дни.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Получих обвинителен акт и разпореждане за
насрочване на делото преди повече от седем дни.
ПРОКУРОРЪТ: Готов съм за провеждане на разпоредително заседание.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „ХХХ“
ЕАД: Да се даде ход на разпоредително заседание.
ЗАЩИТНИКЪТ НА ПОДСЪДИМИЯ Б. АДВ. Л.: Готова съм за
провеждане на разпоредително заседание.
ЗАЩИТНИКЪТ НА ПОДСЪДИМИЯ Д. АДВ. Л.: Готова съм за
провеждане на разпоредително заседание.
1
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Готов съм за провеждане на разпоредително
заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Готов съм за провеждане на разпоредително
заседание.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от Д. Д., с която търси отмяна на
мярката за процесуална принуда, наложена му в досъдебната фаза на
производството – „Забрана за напускане на пределите на Република
България“.
СЪДЪТ на основание чл.248, ал.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА самоличност на подсъдимите:
П. Н. Б., ЕГН:**********, роден в гр. София на ХХХ, българин,
българско гражданство, неженен, средно образование, неосъждан, с поС.ен и
настоящ адрес: ХХХ
Самоличността е снета в предходно съдебно заседание по повод
разглеждане на искане за отмяна на мярка за процесуална принуда „Забрана
за напускане на пределите на Република България“.
Д. Д. Д., л. к. №ХХ, ЕГН: **********, роден в гр. София на ХХХ,
българин, българско гражданство, неженен, средно образование, работи в
склад за авточасти, като обслужващ персонал, осъждан, с поС.ен адрес:
гХХХ, и настоящ адрес: ХХХ
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимите в настоящото
производство, включително предоставената им правна възможност за
разглеждане на делото по реда на диференцираните процедури, установени в
Глава 27 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Разбирам правата си в процеса. Нямам искания за
отвод на съда, прокурора и секретаря.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Разбирам правата си в процеса. Нямам искания за
отвод на съда, прокурора и секретаря.
СЪДЪТ разяснява и на страните правата им по чл. 274 и 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „ХХХ“ ЕАД:
Нямам искания за отводи.
2
ЗАЩИТНИКЪТ НА ПОДСЪДИМИЯ Б. АДВ. Л.: Нямам искания за
отводи на съда, прокурора и секретаря.
ЗАЩИТНИКЪТ НА ПОДСЪДИМИЯ Д. АДВ. Л.: Нямам искания за
отводи на съда, прокурора и секретаря.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на участниците в разпоредителното заседание
въпросите по чл. 248, ал. 1, т.1 до т.8 от НПК, които следва, да бъдат
обсъдени, включително по депозираната молба за отмяна на мярката за
процесуална принуда на подсъдимия Д..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам, че делото е подсъдно на СРС. Не са налице основания за
спиране или прекратяване на досъдебното производство. На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правата на
обвиняемите и пострадалите лица. Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила. Не са налице основания за разглеждане
на делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен
заседател, за назначаване на защитник, вещи лица, преводач или тълковник.
Нямам искане за събиране на нови доказателства. Относно мярката за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната“ спрямо
обвиняемия Д., същата е била взета от прокуратурата в рамките на
досъдебното производство с цел да осигури срочното му приключване и на
този етап в съдебната фаза, оставям на Вас да прецените. Моля да насрочите
делото за разглеждане по общия ред. Благодаря Ви!
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „ХХХ“
ЕАД: Аз се присъединявам към казаното от прокурора. Не желая да бъдем
конституирани като граждански ищец.
ЗАЩИТНИКЪТ НА ПОДСЪДИМИЯ Д. АДВ. Л.: Уважаема госпожо
Председател, до първа точка – подсъдно ли е делото на Съда, ще се
солидаризирам с представителя на прокуратурата, да, делото е подсъдно на
настоящата съдебна инстанция. Спорното е по т.2 и т.3. Обобщено ще изложа,
ако не възразявате: На първо място, считам, че следва да бъде прекратено
съдебното производство и делото да бъде върнато на прокуратурата, като
твърдим допуснати отстраними съществени нарушения. Твърдим нарушения
на чл. 227, ал. 8 от НПК, като при предявяване на разследването, в нарушение
на конкретната ал. 8, на моя подзащитен, а доколкото ми е известно и на
подсъдимия Б., не бяха предявени веществените доказателства по делото.
Запознати сме с практиката на съдилищата и евентуалното възражение, което
би направил представителят на прокуратурата, дали е задължен да ни предяви
веществените доказателства по делото, но нашето становище е, че е следвало,
че е имал задължение разследващият да ни предяви всички материали за
проучване, а твърдим, че това не беше сторено и то е видно и от протокола за
предявяване на материалите по делото. Считаме, че по този начин е нарушено
правото на защита и по-конкретно правото на моя подзащитен да се възползва
3
от разпоредбата на чл. 229, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като не му е дадена
възможност да направи искания за бележки и възражения относно
веществените доказателства, тъй като не сме имали възможност да ги
проучим, предвид обстоятелството, че не сме се запознали с тях. Безспорно,
тези искания, конкретно исканията по чл. 229, ал. 2, са израз на правото на
защита на обвиняемия, правото да се иска събиране на доказателства и то в
рамките конкретно на досъдебното производство за установяване на всички
относими факти по делото или примерно да не бъде ограничено правото на
моя подзащитен да събира доказателства за установяване неговата невинност.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от НПК, е дадена възможността за
искане за събиране на допълнителни доказателства, като по този начин се
доведе до промяна на установената фактическа обстановка, а оттам би могло
да се повлияе и на изводите за съставомерност на деянието и за наличието на
вина от съответния обвиняем. Считаме, че нарушението на изискванията на
чл.227, ал.8 от НПК води до нарушаване на основни принципи на НПК и по
точно на чл. 15, ал. 2 и ал. 3 – ясно и конкретно да е записано, че обвиняемият
и другите лица, които участват в наказателното производство им се
предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните
права и законни интереси, като съдът, прокурорът или разследващият орган
разясняват на лицата техните процесуални права и им дават възможност да ги
упражняват. Твърдим, че такова право не ни беше дадена възможност да
упражним. Нямаме данни веществените доказателства да са предоставени и
на пострадалите лица, доколкото липсват такива данни по делото. Твърдим,
че е налице нарушение на чл. 229 от НПК. В кориците на делото не е налично
постановление на представителя на СРП във връзка с исканията, бележките и
възраженията, които сме направили, като считам, че съгласно НПК и
цитираната норма, по направените искания, бележки и възражения
наблюдаващият прокурор дължи произнасяне с постановление. Считам, че
тази норма е императивна и категорично предполага, че наблюдаващият
прокурор следва да се произнесе за срок до 7 дни с постановление по
направените искания, бележки и възражения, а не само по доказателствените
искания.
На следващо място, повече от очевидно е, че разследващият орган е
бързал да спази дадените му срокове, от друга страна обаче, това не му дава
право да нарушава закона и да не изпълнява задълженията си, които са му
вменени със закона, за неспазването на 3-дневния срок в ал. 3 на чл. 227 от
НПК. Твърдя във връзка с горното, че очевидно органите на досъдебното
производство не са изпълнили вменените им със закона задължения и вместо
това в нарушение на закона са извършили процесуално-следствени действия.
По-конкретно, по отношение на нарушенията в обвинителния акт,
твърдим, че не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, като изготвен по
този начин, води до ограничаване правото на защита, а именно подзащитният
ми да разбере точно и ясно повдигнатото му обвинение, да организира своята
защита, като твърдим, че обвинителния акт е неточен и противоречив, което
от своя страна води и до извода, че е допуснато съществено и то отстранимо
процесуално нарушение и по- конкретно - относно първото обвинение:
Твърди се, че на неустановен час на 06.04.2023 г., до 05:40 часа на 07.04.2023
г., моят подзащитен е укрил инкриминирана вещ в гаражна клетка, а от друга
4
страна, в противоречие с горното, прокуратурата е описала и твърди, че
инкриминираната вещ е доставена в конкретната гаражна клетка около 05:40
часа на 07.04.2023 г. Не става ясно кога и къде е укривана инкриминираната
вещ, като тази неяснота идва от факта, че от една страна, се твърди, че моят
подзащитен я е укрил от неустановен час на 06.04.2023 г., до 05:40 часа на
07.04.2023 г., в конкретната гаражна клетка и от друга страна се твърди, че
инкриминираната вещ е доставена в тази гаражна клетка в 05:40 часа на
07.04.2023 г. В този смисъл, не може да се разбере - укривана ли е за времето
от неустановен час на 06.04.2023 г., до 05:40 часа на 07.04.2023 г., т. е., преди
да е била в процесната гаражна клетка, не става ясно къде и как е укривана
процесната вещ. Предмет на доказване, госпожо Председател, са онези факти
и обстоятелства, които са описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, които са свързани с твърденията на прокуратурата за деянието, в което е
обвинен моят подзащитен, в конкретния случай, абсолютно неясно е къде и
как той е укривал инкриминираната вещ между неустановен час на 06.04.2023
г., до 05:40 часа на 07.04.2023 г., когато е доставена в гаражната клетка. Това
безспорно ограничава правото на защита на моя подзащитен, като дори го
лишава от възможността да се защити.
По отношение на второто обвинение предмет на обвинителния акт,
отново твърдя, че е налице противоречие на твърдяното от прокуратурата –
първоначално се твърди, че 06.04.2023 г., до 05:40 часа на 07.04.2023 г., е
укрил и двете инкриминирани вещи в конкретната гаражна клетка, а малко
по-надолу в самия обвинителен акт, във връзка с втората вещ, вече се твърди,
че е укрита около 05:40 часа на 07.04.2023 г. Отново е неясно на 06-ти или на
07-ми, или пък от 06-ти до 07-ми е укривал моят подзащитен
инкриминираната вещ, като тези противоречия безспорно ни затрудняват в
защита на правата и интересите на нашите подзащитни.
Отделен е въпросът, че само с едно изречение е описан обвинителният
акт и по двете обвинения, че са отрити вещите в гаражна клетка. Съгласно ТР
№ 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, главното предназначение на обвинителния акт
е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление, да бъде посочено място, време и
участие на обвиняемия в него, конкретните действия, които е извършил, за да
осъществи деянието и по този начин да се поставят основните рамки на
процеса на доказване и съответно, осъществяване на правото на защита на
всеки един от подсъдимите. В конкретния случай твърдим, че не е изложена
подробна фактическа обстановка, в която да се опише участието на моя
подзащитен в деянията, съдържанието на обстоятелствената част на
обвинителния акт е сведено до единствено посочване и описване на
доказателствата и доказателствените средства, но липсва описание на
извършените действия от страна на Д., с които да е осъществил състава по чл.
215 от НК.
Няма как да не обърна внимание, че са налице и фактически грешки,
които се състоят в сбъркани и неверни лични данни на много места в самото
дело, касателно рождената дата на моя подзащитен, като никъде не е посочена
вярна му рождена дата, ЕГН-то е объркано.
На този етап не са налице основанията за разглеждане на делото по реда
на някое от особените правила. Не считаме, че делото следва да се гледа при
5
закрити врата, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник или
извършване на съдебно-следствени действия по делегация. По отношение на
взетите мерки за процесуална принуда, пред Вас е налична една молба,
депозирана от моя подзащитен, която е основателна и ще моля да уважите.
Моля да насрочите, в случай че не прекратите делото по съображенията
изложени по-горе, за разглеждане по общия ред. Благодаря!
ЗАЩИТНИКЪТ НА ПОДСЪДИМИЯ Б. АДВ. Л.: Уважаема госпожо
Съдия, уважаеми съдебни заседатели, изцяло поддържам казаното от адв. Л..
По въпросите на чл. 248, ал. 1 – считам, че делото е подсъдно на СРС. По т. 2
и т.3, Ви моля да прекратите съдебното производство и да върнете делото на
прокуратурата поради допуснати отстраними съществени нарушение.
Първото нарушение се състои в това, че е нарушен чл. 227, ал. 8 от НПК - при
предявяване на разследването на подзащитния ми, както и на другия
подсъдим и на защитниците, не са предявени веществените доказателства. С
това разследващият орган не е изпълнил задължението си, което му е
вменено, като е нарушено правото на защита на подсъдимите да се възползват
от разпоредбата на чл. 229 ал. 1 и ал. 2 от НПК, като не им е дадена
възможност да дадат искания, възражения и бележки отново веществените
доказателства, тъй като не са били предявени и не са имали възможността да
ги проучат. Също така, веществените доказателства не са предявени и на
пострадалите, което е нарушение на чл. 227, ал.8 и на чл.15,ал.4 от НПК.
На следващо място, относно обвинителния акт, същият не отговаря на
изискванията на чл. 246 от НПК. Така изготвен обвинителният акт неминуемо
води до ограничаване на правото на подзащитния ми на защита, а именно да
разбере точно и ясно повдигнатото му обвинение, за да може да организира
своята защита, като същият е декларативен, на места неточен и противоречив.
Относно първото обвинение в обвинителния акт, твърди се, че на неустановен
час на 06.04.2023 г., до 05:40 часа на 07.04.2023 г., подзащитният ми е укрил
инкриминирана вещ в гаражна клетка. От друга страна, в противоречие на
горното, СРП е описала и твърди, че инкриминираната вещ е доставена в
гаражната клетка около 05:40 часа на 07.04.2023 г. От изложеното в
обвинителния акт не става ясно кога и къде подзащитният ми е укривал
инкриминираната вещ. Това е така, тъй като от една страна се твърди, че
същият е укривал от неустановен час на 06.04.2023 г., до 05:40 часа на
07.04.2023 г. в гаражната клетка и от друга страна се твърди, че
инкриминираната вещ е доставена в гаражната клетка чак в 05:40 часа на
07.04.2023 г. Предмет на доказване са онези факти и обстоятелства, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са свързани с твърденията
на прокуратурата за деянието, за което подзащитният ми е обвинен, в
конкретния случай подзащитният ми не би могъл да разбере къде и как е
укривал инкриминираната вещ между неустановен час на 06.04.2023 г., до
05:40 часа на 07.04.2023 г., когато е доставена в гаражната клетка, което не му
дава възможност да се защитава сам. Относно второто обвинение, видно от
обвинителния акт, отново е налице противоречие в твърдяното от
прокуратурата, първоначално се твърди, че от 06.04.2023 г., до 05:40 часа на
07.04.2023 г., подзащитният ми укрил и двете инкриминирани вещи в
гаражна клетка и малко по-долу относно второто обвинение вече се твърди,
6
че е укрил около 05:40 часа на 07.04.2023 г.. Тук отново не става ясно, дали на
06-ти или на 07-ми, или от 06-ти до 07-ми е укривал инкриминираната вещ,
което противоречие затруднява защитата на подзащитния ми. И по първото, и
по второто обвинение само декларативно прокуратурата е записала в
обвинителния акт с по едно изречение, че са укривани вещите в гаражната
клетка. От т. 4 до т. 8, се солидаризирам изцяло с колежката Л.. Благодаря!
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Подкрепям казаното от адвоката ми.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Поддържам казаното от защитника.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След тайно съвещание, СЪДЪТ констатира, че в 14:32 часа, на
25.03.2024 г., в залата се явяват прокурорът, двамата защитници и двамата
подсъдими, но не се явява представителят на ощетеното юридическо лице
„ХХХ“ ЕАД, който участва в разпоредителното заседание.
За него, представителят на прокуратурата споделя, че си е тръгнал, след
като Съдът е обявил оттеглянето си в тайно съвещание.
СЪДЪТ приема, че не се разкрива процедурна пречка за продължаване
на разпоредителното заседание днес.
След тайно съвещание и след като съобрази становищата на
участниците в разпоредителното заседание относно въпросите по чл. 248, ал.
1 НПК, СЪДЪТ намира следното:
Делото е родово /арг. от противното от чл. 35, ал. 2 НПК/ и местно
подсъдно на Софийски районен съд, като липсват основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство по чл. 250 и чл. 251 НПК.
При извършената служебна проверка досежно законосъобразното
провеждане на досъдебното производство обаче съдът намира, че на
предходната процесуална фаза е допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
обвиняемите лица, по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, а обвинителният акт
не отговаря на предвидените в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК
императивни изисквания и на установения в ТР № 2-2002-ОСНК на ВКС
минимален задължителен стандарт, предпоставящ неговата
законосъобразност от формална страна.
Безспорно установено в практиката и доктрината е, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително следва
да посочи фактите, обуславящи съставомерността на деянието, в което е
обвинено едно лице и участието му в него - времето, мястото и начина
/механизма/ на извършване на престъплението, пострадалото лице /ако такова
е налице/, причинения вредоносен резултат и кумулативната даденост на
интелектуалните и волеви характеристики на субективните параметри на
противоправното посегателство. Този минимален задължителен стандарт
произтича от императивната разпоредба на чл. 246 НПК и от задължителната
тълкувателна практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в ТР
7
№2-2002-ОСНК на ВКС. Чрез обвинителния акт прокурорът развива в
пълнота своята теза пред решаващия съдебен орган, поради което и главното
му предназначение е да формулира така обвинението, че да детерминира
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него, поставяйки основните рамки на
доказателствения процес и осъществяване на правото на защита. Ето защо,
липсата на прецизно излагане и яснота на словесното описание на
обвинението, което задължително следва да съдържа всички съставомерни
белези на съответното престъпление и да е кореспондиращо с възприетата
цифрова квалификация, представлява винаги съществено процесуално
нарушение и то не може да бъде санирано от съда. Същото следва да се
отстрани по надлежния ред от прокурора, доколкото липсата на пълно
фактическо и юридическо формулиране на обвинението в съответния стадий
на наказателното производство не може да гарантира правото на защита на
обвиняемия.
Съобразно посочените изисквания, пренесени на плоскостта на
конкретния казус, е видно, че при излагане на обвинението срещу Б. и Д. в
диспозитива на обвинителния акт като форма на изпълнителното деяние на
престъплението е подбрана алтернативата „укриване“ на чуждите движими
вещи. В обстоятелствената част на обвинителния акт обаче, се съдържат
единствено твърдения какво са установили органите на реда, задържали
двамата подсъдими, но не и ясна хронология на действията на Б. и Д., с които
те са консумирали състава на вещното укривателство в хипотезата на
укриване на чужди движими вещи – дали последното се изпълва като
съдържание самостоятелно с въвеждането на леките автомобили в гаражната
клетка, или в съчетание с подмяна на регистрационните табели, респ. при
каква конкретна форма на вината са ги изпълнили (дали се твърди пряк, или
евентуален умисъл, а не в алтернатива, както е дадено в акта - стр.7 от
обвинителния акт, абз.4), както и ясно да се вземе отношение относно стадия
на престъпна дейност за всяка от вещите – предмет на престъплението – дали
с оглед описанието се твърди довършено деяние или се касае за опит. Твърде
лаконично пояснение се съдържа относно предоставянето на ключове за
гаража на Б. от собственика – негова сестра, без да се споменава, че именно
той го е ползвал, което придава на информацията за връзката му с гаражната
клетка, в която двата автомобила - предмет на престъплението, са били
открити, характер на предположение. Не е уточнено и какво е отношението на
Д. не само към мястото и постройката, но и конкретно към имуществото,
спрямо което е реализирано посегателството, респ. в какво се изразява
неговият принос в укриването на последното, така че да се коментира
проявната форма на съучастие „извършителство“. Неясно е описано и времето
на извършване на първото деяние, включено в продължаваното престъпление
с правна квалификация по чл.215 от НК. Същото е въведено като период „от
неустановен час на 06.04.2023 г. до 05:40 часа на 07.04.2023г.“. Във
фактологията, представяща събитията преди задържането на двамата
подсъдими обаче, не се откриват твърдения за поведение на подсъдимите,
което да е отнесено към време, предхождащо тяхното задържане на
07.04.2023 г. (последното, впрочем, също не е конкретизирано като час, така
че да се провери, доколко твърденията за реализация на изпълнителното
8
деяние са съответни на тези, касаещи прилагането на принудителни
административни мерки срещу двамата подсъдими) и което да се свързва с
така предявената им противоправна дейност.
Не на последно място, признакът от субективната страна на
престъплението по чл.215 от НК – „користна цел“ – „да набави облага“ е
вписана при кумулативна даденост и на двете алтернативи „за себе си“ и „за
другиго“. Отсъства обаче пояснение кое е другото лице – физическо,
юридическо или повече от две, включително различни като видове правни
субекти лица, в чиято правна сфера се цели настъпването на обогатяване.
Очертаването на фактическата рамка на предмета на доказване по делото по
необходимост включва и конкретизация, за кого другиго освен за дееца се
цели набавянето на имотната облага. Обстоятелството, че е предявено
обвинение за престъпление, извършено в съучастие между две лица, не прави
допустимо боравенето с предположения, че под „другиго“ следва да се
разбира именно съизвършителят. Употребата на конкретика в обвинителния
акт е задължителна, доколкото всяко твърдение, засягащо конститутивните
елементи на престъпния състав, подлежи на доказване за установяването му
като факт от обективната действителност. Липсва и пояснение относно
престъплението (без необходимост да се прецизира правната му
квалификация), чрез което дейците, според обвинението, предполагат, че са
придобити превозните средства, кога и как подсъдимите са формирали
твърдяното от Прокуратурата знание за произхода на движимите вещи, което
в случая е от съществено значение, предвид особеното отношение на дееца
към инкриминираните вещи. Отбелязването на този факт е от съществено
значение. Текстът на чл.215 от НК изисква познание за истинския, а не за
някакъв друг произход на вещите, предвид че за вещното укривателство
деецът може да бъде наказан с „наказание, не по- тежко от предвиденото за
самото престъпление“.
Недостатъчно описание се съдържа и на конкретните действия, с които
подсъдимият Б. е реализирал изпълнителното деяние „държане“ на
престъплението по чл.348 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния
акт се сочи, че до двата автомобила в гаражната клетка са открити
електронни устройства, представляващи заглушители. Отново обаче следва да
се посочи, че твърде бегло е пояснена връзката между подс. Б. и посочената
постройка, доколкото се споменава само, че помещението е собственост на
неговата сестра, която му била предала ключовете и не държала лични вещи в
него. Не е уточнено обаче дали гаражът е ползван от подсъдимия, респ. дали е
ползван изключително от него, което обуславя необходимост да се
предполага, каква е действителната воля на вносителя на обвинителния акт по
отношение на упражняваната от подсъдимия фактическа власт върху вещите,
оставени в клетката и защо се твърди, че именно той ги е държал без писмено
разрешение.
По съображенията, изтъкнати по- горе, този съд приема, че съществено
е ограничено правото на обвиняемите лица да разберат предявения им от
държавното обвинение обем на отговорността за престъпленията по чл.215 и
чл.348 от НК и съответно да организират и реализират своята защита,
съобразявайки съответни фактически параметри. Посочените по-горе
обстоятелства са важни за пълното очертаване механизма на деянието и
9
причинната връзка между поведението на двамата подсъдими и настъпилия
резултат, съставляващи неизменна част от фактическия състав на
престъплението по чл.215 от НК, поради което фактите, обосноваващи
тяхното проявление в обективната действителност задължително следва да се
откриват в изложението на прокурорската теза.
Констатираните пороци не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза
на процеса, което предпоставя прекратяване на съдебното производство и
връщането на делото на наблюдаващия делото прокурор за неговото
надлежно отстраняване. Доколкото пропуските и несъответствията са
намерили отражение и в постановленията за привличане на обвиняемите,
след преценка на фактите и приложимия наказателен закон, по необходимост
ще следва прокурорът да повдигне ново прецизно обвинение и да го предяви
на Б. и Д. по надлежния процесуален ред. Едва след това ще следва да бъде
изготвен нов обвинителен акт, който да отговаря на установеното в
разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК минимално изискуемо съдържание.
Съдът не споделя възраженията на защитниците по повод реда, по който
е протекло предявяването на разследването. Разпоредбата на чл.227, ал.3 от
НПК безспорно е императивна по отношение на срока, установен за връчване
на призовката на обвиняемия и неговия защитник. Неспазването й обаче не
предполага безусловно съществено процесуално нарушение. Такова би било
допуснато само когато от страна на посочените субекти на наказателния
процес бъде релевирано възражение за неспазения срок. В случая такова не е
формулирано и не е било отразено в съответните протоколи, поради което не
може да се приеме че правата им да организират защитната си теза, са били
ограничени.
Съгласно нормата на чл.227, ал.8 от НПК, разследващият орган
предоставя на явилите се лица всички материали по делото за проучване.
Защитниците твърдят, че при пристъпване към тези действия те не са
разполагали с достъп до веществените доказателства. Видно от протоколите
за извършване на предявяванията обаче, възражения в тази насока не са
релевирани. Този съд споделя разбирането, че дори и хипотетично да се
приеме, че веществените доказателства не са били предявени, последното
макар и процесуално нарушение, не би разкривало същественост. С това
бездействие на разследващия орган не се ограничава правото на обвиняемите
и защитниците да правят искания, бележки и възражения по доказателствата,
от което те безспорно са имали възможност да се възползват, изводимо от
съдържанието на приложените по делото протоколи за предявяване. От друга
страна, те разполагат с възможност да упражнят правото си за запознаване с
всички материали по делото и в съдебната фаза на производството, където се
разкриват в пълнота всички процесуални принципи и гаранции(в този смисъл
и Определение №1168/12.12.2022 г. на САС, по ВЧНД №1369/2022 г.). Що се
отнася до отсъствието на отговор от прокурора по възраженията на
защитниците и обвиняемите, доколкото в случая аргументите на лицата са се
съсредоточили върху анализа на събраните и проверени до този момент в
досъдебната фаза доказателствени източници и тяхната достатъчност за
обосновка на обвинителната теза, но без изрични доказателствени искания, то
липсата на отношение, материализирано в писмената форма на прокурорско
постановление, не представлява съществено процесуално нарушение.
10
Изводът се налага, доколкото анализът на доказателствата, извършен от
страна на прокурора, се открива именно в неговата теза, изложена в
обвинителния акт.
Съдът не открива процедурни пропуски и по отношение липсата на
предявяване на материалите на представители на ощетените юридически
лица. Отсъства изрично изявление от страна на правоимащите, че желаят да
участват в такова действие, което освобождава органите от необходимостта
нарочно да ги призовават. Дори и хипотетично да се приеме, че изявление е
направено, игнорирането му ще представлява пропуск, но не съществен, тъй
като не би ограничил възможността на тези лица да се запознаят с
материалите и в следващите фази и стадии на процеса, респ. при желание да
упражнят правата си.
В това заседание съдът дължи произнасяне и по въпроса за
определените и евентуално пораждащи действие ограничения върху правната
сфера на подсъдимите. В досъдебната фаза спрямо Д. и Б. са взети мерки за
неотклонение „Парична гаранция“. Понастоящем не се установява промяна в
обстоятелствата, мотивирали решението за налагане на тези мерки за
неотклонение, поради което и отсъстват основания за тяхната отмяна или
изменение.
Разкриват се обаче основания за отмяна на опредЕ.та спрямо подс. Д.
мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република
България“.
С постановление, изготвено и връчено на Д. Д. Д. на 18.04.2023 г.,
наблюдаващият прокурор е определил мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на страната“. Същата е обосновал с факта на
привличане на подсъдимия в качеството на обвиняем за тежко умишлено
престъпление и е подчертал нуждата от създаване на допълнителни гаранции
Д. да бъде на разположение на органите на досъдебното производство.
Съдът намира, че се разкрива формалната предпоставка, свързана с вида
на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на Д..
Срещу него е повдигнато обвинение за престъпление по чл.215, ал.2, т.1 и т.4,
вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“А“ от НК. За
същото е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три до
десет години и „Глоба“ от пет хиляди до десет хиляди лева, поради което и то
попада в категорията „тежки престъпления“, съобразно дефиницията, дадена
в чл.93, т.7 от НК.
Липсва обаче реална опасност от укриване на подс. Д. отвъд границите
на държавата, което обуславя и отсъствието на законово основание от
продължаване действието на наложеното върху правната му сфера
ограничение. След преглед на материалите, съдът установява, че лицето е
привлечено като обвиняем близо осем месеца, преди делото да приключи на
досъдебна фаза. През така обозначения период спрямо него е пораждало
действието си ограничението, свързано с наложената му мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република
България“. За обезпечаване на участието му в производството е взета и мярка
за неотклонение „Гаранция“. По делото не са констатирани отклонения в
поведението му на субект на процеса и страна в процесуални отношения, с
11
които да е компрометирал до момента целите на наложените му фактически
ограничения.
Прегледът на материалите по делото води до извод, че в хода на
досъдебната фаза, а така и към настоящия момент, не са събрани данни за
реална опасност от укриване на обвиняемото лице извън страната.
Посоченото обстоятелство задължително следва да бъде обсъдено не само
при определяне на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане
пределите на Република България” като вид, но и с оглед нейната
продължителност, имайки предвид, че несъобразяването с изискуемия от
закона еквивалент между данните за процесуалното поведение на обвиняемия
като субект на процеса и обсъжданото ограничение, води до неоправдано
засягане на неговата правна сфера. Не се откриват документи,
свидетелстващи за действия на Д., насочени към осуетяване на наказателното
преследване срещу него. Не е събрана информация за предприемани чести
задгранични пътувания, дори в периода преди вземането на мярката,
включително по повод близки до него лица, които са с местоживеене извън
страната. Д. е с трайна уседналост на територията на гр.София. За
кореспонденция с него е предоставен и мобилен телефон, на който той
отговаря. Доказателство за тези факти е отсъствието на надлежно
удостоверени обективни пречки пред установяване на контакт с него от
органите на досъдебното производство и съда, като кореспонденцията до
момента е протичала безпрепятствено. В тази връзка съдът намира за нужно
да маркира, че прочитът на съдържанието на акта, с който е взета забраната за
напускане пределите на Република България, не предлага обосновка на
решението за налагане именно на тази мярка, с оглед инструменталния й
характер и обезпечаване постигането на легитимните цели, визирани в чл.1,
ал.1 НПК. Единственото съображение в него се явява съждението, че е
налице необходимост от допълнителна гаранция, че обвиняемият ще бъде на
разположение на органите на досъдебното производство. Така формулирано,
с оглед отсъствието и доказателствена обезпеченост, то разкрива
характеристиките на формална декларация. Налага се извод, че опасността от
укриване извън страната за подсъдимия не е реална и не е позована върху
обективни доказателствени източници.
В допълнение е нужно да се посочи, че дори и хипотетично да се
открият данни за предстоящи пътувания отвъд граница, този факт сам по себе
си не би бил достатъчно основание, за да се приеме, че Д. следва да понася
допълнителни тежести върху правната си сфера, още повече когато не е
допринесъл със свои действия за възникване на съмнения относно бъдещо
вероятно възпрепятстване на хода на воденото срещу него наказателно
производство. По делото не са приобщени доказателства, насочващи към
прояви на недобросъвестност от негова страна по повод процесуалните му
задължения да се явява пред компетентните органи, когато бъде призован за
действията, изискващи присъствието му. Разсъждения в противната насока не
се обуславят и от данните за личността му и описаните в обвинителния акт
параметри на инкриминираното престъпление, респ. фактическата и правната
сложност на делото. Те самостоятелно не биха могли да послужат за
положителна констатация на склонност към радикална промяна на
местоживеенето посредством мигриране извън страната.
12
По изложените аргументи съдът приема, че наложената мярка за
процесуална принуда спрямо подсъдимия Д. не е оправдана и не е съобразена
с императивните повели на вътрешното право и международните актове,
предвид фазата, в която се намира понастоящем наказателното производство
и темповете, с които то се провежда. Тя не е пропорционална на опасността
от укриване на подсъдимия, данните за процесуалното му поведение до
момента и нуждите на настоящото дело, поради което и следва да бъде
отменена.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпоредително заседание по НОХД №16845/2023 г. по
описа на СРС, НО, 2 състав.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото поради допуснати на
досъдебната фаза отстраними съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на подсъдимите лица.
ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на
съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвянето на
обвинителния акт и привличането на обвиняемите.
ПОТВЪРЖДАВА взетите в досъдебната фаза спрямо подсъдимите
мерки за неотклонение- спрямо П. Н. Б., ЕГН **********, - „Гаранция“ и
спрямо Д. Д. Д., ЕГН **********, - „Гаранция“.
ОТМЕНЯ мярката за процесуална принуда "Забрана за напускане
пределите на Република България", взета спрямо Д. Д. Д., ЕГН **********.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране, съгласно чл.
249, ал. 3 НПК, пред СГС в 7-дневен срок, считано от днес, по реда на Глава
XXII от НПК, в частта относно произнасянето по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и
по въпроса за мерките за неотклонение и тези за процесуална принуда.
След влизане в сила на определението за отмяна на мярката за
процесуална принуда спрямо подс. Д. препис от определението да се изпрати
незабавно на ГД „Гранична полиция“-МВР и на Дирекция „БДС“ при СДВР
за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
13
Препис от протокола да се издаде на защитниците и прокурора.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:55 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
14