№ 73
гр. Бургас, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20252000500058 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1059 от 13.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1971/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени предявените искове от Н. Д.
Д., ЕГН **********, за осъждане на ЗК “Лев инс“ АД, ЕИК *********, да му
заплати сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания
вследствие на ПТП от 15.09.2023 г., на главен път I – 9, 206, 7 км., при
управлението на МПС марка „Пежо“, модел 208, рег.№ * от ТР.Ж. при което
ищецът е ударен като пешеходец, както и сумата от 2903,93 лв. – имуществени
вреди, представляващи направени разходи за лечение, заедно със законната
лихва върху главниците от 24.10.2023 г. до пълното изплащане. Присъдени са
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника “Инимекс“ ООД.
Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца Н. Д. Д.. Решението се обжалва като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Съдът неправилно и едностранно ценил част от събраните доказателства
и доводите на страните по делото, както и не е разгледал в нужната пълнота
аргументите на страната за основателност на претенциите. Водачът на
автомобила е следвало да го управлява със скорост, съобразена с пътните
условия пред него и всички останали елементи на конкретната пътна
1
обстановка – неосветен участък от пътя, населено място без пешеходна пътека
в близост, но с наличие на множество сгради. Водачът Ж. е нарушил
правилата за движение по пътя като е управлявал автомобила с несъобразена
скорост при неточна преценка на пътната обстановка, не е видял
своевременно пресичащия пешеходец и се е опитал да го заобиколи, вместо да
задейства спирачната уредба, и след инцидента е оставил пострадалия да лежи
на пътното платно. Според вещото лице, изслушано в о.с.з. от 26.04.2024 г. по
делото, водачът е следвало да намали скоростта или да спре аварийно. Ударът
бил предотвратим, като се сочи в допълнителното заключение на вещото лице.
Виновното и противоправно поведение на водача на МПС било в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Причинените болки и страдания на пострадалия Д. били доказани чрез
показанията на неговата майка Ж. Д.а. Търсеният размер на обезщетение бил
справедливост с оглед причинените тежки травми, довели до трайно
затруднение на двигателната и опорната функция на долния ляв крайник за
период от 3-4 месеца и затруднението на движението на горния ляв крайник
поради счупен ляв хумерус за период от 2 – 2.5 месеца.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове. Претендират се разноски в двете инстанции.
Направено е са доказателствено искане по чл. 266, ал. 3 ГПК за
назначаването на повторна САТЕ по въпросите, на които е отговорило вещото
лице Петров в първоинстанционното производство като въпросите към
експерта са отново формулирани изрично в 16 точки.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор по жалбата от ответника ЗК
“Лев инс“ АД. Излагат се аргументи за нейната неоснователност, съответно –
за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея решение. Сочи се, че
според констативния протокол за ПТП пострадалият е бил извън пътното
платно и не е било видно къде е ударен, но според собствените му показания
произшествието се е случило около средата на пътното платно. Цитират се
показанията на вещото лице и свидетеля Ж., според които на
местопроизшествието няма светофар или пешеходна пътека, а само затревено
пространство без видима пътека. Водачът управлявал автомобила със скорост,
по-ниска от разрешената в този участък, а пострадалият пешеходец е имал по-
добра видимост от водача. Дистанцията била значително по-малка от опасната
зона и пешеходецът имал възможност да предотврати ПТП. Облеклото на
пострадалия не позволявало той да бъде видян от водачите, а движението му
било по диагонал на платното за движение, включително и в обратна посока.
Ищецът изскочил внезапно на платното и не е бил предвидимо препятствие.
Липсвало на задължение за водача да се движи най-вдясно в пътната лента.
Поддържа се направеното възражение за съпричиняване на 99 %.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноски пред настоящата инстанция. Не се ангажират доказателства. Иска се
доказателствени искания на въззивника да се оставят без уважение. Поддържа
2
се, че вещото лице в първата инстанция е дало ясен и обоснован отговор в
заключението си по САТЕ и в о.с.з. от 22.11.2024 г.
Третото лице-помагач “Инимекс” ООД не е изразило становище по
жалбата.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди заедно със законна лихва.
В исковата молба на Н. Д. Д. са изложени твърдения, че вследствие на
ПТП на 15.09.2023 г., предизвикано от водача на МПС ТР.Ж. който управлявал
автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с
ответника-застраховател, ищецът, като пешеходец, получил физически
увреждания – фрактури на левия глезен и на раменната кост , а в резултат на
тях претърпял неимуществени и имуществени вреди. Ищецът на 24.10.2023 г.
поискал извънсъдебно от застрахователя обезщетение за претърпените вреди
и след като застрахователят отказал да го заплати, отправил искане до съда да
бъде осъден ответникът-застраховател да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2903,93 лв. заедно със законната лихва върху двете
обезщетения от 24.10.2023 г. до пълното им изплащане.
Ответникът-застраховател оспорил допустимостта на иска, който бил
предявен преди да е изтекъл тримесечен срок от застрахователната претенция.
Поискал на следващо място производството да бъде спряно до приключване
на образуваното досъдебно производство.
По същество оспорил заявената от ищеца фактическо обстановка във
връзка с произшествието и авторството на деянието. Наред с това възразил, че
единствена причина за настъпване на произшествието са действията на
пешеходеца. В условия на евентуалност възразил, че ПТП е реализирано от
друг неустановен водач в условията на независимо съпричиняване, както и че
има съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Оспорил вида и характера
на вредите, както и размера на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди.
Третото лице-помагач оспорило исковете.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че по делото
не е установено виновно и противоправно поведение на водача на автомобила
Т. Ж., поради което отхвърлил предявените искове изцяло и осъдил ищеца да
3
заплати на ответника сторените съдебни разноски.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Възражението за
недопустимост на иска, която би довела до недопустимост на постановеното
решение, е неоснователно при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК и безспорно изтеклия към момента тримесечен срок от предявяването на
застрахователната претенция.
По същество:
На 15.09.2023 г. около 5,24 часа на главен път I-9, 206, 7 км, ищецът е
пресичал пътното платно, когато е бил блъснат от л.а. Пежо 208 с рег. № *
собствен на “Инимекс” ООД и управляван от Т. Р. Ж.. Макар и оспорен
първоначално, към настоящия момент застрахователят не оспорва този факт.
Той се установява от показанията на водача Ж., дадени пред окръжния съд.
Той заявява, че е шофирал с около 70-80 км/ч; че пострадалият е излязъл на
пътя внезапно, без да погледне; пресичал по диагонал, като бил с гръб към
автомобила; като видял автомобила пешеходецът се уплашил и направил
“маневри наляво и надясно”, не продължил напред или назад, изглеждало, че
се хвърля върху колата. В този смисъл са и показанията на Ж. при разпита му
като свидетел по ДП * г. на РУ на МВР – Несебър (л. 224). Доколкото
показанията, дадени в досъдебното производство, му разкриват
неблагоприятни за него факти и обстоятелства, те са годно доказателствено
средство в настоящия граждански процес, в което се търси отговорност от
застрахователя му. Водачът Ж. е заявил в досъдебното производство, че на
14.09.2023 г. пристигнал в Слънчев бряг, за да се види с приятели; пътувал с
посочения по горе автомобил, собствен на фирма на баща му; на 15.09.2023 г.
рано сутринта, около 5,00 часа, пътувал с автомобила по главния път Варна –
Бургас; пътувал без цел, сам, просто се движел и разглеждал; след като
преминал кръстовището за с. Тънково на около 200 метра пред автомобила
изскочил мъж; Ж. опитал да го избегне, като обръщал волана наляво -
надясно; мъжът също опитал да избегне автомобила, но и двамата били в една
и съща посока; последвал удар в предната лява част на колата, мъжът се
претърколил през колата, предното стъкло се счупило; Ж. продължил пътя си,
без да спира, бил уплашен, не можел да вземе адекватно решение, не бил
употребил опиати или алкохол; на колелото за гр. Каблешково свил в една
нива и оставил автомобила там; на 17.09.2023 г. около обяд се явил в РУ в
Несебър, съобщил за случая и бил задържан.
Местопроизшествието било посетено от служител на МВР – М.В.М.
разпитан като свидетел пред окръжния съд. Свидетелят М. на място установил
мъж, който лежал вляво извън платното, посока Варна – Бургас.
Пострадалият обяснил, че го е блъснал автомобил, който напуснал мястото.
Мястото на удара не можело да се установи поради липса на следи. Схемата
на катастрофата била съставена по данни на пострадалия, който обяснил, че е
тръгнал да пресича и е бил ударен приблизително по средата на на пътя.
4
Няма спор, че пешеходецът е отивал на работа, след като е напуснал
квартирата си в комплекс “Съни дей 3” и е отивал да хване автобус, за да
стигне до работното си място в гр. Несебър.
Пред окръжния съд е извършена съдебна автотехническа експертиза,
вещото лице по която уточнява в с.з., че няма достатъчно данни за определяне
скоростта на движение на автомобила и траекторията на движение на
пешеходеца. Изхождайки само от мястото, на което е бил ударен автомобилът
и намерените при огледа от органите на МВР капки кръв, експертът посочва,
че автомобилът се е движил със скорост около 70 км/ч. Няма данни с какви
светлини се е движил автомобилът, няма данни за предприето аварийно
спиране. За автомобила ударът с пешеходеца е бил челен в предната дясна
половина, а за пешеходеца ударът е бил в лявата част на тялото, като са
пострадали левият му крак и рамо.
В резултат на удара от автомобила ищецът получил счупване с
разместване на лява талокрурална става (левия глезен), счупване с
разместване на лява раменна става, както и охлузвания фронтално и разкъсно-
контузна рана в областта на челото. Бил е приет в УМБАЛ Бургас на
15.09.2023 г. и е останал там на лечение до 29.09.2023 г. По повод счупването
на лявата подбедрица е проведено оперативно лечение – открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Проведено е болнично
долекуване и ЛФК от 22.09.2023 г. до 29.09.2023 г. Според СМЕ счупването на
лявата раменна кост и разместването в лявата раменна става причиняват
трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от 2-2,5 месеца, а
счупването на левия малък пищял с разместване на глезенната става
причиняват трайно затруднение на движението на левия крак за срок от 3-4
месеца. През 2023 г. и 2024 г. са провеждани рехабилитации в УМБАЛ Света
Марина – Варна. При прегледа експерта е установил ограничени движения в
двете стави (глезенна и раменна), което означава, че оздравителният процес не
е приключил.
По повод извършената операция и болничния престой ищецът е сторил
разходи за имплантираните медицински изделия, такси за болничен престой и
медикаменти на стойност общо 2903,93 лв.
От показанията на Ж. Д.а, майка на ищеца, се установява, че тя е
полагала грижи за него след инцидента. Бил транспортиран с линейка до
Варна, като били обездвижени кракът и рамото му. Бил на легло до декември
2023 г., т.е. 2 месеца. През това е време е имал нужда от ежедневна помощ.
Възстановяването е било постепенно, бавно и болезнено. Казано му било, че с
времето ще се оправи. За болките е приемал и продължава да приема
лекарства. Към момента на разпита все още ползва канадка при движение и
има затруднения при вдигане на ръката си.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Искът за обезщетение за неимуществени вреди се основава на чл. 432
КЗ.
5
С договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-
ответник се е задължил да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Ищецът е упражнил правото си на
пряк иск против застрахователя по застраховката “гражданска отговорност”.
Застрахователят в изпълнение на задълженията, поети към застрахования
водач, дължи на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
ако те причинени от водача.
Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на задължения и
основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява сложен юридически факт (фактически състав), който
кумулативно включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3)
противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага.
От страна на водача Ж. е извършено виновно и противоправно деяние.
Той е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП (“Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”) При
дадените от Ж. свидетелски показания (70-80 км/ч) и експертното заключение
за вероятна скорост на движение на автомобила от 70 км/ч съдът приема, че
автомобилът се е движил със скорост не по-ниска от 70 км/ч. Тази скорост не е
била съобразена с конкретните условия: движението се е извършвало в
тъмната част на денонощието; водачът е бил изморен – шофирал е, след като е
пристигнал предния ден в Слънчев бряг, прекарал е нощта с приятели и е
предприел безцелно пътуване с автомобила си в 5 часа сутринта, без да е спал;
мястото на удара е било в близост до населено място и кръстовище. Близостта
до населеното място (курортен комплекс Слънчев бряг) и регулираното със
светофар кръстовище прави вероятно движението на пешеходци дори в най-
ранните часове на деня. От показанията на свид. Т. Ж. става ясно, че той е
възприел наличието на човек на пътното платно и това, че този човек вижда
автомобила и се опитва да избегне сблъсък, като наред с това водачът е имал и
достатъчно време, за да предприеме от своя страна опити да избегне удара
като опитва да промени движението на автомобила. От това следва извод, че
пресичането на пътното платно от пешеходеца не е било в такава степен
внезапно и изненадващо за водача на автомобила, че да бъде невъзможно
избягването на сблъсъка при скорост, съобразена с конкретните условия.
С оглед доказателствата и съображенията по-горе съдът приема, че на
ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от претърпените физически увреждания, както и имуществени
вреди заради разходите, които той е направил за лечението и възстановяването
си. Безспорно е налице причинна връзка между противоправното поведение
6
на Ж. и вредоносния резултат. По изложените съображения съдът намира, са
налице законовите основания за възникване на гражданска имуществена
отговорност на водача Т. Ж. съгласно чл. 45 ЗЗД, а оттук – на застрахователя
по застраховка “гражданска отговорност”.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищеца емоционални и
психически травми, съдът съобрази, че той е получил две фрактури и разкъсно
контузни рани; претърпял е операция и е провел процедури за рехабилитация;
понесъл е мъчително, болезнено и психически травмиращо лечение;
преживените и преживявани все още болки, страдания и неудобства;
продължилото месеци наред възстановяване; психически обременяващата и
унизителна зависимост от чуждата помощ в ежедневието, както и младата
възраст и добрите перспективи за пълно възстановяване. Съобразявайки тези
обстоятелства ведно с лимитите на застрахователното покритие, индициращ
икономическите условия към 2023 г., съдът намира, че за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищеца е била справедлива и достатъчна сума в
размер на 60 000 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия ищец, респ. за намаляване на обезщетението на осн.
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е основателно. Той е предприел опасно пресичане на пътното
платно в тъмната част на денонощието и на необозначено място, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и чл. 113 ЗДвП и се е поставил в
повишена опасност. по този начин той е допринесъл за настъпването на
вредите и обезщетенията за вредите му следва да се намалят с 15 %.
При тези изводи и констатации исковите претенции са основателни до
размер от 51 000 лв. (60 000 - 15 %) за обезщетението за неимуществени вреди
и до размер от 2468,34 лв. (2903,93 - 15%) за обезщетението за имуществени
вреди.
Поради частично несъвпадане на изводите на инстанциите обжалваното
решение ще се отмени в частта, с която преките искове са отхвърлени до
размерите от 51 000 лв. и 2468,34 лв., след което на ищеца ще се присъдят
обезщетения за вреди в тези размери заедно със законната лихва от 24.10.2023
г. до пълното изплащане на сумите.
При този изход на делото разноските следва да се понесат от страните
съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете.
В първата инстанция ищецът не е сторил разноски, като е бил
представляван от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за
7
адвокатурата. На осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Н. Д., представлявал
безплатно ищеца, ще се присъди възнаграждение за първата инстанция в
размер на 2000 лв. с вкл. ДДС – съразмерно с уважената част от исковете и
при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
В първата инстанция ответникът е сторил разноски в общ размер от
2550 лв., за което е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
плащанията. Съразмерно с отхвърлената част от исковете за първата
инстанция ответникът има право на разноски в размер на 1225 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 2138,73 лв.
Във въззивната инстанция ищецът отново не е сторил разходи и при
условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. е бил представляван от адвокат, на когото на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ще се присъди възнаграждение в размер на 2000 лв. с
вкл. ДДС.
Във въззивната инстанция ответникът е сторил разходи в размер на 1500
лв. за платено адвокатско възнаграждение, което при защитаван материален
интерес в размер на общо 102 903,93 лв., не е прекомерно. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски за
въззивното производство в размер на 852 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи държавна такса за
въззивното производство в размер на 1069,36 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1059 от 13.12.2024 г., постановено по гр.д. №
1971/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частите, с които са
отхвърлени исковете на Н. Д. Д. против ЗК “Лев инс” АД за обезщетение за
неимуществени вреди над размера от 51 000 лв. до претендирания размер от
100 000 лв., както и за обезщетение за имуществени вреди над размера от
2468,34 лв. до претендирания размер от 2903,93 лв., заедно със законната
лихва върху двете обезщетения, считано 24.10.2023 г. до пълното им
изплащане, както и в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет. 3, офис 6, чрез адв. П. В., да заплати на Н.
Д. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. Младост № 129, вх. 1, ет. 8, ап. 23,
със съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. Позитано № 2, Сграда Перформ бизнес
център, етаж 3, чрез адв. Н. Д., , както следва:
(1) сумата 51 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено на 15.09.2023 г. от Т. Р.
8
Ж. при управление на л.а. Пежо 208 с рег. № * собствен на “Инимекс” ООД,
ЕИК *********, заедно със законната лихва, считано от 24.10.2023 г. до
пълното изплащане на сумата и
(2) сумата 2468,34 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено на 15.09.2023 г. от Т. Р.
Ж. при управление на л.а. Пежо 208 с рег. № * собствен на “Инимекс” ООД,
ЕИК *********, заедно със законната лихва, считано от 24.10.2023 г. до
пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет. 3, офис 6, чрез адв. П. В., да заплати на
осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Н. Д., гр. София, 1000, ул.
Позитано № 2, Сграда Перформ бизнес център, етаж 3, сумата 2000 лв. с вкл.
ДДС – възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ и
съдействие на ищеца Н. Д. Д. в производството по гр.д. № 1971/2023 г. на
БОС.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. Младост № 129,
вх. 1, ет. 8, ап. 23, със съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. Позитано № 2,
Сграда Перформ бизнес център, етаж 3, чрез адв. Н. Д., да заплати на ЗК “Лев
инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Симеоновско шосе № 67А, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Априлов
№ 18, ет. 3, офис 6, чрез адв. П. В., сумата 1225 лв. – разноски за
първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет. 3, офис 6, чрез адв. П. В., да заплати на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна
такса в размер на 2138,73 лв. за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1059 от 13.12.2024 г., постановено по
гр.д. № 1971/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет. 3, офис 6, чрез адв. П. В., да заплати на
осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Н. Д., гр. София, 1000, ул.
Позитано № 2, Сграда Перформ бизнес център, етаж 3, сумата 2000 лв. с вкл.
ДДС – възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ и
съдействие на ищеца Н. Д. Д. в производството по в.т.д. № 58/2025 г. по описа
на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. Младост № 129,
вх. 1, ет. 8, ап. 23, със съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. Позитано № 2,
Сграда Перформ бизнес център, етаж 3, чрез адв. Н. Д., да заплати на ЗК “Лев
9
инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Симеоновско шосе № 67А, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Априлов
№ 18, ет. 3, офис 6, чрез адв. П. В., сумата 852 лв. – разноски за въззивното
производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет. 3, офис 6, чрез адв. П. В., да заплати на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Бургас държавна
такса за въззивното производство в размер на 1069,36 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника “Инимекс“ ООД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10