№ 18402
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110163043 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***], срещу [***], ЕИК [***], с която са предявени искове за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които има издадена заповед за
изпълнение от 11.07.2022 г. по ч. гр. дело № 34939/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав:
Сумата от 739,81 лв., представляваща месечни такси и стойност на потребление за
използване на услуги по договор за електронни съобщителни услуги № [***]/24.09.2009 г.,
ползвани през период от 28.05.2021 г. до 27.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от
29.06.2022 г. до изплащане на вземането;
Сумата от 44,14 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от
01.09.2021 г. до 28.06.2022 г.;
Сумата от 2041,03 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение на
договора за електронни съобщителни услуги № [***]/24.09.2009 г., ведно със законна лихва
за период от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането;
Сумата от 89,72 лв. представляваща мораторна лихва върху дължимата неустойка,
дължима за периода на забава от 29.06.2021 г. до 28.06.2022 г.
Ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че между страните бил сключен договор за
1
електронни съобщителни услуги № [***]/24.09.2009 г., като през годините бил подновяван и
били добавяни промени в планове, срокове, цени и тарифни планове съгласно уговореното
между страните. Сочи се, че за процесния период ответникът е ползвал услугата Business
Voice, активирана с договор от 25.06.2019 г. за срок от две години, като последният
продължил действието си като безсрочен на основание чл. 20.4 от същия. В Приложение №
1 от 25.06.2019 г. били уговорени техническите параметри на договора и цената на услугата-
месечна такса в размер на 90 лв. без ДДС. Сочи се, че бил подписан Констативен протокол
от 25.06.2019 г., удостоверяващ предоставянето на услугата. Ищецът поддържа, че с
Приложение № 1 от 06.11.2020 г. бил активиран план [***] VIP M клас“ за срок от две
години за номер ********** със стандартна месечна такса от 200 лв. и промоционална такса
за срока на договора в размер на 110 лв. Сочи се, че за номера имало просрочени фактури
(повече от 124 дни) издадени за периода м. юли 2021 г.- м. декември 2021 г., като договорът
бил прекратен на основание чл. 54.12 от ОУ на ищеца. Твърди се, че за периода от
28.05.2021 г. до 27.12.2021 г. били издадени 7 броя фактури на обща стойност от 739,81 лв.,
за месечни такси и потребление за използвани услуги по договор № [***], които не били
платени и към датата на подаване на исковата молба в съда. Ищецът посочва, че за част от
мобилните услуги абонатът бил направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор
преди изтичане срока на ползване на приложенията, с които са активирани, като договорът
останал в сила за останалите в мрежата на ищцовото дружество мобилни услуги на
основание чл. 54 „в“ от Общите условия за взаимоотношенията между [***] и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи по стандарти GSM, UMIT и LTE.
По отношение на тези услуги договорът бил прекратен едностранно от ищеца, считано
от 25.01.2022 г., поради неизпълнение на задълженията за заплащане на ползваните от
абоната мобилни услуги. Била начислена неустойка в размер на 2041,03 лв., изчислена
като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилни планове без отстъпки,
дължими от абоната за съответните SIM карти. Поради забавата за плащане на
претендираната главница и неустойка ответникът дължал и мораторна лихва в размер на
133,86 лв. С оглед изложеното ищецът обосновава правния се интерес за завеждане на
настоящия иск. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли за прилагане на ч. гр. дело № 34939/2022 г.
по описа на СРС, 164-и състав, към настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], ЕИК [***], подава отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като недоказани по основание и размер. Не
оспорва, че ответникът е направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор на част от
услугите от сключения между страните договор, но твърди, че същото е извършено след
изтичане срока на договора. Сочи се, че ответното дружество е подало предизвестие за
прекратяване на услугите по договора от 25.02.2021 г. чрез имейл от 25.05.2021 г., достигнал
до знанието на ищеца на 25.06.2021 г. По отношение услугата Business Voice бил изпратен
до ищеца уточнителен имейл към предизвестието за прекратяване, в който било посочено, че
не се желае прекратяване за тази услуга, тъй като същата щяла да бъде прехвърлена в
мрежата на друг оператор. Всички номера по услугата Business Voice били пренесени в
2
мрежата на [***] на 16.07.2021 г. и 21.07.2021 г. Поддържа, че без основание ищцовото
дружество е продължило да издава фактури и начислява такси за услуги, които били
прехвърлени в мрежата на друг мобилен оператор след изтичане срока на договора. Твърди,
че ищецът е потвърдил, че ответното дружество няма да има задължения за услуги след
25.06.2021 г., както и че услугите били пуснати за прекратяване. С оглед изложеното оспорва
да дължи главница в размер на 739,81 лв. за услуга, която е била прехвърлена и използвана в
мрежата на друг оператор. Твърди се, че от исковата молба не ставало ясно на какво
основание дължи неустойка, начинът на изчисляването й, периодът, за който се дължи, за
кои услуги и т.н. Не била уточнена и датата на последното плащане. Оспорва да дължи
начислената неустойка, тъй като договорът бил валидно прекратен на 25.06.2021 г. с
предизвестие от 25.05.2021 г. В условията на евентуалност поддържа, че не дължи
неустойка, а заплащане на месечни такси по договора на преференциални цени. Поддържа,
че ищецът е бил в забава, като кредитор по договора, тъй като неоправдано не е приел
предложение на ответника и не е дал необходимото съдействие за изпълнение на
задълженията от страна на ответника. Счита за недоказани твърденията на ищеца, че е
предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, както и че ответникът е изпаднал в
забава.
С отговора на исковата молба ответното дружество предявява НАСРЕЩЕН ИСК за
осъждане на ищеца да му заплати сумата от 4250 лв., представляваща внесени
депозити/гаранции, подлежащи на връщане на основание чл. 17 от Общите условия, от
които 2000 лв. - за номер [***], 1200 лв. - за номер [***] и 1050 лв. - за номер [***]. Сочи
се, че ищецът е следвало да възстанови депозитните суми след прекратяване на договора в
едномесечен срок от постъпване на изрично писмено искане от абоната. Ответникът
поддържа, че е изпратил имейл до ищеца на 15.09.2021 г., в който кани ищеца да му върне
заплатените депозитни/гаранционни суми, като ищецът не върнал отговор и не възстановил
претендираните суми. Единственият отговор от ищеца относно депозитите бил от 24.06.2021
г., в който посочил, че ще изпрати бланка за връщане на депозит/гаранционна сума.
Ответникът прилага писмени доказателства и моли за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза за установяване размера на внесените депозити. В условията на
евентуалност прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване
на автентичността на представените SMS–съобщения.
Съдът, като взе предвид изразените от страните становища, както и след
съвкупен анализ на приетите по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 92 от ЗЗД:
С доклада по делото, съдът е обявил за безспорно между страните, че между тях е бил
сключен договор за електронни съобщителни услуги № [***]/24.09.2009 г., като през
годините бил подновяван и били добавяни промени в планове, срокове, цени и тарифни
планове съгласно уговореното между страните. За процесния период ответникът е ползвал
услугата Business Voice, активирана с договор от 25.06.2019 г. за срок от две години.
3
Ответникът е направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор на част от услугите от
сключения между страните договор.
За уважаване на иска в тежест на ищеца е възложено да докаже че е предоставил на
ответника далекосъобщителни услуги съобразно уговореното в договора; цената на
доставените стоки и услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси;
страните да са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване
(разваляне) на договора, поради неизпълнение.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора, поради
което не са били налице основанията за неговото прекратяване, поради което не дължи и
претендираната неустойка, в т.ч. надлежно връчване на твърдяното предизвестие за
предсрочно прекратяване на договора.
По делото е представен от ответника и приет по делото имейл от ответното до
ищцовото дружество от 25.05.2021 г., в който ответника е уведомил ищеца, че към
настоящия имейл е приложил уведомление/предизвестие, с което заявява желанието си за
прекратяване на част от услугите по Договор № [***]/25.06.2019 г., които били описани в
уведомлението, а за останалата част следва да се изпълни процедура по пренос към мрежата
на друг мобилен оператор [***]. В последващ имейл, ответника уточнява, че не желае
прекратяване на услугата „Buisness Voice“ пакет, тъй като за тях ще бъде изпълнена услугата
по пренос към мрежата на [***].
Прието по делото е заявление за пренасяне на номера в мрежата на [***], изходящо от
ответното дружество [***], подписано от представляващия дружеството управител Р.В. от
28.06.2021 г.
Още от следващия месец, ответното дружество е започнало да получава и заплаща
фактури за потребени от тях мобилни услуги, които са били надлежно прехвърлени в
мрежата на „[***]“.
Разменена е кореспонденция между страните, в периода 22.06.2021 г. – 17.09.2021 г.,от
която е видно, че първоначално ответното дружество е получило уверение от ищеца, чрез
негов служител в лицето на С.М., че прекратените услуги ще бъдат отразени своевременно в
мрежата на [***], както и потвърждение, че занапред няма да получава фактури за услуги,
които не ползва от [***] в периода след 25.06.20121 г. От последващата кореспонденция
обаче се установява, че ответника е продължил да получава фактури за непредоставени
услуги, като в отговор не е получил адекватен отговор за какво точно са му начислени
претендираните за плащане суми. Видно от разменените имейли, през м. септември 2021 г.,
ответника е започнал да получава и фактури, в които вече ищеца е претендирал за плащане
начислени неустойки, за които на ответника отново не било обяснено за неизпълнение на
кои негови задължения са начислени.
От разменена кореспонденция от 17.09.2021 г. между страните се установява, че
ответника е получил нови фактури, като за една от тях, служител на ищеца И.С. ги
уведомява, че е „за стационарен апарат с № [***] към бизнес войс услугата и ги пита „Не го
4
ли ползвате?“. Очевидно е, че дори самия ищец не е наясно какви услуги предлага в
мрежата си, кой ги използва и какви суми се дължат за тях.
С имейл от 24. юни 2021 г., ответника е поканил ищеца да му възстанови и внесените
по договора депозити при надвишен лимит, надхвърлящи сумата от 3 500 лв., които след
прекратяването на договора, ищеца нямал основание да задържа. В отговор от страна на
ищеца са ги уведомили, че ще им изпратят бланка, с която да се заяви официално връщане
на депозитите, но до образуване на настоящото производство, не са изпратили такава
бланка, нито са били възстановени внесените депозити.
В имейл от 23.07.2021 г., И.С. за пореден път уверява ответника, че „услугите са
пуснати за прекратяване“, но на 05.08.2021 г., видно от имейла от същата дата /на л.111/
ответното дружество отново било неприятно сюрпризирано с нови две фактури, с начислени
в тях стойности на „потребени услуги“ в периода от 28.06. до 28.07.2021 г., който срок бил
след прекратяване на договора/респ. след пренасяне на част от услугите към мрежата на
другия оператор.
Видно от представените от ответника фактури /приети по делото, на л.82-95/, издадени
от [***], от 25.07.2021 г., т.е. от месеца, следващ месеца на прекратяване на договора с [***],
ответника е започнал да получава услугата „Бизнес войс“ от другия мобилен оператор и
съответно да заплаща услугата към него, що се касае до пренесените номера, посочени в
неговото уведомление за прекратяване на договора с ищеца /на л.75 от делото, в пункт IV/.
От приложените към отговора на насрещния иск Общи условия за взаимоотношенията
между [***] и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на [***]
по стандарти GSM, UMTS, LTE /приети по делото на л.139-167/, в т.54 в, на която
разпоредба се позовава ищеца в ИМ при обосноваване основанието, на което претендира
начислената на ответника неустойка, е залегнало изискването, че „договорът на абоната,
който е подал заявление за пренасяне на номера от [***], се прекратява по реда, предвиден в
настоящите ОУ и сключения договор за услуги. Договорните отношения на абоната с [***]
се считат прекратени от датата, на която се деактивира достъпът на абоната до мрежата на
[***]. Абонатът следва да плати на [***].всички задължения посочени в т.34в от настоящите
ОУ /предвиждаща абонатът, който е подал заявление за пренасяне на номера е длъжен да
заплати на [***].всички задължения, свързани с ползването на пренасяния номер/-а, които
са възникнали или са станали изискуеми преди и след подаване на заявлението за пренасяне
на номера до прекратяване на договорните отношения/. В случай, че абонатът желае
преносимост на част от всички номера, предоставени му от [***].по договора за услуги,
същият не се прекратява по отношение на номерата, оставащи в мрежата на [***]..
На първо място от тази разпоредба прави впечатление, че прекратяването на
договорните отношения е предоставено единствено на добрата воля на оператора – „когато
се деактивира достъпът на абоната до мрежата на [***].. Тоест, независимо от предприето от
абоната действие по изпращане на предизвестие, в уговорените с договора и ОУ срокове, то
фактическото прекратяване на договорните отношения ще се счита от момента, в който се
деактивира достъпа до мрежата, което е един неопределен срок, зависещ единствено и само
5
от волята на страната-оператор.
От друга страна, от представените от ищеца писмени доказателства, се установява още,
че освен договор № [***] и Приложение № 1 към него от 25.06.2019 г., който ответника
твърди да е прекратил посредством изпратеното уведомление на 25.05.2021 г., на 06.11.2020
г. между страните е бил сключен и друг договор /на л.13-15/, обективиран в Приложение № 1
от с.д. за активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна
услуга – [***].Vip М Клас, със срок 2 години, съгласно който на абоната е предоставена за
ползване нова SIM карта с № **********, с кредитен лимит 100 лв. и при тарифен план от
110 лв. месечна такса, промоционална и стандартна от 200 лв. Срокът за ползване на това
приложение е фиксиран на 2 години, до 06.11.2022 г. На същата дата, 06.11.2022 г., ответника
е закупил и му е бил предаден видно от ППП, закупено крайно устройство, апарат „Apple
iPhone 12 128 GB White към което устройство е прикачена и посочената сим карта, с
присъединен № **********. Очевидно, това е договорът, който ищеца счита, че не е бил
прекратен от ответника, с уведомлението от 25.05.2021 г., а и няма как да е бил прекратен,
тъй като изявлението за прекратяване/респ. пренасяне на част от услугите, касае единствено
договора сключен между страните на 25.06.2019 г. и касаещ предоставяните по това
Приложение услуги.
Въпреки, предприетото от ответника прекратяване на договора от 25.06.2019 г., с
изтичане на уговорения 2 годишен срок, чрез изпратеното предизвестие /което получаване
не се оспорва от ищеца/, ищецът продължава да претендира за плащане суми по фактури,
начислени за услуга „Business voice“ /представените такива към ИМ на л.18-24/, за която
услуга обаче се установява безспорно по делото, че е била надлежно пренесена към мрежата
на [***] и то след изтичане на срока по Договор № [***]/ 25.06.2019г.
От приетото по делото заключение по ССчЕ се установява, че през времето на действие
на договорните отношения между страните, от 2009 г. до 2018 г. по партидата на [***],
водена при ищеца, са постъпили депозитни суми в общ размер от 4474, 72 лв. Към
настоящия момент всички тези депозитни суми са били използвани от ищеца за погасяване
на текущи задължения начислени на ответника по месечни фактури и за начислени
неустойки. Към 26.12.2021 г., когато ищеца твърди да е прекратил окончателно договорните
отношения с ответника и за останалите след преноса към „[***]“ в негова мрежа услуги, по
партидата на ответника е имало неизползван депозит от 3 251, 34 лв., като на тази дата с
депозитните суми са били служебно погасени задължения общо в размер на 2143, 93 лв., от
които задължения по месечни фактури – 1335, 93 лв. и за неустойки – 808,00 лв.
С последващо погасяване от 23.03.2022 г., преди образуване на заповедното
производство от 30.06.2022 г., ищеца е извършил ново служебно погасяване в общ размер на
1107,41 лв., от която сума 667, 44 лв. – за задължения по месечни фактури и 439,97 лв. – за
начислена неустойка, част от начислената такава по сметка от 28.06.2021 г. в размер на
481,00 лв., която според ищеца е дължима, поради пренасяне на част от услугите по Договор
№ [***]/25.06.2019 г. към мрежата на друг оператор, преди изтичане на крайния срок на
договора. Твърди се, че услугите, предоставени към №№ [***] – 1 месечна такса от 18 лв. и
6
1 месечна такса за пакет Add-on-mobile internet 5 GB at max.speed promo – 5 лв. или общо 23
лв.; № [***]-1 месечна такса от 20 лв. и 1 месечна такса за допълнителен пакет за Add-on-
mobile internet 5 GB at max.speed promo или общо 30 лв.; № [***] - 1 месечна такса от 18 лв.
и 1 месечна такса от 5 лв. за пакет Add-on-mobile internet 5 GB at max.speed promo или общо
23 лв.; № [***] - 1 месечна такса от 20 лв. и 1 месечна такса от 10 лв. за допълнителен пакет
за Add-on-mobile internet 5 GB at max.speed promo или общо 30 лв.; № [***]-- 1 месечна
такса от 20 лв. и 1 месечна такса от 10 лв. за допълнителен пакет за Add-on-mobile internet 5
GB at max.speed promo или общо 30 лв.; № [***] - - 1 месечна такса от 10 лв. и 1 месечна
такса от 5 лв. за допълнителен пакет за Add-on-mobile internet 5 GB at max.speed promo или
общо 15 лв.; № [***] - 11 месечни такси от 20 лв. и 11 месечни такси за допълнителен пакет
за Add-on-mobile internet 5 GB at max.speed promo или общо 330 лв., които са оставали за
плащане от ответника до края на срока на договора му /т.е. до 25.06.2021 г./ поради
пренасянето им към мрежата на [***], са начислени като неустойка в общ размер на 481 лв.,
съгласно сметка № [***]/28.06.2021 г., част от която неустойка е била служебно погасена от
ищеца, чрез прихващане с наличните при тях депозити, внесени от ответника, до размер от
439,97 лв., установени и посредством заключението на ССчЕ.
Останалата част от претендираната със заявлението по чл.410 от ГПК и заявена с
настоящата искова молба за установяване по реда на чл.422 от ГПК, в размер на 2000 лв.,
представлявала дължимите до края на срока на договора /този от 06.11.2020 г./ 10 бр.
стандартни месечни такси от 200 лв., за услугите, предоставени на № **********.
От заключението на СКТЕ се установява, че голяма част от пренесените услуги към
мрежата на друг оператор, не са били с изтекъл срок на договора, като същите са посочени в
табличен вид, Таблица № 2, долу /лист.259 от делото/, в отговор на поставен въпрос № 2 и
съвпадат с тези, посочени от ищеца в ИМ, за които е начислил неустойка в общ размер от
481 лв.
От отговора на въпрос № 3, се установява, че в периода от 28.05.2021 г. до 27.12.2021 г.
в мрежата на [***], ответника има активни услуги /т.е. такива, които не са прекратени,
поради изтичане на срока на договора, с предизвестие от негова страна или пренесени към
мрежата на друг оператор/, като една от същите е за № **********, за която ищеца
претендира начислената неустойка от 2000 лв.
Едва на 24.12.2021 г., партидата на ответника с № [***] е окончателно прекратена, а
тази с № [***] съответно на 15.01.2022 г. В таблица 2 „Пренесени следните услуги“ вещото
лице е посочило към кои мобилни номера са били активни услугите, пренесени към мрежата
на „[***]“ и датата на преноса им – 29.06.2021 г. и кои са останалите активни услуги по
партидата до крайната дата на договора. Същите обаче са посочени с номера, от които не
става ясно какъв вид услуга стои зад тях. В обясненията си пред съда, в.л. Х. заяви, че в
мрежата на ищеца има отразени като активни след прекратяването на договора „войс оувър
IP“ услуги, но какво точно се крие зад това не е ясно. Категоричен е обаче, че не е възможно
да се предоставят услуги по прехвърлени номера, които са посочени в заключението. От
предоставените му данни, в.л. не може да установи дали има услуги, които не са прикачени
7
към конкретен мобилен номер и са останали като активни в мрежата на [***]. На зададен
въпрос от ответника, дали след заявление за пренос е възможно услугата да продължи да
стои активна в мрежата на стария оператор, вещото лице категорично отговаря с да, т.е.
след като се изисква човешка намеса, то е абсолютно възможно и след преноса на номера и
услуги, прикачени към тях, последните да останат активни в мрежата на оператора до
деактивирането им, респ. абоната да продължи да получава фактури за тези услуги, които е
пренесъл.
Други относими доказателства и доказателствени средства не са приети по делото.
С оглед приетите писмени доказателства, съдът намира на първо място, че предявения
иск за сумата от 739,81 лв., представляваща незаплатена сума за потребени от ответника
услуги по Договор № [***]/25.06.2019 г., в частност услугата „Бизнес войс“ е недоказан и
подлежи на отхвърляне. Установи се безспорно по делото, че след 29.06.2021 г. тази услуга е
предоставяна от друг мобилен оператор на ответника, поради пренасяне на стационарни и
мобилни номера, към които е била присъединена въпросната услуга. Пренасянето на
услугата се потвърждава и от ищеца, видно от разменената имейл кореспонденция, приета
по делото, като неоспорена от ищеца, което косвено потвърждава, че след 29.06.2021 г. той
не предоставя на ответното дружество услугата „Бизнес войс“ за тези номера, посочени в
уведомлението и следователно стойността на издадените от ищеца фактури, в периода от
02.07.2021 г. до 04.01.2022 г., приложени по делото на л.18-25, са недължими от ответника, а
предявения за тях иск като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне. Респективно
и акцесорния иск за мораторните лихви върху тази главница в претендиран размер от 44,14
лв., представляваща дължимо обезщетение за забава при плащането на главницата от 739,81
лв., за периода на забава от 01.09.2021 г. до 28.06.2022 г., като неоснователен също ще следва
да се отхвърли.
По иска за неустойка:
Установи се по делото, че не всички услуги и номера, ползвани от ответника са били
пренесени в мрежата на „[***]“ или пък прекратени към 29.06.2021 г. От приемо –
предавателния протокол за закупено устройство от 06.11.2020 г., подписан към Приложение
№ 1 към Договор № [***] – активиране и условия за ползване на тарифни планове за
мобилна телефонна услуга – А 1 Vip M Клас /срок 2 г.) се установява, че на ответника е
предадено мобилно устройство „iPhone 12“ което е свързано за ползване в мрежата на ищеца
към сим карта с № [***] и активиран мобилен № **********, при уговорена месечна
абонаментна такса от 110 лв., промоционална цена и 200 лв. стандартна, след изтичане срока
на договора. Няма данни по делото, този договор да е предсрочно прекратен, по заявление
на абоната, нито устройството/сим картата, да са били върнати на оператора в процесния
период. От друга страна, предвид изявленията на ответника в разменената с ищеца
кореспонденция става ясно, че същия е със съзнанието, че след 29.06.2021 г., няма договорни
отношения с ищеца и не използва никакви услуги, предоставяни от последния, което е
индиция, че същия не е заплащал и издадените за предоставените му услуги към №
**********, фактури, в периода от м.07.2021 г. до м.12.2021 г., каквото е и твърдението на
8
ищеца. Видно и от заключението на ССчЕ, по всяка от издадените в посочения период
фактури за № [***] има забавяне, като забавата за първата фактура от 07.07.2021 г. е 117 дни.
Следователно, при приложение на уговореното в договора и ОУ, че оператора има
право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими до изтичане срока на ползване на съответната сим карта и стойността
на отстъпките, получени от Абоната от цената, дължима за предоставени по договора
услуги, закономерно, ищеца е начислил на ответника, дължимата по договора неустойка за
оставащите 10 месеца от срока на договора, считано от датата на едностранното му
прекратяване по вина на абоната /видно от сметка № [***]/25.01.2022 г., с посочено
основание „10 месечни такси по 200 лв. за номер **********“ или общо 2000 лв.
Относно втората начислена неустойка в размер на 481,00 лв., ищецът твърди и се
установява от заключенията на ССчЕ и СКТЕ, че същата представлява сбор от начислените
неустойки в размер на остатъчните месечни такси в уговорения с договора размер за всяка
от услугите, предоставени към №№, в т.ч. допълнителните услуги: за № [***] – 1 такса по 18
лв. и 1 такса от 5 лв. за допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB“ на максимална
скорост или общо 23 лв. за оставащия срок до края на договора; № [***]-1 месечна такса от
20 лв. и 1 месечна такса от 10 лв. за допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB“ на
максимална скорост или общо 30 лв.; № [***] – 1 месечна такса от 18 лв. и 1 месечна такса
от 5 лв. допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB“ на максимална скорост или общо
23 лв.; № [***] – 1 месечна такса от 20 лв. и 1 месечна такса от 10 лв. допълнителен пакет
„Add-on mobile internet 5 GB“ на максимална скорост или общо 30 лв.; № [***] – 1 месечна
такса в размер на 20 лв. и 1 месечна такса от 5 лв. за допълнителен пакет „Add-on mobile
internet 5 GB“ на максимална скорост или общо 30 лв.; № [***] – 1 месечна такса в размер на
10 лв. и 1 месечна такса в размер от 5 лв. за допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5
GB“ на максимална скорост или общо 15 лв.; № [***] – 11 месечни такси в размер на 20 лв.
и 11 месечни такси в размер на 10 лв. допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB“ на
максимална скорост или общо 330 лв. Видно от заключението на в.л. Х., прието без
възражения от страните, след преноса на услуги от страна на ответника към 29.06.2021 г.,
като активни в мрежата на ищеца, са останали услугите, включени към горепосочените №,
тъй като същите са пренесени преди изтичане на крайния им срок по договора – за всички,
без № № [***], договорът е изтичал на 12.08.2021 г.
Договор относно пренесена услуга с № [***] е бил прекратен предсрочно с
извършения пренос към мрежата на [***] от 29.06.2021 г., при уговорен срок до 03.06.2022
г., което е дало основание на оператора да начисли и уговорената в ОУ неустойка, равняваща
се на остатъчните месечни такси 11 бр. по 20 лв. и 11 бр. по 10 лв. за включения към този
номер допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB“ на максимална скорост или общо
330 лв.
Така общия размер на начислената неустойка за горепосочените номера, възлизаща на
сбора от оставащите до края на срока на договора месечни такси за основната и
допълнителните услуги за всички номера, формира размера на неустойката по сметка №
9
[***]/28.06.2021г. от 481,00 лв. Тази начин на формиране на неустойката се установява и от
счетоводната експертиза /нагледно в Таблица № 4а и 4б/. Част от тази сума, видно от
заключението на в.л. П. по ССчЕ, ищеца е прихванал с насрещното на ответника вземане от
внесените депозити, до размер от 439,97 лв. и в настоящото производство се претендира
единствено разликата от 41,03 лв.
С оглед изложеното, съдът намира, че в производството се установява, посредством
приетите по делото ССчЕ и СТКЕ, кои ползвани от ответника услуги, предоставени му от
ищцовото дружество са останали активни в неговата мрежа, респ. ответника е продължил да
използва, след извършения на 29.06.2021 г. пренос на номера и услуги в мрежата на друг
мобилен оператор, и за начислените за тези услуги като дължими месечни такси или
стойността на потребените мобилни услуги. Установява се също, че издадените за тези
услуги фактури, не са били заплатени от ответното дружество в срока, посочен в тях, като
забавата е продължила повече от посочените в ОУ 124 дни, което е дало основание ищеца да
прекрати едностранно договора за тези услуги и съответно да начисли на ответника,
предвидените в договора неустойки за това виновно неизпълнение на задължения от страна
на абоната.
Като извод за съда се налага, че предявените искове за заплащане на начислена
неустойка по договора в общ размер от 2041, 03 лв. се явява основателен и доказан, и следва
да се уважи. Ответникът не твърди заплащане на начислената му неустойка, поради което за
периода на забавата, от 29.06.2021 г. до 28.06.2022 г. дължи и обезщетение за забавата в
установения със заключението по ССчЕ размер от 89,72 лв., колкото е претендиран и от
ищеца, и до който размер и този иск ще следва да се уважи.
По насрещния иск:
Установява се от заключението на ССчЕ, че в периода на съществуване на договорните
отношения между страните, от страна на ответника са внесени като депозит по партидата му
общо 4 474, 72 лв. /от 25.09.2009 г. до 17.01.2018 г./. До 25.12.2021 г., ищецът е използвал
тези депозитни суми и е погасявал свои вземания, по издадени фактури, съгласно
посоченото в Таблица № 2 на заключението /на л.188/ до общ размер на 1223,38лв. След тази
дата, когато от страна на ищеца е бил едностранно прекратен договора за услугите, ползвани
от ответника и отчитани по партида № [***], остатъчната сума по депозита е възлизала в
размер на 3251,34 лв., която ищеца е използвал да погаси вземанията си за начислени
неустойки до размер от 1247,97 лв. и да погаси дължимите суми по издадените месечни
фактури до размер от 2003,37 лв., като всяко едно от погасяванията е отразено подробно в
Таблица № 3 от заключението на в.л. П. /на л.188 /.
Съгласно цитирания от ответника чл.17 от ОУ на ищеца при прекратяване на договора
неизползваната част от гаранционната сума подлежи на връщане на абоната в срок до един
месец след постъпване на изрично писмено искане на абоната, в случай, че той няма
неизплатени задължения към А 1. От посочената разпоредба е видно, че депозит, ако има
такъв неизползван през периода на действие на договора, подлежи на връщане след изрично
поискване от абоната, но само в случай, че няма задължения към оператора. В настоящия
10
случай не са налице условията за връщане на депозита /неизползваната част от който към
датата 29.06.2021 г., когато е извършен преноса на част от услугите/ е в размер на 3251,34
лв./ тъй като по делото безспорно се установи, както че не всички услуги са били пренесени
в мрежата на „Теленор България“ и съответно договора за тях не е бил прекратен на
29.06.2021 г., но също така, че оператора-ищец е продължил да фактурира на ответника
месечни фактури за абонаментните такси за непренесените услуги, които пък фактури не са
заплащани в срок от ответника /абоната/ и така са формирани текущи задължения на
последния, които са били основателно прихванати от ищеца с наличните при него депозити,
внесени от абоната по договора.
Следователно, не се установява по делото, при окончателното прекратяване на
договора между страните на 25.12.2021 г., при ищеца да има внесен депозит от ответника, а
последния да няма забавени месечни задължения или начислени неплатени неустойки от
страна на абоната, които да бъдат прихванати с него, в който случай евентуално депозита би
могъл да бъде освободен и върнат на абоната. Следователно, ищеца е прихванал свои
изискуеми вземания по договора с ответника с наличния депозит, внесен от ответника, като
не са били налице основания за връщането му при поискването от ответника. Ето защо,
насрещния иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като неоснователен също подлежи на отхвърляне.
По изложените мотиви искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по
чл.86 от ЗЗД в заявени размери от 739,81 лв. и 44,14 лв., ще следва да се отхвърлят, като
неоснователни и недоказани, иска по чл. 92 от ЗЗД следва да бъда уважен в заявения размер
от 2041,03 лв., както и иска по чл.86 от ЗЗД за мораторната лихва върху неплатената
неустойка в размер от 89,72 лв.
Насрещния иск като неоснователен също следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в общ размер от 523,35 лв. за исковото производство и
358, 29 лв. за заповедното такова по ч.гр. д. № 34939/2022 г. по описа на СРС, от които суми,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част от исковете, му се следват
разноски до размер от 382, 59 лв. за исковото и 261, 92 лв. за заповедното производство.
Ответника също претендира присъждане на разноски, като от общо сторените такива
в размер на 250 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
му се следват разноски в размер на 67,24 лв.
Така мотивиран Софийският районен съд, 164-и състав, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [***], ЕИК [***], срещу [***], ЕИК [***], искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумите от:
- 739,81 лв., представляваща месечни такси и стойност на потребление за използване
11
на услуги по договор за електронни съобщителни услуги № [***]/24.09.2009 г., ползвани
през период от 28.05.2021 г. до 27.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.06.2022
г. до изплащане на вземането и
- 44,14 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 739,81 лв.,
дължимо за период от 01.09.2021 г. до 28.06.2022 г., като неоснователни и недоказани.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.422, ал.1 от
ГПК с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че [***], ЕИК [***] дължи на ищеца
[***], ЕИК [***] сумите:
-2041,03 лв., представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга № [***]/24.09.2009 г., съгласно подписано на
06.11.2020 г. Приложение № 1 към Договор № [***] за активиране и условия за ползване на
тарифни планове за мобилна телефонна услуга – А 1 Vip M Клас /срок 2 г.), ведно със
законна лихва за период от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането и
- 89,72 лв. представляваща мораторна лихва върху дължимата неустойка, дължима за
периода на забава от 29.06.2021 г. до 28.06.2022 г., за които суми по ч.гр.д. № 34939/2022г.
по описа на СРС, 164-и състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
11.07.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан насрещния иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД
предявен от [***], ЕИК [***] срещу [***], ЕИК [***] за заплащане на сумата от 4250 лв.,
представляваща внесени депозити/гаранции, подлежащи на връщане на основание чл. 17 от
Общите условия, от които 2000 лв. - за номер [***], 1200 лв. - за номер [***] и 1050 лв. - за
номер [***].
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК [***], ЕИК [***] да заплати на [***], ЕИК
[***]сумата от 382, 59 лв. представляваща разноски за настоящото исково производство и
сумата от 261, 92 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 34939/2022 г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК [***], ЕИК [***] да заплати на [***], ЕИК [***]
сумата от 67,24 лева, представляваща сторените от ответника в производството съдебни
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12