Р Е Ш
Е Н И Е
№ 646/23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№232/2021г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.156, ал.1 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на А.В.А. ***, подадена чрез
пълномощника му адвокат З. , срещу Ревизионен акт
№Р-04001220001325-091-001/15.12.2020г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Р*** И*** Ф*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Велико Търново, възложил ревизията и Б*** Ц*** З*** на длъжност Главен
инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №25/15.03.2021г. на Директор
Дирекция ОДОП – Велико Търново, с който за периодите от 01.01.2014 до
31.12.2019г. са установени следните допълнителни задължения: данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ общо в размер на 12842,91 лева и
лихва в размер на 3717, 82 лева, вноски зо ДОО общо в размер на 3472,57 лева и
лихви в размер на 1481, 10 лева, вноски за ДЗПО-УПФ общо в размер на 1295,72 лева и лихви в размер на
563,10 лева, както и вноски за ЗО общо в размер на 2073,15 лева и лихва в
размер на 900,94 лева. В жалбата са развити доводи, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен, като сочените основания са свързани
със съществени нарушения на процесуалните правила свързани с несъбиране на
релевантните доказателства и неправилно приложение на материалния закон
свързано с неправилно и неточно интерпретиране на доказателствата събрани в
административното производство. В съдебно заседание, оспорващият, чрез
пълномощника си адвокат З., поддържа жалбата си и моли да бъде отменен
оспорения административен акт. На оспорващият е даден срок за представяне на
писмена защита по делото, но такава не се представя.
Ответника по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт У.,
оспорва жалбата, като в постъпила по делото писмена защита развива доводи, че
административния акт е законосъобразен, моли за присъждане на разноски по
воденото съдебно производство съобразно представен списък.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като
взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото
доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки проверка по реда на
чл.160, ал.2 от ДОПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
От фактическа страна се установява следното:
Със Заповед №Р-04001220001325-020-001/09.03.2020г. на Р***
И*** Ф*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново
(л.316,317 по делото), надлежно връчена по електронен път на 10.03.2020г.,
който видно от приетата на л.311,312 по делото Заповед №6/03.01.2017г. на
Директора на ТД на НАП Велико Търново е компетентен орган по чл.112, ал.2 от ДОПК, е възложено извършване на ревизия на А.В.А. ***, с регистрация като
едноличен търговец, самоосигуряващо се лице или осигурител за задължения за годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ и данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за периода 01.01.2014 – 31.12.2018г., която да бъде извършена за срок от три
месеца от връчване на заповедта. Със Заповед
№Р-04001220001325-020-002/08.06.2020г. на Р*** И*** Ф*** на длъжност Началник
на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.318,319 по делото) е възложено
извършване на ревизия на А.В.А. ***, с регистрация като едноличен търговец,
самоосигуряващо се лице или осигурител за задължения за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ и данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2019 – 31.12.2019г., ДОО – за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2014-31.12.2019г., здравно осигуряване за периода от 01.01.2014-31.12.2019г.,
универсален пенсионен фонд – за осигуряващи се лица за периода от
01.01.2014-31.12.2019г., която да бъде извършена за срок от три месеца от
връчване на заповедта. Със Заповед №Р-04001220001325-020-003/08.06.2020г. на Р***
И*** Ф*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново
(л.320,321 по делото) е възложено извършване на ревизия на А.В.А. ***, с
регистрация като едноличен търговец, самоосигуряващо се лице или осигурител за
задължения за данък върху годишна данъчна основа за периода
01.01.2019-31.12.2019г., данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за периода 01.01.2014 – 31.12.2018г., ДОО – за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2014-31.12.2019г., здравно осигуряване за
периода от 01.01.2014-31.12.2019г., универсален пенсионен фонд – за осигуряващи
се лица за периода от 01.01.2014-31.12.2019г., която да бъде извършена за срок
от три месеца от връчване на заповедта.
На основание чл.117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад
№04001220001325-092-001/20.08.2020г. (л.102-310 по делото), който е надлежно
връчен на оспорващият по електронен път на 27.08.2020г.
Със Заповед №Р-04001220001325-023-003/11.09.2020г. на Р***
И*** Ф*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново
(л.322,323 по делото) е спряно производството по ревизията. Със Заповед №Р-04001220001325-143-003/11.12.2020г.
на Р*** И*** Ф*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико
Търново (л.324,325 по делото) е възобновено производството по ревизията.
В срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, от компетентните органи
по чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт
№Р-04001220001325-091-001/15.12.2020г. (л.60-101 по делото), който е надлежно
връчен на оспорващия на 22.12.2020г.. С жалба №81/06.01.2021г. (л.49-55 по
делото), оспорващият е обжалвал Ревизионен акт №Р-04001220001325-091-001/15.12.2020г.
С Решение по жалба срещу ревизионен акт №25/15.03.2021г. е
потвърден Ревизионен акт №Р-04001220001325-091-001/15.12.2020г., с който за
периодите от 01.01.2014 до 31.12.2019г. са установени следните допълнителни
задължения: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ общо в
размер на 12842,91 лева и лихва в размер на 3717, 82 лева, вноски зо ДОО общо в
размер на 3472,57 лева и лихви в размер на 1481, 10 лева, вноски за ДЗПО-УПФ
общо в размер на 1295,72 лева и лихви в
размер на 563,10 лева, както и вноски за ЗО общо в размер на 2073,15 лева и
лихва в размер на 900,94 лева.
Решение по жалба срещу ревизионен акт №25/15.03.2021г. на
Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново е
надлежно връчено на оспорващият на 08.04.2021г., както се установява от
разписка на л.48 по делото), тоест жалбата с вх.№677/27.04.2021г., която видно
от товарителница на л.30 по делото е предадена на куриер на 22.04.2021г. е
подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и приетите съдебно
счетоводна и повторна съдебно счетоводна експертиза, съдът, стига до следните
правни изводи:
В рамките на служебна проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът, констатира, че ревизионното производство е възложено от
компетентен орган и е приключило в определения срок. Това е така, тъй като Със
Заповед №Р-04001220001325-020-001/09.03.2020г. на Р*** И*** Ф*** на длъжност
Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.316,317 по
делото), надлежно връчена по електронен път на 10.03.2020г., който видно от
приетата на л.311,312 по делото Заповед №6/03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП Велико Търново е компетентен орган по чл.112, ал.2 от ДОПК, е възложено
извършване на ревизия на А.В.А. ***, с регистрация като едноличен търговец,
самоосигуряващо се лице или осигурител за задължения за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ и данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2014 – 31.12.2018г., която да бъде извършена за срок от три месеца от
връчване на заповедта. Със Заповед №Р-04001220001325-020-002/08.06.2020г. на Р***
И*** Ф*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново
(л.318,319 по делото) е възложено извършване на ревизия на А.В.А. ***, с
регистрация като едноличен търговец, самоосигуряващо се лице или осигурител за
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и данък върху годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 – 31.12.2019г., ДОО – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014-31.12.2019г., здравно осигуряване
за периода от 01.01.2014-31.12.2019г.,
универсален пенсионен фонд – за осигуряващи се лица за периода от 01.01.2014-31.12.2019г.,
която да бъде извършена за срок от три месеца от връчване на заповедта. Със
Заповед №Р-04001220001325-020-003/08.06.2020г. на Р*** И*** Ф*** на длъжност
Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.320,321 по делото)
е възложено извършване на ревизия на А.В.А. ***, с регистрация като едноличен
търговец, самоосигуряващо се лице или осигурител за задължения за данък върху
годишна данъчна основа за периода 01.01.2019-31.12.2019г., данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 – 31.12.2018г., ДОО – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014-31.12.2019г., здравно осигуряване
за периода от 01.01.2014-31.12.2019г.,
универсален пенсионен фонд – за осигуряващи се лица за периода от
01.01.2014-31.12.2019г., която да бъде извършена за срок от три месеца от
връчване на заповедта.
При издаването на Ревизионен доклад
№№Р-04001221002582-091-001/15.12.2021г. е спазен срока по чл.117 от ДОПК, но
дори и да беше така този срок е инструктивен и не указва влияние върху законосъобразността
на оспорения административен акт. Ревизионния акт е издаден от компетентните
органи в сроковете по чл.119, ал.2 от ДОПК, като в случая са постъпвали
възражения по ревизионния доклад, тоест в случая компетентните органи са издали
оспорения административен акт в сроковете предвидени в приложимия закон, като
не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да налагат отмяната му.
Оспорения
административен акт е издаден в предвидената форма и съдържа необходимите
фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му.
Неоснователно в
жалбата се поддържа, че не се установяват основания за провеждане на ревизията
по реда предвиден в чл.122 от ДОПК, тъй като са установени обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи. Възложената
ревизия е за определяне на задължения на оспорващия за данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014-31.12.2019г. и вноски
за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за самоосигуряващи се за същия период. По делото се
установява, че оспорващият е подал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ
за всички ревизирани периоди от 2014-2019г. с изключение на 2017г., като тази
констатация се потвърждава от приетата повторна съдебно счетоводна експертиза
изготвена от вещото лице Б.Ц., която се кредитира от настоящият съдебен състав
като обективна и безпристрастна. По
делото се установява, че в годишни
данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за всеки от периодите са декларирани
доходи от трудови правоотношения и доходи от друга стопанска дейност като
земеделски производител, като за 2019г. са декларирани и доходи от упражняване
на свободна професия, доходи от възнаграждения по извъртрудови правоотношения и
доходи от сделки с имущество.
Основанията за
извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в
разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат
към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели за
ревизирания период наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Горното безспорно е установено от
съставения баланс на паричния поток за процесните периоди и констатациите за
наличие на превишение на разходите над приходите. Констатациите на органите по
приходите се установяват от заключението на вещото лице Б.Ц. в приетата по
делото повторна съдебно счетоводна експертиза.
На ревизираното лице
е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за
облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизираните
периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като така
процедурата по чл.124 във вр. с чл. 122 от ДОПК за преминаване към
облагане по аналог е спазена. Определянето на данъчната основа за облагане с
данъци, както и размера на последните, а също и на осигурителния доход, са
нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на
обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на
правилата на чл.122, ал.2 и ал. 4, ДОПК, законът дава възможност на органите
по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към
определена от тях основа. В този смисъл основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са
безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като
извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а
на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай
по отношение установените през процесните периоди задължения, съдът приема, че
органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред
за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства безспорно
се установява превишение на разходите над приходите, което съгласно
разпоредбата на чл.123, ал.1 от ДОПК се предполага за
основа за облагане с данък върху доходите. От констатациите в ревизионния акт и
изготвения баланс за разполагаемите парични средства за 2014 г. - 2019 г.
органите по приходите са извършили цялостен анализ на паричните потоци на
ревизираното лице. Изследвани са всички декларирани от оспорващия източници на
доходи, като при определяне на разполагаемите парични средства са съобразени
всички представени документи за получени доходи, както и правилно са
съобразявани наличните и разходваните суми. Органите по приходите са се
съобразили с императивните правила по приложимия материален данъчен закон –
ЗДДФЛ, съгласно който - чл.17, данъчната основа за облагане е годишна и така следва
да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. Така
и основата за облагане по смисъла на чл.123 от ДОПК следва да бъде
определено на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични
средства следва да бъдат установени общия размер на всички получените суми,
които са на разположение на лицето и съответно общия размер на всички
разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка
дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. Това е
съобразено от органите по приходи, които в актовете си са определили правилно
приходи, разходи и превишение за всяка от изследваните годините, а също и
дължимия данък, както и осигурителните задължения.
Изводите в РА, че
оспорващия не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват
размера на извършените от него разходи през ревизирания период, са съответни на
събраните доказателства. След анализ на документите събрани в хода на
ревизията, касаещи съпоставка на придобитото имущество, направените разходи и
декларираните/получени доходи на ревизираното лице, правилно е установено, че
съществува основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК–до започване на ревизията
не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице
са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
При съпоставката на
стойностите на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи в
сравнение с декларираните и/или получени от него доходи, органите по приходите
правилно са приели, че оспорващия не е имал налични парични средства в брой в
началото и в края на ревизираните периоди, поради това, че от негова страна не
са представени доказателства и не са декларирани наличности на парични средства
в брой за всеки един период. В резултат на съпоставката е установено превишение
на имущественото състояние и направените разходи над доходите и източниците на
финансиране на годишна база за процесния период. Извършената от органите по
приходите съпоставка на получените доходи и извършените от оспорващият разходи
за обжалваните ревизирани периоди е обективна, доколкото са изследвани и
включени документално доказаните доходи и финансирания и извършените разходи,
поради което съдът приема, че резултатът от нея е правилно определен. Следва да
се отбележи, че данъчните органи надлежно са приели, че към 01.01.2014г.,
оспорващият е разполагал със сумата от 5000 лв, тъй като той не установява с
надлежни доказателства, които да обосноват произхода, наличието и съхраняването
на сума в по-голям размер. От оспорващият надлежно са изискани доказателства за
установяване на това релевантно обстоятелство, но такива не са ангажирани, като
констатацията в ревизионният доклад се установява от приетата по делото
повторна съдебно счетоводна експертиза.
Настоящият съдебен
състав отбелязва, че ревизията по чл.122 и сл. от ДОПК представлява набор
от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на
материалноправните разпоредби на съответния данъчен закон при съществена или
пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите
състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни
задължения. Тази негова специфика естествено води до приблизително установяване
на данъчната основа, размерът на която не е абсолютно съответстваща на
обективно осъществения облагателен фактически състав, но тази разлика е отговор
на неправомерното поведение на ревизираното лице, от което то не би могло да
черпи благоприятни за себе си правни последици. Наличието на някоя от
хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК обуславя прилагането
на ал.2 от същата разпоредба и определяне на основите за облагане на лицето по
реда на чл.122 - 124 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал. 2 от ДОПК в производството по
обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието
на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.
Презумпцията за вярнаст на фактическите констатации е оборима, но
доказателствената тежест за това се носи от оспорващият, доколкото сам се е
поставил с неправомерното си поведение в ситуация, в която според закона
данъчната му основа се определя по особени правила.
В конкретния
случай от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че
законосъобразно в РА е прието, че оспорващия не е декларирал доходи от извършени
от него счетоводни, брокерски и други услуги. При определяне на годишната
данъчна основа по чл.18 ЗДДФЛ за процесния период се включва годишна данъчна
основа по чл.25 от ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения, с изключение на
2017г. (недекларирани от оспорващия), годишна данъчна основа по чл.30 от ЗДДФЛ,
която е основана от доходи от друга стопанска дейност намалена с нормативно
признати разходи, годишна данъчна основа по чл.34 от ЗДДФЛ за установени доходи
от прехвърляне на права или имущество през 2018, 2019г., които са намалени с
10% нормативно признати разходи и годишна данъчна основа по чл.36 от ЗДДФЛ,
която представлява установено превишение на разходите при извършена съпоставка
на стойността на имуществото на оспорващия и направените от него разходи и
декларираните и/или получени от него доходи в размер за 2014г. – 31505,62 лв;
2017г. – 32575,67 лв; 2019г. – 25406,17 лв, като превишаването на направените
от оспорващия разходи над получените доходи за периодите са приети за доход по
чл.35, т.6 от ЗДДФЛ във вр. с чл.122, ал.1, т.7 и чл.123, ал.1 от ДОПК. За
доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ са приети и внесени през 2018г. по банкова сметка ***
„БАНКА ДСК“ АД суми в общ размер на 29950,00 лв за които не са представени
доказателства за произхода им.
По делото се
установява, че през отчетните периоди 2014-2018г., оспорващият няма декларирани
доходи от счетоводни и посреднически услуги, а такива е декларирал за 2019г. В
хода на ревизията е установено, че оспорващият е получавал доходи от тези
дейности, като доказателствата са приобщени с Протокол сер. АА
№1544995/22.07.2020г., Протокол сер.АА №1544996/10.08.2020г. и Протокол
№Р-04001220001325-ППД-001/11.08.2020г. – събрани в хода на ревизионно
производство на „ДДС 09“ ООД и проверка свързана с „ДДС 06“ ЕООД.
Неоснователни са
доводите на оспорващият, че по отношение на доходите от сделки с недвижими
имоти, които са декларирани за периода 2018, 2019г. не е съобразен режима на
СИО, тъй като по делото се установява, че получения облагаем доход е разделен
между съпрузите. В тази връзка сумата 15000 лв от приетото по делото изп.дело
№787/2017г. не се отразява върху разходите за придобиване на имущество.
Неоснователни са
изложените в жалбата доводи и възражения свързани с ревизираните периоди 2015,
2016г., тъй като при извършената съпоставка от органите по приходите не е
установено несъответствие, респективно тези възражения не следва да се обсъждат.
В тази връзка следва да се посочи, че с РА не са определени допълнителни
задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО в следствие на годишно изравняване, а
единствено са начислени лихви върху вноски, които не са внесени в срок, в това
число и за описания от оспорващия в жалбата му период 2019г.
С оглед пълния
анализ на доказателствата следва да се посочи, че по делото бяха разпитани
свидетелите К*** Х*** – майка на оспорващият и С*** А*** – сестра на
оспорващия, които изясняват въпроси свързани с наследствени средства получени
от оспорващия от майка му и разпореждане с недвижими имоти (ОСЗ на
15.07.2021г.). Настоящият съдебен състав не кредитира тези свидетелски
показания, тъй като те изхождат от свидетели, които са в родствени отношения с
оспорващия, а и за целите на съдебното производство не е допустимо установяване
на обстоятелства свързани с разпореждане със сума от 30000 лв от майката, която
ги била предала на оспорващият, да се осъществява с гласни свидетелски
показания. Същите основания са относими и към показанията на свидетеля Д***
А*** – съпруга на оспорващият, която в ОСЗ на 16.12.2021г. изяснява сходни
обстоятелства.
Не могат да се
кредитират и свидетелските показания на свидетеля П*** А*** , който в ОСЗ на
28.10.2021г. изяснява, че бил получил от оспорващият два заема, които му бил
върнал по банков път през 2018г., тъй като те са неясни и неконкретизират
договори, суми, които са предмет на тези показания на свидетеля.
Не могат да се
кредитират свидетелските показания на свидетеля В*** В*** – дъщеря на
оспорващия, която в ОСЗ на 28.10.2021г. на конкретно поставен въпрос от съда не
може да конкретизира какви са били поръчаните от нея продукти, които свидетеля
твърди, че са плащани от оспорващият, на когото тя възстановявала разходите.
Съдът, отбелязва, че свидетеля е в преки родствени отношения с оспорващия, явно
цели с показанията си да подпомогне поддържаната защитна теза, тоест не могат
да бъдат приети за обективни дадените свидетелски показания. Същите основания
са относими и към показанията на свидетеля К*** В*** – дъщеря на оспорващия,
която в ОСЗ на 28.10.2021г. дава неясни и неконкретизирани показания за
извършени плащания свързани с обучението и като студент и извършени екскурзии,
които били платени от баща и на когото била възстановила средствата.
В ОСЗ на
28.10.2021г., като свидетели са разпитани П*** Г*** , А*** А*** , Т*** К*** , К***
Г*** , И*** Г*** , Н*** Т*** , като тази група свидетели изяснява въпроси
свързани с плащания от оспорващия по повод съвместни екскурзии извършени от
него и свидетелите. Тези свидетелски показания не мога да бъдат кредитирани за
целите на установяването на приходите и разходите на оспорващия, тъй като са
общи и не съдържат конкретни данни и информация за конкретни суми и основания
свързани с установяванията на данъчната ревизия.
Не служат за
установяване на релевантни за делото обстоятелства и свидетелските показания на
свидетеля Г*** Г*** (ОСЗ на 28.10.2021г.) и Е*** Г*** (ОСЗ на 16.12.2021г.),
които са общи, не конкретизирани и не изясняват конкретни факти и обстоятелства
свързани с предмета на делото. В тази връзка е необходимо да се посочи, че
установяването на обстоятелствата предмет на тези свидетелски показания е
следвало да се извърши от оспорващият в хода на ревизионното производство, като
такава възможност му е била предоставена.
Настоящият
съдебен състав счита, че с оглед изчерпателност следва да посочи, че разпоредбата на чл.122, ал.1 ДОПК определя, че органът по приходите
може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена
от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от следните
обстоятелства: т. 2. налице са данни за укрити приходи или доходи и т. 7.
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период. След съпоставка между получените доходи от оспорващия за периода, органите по
приходите са изградили констатации за наличие на обстоятелства по чл.122,
ал.1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Ревизиращите органи са приели, че в
случая е налице и хипотеза по чл. 123, ал. 1 ДОПК, тъй като стойностите на имуществото
и направените разходи значително превишават размера на декларираните от
ревизираното лице доходи. Всички тези констатации се установяват в настоящето
съдебно производство, включително и с приетата и неоспорена съдебно счетоводна
експертиза.
Доказателствата, въз основа на които са изградени констатаците на органите
по приходите
са събрани по надлежния ред, същите не са оборени от задълженото лице, поради
което оплакванията, че ревизионният акт е необоснован и недоказан и по тази
причина не се ползва от доказателствената сила по чл.124, ал.2 ДОПК, са неоснователни.
В рамките на служебна проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК,
настоящият съдебен състав служебно установява, че ревизионния акт е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
При този изход
на делото и направеното искане от пълномощника на ответника юрисконсулт У. за
присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата
на чл.161, ал.1 от ДОПК, оспорващия следва да заплати на ответника разноски по
делото в размер на 2757,78 лева.
Съобразно гореизложеното на основание чл.160, ал.1 и
чл.161, ал.1 от ДОПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.А. *** срещу Ревизионен
акт №Р-04001220001325-091-001/15.12.2020г., издаден на основание чл.119, ал.2
от ДОПК от Р*** И*** Ф*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП Велико Търново, възложил ревизията и Б*** Ц*** З*** на длъжност Главен
инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №25/15.03.2021г. на Директор
Дирекция ОДОП – Велико Търново, с който за периодите от 01.01.2014 до
31.12.2019г. са установени следните допълнителни задължения: данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ общо в размер на 12842,91 лева и
лихва в размер на 3717, 82 лева, вноски зо ДОО общо в размер на 3472,57 лева и
лихви в размер на 1481, 10 лева, вноски за ДЗПО-УПФ общо в размер на 1295,72 лева и лихви в размер на
563,10 лева, както и вноски за ЗО общо в размер на 2073,15 лева и лихва в
размер на 900,94 лева.
ОСЪЖДА А.В.А. ***,
ЕГН * да
заплати на ТД на НАП
Великов Търново разноски по воденото съдебно производство в размер на 2757,78 (две
хиляди седемстотин петдесет и седем и 78ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: