Решение по дело №76/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20202230200076
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 208

 

гр. Сливен, 22.06.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ районен съд, наказателно отделение, пети състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АННА ДИМИТРОВА

 

при секретаря ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от председателя  АНД № 76 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод жалба от Д.Д.Г. против НП № 19-0804-003393 от 19.12.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР - Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 104 А от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 70 ал. 3 от е наложено наказание ГЛОБА в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 137 А ал. 1 от е наложено наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. и за нарушение на чл. 190 ал. 3 от е наложена ГЛОБА в размер на 20 лв. На основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като  незаконосъобразно в частта в която му е наложено наказание за това, че не е спрял на подаден сигнал със стоп палка и за това, че е разговарял по мобилен телефон. Относно нарушенията по чл. 70 ал. 3 от ЗДвП; чл . 137 А ал. 1 от ЗДвП и чл. 190 ал. 3 от не оспорва наказателното постановление.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.   

В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът установи  следната фактическа обстановка:

На датата посочена в съставения акт за установяване на адм.нарушение и издаденото НП, а именно  на 29.11.2019 г. пред завод „Демеа” на бул. „Цар Симеон” патрулирал автомобил на СПП към ОД на МВР – Сливен. Тъй като полицейските служители забелязали срещу тях в посока юг – север да се движи МПС без включени светлини решили да го спрат и да извършат проверка. Актосъставителят Б. подал сигнал със стоп палка при което автомобилът намалил скоростта си на движение, но не спрял, а ускорил движението си и продължил в посока север. Полицейският автомобил веднага потеглил след въпросното МПС, което от бул. „Цар Симеон” завило в дясно и там пред магазин „Бридж стоун” посредством включен светлинен и звуков сигнал МПС било спряно за проверка. При тази проверка било установено, че водач на МПС-то е именно жалбоподателя Г., като в автомобила бил още и свидетеля Урумов. Още при преминаването на този автомобил покрай полицейския автомобил пред завод „Демеа”, полицейските служители установили, че водачът е без поставен обезопасителен колан и разговаря по мобилен телефон. При проверката на място било установено още, че водачът има неплатени глоби. За констатираното проверяващите съставили АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от – за това, че не е спрял при подаден сигнал, за нарушение на чл. 104 А от , за това че е разговарял по мобилен телефон, за нарушение на чл. 70 ал. 3 от , за това, че се е движил без включени светлини, за това, че се е движил без обезопасителен колан – по чл. 137 А ал. 1 от и за това, че управлява МПС с наложено наказание глоба, която не е заплатена. Въз основа на съставения му АУАН на жалбоподателя е издадено и атакуваното НП, с което за всяко едно от петте нарушения е наложена съответната глоба.  

Жалбоподателят оспорва част от констатациите по акта, като твърди, че не е спрял, тъй като изобщо не е възприел, че му е подаден сигнал със стоп палка. Това обстоятелство било установено единствено от возещия се до него и в този смисъл подаденият сигнал не е бил своевременно подаден и достатъчно ясен и видим за него. Твърди също, че не е разговарял по мобилния си телефон и дори е предложил на полицейските служители да проверят телефона му, за да установят дали е разговарял в близките 15 – 20 минути. Не оспорва, че е управлявал без светлини, без колан и с неплатени глоби.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо право и интерес от обжалване, но разгледана по същество се явява неоснователна.

От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил описаните нарушения, включително и тези, които се оспорват от него. Дори ангажираният от него свидетел не отрича обстоятелството, че сигнал със стоп палка е бил подаден, но не е бил възприет от жалбоподателя. Дори това да е така, следва да се отбележи, че задължение да контролират непрекъснато ППС и да спазват правилата за движение по ЗДвП /в частност подаването на сигнал със стоп-палка/ имат водачите на ППС, а не спътниците им. Обстоятелството, че жалбоподателят не е възприел подадения му сигнал не го освобождава от адм. наказателна отговорност, тъй като той е длъжен да спазва правилата за движение, установени от ЗДвП. 

 

 

 

          Правилно и законосъобразно извършеното от жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 103 от , тъй като съгласно тази разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, задължение което жалбоподателят безспорно не е изпълнил. Правилно и законосъобразно е наложена и санкцията за това нарушение, а именно по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

          Съдът не прие показанията на свид. Урумов досежно обстоятелството, че жалбоподателя не е разговарял по телефона по време на движение, тъй като и двамата полицейски служители са категорични, че са забелязали при подаването на сигнал със стоп палка, как жалбоподателя провежда разговор по мобилния си телефон. Обстоятелството, че /дори да се приеме за достоверно/ е накарал полицейските служители да проверят мобилния телефон, също не изключва да е бил провеждан разговор по него, тъй като за времето от подминаването на полицейския автомобил до спирането му, ако не жалбоподателя, тъй като е шофирал, то возещият се с него е имал възможност да изтрие последното обаждане и така няма да фигурира разговор проведен в близките 1-2 минути.

При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения. И акта и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, няма разминаване между съставения акт и издаденото НП, няма непълнота в НП досежно описанието на извършеното от жалбоподателя нарушение на ЗДвП, същите са надлежно връчени на нарушителя, поради което не са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

Размерът на наложеното наказание за всяко едно нарушение е в рамките на предвидения в закона и то в неговия минимален размер и не може да бъде променен от съда с настоящия съдебен акт. Единствено размерът на наложеното на наказание за нарушението по чл. 103 от е в рамките на законоустановения, но не отговаря в пълна степен на извършеното нарушение и нарушителя, поради което съдът, че следва да намали размера и на двете наложени на жалбоподателя наказания, за това нарушение. Законът предвижда максимален размер от 200 лева, както и максимален размер на лишаването от право да управлява МПС, а именно за срок от шест месеца. Все пак малко след първоначално подадения му сигнал, при подаден светлинен и звуков сигнал, жалбоподателят е спрял и му е била извършена проверка, поради което съдът намира, че следва да намали размера на наложеното на жалбоподателя наказание на предвидения в закона минимум, а именно глобата от 100 лева на 50 лева и лишаването от правоуправление от 2 месеца на 1 месец.

 

Предвид изложеното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0804-003393 от 19.12.2019 год. на Началник сектор към ОДМВР - Сливен, в частта в която на Д.Д.Г., ЕГН **********, за нарушение на чл. 104 А от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 137 А ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. и за нарушение на чл. 190 ал. 3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 лв. и на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                ИЗМЕНЯ НП № 19-0804-003393 от 19.12.2019 год. на Началник сектор към ОДМВР - Сливен, в частта в която на Д.Д.Г., ЕГН **********, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВА МЕСЕЦА, като намалява размера на наложеното наказание ГЛОБА от 100 лв. на 50 лв. и размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВА МЕСЕЦА, на лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :